За срамните страници на лъжата и истинските герои на България
Лиляна Друмева, ръководител на „ Съюз на репресираните от комунизма – памет “
Наследниците на комунистите, взели участие в една явно срамна, незаконна и мародерска акция, наречена „ Битката при Жабокрек “ се надъхват преди избори с една неистина, един неприличен епизод, подправен като „ вихрена офанзива “, която десетилетия беше повтаряна, с цел да наподобява като истина. В региона на Жабокрек живеят очевидци на случилото се. Макар и със боязън, по-късно описват за разстреляните ранени немски бойци и офицери, най-вече летци, които се лекуват в Кочериновската почивна станция. Пазени са от взвод бойци. След изменничество взводът е обезоръжен, а всички в почивната станция са вероломно избити. После шумкарите подпалват почивната станция и бягат под паника, без някой да ги гони. Това е истината за „ борбата при Жабокрек “, разказана от стотици очевидци, а един от тях е свят човек, игуменът на Рилския манастир тогава, Калистрат. Родом е от с. Бобошево, приключил право, стопанска система, българска и славянска филологии, богословие, славел се в региона с изключителна честност. Духовникът е разгласен за антикомунист и зложелател на страната. Няма да изреждам други свидетелства на хора, които са
говорили истината
Дотук нищо, което да ни учуди.
БКП-БСП и членовете й постоянно са си служили с неистини, по тази причина и техните култове са лъжливи. За друго мисля тези дни! За забравените „ някогашни хора “, за тези, които имат същински биографии, с които имах щастието да се познавам и за които толкоз малко направихме или съвсем нищо! Спомням си първите години след 10 ноември 1989 година. Още в първите месеци животът ме срещна с легендата на българското десидентство, Илия Минев! Българският Нелсън Мандела. Скромен, с живи проницателни очи, които гледаха богатство и не желаеха нищо! Този воин, лежал по пандизите 33 години, от които 11 непоколебим, тъмничен, беше оставен в старческия дом в град Пазарджик и едвам, когато към този момент беше късно, лекуван в болница. Отиде си безшумно, почтено. Родният му дом можеше да бъде място за поклонение. Можеше... Три пъти „ Съюзът на репресираните от комунизма „ Памет “ предложи на Столична община най-малко една улица да носи неговото име! Глас в пустиня!...
Беше отново пред избори! 2009 година! На гребена на политическата вълна пристигна Политическа партия ГЕРБ. Тогава, като учредителен секретар на „ Съюза на репресираните “ желаех да чуя мнението на един същински демократ и страдалец на комунизма – бай Стефан Вълков!
Стефан Вълков
Непреклонен съперник на червенокафявия режим, лежал 21 години в комунистическите зандани, сподвижник на Илия Минев, участник в горянското придвижване и ръководител на Независимото сдружение за правата на индивида след гибелта на Илия Минев. Човек стоманен, наказван в единочка, на циментовия под, само че останал правилен на себе си, на съратниците си. Бяхме вкъщи му, в Асеновград. От предварителните ни диалози знаех, че нерешително желае да даде поддръжката си за една нова вяра, в която вероятно да види част от осъществените си фантазии за една нова, друга, отърсена от плесента на комунизма България. Уви! Забравиха го незабавно! Почина самичък, почтено и без почести! Вижте лицето му, смелият му взор, който ме упреква, че и аз повярвах в една лишена през днешния ден от наличие вяра! Прости ми, бай Стефане! Ще отнеса със себе си чувството за твоята храброст, за честността ти, за дрезгавия мъжки глас, който те кара да му вярваш, да го следваш... Много прекарвания съм слушала от него! И защото става въпрос за честване на „ подвиг “ при Жабокрек, бих желала да опиша в резюме друга история, за сподвижник на Стефан Вълков, Георги Кабанов, белогвардеец. Заловен от „ националната власт “, който карат да копае гроба си самичък, а жена му и децата му да гледат! Както разстрела му, по този начин и закопаването му са без опело, без ковчег! Съпругата му, Цвета Кабанова споделя това в съда, за което и тя е наказана на пет години затвор!
Навярно разказът за тези мъченици може да бъде безконечен, само че не мога да не си спомня за една друга, светла персона, чийто облик в никакъв случай няма да избледнее. Човек със мощен дух, с три смъртни присъди, носил цели 7 месеца верига на рамо като наказан на гибел! Георги Саръиванов! Прави четири несполучливи опита да напусне България, съумява на петия път! Когато ми гостува един път се оживи необичайно и попита “ Имаш ли аспект към Софийския затвор? “ Заведох го до прозореца. Гледа дълго и след това ми сподели: „ Всяка неделя, ей тук и уточни улица до нас, минаваше в тъкмо избран час жена ми, размахваше бяла забрадка, а аз й махах от прозорчето на пандиза. Това бяха нашите срещи “ Аз се разплаках, а той ми сподели, „ за какво плачеш, аз бях благополучен, че я виждам, въпреки и отдалече! “ Нашият Гого! С неизмеримо красиви сини очи, в които постоянно имаше пламъче! Готов да елементарни, необятно скроен, високоинтелигентен, наличието му постоянно е видимо! Поразяваше ме фактът, че на своите 80 години този достоен мъж изглеждаше непокътнат като юноша, макар претърпените ужаси в пандиза и смъртните присъди!
През 2010 година 25 души бяхме в Европейския парламент, където се организира необикновена конференция, отдадена на българското десидентско придвижване в България. На отиване Саръиванов седна в самолета до мен. Забелязах, че до него има някаква чанта, която ревностно пази. Попитах го какво носи. Той ме погледна и сподели: Не пипай, ще видиш! И ето го на трибуната! С веригата, която носеше в чантата! Всички онемяха! В сърцето на Европа, един самоуверен и неотстъпчив българин сподели
същинското лице на комунизма
и това, което той ни аргументи! Залата го приветства дълго, а той не съумя да скрие сълзите си!
Изборно време! Редят се листи, а в тях се мъдрят имена на хора, които или са наследници на същите тези, които убиваха и разстрелваха без съд и присъда, или слугински планктон към водача! Който и да е той! А в това време приказват за евроатлантически полезности! Аз нямам илюзии, по отношение на комунистическата партия! Те са ясни! Но всички останали, кокорчовци, комунистически прокурори, бойкикевци, боядисани гербаджии, дано замлъкнат най-сетне! Защото Бог е популярен и вижда всичко!
Георги Саръиванов ми сподели: " Липсата наизуст към жертвите на комунизма тежи повече от веригата, която съм носил! “
Почивайте в мир, скъпи съидейници и другари! Нито вие, нито вашите наследници не помислиха за личното си благоденствие и семейство, не откриха място в която и да е листа, останаха с чиста съвест пред идеалите си и народа си!
Да запалителен свещ в памет на тези мъченици!
Наследниците на комунистите, взели участие в една явно срамна, незаконна и мародерска акция, наречена „ Битката при Жабокрек “ се надъхват преди избори с една неистина, един неприличен епизод, подправен като „ вихрена офанзива “, която десетилетия беше повтаряна, с цел да наподобява като истина. В региона на Жабокрек живеят очевидци на случилото се. Макар и със боязън, по-късно описват за разстреляните ранени немски бойци и офицери, най-вече летци, които се лекуват в Кочериновската почивна станция. Пазени са от взвод бойци. След изменничество взводът е обезоръжен, а всички в почивната станция са вероломно избити. После шумкарите подпалват почивната станция и бягат под паника, без някой да ги гони. Това е истината за „ борбата при Жабокрек “, разказана от стотици очевидци, а един от тях е свят човек, игуменът на Рилския манастир тогава, Калистрат. Родом е от с. Бобошево, приключил право, стопанска система, българска и славянска филологии, богословие, славел се в региона с изключителна честност. Духовникът е разгласен за антикомунист и зложелател на страната. Няма да изреждам други свидетелства на хора, които са
говорили истината
Дотук нищо, което да ни учуди.
БКП-БСП и членовете й постоянно са си служили с неистини, по тази причина и техните култове са лъжливи. За друго мисля тези дни! За забравените „ някогашни хора “, за тези, които имат същински биографии, с които имах щастието да се познавам и за които толкоз малко направихме или съвсем нищо! Спомням си първите години след 10 ноември 1989 година. Още в първите месеци животът ме срещна с легендата на българското десидентство, Илия Минев! Българският Нелсън Мандела. Скромен, с живи проницателни очи, които гледаха богатство и не желаеха нищо! Този воин, лежал по пандизите 33 години, от които 11 непоколебим, тъмничен, беше оставен в старческия дом в град Пазарджик и едвам, когато към този момент беше късно, лекуван в болница. Отиде си безшумно, почтено. Родният му дом можеше да бъде място за поклонение. Можеше... Три пъти „ Съюзът на репресираните от комунизма „ Памет “ предложи на Столична община най-малко една улица да носи неговото име! Глас в пустиня!...
Беше отново пред избори! 2009 година! На гребена на политическата вълна пристигна Политическа партия ГЕРБ. Тогава, като учредителен секретар на „ Съюза на репресираните “ желаех да чуя мнението на един същински демократ и страдалец на комунизма – бай Стефан Вълков!
Стефан Вълков
Непреклонен съперник на червенокафявия режим, лежал 21 години в комунистическите зандани, сподвижник на Илия Минев, участник в горянското придвижване и ръководител на Независимото сдружение за правата на индивида след гибелта на Илия Минев. Човек стоманен, наказван в единочка, на циментовия под, само че останал правилен на себе си, на съратниците си. Бяхме вкъщи му, в Асеновград. От предварителните ни диалози знаех, че нерешително желае да даде поддръжката си за една нова вяра, в която вероятно да види част от осъществените си фантазии за една нова, друга, отърсена от плесента на комунизма България. Уви! Забравиха го незабавно! Почина самичък, почтено и без почести! Вижте лицето му, смелият му взор, който ме упреква, че и аз повярвах в една лишена през днешния ден от наличие вяра! Прости ми, бай Стефане! Ще отнеса със себе си чувството за твоята храброст, за честността ти, за дрезгавия мъжки глас, който те кара да му вярваш, да го следваш... Много прекарвания съм слушала от него! И защото става въпрос за честване на „ подвиг “ при Жабокрек, бих желала да опиша в резюме друга история, за сподвижник на Стефан Вълков, Георги Кабанов, белогвардеец. Заловен от „ националната власт “, който карат да копае гроба си самичък, а жена му и децата му да гледат! Както разстрела му, по този начин и закопаването му са без опело, без ковчег! Съпругата му, Цвета Кабанова споделя това в съда, за което и тя е наказана на пет години затвор!
Навярно разказът за тези мъченици може да бъде безконечен, само че не мога да не си спомня за една друга, светла персона, чийто облик в никакъв случай няма да избледнее. Човек със мощен дух, с три смъртни присъди, носил цели 7 месеца верига на рамо като наказан на гибел! Георги Саръиванов! Прави четири несполучливи опита да напусне България, съумява на петия път! Когато ми гостува един път се оживи необичайно и попита “ Имаш ли аспект към Софийския затвор? “ Заведох го до прозореца. Гледа дълго и след това ми сподели: „ Всяка неделя, ей тук и уточни улица до нас, минаваше в тъкмо избран час жена ми, размахваше бяла забрадка, а аз й махах от прозорчето на пандиза. Това бяха нашите срещи “ Аз се разплаках, а той ми сподели, „ за какво плачеш, аз бях благополучен, че я виждам, въпреки и отдалече! “ Нашият Гого! С неизмеримо красиви сини очи, в които постоянно имаше пламъче! Готов да елементарни, необятно скроен, високоинтелигентен, наличието му постоянно е видимо! Поразяваше ме фактът, че на своите 80 години този достоен мъж изглеждаше непокътнат като юноша, макар претърпените ужаси в пандиза и смъртните присъди!
През 2010 година 25 души бяхме в Европейския парламент, където се организира необикновена конференция, отдадена на българското десидентско придвижване в България. На отиване Саръиванов седна в самолета до мен. Забелязах, че до него има някаква чанта, която ревностно пази. Попитах го какво носи. Той ме погледна и сподели: Не пипай, ще видиш! И ето го на трибуната! С веригата, която носеше в чантата! Всички онемяха! В сърцето на Европа, един самоуверен и неотстъпчив българин сподели
същинското лице на комунизма
и това, което той ни аргументи! Залата го приветства дълго, а той не съумя да скрие сълзите си!
Изборно време! Редят се листи, а в тях се мъдрят имена на хора, които или са наследници на същите тези, които убиваха и разстрелваха без съд и присъда, или слугински планктон към водача! Който и да е той! А в това време приказват за евроатлантически полезности! Аз нямам илюзии, по отношение на комунистическата партия! Те са ясни! Но всички останали, кокорчовци, комунистически прокурори, бойкикевци, боядисани гербаджии, дано замлъкнат най-сетне! Защото Бог е популярен и вижда всичко!
Георги Саръиванов ми сподели: " Липсата наизуст към жертвите на комунизма тежи повече от веригата, която съм носил! “
Почивайте в мир, скъпи съидейници и другари! Нито вие, нито вашите наследници не помислиха за личното си благоденствие и семейство, не откриха място в която и да е листа, останаха с чиста съвест пред идеалите си и народа си!
Да запалителен свещ в памет на тези мъченици!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ