Изразходване на сили е да носиш стари дрехи ♥ Петър ДИМКОВ за облеклото от духовна гледна точка
Лили ДИМКОВА и споделените от фамозния й татко знания за въздействието на облеклото върху нашето здраве, въодушевление и благополучие.
(Петър и Мария Димкови, 1979 г.)
Татко споделяше, че предметите поемат мислите, възприятията на хората, които ги създават. Излъчването, аурата, на индивида се попива от предметите. Дрехите, които носим, също попиват и се изпълват с нашата аура. Ето какво баща споделяше за облеклото от духовна позиция:
„ Начинът на обличането до известна степен също въздейства на здравето. Облеклото на индивида е даже в положение да въздейства върху неговото въодушевление. Тъмните облекла помрачават душевния лазур, светлото и пъстро облекло основава повече въодушевление с усмивки и радостни мисли. Затова би трябвало да се обличаме разноцветно, както цветята, и в никакъв случай да не носим печал. Понеже облеклата съставляват до известна степен една духовна обвивка, нужно е и в най-голяма самота, и в обществото, човек да се облича в ново, комфортно и красиво. Грацията и елегантността на облеклото изхождат обаче от вътрешната страна. Има нещо от душата, което облича тялото.
Една част от излъчванията на нашите мисли се гълтам от облеклата и когато една дреха се носи дълго, тя става просто напоена с такива детайли. Всяка мисъл е част от нас самите, всяка наша последна мисъл става част от нашето най-просто Аз. Който носи остарели облекла, внася в новото си Аз мисли, които от дълго време е отхвърлил от себе си като отживели. От неговите остарели облекла проникват в новата му персона остатъци от всички неприятни настроения и паники, грижи и кахъри, които в миналото, изхождайки от него, са напоили тези облекла. Значи той слага един тормоз на своето ново Аз със остарялото, умрялото Аз от предишните години. Този детайл на неприятни настроения и на психическо разтление е това, което прави старите облекла по този начин да ни омръзват. Те са новата, най-горна кожа върху епидермата, която не е още претъпкана и натегната от духовни предавания в продължение на доста дни. Даже и облекла от хубави дни не би трябвало да се пазят, тъй като не трябва да се завираме назад в остарялото благополучие.
Изразходване на сили е да носиш остарели облекла, да се обличаш с елементи на личния си труд от спестовност. И змията дори не се връща в остарялата си кожа по някакви стопански съображения. Природата не носи остарели облекла, природата в никакъв случай не пести като хората пера, четина и бои. Иначе скоро нейният доминиращ цвят би замязял на този на остарели панталони, а небесният свод би лъснал от изхабяване, като облекла във вехтошарница.
Благодатно е да се обкръжава човек с пъстри неща. Това, което радва окото, ободрява духа, а което ободрява духа, ободрява и тялото. Бъдете богати във вашия дух, във вашето въображение и в съзнанието си – и материалното благосъстояние ще пристигна. Който вижда себе си на най-долното ходило на стълбата, ще си остане през целия си живот там. Избирайте облекла със светли бои за всяка възраст. Обличайте децата в бяло, пъстро.
Траурът би трябвало да се носи с креп на ръката. Истинският печал не се състои в носене на черни облекла. Той би трябвало да е израз на възпоминание и на респект и да става не посредством носене на черни облекла, а посредством елементарност в облеклото. И основно с заслужен и сериозен живот. Носенето на черни облекла или на печал е чист фатализъм. ”
За анемични деца предлагаше да се обличат в алено и да бъдат заобиколени повече с червени предмети. Червеният цвят ускорява жизнеността. А по-буйни деца да носят повече синьо, то успокоява. Качествата на цветовете имат бездънен смисъл и би трябвало да се учат.
Това бяха мислите на баща за облеклото.
Избрано от: „ Петър Димков: Моят татко “, Лили Димкова, ИК Виделина
Снимка: petardimkov.com
