Лили беше едновременно очарована и уплашена от откритието на яйцата

Момиче открива странни яйца под леглото си – когато експертът ги вижда, той пребледнява

Лили беше по едно и също време очарована и уплашена от откритието на яйцата под леглото си. Тя нямаше визия какви яйца са и от кое място са пристигнали. Беше чувала истории за странни същества, които могат да снасят яйца на най-странни места, само че в никакъв случай не бе очаквала да ги откри в личния си дом. Решила да каже на родителите си, с цел да извикат специалист, който да ги разпознава.

След няколко телефонни позвънявания най-сетне откриха специалист, който се съгласи да пристигна и да прегледа. Експертът дойде по-късно и прегледа деликатно яйцата. Той ги огледа с лупа и лицето му пребледня, а очите му се разшириха от смут. Той измърмори нещо под носа си и по-късно сподели: „ Това не са елементарни яйца. Трябва да евакуираме къщата ви! »

Той прикани Лили и родителите й неотложно да изоставен къщата и да се свържат с управляващите. Лили беше ужасена. Н

Гледа под леглото

Движенията на специалиста бяха бързи и точни, като че ли беше на задача. Движеше се из къщата, очите му шареха от единия ъгъл към другия, ръцете му опипваха стените и мебелите. Търсеше нещо, само че какво? Той изглеждаше все по-отчаян, до момента в който продължаваше търсенето си. Той мърмореше на себе си, гласът му ставаше все по-силен и по-възбуден.

Експертът пристъпи в стаята с възприятие на боязън, сърцето му биеше в гърдите. Той внимателно се огледа, фенерчето му освети тъмните ъгли на стаята. Бавно се запъти към леглото, а очите му шареха из стаята, търсейки някакви признаци на заплаха. Той коленичи и освети светлината под леглото, до момента в който ръцете му трепереха.

Семейството гледаше безмълвно с необятно отворени от очакване очи. Те бяха обезверени за отговори, за някакво пояснение. Но нямаше нищо, единствено звукът от дишането на специалиста, до момента в който търсеше. Минаха минути, а отговор към момента нямаше. Тогава ненадейно мощен тон отекна в стаята, което накара фамилията да подскочи от изненада.

„ Имам потребност от подкрепление! “

Оскар беше сюрпризиран от реакцията на специалиста. Никога до момента не беше виждал някой толкоз изплашен. Гледаше по какъв начин специалистът се отдалечава, препъвайки се, с треперещи ръце и пребледняло лице. Мърмореше нещо за някакво създание, само че Оскар не можеше да разбере какво споделя. Беше прекомерно надалеч. Оскар почувства тръпки по гърба му, до момента в който гледаше по какъв начин специалистът изчезва в мрака.

Инспектиране

Оскар наблюдаваше по какъв начин екипът деликатно инспектира всяко яйце, отделяйки време, с цел да се увери, че няма да пропуснат нищо. Можеше да каже, че се пробват да схванат какво се е объркало. Можеше да види паниката в очите им, до момента в който обсъждаха въпроса. Всички те се опитваха да намерят решение, само че изглеждаше, че са на загуба. Екипът си даде отмора от инспекцията и се събра да поговори. Оскар се опита да ги чуе, само че не можа да разбере какво си приказват.

Никой към този момент не беше позволен, което остави Оскар, Хили и Лили с извънредно възприятие. Вече всички знаеха, че има нещо необичайно в тези яйца, само че все пак никой не им обясняваше какво е… Атмосферата в стаята беше напрегната и тежка, като че ли самият въздух се опитваше да резервира тайната на яйцата.

Оскар, Хили и Лили се спогледаха с необятно отворени от боязън и комплициране очи. Те нямаха визия какво се случва и тишината беше съвсем непоносима. Учените си бяха тръгнали с яйцата, само че стаята към момента беше изпълнена с злокобно възприятие.

Обаждане на полицията

В последна сметка екипът реши да се обади на полицията! Оскар беше шокиран! Толкова ли беше неприятно? Беше ли в действителност нужна полиция? Никога преди не беше виждал полиция в своя квартал и в този момент се опасяваше за личната си непорочност! Той знаеше, че няма нищо общо с това, само че концепцията за служители на реда към момента го ужасяваше.

Сърцето на Оскар биеше бясно, когато чу сирените в далечината. Усети по какъв начин по гръбнака му полазиха студени тръпки, до момента в който гледаше полицейските коли, които стопират към местопроизшествието. Виждаше по какъв начин служителите на реда излизат от колите си, униформите и значките им блестяха на слънчевата светлина. Усещаше напрежението във въздуха, когато служителите на реда започнаха да разпитват екипа.

Оскар изиска отговори

Оскар твърдо изиска отговор от служителите на реда. Но до момента в който говореше с тях, всички служители на реда направиха нещо, което Оскар в никакъв случай не е очаквал. Те отстъпиха обратно и с доста изненади споделиха: «Господине, останете там. Трябва да легнете на земята и да не мърдате!! »

Летище

След два часа път те дойдоха на местоназначението си, което беше летище. Оскар беше комплициран, чудейки се какво става. Внезапно той беше ескортиран на чакащ хеликоптер и отведен. Нямаше визия къде отиват или за какво, само че страхът и несигурността караха сърцето му да бие бясно. Слънцето залязваше, когато отлетяха.

Оскар наблюдаваше по какъв начин пейзажът под него се трансформира от хълмисти хълмове в разпръснати градове. Виждаше по какъв начин светлините на града блещукат в далечината и звездите постепенно се появяват на нощното небе. Вятърът виеше към хеликоптера и Оскар усети по какъв начин по гърба му полазиха тръпки. Беше изпълнен с възприятие на страхопочитание и учудване, до момента в който гледаше по какъв начин светът минава под него.

„ Къде е щерка ми? »

„ Къде са щерка ми и жена ми? » опита се да попита той. Гласът му беше едвам по-силен от звука на перката на хеликоптера. Той беше закопчан и му беше сложена отбрана за ушите, само че нямаше диря другата кола да съдържа Хили и Лили. „ Къде ме водиш? » опита се да попита още веднъж, само че никой не отговори.

В клетка

Веднага щом хеликоптерът кацна, различен екип от хора в бели костюми дойде и хвана Оскар за ръцете. Те го водиха в близката постройка и го затвориха в килия. Суровата, стерилна среда го караше да се усеща изолиран и в капан. Защо го бяха довели тук и какво щеше да стане с него?

Оскар желае информация за фамилията си.

Първата грижа на Оскар беше за фамилията му, изключително за щерка му Лили. Преди Алекс да успее да каже още нещо, Оскар нападателно изиска да разбере къде са отведени. Но Алекс остана злокобно безмълвен и го погледна със угриженост, като се поколеба преди да заприказва. Накрая той въздъхна, погледна към земята и сподели: „ Трябва да ти кажа нещо… “

Сърцето на Оскар биеше бясно, до момента в който мислеше за най-лошите вероятни сюжети. Трябваше да остане мощен за фамилията си, само че беше изпълнен с смут. Той стисна юмруци и си пое надълбоко мирис, пробвайки се да резервира успокоение. Той погледна Алекс в очите и сподели: „ Кажи ми какво се случи. » Алекс спря за миг, след което стартира да изяснява.

Алекс подаде на Оскар чаша вода, успокоявайки го, до момента в който той се мъчеше да възвърне самообладанието си. Оскар се засрами, че изгуби надзор по този метод, само че в никакъв случай през живота си не се беше чувствал толкоз беззащитен. Тогава думите на Алекс увиснаха във въздуха като гъста мъгла. „ Става дума за щерка ти… “ Гласът на Алекс беше като фар на вяра в тъмнината. Той говореше постепенно и умерено, пробвайки се да увери Оскар, че всичко ще бъде наред.

Дъщеря му беше в болнично легло; тялото й се раздруса от болежка. Чувстваше се беззащитен, некадърен да направи нищо, с цел да й помогне. Искаше да отстрани болката й, да я направи по-добра, само че беше безпомощен. Можеше единствено да седи и да чака, надявайки се, че лекарите ще съумеят да й оказват помощ. Никога през живота си не се беше чувствал толкоз беззащитен. Искаше да направи нещо, всичко, с цел да я направи по-добра, само че не съумя. Можеше единствено да седи и да чака, надявайки се, че лекарите ще съумеят да й оказват помощ. Никога до момента не се бе чувствал толкоз безпомощен.

Кръвни проучвания

Алекс остана колеблив по отношение на вируса, настоявайки, че е строго секретно. Приоритетът на Оскар беше щерка му и той искаше да я види незабавно. Алекс обаче го уведоми, че това е допустимо единствено откакто самият той се изследва за вируса. Оскар беше угрижен и изплашен, само че нямаше различен избор, с изключение на да се съгласи.

Оскар беше изпълнен с смут, до момента в който следваше инструкциите на Алекс. Той нямаше визия какъв е вирусът или какво ще включва пробата. Той обезверено искаше да види щерка си, само че също по този начин се опасяваше от незнайното. Беше чувал клюки за вируса, само че нямаше визия на какво е кадърен. Той се притесняваше, че ще се болести и в никакъв случай повече няма да може да види щерка си.

Кръвни проучвания

Алекс като че ли усети страха му и се опита да го успокои. Той изясни, че пробата е елементарен и неусетен и ще отнеме единствено няколко минути. Той също по този начин даде обещание, че в случай че пробата се окаже негативен, ще може да види щерка си незабавно. Оскар към момента беше угрижен, само че се утеши от думите на Алекс. Той последва Алекс до оборудването за тестване.

Той беше сюрпризиран да види какъв брой е напреднал. Той беше въведен в стая и беше помолен да даде проба. След това той беше помолен да изчака в обособена стая, до момента в който се обработят резултатите. Оскар беше изпълнен със комбинация от страсти, до момента в който чакаше. Той се надяваше, че скоро ще може да види щерка си, само че се опасяваше и от незнайното.

Резултатите пристигнаха

Друг мъж влезе в стаята и организира няколко теста на Оскар. Накрая, по-късно, което ми се стори цяла безкрайност, резултатите се върнаха. Оскар беше изпълнен с възприятие на облекчение и наслада, когато прочете резултатите от теста. Беше чакал, което му се стори цяла безкрайност, и беше толкоз омекотен да разбере, че е негативен за вируса. Алекс беше там, с цел да го поздрави, а Оскар беше изпълнен с признателност за помощта на приятеля си. Най-накрая съумя да види още веднъж щерка си и беше толкоз признателен, че пробата е сполучлив.

Мисълта да види още веднъж щерка си го извърши с надълбоко възприятие на благополучие. Беше му липсвала толкоз доста и беше толкоз признателен, че ще може да я види още веднъж. Той също по този начин благодари за сполучливите резултати от теста и изпита облекчение, че не е инфектиран с вируса. Беше изпълнен с възприятие на вяра и оптимизъм, до момента в който мислеше за бъдещето.

Да се костюмираш

Алекс беше изпълнен с възприятие на смут, до момента в който го водеха по коридора. Оскар трябваше да премине през редица протоколи, преди да му бъде разрешено да влезе в стаята на щерка си. Той беше инструктиран да носи предпазен костюм и не му беше разрешено да допира щерка си.

Казаха му, че брачната половинка му Хили към момента чака резултатите от теста. Ако и тя беше отрицателна, щеше да се причисли към него в стаята на щерка им. Алекс почувства тръпки по гърба му, до момента в който го водеха все по-близо и по-близо до стаята.

Готов ли си?

„ Но преди да ви кажа повече, би трябвало да създадем някои проби, с цел да сме сигурни “, сподели Алекс, повеждайки Оскар към стаята на щерка си. „ Правим всичко допустимо, с цел да й помогнем. Готови ли сте да я видите? » Оскар изчака няколко секунди. Трябваше да приготви мозъка си за това, което му предстоеше да види.

Алекс отвори вратата и Оскар пристъпи вътре. Той се срещна с панорама, която не беше виждал в никакъв случай преди. Дъщеря му лежеше в леглото със затворени очи и неподвижно тяло. Оскар усети по какъв начин го залива вълна от горест. Никога преди не я беше виждал такава. Беше изпълнен с възприятие на смут и боязън. Оскар постепенно потегли към леглото, сърцето му биеше в гърдите.

Усещаше по какъв начин сълзите напират в очите му. Трябваше да бъде мощен за щерка си. Той трябваше да бъде до нея. Той протегна ръка и нежно докосна ръката й. Беше студено и безжизнено. Усети по какъв начин по гърба му пролазват студени тръпки. Алекс пристъпи напред и постави ръка на рамото на Оскар. — Ще създадем всичко допустимо, с цел да й помогнем — сподели той меко. „ Ще проведем още проби и ще забележим какво можем да създадем. » Той кимна със свито от неспокойствие гърло. Знаеше, че би трябвало да остане мощен за щерка си. Той трябваше да бъде до нея.

Най-големият боязън на Оскар се сбъдна.

Когато Оскар влезе в стаята, той беше изумен от съмнение при типа на щерка си, просната в леглото, изглеждаща изцяло изтощена и смъртно бледа. Тя беше закачена за машина и течността капеше през тръба. Въпросът, който не спираше да го преследва, беше дали тя ще се оправи с това тестване. Оскар постепенно се приближи до леглото, сърцето му беше натежало от паника и боязън.

Усещаше по какъв начин сълзите напират в очите му, когато гледаше нежната си и безпомощна щерка. Той протегна ръка и нежно докосна ръката й, усещайки студа на кожата й. Усещаше по какъв начин сърцето му се къса, до момента в който я гледаше, и безмълвно се молеше тя да преживее това. Стаята беше изпълнена с напрегната тишина, нарушавана единствено от бипкането на машините и понякога от звука на минаваща здравна сестра.

Оскар изпита надълбоко възприятие на боязън, до момента в който оглеждаше стаята, и усещаше тежестта на обстановката, която го притискаше. Беше изпълнен с възприятие на беззащитност и можеше единствено да се надява и да се моли щерка му да се оправи. Лекарят му беше споделил, че идващите няколко дни ще бъдат сериозни и Оскар беше изпълнен с възприятие на боязън. Нямаше визия какво крие бъдещето и беше изпълнен с възприятие на неустановеност.

Можеше единствено да се надява и да се моли щерка му да издържи това тестване. Часовете като че ли се проточиха и Оскар се почувства като в безконечен призрачен сън. Беше изпълнен с възприятие на обезсърчение и усещаше по какъв начин сълзите се стичат по лицето му. Беше изпълнен с надълбоко възприятие на горест и можеше единствено да се надява и да се моли щерка му да преживее това.

Нов вирус

Оскар отстъпи обратно и огледа стаята. Той видя особеното здравно съоръжение, което беше разпръснато из стаята. Той видя IVs и мониторите, които бяха свързани към щерка му. Видя кислородния контейнер, който й помагаше да диша. Видя сестрите и лекарите, които непрекъснато я следиха. Той видя вярата и решителността в очите им.

Алекс продължи. „ Този вирус е относително нов и в света са известни единствено три случая. Все още тестваме разнообразни вероятни лекувания, само че едно в действителност се откроява. » Той замълча и погледна Оскар. Тишината беше оглушителна и Оскар към този момент не можеше да се оправи с нея. Алекс продължи с невисок и сериозен глас.

„ Тествахме серум, който сподели обещаващи резултати. Това е дълъг късмет, само че това е най-хубавият късмет, който имаме сега. Трябва обаче да действаме бързо, преди вирусът да се популяризира още повече. » Оскар кимна, мозъкът му препускаше с благоприятни условия. Знаеше, че това е сериозен миг и трябваше да вземе вярното решение.

Едно решение

Сърцето на Оскар биеше бясно, до момента в който обмисляше смисъла на думите на Алекс. Той знаеше, че този вирус може евентуално да се популяризира бързо и да аргументи неописуемо опустошение. Освен това знаеше, че серумът може да бъде ключът към прекъсването му, само че това беше риск. Трябваше да вземе решение и трябваше да го направи бързо. Той си пое надълбоко въздух и погледна Алекс. „ Да го създадем “, сподели той. „ Нека опитаме серума. » Алекс кимна и двамата потеглиха да намерят нужните хранителни запаси. Двамата работиха бързо, събирайки нужните съставки и съоръжение за серума. Оскар беше изумен какъв брой бързо Алекс съумя да откри нещата, от които се нуждаеха.

Алекс допусна, че в случай че кръвта на Оскар бъде дадена на щерка му, нейните кръвни кафези може да се приспособяват към неговите положителни кръвни кафези и това вероятно може да помогне за нейното избавяне. Без съмнение Оскар се съгласи да направи кръвопреливането и зае място за процедурата. Но не беше толкоз бързо и елементарно.

Същата кръвна група

Медицинският личен състав е работил бързо и качествено, напълвайки сака с кръвта му. Те бяха деликатни, с цел да се уверят, че торбата е цялостна до вярното количество и че кръвта е с вярното качество. Оскар наблюдаваше по какъв начин торбата се цялостни, изпитвайки възприятие на вяра и оптимизъм. Знаеше, че това е единственият метод да получи кръвта, от която се нуждаеше, и беше признателен за опцията.

След като торбата се изпълни, медицинският личен състав стартира процеса на трансфузия. Оскар изпита възприятие на мира, когато кръвта стартира да тече във вените му. Той благодари на медицинския личен състав и тяхната експертиза, както и на обстоятелството, че той и неговият донор са с една и съща кръвна група. Изпита облекчение, че процесът ще работи и че ще може да получи кръвта, от която се нуждае.

Кръвопреливането

След като сполучливо изпълниха торбата с кръвта на Оскар, те влязоха в стаята на Лили и окачиха торбата с кръв, с цел да капе във вените й. Сега беше игра на изчакване. Оскар не можа да не попита дали имат повече информация за мистериозните яйца, предизвикали вируса. Торбата с кръв беше деликатно окачена на тавана и групата наблюдаваше по какъв начин тя постепенно капе във вените на Лили. Оскар беше изпълнен с очакване, до момента в който чакаше резултата от кръвта да се прояви.

Не можеше да не се зачуди какво щеше да стане по-късно. Той също беше любопитен за мистериозните яйца, които са предизвикали вируса. Беше чувал клюки, само че искаше да знае повече. Той попита групата дали имат повече информация, само че те не получиха отговор. Те можеха единствено да чакат и да видят какво ще се случи.

Хълмисто

Най-накрая Хили дойде. Носеше бял костюм, тъкмо като останалите, само че наличието й беше вяра. Резултатите от теста й се оказаха негативни и фамилията изпита облекчение. Оскар прегърна мощно жена си и двамата седнаха до щерка си. Очите й бяха затворени и дишаше незадълбочено. Оскар и Хили държаха ръцете й и й говореха с меки, успокояващи тонове.

Оскар желае неговите отговори

Алекс стартира да изяснява историята на яйцата, а Оскар слушаше деликатно, попивайки всяка дума. Той беше удивен от историята и не можеше да повярва на това, което чува. Той беше учуден от тайните, които яйцата криеха, и беше припрян да научи повече. Докато Алекс продължаваше да изяснява, любознанието на Оскар единствено нарастваше. Той беше припрян да научи всичко, което можеше за яйцата и техния тайнствен генезис. Той беше изпълнен с възприятие на учудване и благоговение, до момента в който слушаше историята на Алекс, и беше решен да разкрие истината зад яйцата.

Нещо извънземно

Оскар беше в потрес, когато Алекс изясни източника на вируса. Не можеше да повярва, че нещо толкоз необичайно и евентуално извънземно е попаднало в стаята на Лили. Умът му се въртеше от въпроси, само че знаеше, че би трябвало да остане съсредоточен и да откри метод да избави щерка си. Мислеше за всички благоприятни условия, от най-обикновените до най-странните. Чудеше се дали е неточност, смешка или нещо по-зловещо.

Мислеше за следствията от вирус от космоса и за евентуалната заплаха, която представляваше за щерка му. Беше решен да откри метод да я отбрани, без значение от цената. Знаеше, че би трябвало да остане мощен и рационален, в случай че искаше да откри решение. Трябваше да резервира успокоение и да мисли ясно, и трябваше да работи бързо. Трябваше да откри метод да избави щерка си и беше решен да направи всичко належащо.

Искам актуализация

Справя се по-добре

Оскар беше извънредно благополучен да научи, че кръвопреливането е подействало и щерка му най-сетне се е събудила от дълбокия си сън. Той попита Алекс дали може да я види, обезверен да се събере още веднъж с дребното си момиченце. Когато най-сетне се срещнаха, те се прегърнаха мощно и Лили попита какво се е случило. Вече изглеждаше доста по-добре отпреди няколко часа и цветът на бузите й се бе върнал. Оскар беше изпълнен с възприятие на облекчение и наслада и беше признателен на медицинския екип, който работи толкоз интензивно, с цел да избави живота на щерка му.

В нова къща

На идващия ден те попитаха дали най-сетне могат да се приберат вкъщи. Но Алекс им сподели, че това е сложна обстановка. Той изясни, че къщата им към момента е заключена и би трябвало да бъде главно почистена, преди да се върнат. Алекс и екипът му трябваше да вземат спомагателни защитни ограничения, с цел да подсигуряват сигурността на Оскар и фамилията му. Осигуриха им краткотраен дом, място, където да останат, до момента в който пристигна време да се прибират.

Къщата беше дребна, само че уютна, с хол, кухня и две спални. Стените бяха боядисани в меко жълто, а мебелите бяха комфортни и привлекателни. Семейството беше признателно за оказаното им гостолюбие и добрина. Те благодариха и за вкусните ястия, които се приготвяха за тях всеки ден. Алекс и екипът му се погрижиха Оскар и фамилията му да имат всичко належащо по време на престоя си. Те даже им предоставиха книги и играчки, с цел да ги забавляват. Край.

*Тази история е художествена небивалица, основана за развлечение. Героите и събитията са плод на въображението на създателя. Показаните изображения се употребяват единствено за илюстрация.