Има три причини, заради които още не виждаме рецесия, въпреки високите лихви
Лихвите в международен мащаб се покачиха с рекордни темпове, през последната година, в битката против инфлацията. Защо обаче, не виждаме още криза? Това бе един от въпросите, който модераторът Георги Минев на панел " Международни пазари ", по време на форума " Силата на вложенията ", зададе на участниците.
Източник:
Красимир Йорданов - портфолио управител в Скай ръководство на Активи АД
Ето какво сподели Красимир Йорданов, Портфолио управител в Скай ръководство на Активи АД:
Първо би трябвало да кажем дефиницията за криза а точно - две поредни тримесечия спад на брутния вътрешен артикул и сензитивно повишаване на безработица. В Съединени американски щати предходната година безработицата продължи да понижава. Тази година и следващата година е допустимо да се следи сензитивно нарастване на безработица.
Защо обаче нямахме до момента стесняване на бизнеса и интензивността все пак, че имаме невиждано нарастване на лихвите, което е може би най-бързото в историята? Отговорът се крие в това - всеки стопански цикъл е друг. Поради тази причина чакаме и разнообразни резултати. Има три посоки и графики, които изясняват забавянето на рецесията.
Първо - по направление на обърнатата крива на доходността, която се приема като предвестител на идна криза. Защо? Защото банките се финансират с кратковременен запас, с цел да дават дълготрайни заеми.
Когато заплащат повече в кратковременен проект, от това, което получават от заетите средства в дълготраен, това предвещава загуби за тях. От там се свива кредитирането и от там се забавя икономическата интензивност.
Видяхме, че до преди няколко месеца заемите в Съединени американски щати продължаваха да се усилват, това макар рекордно обърната крива, която е при много високи отрицатлени равнища.
Трансмисията на парична политика във връзка с лихвите от централната банка към банковата система и депозити не е право пропорционална и в случай че сменяем лихвената крива, като на мястото на 3-месечните или 2-годишните облигации, сложим лихвите по банковите депозити, ще забележим, че лихвената крива надалеч не е обърната.
От друга страна целия стопански цикъл беше учреден не на кредитиране, а на отпечатване на пари през фиска, заради коронавирус пандемията, която засегна хората в обществен аспект също. Правителството по целия свят раздаваше пари " на калпак ", съчетано с това, че хората не можеха да излизат и да харчат и това на процедура усили норма на спестявания. След края на пандемията, хората започнаха да харчат тези насъбрани спестявания. Изследвания сочат, че до края на годината тези спестявания ще се изчерпят и можем да забележим по-сериозно закъснение при започване на идната година. Най-вероятно ще забележим и закъснение на инфлацията.
На последващо място, макар внезапното повишаване на лихвите, факт е, че 75%-80% от ипотечните заеми в Съединени американски щати са дълготрайни 30-годишни с закрепени лихви. Собствениците на парцели са ги заключили при ниски равнища и по тази причина лихви от 7% към момента не ги тормозят. Разбира се, в даден миг това ще стартира да тежи, само че към момента не сме стигнали до там.
И на трето място - фирмите още веднъж се финансират най-често с дълготрайни облигации, с закрепена рентабилност и купони. Увеличаването на лихвите към момента не оказва значителен напън върху техните задължения и заплащания в салдото, заради тази причина. Да, факт е, че когато падежират тези заеми, фирмите ще би трябвало да ги финансират при по-високи лихви. Но статистиката сочи, че близо половината от тези задължения падежират след 2030-та година. Това прави казусът с покачването на лихвите не толкоз сериозен сега, най-малко на равнище корпоративен дълг.
Инфлацията в този момент и през 70-те години е напълно друга. Като цяло, когато я има, индустриалните първични материали се показват доста добре, както и енергийните, които са били част от казуса заради прекъсвани на доставки. В момента е друго.
Имаме един слон в стаята - Китай, който има много съществени стопански проблеми. Страната се пробва да си пренастрои модела - от големи вложения в парцели и инфраструктурни обекти, към по-умерени вложения и стопански напредък, за който не знаем от къде ще пристигна.
Китай, самичък по себе си, дава отговор за половината от международно търсене на доста първични материали. При пренастройка търсенето на суровините... заради тази причина нямаме растеж на суровините досега.
Има и разминаване, тъй като златото е постоянно зависещо от геополитически събития. Въпреки това, в случай че не беше рецесията с Израел, най-веряотно златото щеше да продължи да пада, защото имаме растеж на действителните лихви, което натиска цената на златото.
Заради несигурността обаче, всички вложители и централни банки не престават да купуват злато. При инфлация инструментите с закрепен приход страдат. Тяхната цена се дефинира от икономическия напредък и инфлацията. Когато има нарастване на инфлация, цените им падат. Стигаме до забавен актив акциите, каква е разликата от 70-те и 80-те със в този момент. Съществената разлика е, че факторите зад инфлацията този път са разнообразни.
Фopyмът " Cилaтa нa инвecтициитe " ce ocъщecтвявa c пoдĸpeпaтa нa: , , , ,
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи.
Източник:
Красимир Йорданов - портфолио управител в Скай ръководство на Активи АД
Ето какво сподели Красимир Йорданов, Портфолио управител в Скай ръководство на Активи АД:
Първо би трябвало да кажем дефиницията за криза а точно - две поредни тримесечия спад на брутния вътрешен артикул и сензитивно повишаване на безработица. В Съединени американски щати предходната година безработицата продължи да понижава. Тази година и следващата година е допустимо да се следи сензитивно нарастване на безработица.
Защо обаче нямахме до момента стесняване на бизнеса и интензивността все пак, че имаме невиждано нарастване на лихвите, което е може би най-бързото в историята? Отговорът се крие в това - всеки стопански цикъл е друг. Поради тази причина чакаме и разнообразни резултати. Има три посоки и графики, които изясняват забавянето на рецесията.
Първо - по направление на обърнатата крива на доходността, която се приема като предвестител на идна криза. Защо? Защото банките се финансират с кратковременен запас, с цел да дават дълготрайни заеми.
Когато заплащат повече в кратковременен проект, от това, което получават от заетите средства в дълготраен, това предвещава загуби за тях. От там се свива кредитирането и от там се забавя икономическата интензивност.
Видяхме, че до преди няколко месеца заемите в Съединени американски щати продължаваха да се усилват, това макар рекордно обърната крива, която е при много високи отрицатлени равнища.
Трансмисията на парична политика във връзка с лихвите от централната банка към банковата система и депозити не е право пропорционална и в случай че сменяем лихвената крива, като на мястото на 3-месечните или 2-годишните облигации, сложим лихвите по банковите депозити, ще забележим, че лихвената крива надалеч не е обърната.
От друга страна целия стопански цикъл беше учреден не на кредитиране, а на отпечатване на пари през фиска, заради коронавирус пандемията, която засегна хората в обществен аспект също. Правителството по целия свят раздаваше пари " на калпак ", съчетано с това, че хората не можеха да излизат и да харчат и това на процедура усили норма на спестявания. След края на пандемията, хората започнаха да харчат тези насъбрани спестявания. Изследвания сочат, че до края на годината тези спестявания ще се изчерпят и можем да забележим по-сериозно закъснение при започване на идната година. Най-вероятно ще забележим и закъснение на инфлацията.
На последващо място, макар внезапното повишаване на лихвите, факт е, че 75%-80% от ипотечните заеми в Съединени американски щати са дълготрайни 30-годишни с закрепени лихви. Собствениците на парцели са ги заключили при ниски равнища и по тази причина лихви от 7% към момента не ги тормозят. Разбира се, в даден миг това ще стартира да тежи, само че към момента не сме стигнали до там.
И на трето място - фирмите още веднъж се финансират най-често с дълготрайни облигации, с закрепена рентабилност и купони. Увеличаването на лихвите към момента не оказва значителен напън върху техните задължения и заплащания в салдото, заради тази причина. Да, факт е, че когато падежират тези заеми, фирмите ще би трябвало да ги финансират при по-високи лихви. Но статистиката сочи, че близо половината от тези задължения падежират след 2030-та година. Това прави казусът с покачването на лихвите не толкоз сериозен сега, най-малко на равнище корпоративен дълг.
Инфлацията в този момент и през 70-те години е напълно друга. Като цяло, когато я има, индустриалните първични материали се показват доста добре, както и енергийните, които са били част от казуса заради прекъсвани на доставки. В момента е друго.
Имаме един слон в стаята - Китай, който има много съществени стопански проблеми. Страната се пробва да си пренастрои модела - от големи вложения в парцели и инфраструктурни обекти, към по-умерени вложения и стопански напредък, за който не знаем от къде ще пристигна.
Китай, самичък по себе си, дава отговор за половината от международно търсене на доста първични материали. При пренастройка търсенето на суровините... заради тази причина нямаме растеж на суровините досега.
Има и разминаване, тъй като златото е постоянно зависещо от геополитически събития. Въпреки това, в случай че не беше рецесията с Израел, най-веряотно златото щеше да продължи да пада, защото имаме растеж на действителните лихви, което натиска цената на златото.
Заради несигурността обаче, всички вложители и централни банки не престават да купуват злато. При инфлация инструментите с закрепен приход страдат. Тяхната цена се дефинира от икономическия напредък и инфлацията. Когато има нарастване на инфлация, цените им падат. Стигаме до забавен актив акциите, каква е разликата от 70-те и 80-те със в този момент. Съществената разлика е, че факторите зад инфлацията този път са разнообразни.
Фopyмът " Cилaтa нa инвecтициитe " ce ocъщecтвявa c пoдĸpeпaтa нa: , , , ,
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ