Изпълнението на бюджета за 2024-а поставя въпросителните за бюджет 2025-а
Данните за осъществяването както на Консолидираната фискална стратегия, по този начин и на държавния бюджет към този момент са факт. И без значение от забележимите по тях старания на централната власт да компенсира неразумните фискални решения, които народните представители (няма значение от кои парламентарни групи и в кои Народни събрания) вземаха в продължение на няколко следващи години, се вижда, че без уверено ограничение на разноските в обществената сфера и обществения бранш бюджетната дупка мъчно ще бъде затворена.
Според Министерството на финансите данните са следните: приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 година са в размер на 71 999,2 млн. лева, или 95,6 % от годишните планове. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 година възлизат на 78 137,2 млн. лева, което е 95,9 % от годишните планове. На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по Консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа за 2024 година е негативно в размер на 6 138,0 млн. лева (3,0 % от прогнозния БВП). Всъщност, точното съответствие на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт ще стане ясно, когато излязат сезонно изгладените данни за Брутния вътрешен артикул за 2024-а. Това ще се случи през октомври, и е доста евентуално да се окаже, че дефицитът е над 3%, както стана предходната година с Брутният вътрешен продукт за 2023-а.
Съвсем различен е въпросът какви ще са данните на начислена основа. Точно тази неизясненост е една от аргументите за внимателната позиция на настоящето държавно управление във връзка с подаването на поръчка за влизане в Еврозоната.
Бюджет 2025 без преференциално Данък добавена стойност желаеха икономисти
Време е за " изстудяване " на упоритостите и обвързваните с тях разходи, считат икономисти
Но да се върнем на данните за бюджета. При по-внимателен прочит на предоставените данни за осъществяването му могат да се виждат някои значими елементи, които, за жалост, доста евентуално ще окажат въздействие и през 2025-а година.
В приходната част би трябвало да се означи, че има преизпълнение на заложените данъчни доходи. Според Министерството на финансите данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58 700,2 млн. лева, което съставлява 101,3 % по отношение на разчетените за годината и образува 81,5 % от общите приходи по КФП за интервала. Но и тук има елементи.
Приходите от корпоративни налози, без значение от влизането в действие на по-високото облагане на огромните интернационалните компании по линия на данъчните регулации на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, са в размер на 5 412,4 млн. лева, или 91,3 % от годишния проект. Сравнени с данните към декември на миналата година, постъпленията нарастват с 497,6 млн. лева (10,1 %). Нарастват, само че не толкоз, че да покрият предварителните планове. Това значи, че или предходният постоянен кабинет, който направи тези планове, се е объркал с прогнозите, или че бизнесът има задълбочаващи се проблеми.
" В тази група налози са и приходите от налог върху дивидентите, ликвидационните дялове и приходите на локални и задгранични юридически лица, които са в размер на 124,9 млн. лева Като съпоставени с 2023 година, приходите са повече с 33,5 млн. лева (36,6 %). Постъпленията от този налог зависят от положението на стопанската система и взетите от компаниите решения за систематизиране на дивиденти ", прецизира финансовото министерство.
Неизпълнението на заложените доходи от корпоративен налог се компенсира изцяло от преизпълнението на налога върху приходите на физическите лица. Те са в размер на 7 053,0 млн. лева, или 102,1 % по отношение на заложените в плана за годината. Тези доходи са със 761,0 млн. лева повече, което съставлява 12,1 % растеж по отношение на миналата година. Министерството на финансите твърди, че това преизпълнение се дължи на нарасналата събираемост и ограниченията за понижаване на приходите от недеклариран труд.
Но това наподобява подозрително на фона на идващите данни. А точно, че растежът на приходите от облагане на приходите на физически лица идва напълно по линия на трудовите контракти.
" По трудови правни отношения приходите от налога към декември 2024 година са 5 981,4 млн. лева, 105,3 % по отношение на годишните планове. Тези доходи нарастват с 852,7 млн. лева (16,6 %) спрямо миналата година ", оповестява Министерството на финансите. А повода за това, както можете да се досетите, е административното нарастване на минималната работна заплата и на възнагражденията в разнообразни сфери на обществения бранш.
Впрочем Министерството на финансите не крие този факт и непосредствено признава:
" Отчетеният растеж при тази група данъчни доходи е повлиян в огромна степен от Кодекса на труда (чл. 244, алинея 2). Механизъм, според който минималното трудово заплащане за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 % от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. В сходство с новия механизъм, от 1 януари 2024 година минималната работна заплата за страната е увеличена от 780 лева на 933 лева, или с 19,6 %. Други фактори за повишаване на приходите от ДДФЛ са регистрираният висок номинален растеж на междинната работна заплата през първите три тримесечия на 2024 година, както в частния бранш, по този начин и в публичния бранш, в това число нарастването на заплатите в областта на образованието и разноските за личен състав в бюджетните организации ".
А огромна част от описаните фактори натоварват в доста огромна степен разходната част и най-вероятно ще имат същото, в случай че не и по-сериозно отрицателно въздействие върху нея и през 2025-а.
За един месец дефицитът на консолидирания бюджет набъбна с 630 млн. лв..
Добрите доходи не покриват бързорастящите бюджетни разноски
За разлика от приходите от налози по трудови правни отношения, по тези от цивилен контракти обстановката е много по-неблагоприятна. Министерството на финансите отбелязва:
" По извънтрудови правни отношения (свободни специалности, цивилен контракти, еднолични търговци и др.) приходите от налога към декември 2024 година са в размер на 460,2 млн. лева, което е 83,8 % от годишния план. За 2024 година са постъпили с 12,0 млн. лева по-малко доходи, или 2,5 % спад по отношение на миналата година. "
Това повдига въпроса къде е по-голямата част от недекларирания труд - при лицата, които се обгръщат от трудови контракти, или при тези със свободни специалности, цивилен контракти и еднолични търговци. Коректният отговор на този въпрос ще ни разреши да разберем до каква степен обосновани са хвалбите за напъните на данъчната администрация в тази област.
При косвените налози, макар общото им преизпълнение, също има нееднозначна обстановка.
" Приходите от косвени налози към декември 2024 година са в размер на 25 888,9 млн. лева, или 101,5 % по отношение на годишния план. Сравнени с данните за миналата година, постъпленията нарастват с 3 141,4 млн. лева (13,8 %) ", осведоми Министерството на финансите.
Само че приходите от Данък добавена стойност са в размер на 18 576,2 млн. лева, което съставлява 99,7 % от плануваните със ЗДБРБ за 2024 година. С други думи, даже при този основен за бюджета налог плануваният резултат не е изцяло изпълнен. Въпреки че по отношение на 2023 година приходите от Данък добавена стойност нарастват с 2 359,7 млн. лева (14,6 %), това не е задоволително, с цел да покрие прогнозите.
Основната причина, съгласно финансовото ведомство, са растежът на потреблението, нарастването на цените на стоките и подхванатите ограничения за възстановяване на митническия и данъчния надзор. Това обаче още веднъж поражда въпроса - дали планирането е било погрешно, дали бизнесът изпитва усложнения, или пък нарастването на приходите не е довело до предстоящото нараснало ползване.
При акцизите обаче всичко е наред и те компенсират изцяло дребното несъблюдение при Данък добавена стойност.
" Приходите от акцизи (нето) от импорт, вътрешно произвеждане и въведени в страната от други държави-членки на Европейски Съюз акцизни артикули са в размер на 6 904,7 млн. лева, което е 107,1 % по отношение на плануваните със ЗДБРБ за 2024 година Съпоставени с 2023 година, постъпленията от акцизи нарастват номинално със 756,8 млн. лева (12,3 %) ", се споделя в известието на Министерството на финансите.
Не е мъчно да се досетим, че главният принос за това преизпълнение идва от пушачите. Техният дългогодишно осъждан табиет цялостни хазната доста по-ефективно от хазарта и алкохола.
Как десни и крайнодесни в Австрия възнамеряват бюджет с над €6 милиарда икономии
За стесняване на разноските и повече доходи договарят Народната партия и Партията на свободата
Истинският проблем, водещ до несъблюдение на приходната част в Консолидираната фискална стратегия, обаче са неданъчните доходи, а най-много - приходите от помощи и дарения, поради неизпълнението на европейските стратегии.
" Неданъчните доходи са в размер на 9 667,4 млн. лева, което съставлява 94,2 % от годишните планове. Тези доходи са по-ниски от плануваните главно заради по-ниските приходи от продажба на нефинансови активи (главно от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове), по-ниски държавни и общински такси и други. Постъпленията от помощи и дарения за 2024 година са в размер на 3 631,6 млн. лева, като остават доста под заложените в плана към ЗДБРБ за 2024 година (7 080,7 млн. лева.). Това се дължи на непостъпване на плануваните втори и трети транш по Плана за възобновяване и резистентност и част от плануваните доходи по оперативните стратегии на Европейски Съюз (неизпълнение на плановете по приходите от помощи и дарения по КФП с 3,4 милиарда лева.) ", регистрира Министерството на финансите.
Коментарът е непотребен.
Това е неуспех, който е и директна оценка за успеваемостта на българските законотворци. Логичният въпрос е за какво те получават своите заплати, които не са ниски, до момента в който успеваемостта им не води до предстоящите резултати.
Разходите - ахилесовата пета на бюджета
Разходната част остава казусът на Консолидираната фискална стратегия за 2024-а и най-вероятно ще бъде подобен и за тази за 2025-а, която следва да бъде импортирана за разглеждане в Народното събрание.
Последният длъжностен кабинет е положил старания да ограничи финансовата вакханалия, наследена от предходното постоянно държавно управление.
" Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 година възлизат на 78 137,2 млн. лева, което е 95,9 % от годишните планове. По-ниски от плануваните са разноските главно по сметките за средства от Европейски Съюз, до момента в който разноските по националния бюджет надвишават плановете за годината, което се дължи на по-високи от плануваните разноски по бюджетите на общините ", написа Министерството на финансите.
Това удостоверява, че европейските фондове са по-скоро неутрални за държавните финанси, само че тяхното неусвояване въздейства отрицателно на стопанската система в дълготраен проект.
Най-голямата тежест в бюджета идва от обществените разноски - 34,82 милиарда лева (44,56 % от общите разходи) и разноските за личен състав - 20,24 милиарда лева (25,9 %). В същото време финансовите разноски за 2024-а възлизат на 6,78 милиарда лева
Трудно е да се оспори, че в случай че не се подхващат съкращения или съществени ограничавания в разноските, България може да бъде изправена пред нарастване на данъчно-осигурителната тежест още в околните години.
Според Министерството на финансите данните са следните: приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 година са в размер на 71 999,2 млн. лева, или 95,6 % от годишните планове. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 година възлизат на 78 137,2 млн. лева, което е 95,9 % от годишните планове. На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по Консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа за 2024 година е негативно в размер на 6 138,0 млн. лева (3,0 % от прогнозния БВП). Всъщност, точното съответствие на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт ще стане ясно, когато излязат сезонно изгладените данни за Брутния вътрешен артикул за 2024-а. Това ще се случи през октомври, и е доста евентуално да се окаже, че дефицитът е над 3%, както стана предходната година с Брутният вътрешен продукт за 2023-а.
Съвсем различен е въпросът какви ще са данните на начислена основа. Точно тази неизясненост е една от аргументите за внимателната позиция на настоящето държавно управление във връзка с подаването на поръчка за влизане в Еврозоната.
Бюджет 2025 без преференциално Данък добавена стойност желаеха икономисти
Време е за " изстудяване " на упоритостите и обвързваните с тях разходи, считат икономисти
Но да се върнем на данните за бюджета. При по-внимателен прочит на предоставените данни за осъществяването му могат да се виждат някои значими елементи, които, за жалост, доста евентуално ще окажат въздействие и през 2025-а година.
В приходната част би трябвало да се означи, че има преизпълнение на заложените данъчни доходи. Според Министерството на финансите данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58 700,2 млн. лева, което съставлява 101,3 % по отношение на разчетените за годината и образува 81,5 % от общите приходи по КФП за интервала. Но и тук има елементи.
Приходите от корпоративни налози, без значение от влизането в действие на по-високото облагане на огромните интернационалните компании по линия на данъчните регулации на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, са в размер на 5 412,4 млн. лева, или 91,3 % от годишния проект. Сравнени с данните към декември на миналата година, постъпленията нарастват с 497,6 млн. лева (10,1 %). Нарастват, само че не толкоз, че да покрият предварителните планове. Това значи, че или предходният постоянен кабинет, който направи тези планове, се е объркал с прогнозите, или че бизнесът има задълбочаващи се проблеми.
" В тази група налози са и приходите от налог върху дивидентите, ликвидационните дялове и приходите на локални и задгранични юридически лица, които са в размер на 124,9 млн. лева Като съпоставени с 2023 година, приходите са повече с 33,5 млн. лева (36,6 %). Постъпленията от този налог зависят от положението на стопанската система и взетите от компаниите решения за систематизиране на дивиденти ", прецизира финансовото министерство.
Неизпълнението на заложените доходи от корпоративен налог се компенсира изцяло от преизпълнението на налога върху приходите на физическите лица. Те са в размер на 7 053,0 млн. лева, или 102,1 % по отношение на заложените в плана за годината. Тези доходи са със 761,0 млн. лева повече, което съставлява 12,1 % растеж по отношение на миналата година. Министерството на финансите твърди, че това преизпълнение се дължи на нарасналата събираемост и ограниченията за понижаване на приходите от недеклариран труд.
Но това наподобява подозрително на фона на идващите данни. А точно, че растежът на приходите от облагане на приходите на физически лица идва напълно по линия на трудовите контракти.
" По трудови правни отношения приходите от налога към декември 2024 година са 5 981,4 млн. лева, 105,3 % по отношение на годишните планове. Тези доходи нарастват с 852,7 млн. лева (16,6 %) спрямо миналата година ", оповестява Министерството на финансите. А повода за това, както можете да се досетите, е административното нарастване на минималната работна заплата и на възнагражденията в разнообразни сфери на обществения бранш.
Впрочем Министерството на финансите не крие този факт и непосредствено признава:
" Отчетеният растеж при тази група данъчни доходи е повлиян в огромна степен от Кодекса на труда (чл. 244, алинея 2). Механизъм, според който минималното трудово заплащане за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 % от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. В сходство с новия механизъм, от 1 януари 2024 година минималната работна заплата за страната е увеличена от 780 лева на 933 лева, или с 19,6 %. Други фактори за повишаване на приходите от ДДФЛ са регистрираният висок номинален растеж на междинната работна заплата през първите три тримесечия на 2024 година, както в частния бранш, по този начин и в публичния бранш, в това число нарастването на заплатите в областта на образованието и разноските за личен състав в бюджетните организации ".
А огромна част от описаните фактори натоварват в доста огромна степен разходната част и най-вероятно ще имат същото, в случай че не и по-сериозно отрицателно въздействие върху нея и през 2025-а.
За един месец дефицитът на консолидирания бюджет набъбна с 630 млн. лв..
Добрите доходи не покриват бързорастящите бюджетни разноски
За разлика от приходите от налози по трудови правни отношения, по тези от цивилен контракти обстановката е много по-неблагоприятна. Министерството на финансите отбелязва:
" По извънтрудови правни отношения (свободни специалности, цивилен контракти, еднолични търговци и др.) приходите от налога към декември 2024 година са в размер на 460,2 млн. лева, което е 83,8 % от годишния план. За 2024 година са постъпили с 12,0 млн. лева по-малко доходи, или 2,5 % спад по отношение на миналата година. "
Това повдига въпроса къде е по-голямата част от недекларирания труд - при лицата, които се обгръщат от трудови контракти, или при тези със свободни специалности, цивилен контракти и еднолични търговци. Коректният отговор на този въпрос ще ни разреши да разберем до каква степен обосновани са хвалбите за напъните на данъчната администрация в тази област.
При косвените налози, макар общото им преизпълнение, също има нееднозначна обстановка.
" Приходите от косвени налози към декември 2024 година са в размер на 25 888,9 млн. лева, или 101,5 % по отношение на годишния план. Сравнени с данните за миналата година, постъпленията нарастват с 3 141,4 млн. лева (13,8 %) ", осведоми Министерството на финансите.
Само че приходите от Данък добавена стойност са в размер на 18 576,2 млн. лева, което съставлява 99,7 % от плануваните със ЗДБРБ за 2024 година. С други думи, даже при този основен за бюджета налог плануваният резултат не е изцяло изпълнен. Въпреки че по отношение на 2023 година приходите от Данък добавена стойност нарастват с 2 359,7 млн. лева (14,6 %), това не е задоволително, с цел да покрие прогнозите.
Основната причина, съгласно финансовото ведомство, са растежът на потреблението, нарастването на цените на стоките и подхванатите ограничения за възстановяване на митническия и данъчния надзор. Това обаче още веднъж поражда въпроса - дали планирането е било погрешно, дали бизнесът изпитва усложнения, или пък нарастването на приходите не е довело до предстоящото нараснало ползване.
При акцизите обаче всичко е наред и те компенсират изцяло дребното несъблюдение при Данък добавена стойност.
" Приходите от акцизи (нето) от импорт, вътрешно произвеждане и въведени в страната от други държави-членки на Европейски Съюз акцизни артикули са в размер на 6 904,7 млн. лева, което е 107,1 % по отношение на плануваните със ЗДБРБ за 2024 година Съпоставени с 2023 година, постъпленията от акцизи нарастват номинално със 756,8 млн. лева (12,3 %) ", се споделя в известието на Министерството на финансите.
Не е мъчно да се досетим, че главният принос за това преизпълнение идва от пушачите. Техният дългогодишно осъждан табиет цялостни хазната доста по-ефективно от хазарта и алкохола.
Как десни и крайнодесни в Австрия възнамеряват бюджет с над €6 милиарда икономии
За стесняване на разноските и повече доходи договарят Народната партия и Партията на свободата
Истинският проблем, водещ до несъблюдение на приходната част в Консолидираната фискална стратегия, обаче са неданъчните доходи, а най-много - приходите от помощи и дарения, поради неизпълнението на европейските стратегии.
" Неданъчните доходи са в размер на 9 667,4 млн. лева, което съставлява 94,2 % от годишните планове. Тези доходи са по-ниски от плануваните главно заради по-ниските приходи от продажба на нефинансови активи (главно от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове), по-ниски държавни и общински такси и други. Постъпленията от помощи и дарения за 2024 година са в размер на 3 631,6 млн. лева, като остават доста под заложените в плана към ЗДБРБ за 2024 година (7 080,7 млн. лева.). Това се дължи на непостъпване на плануваните втори и трети транш по Плана за възобновяване и резистентност и част от плануваните доходи по оперативните стратегии на Европейски Съюз (неизпълнение на плановете по приходите от помощи и дарения по КФП с 3,4 милиарда лева.) ", регистрира Министерството на финансите.
Коментарът е непотребен.
Това е неуспех, който е и директна оценка за успеваемостта на българските законотворци. Логичният въпрос е за какво те получават своите заплати, които не са ниски, до момента в който успеваемостта им не води до предстоящите резултати.
Разходите - ахилесовата пета на бюджета
Разходната част остава казусът на Консолидираната фискална стратегия за 2024-а и най-вероятно ще бъде подобен и за тази за 2025-а, която следва да бъде импортирана за разглеждане в Народното събрание.
Последният длъжностен кабинет е положил старания да ограничи финансовата вакханалия, наследена от предходното постоянно държавно управление.
" Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 година възлизат на 78 137,2 млн. лева, което е 95,9 % от годишните планове. По-ниски от плануваните са разноските главно по сметките за средства от Европейски Съюз, до момента в който разноските по националния бюджет надвишават плановете за годината, което се дължи на по-високи от плануваните разноски по бюджетите на общините ", написа Министерството на финансите.
Това удостоверява, че европейските фондове са по-скоро неутрални за държавните финанси, само че тяхното неусвояване въздейства отрицателно на стопанската система в дълготраен проект.
Най-голямата тежест в бюджета идва от обществените разноски - 34,82 милиарда лева (44,56 % от общите разходи) и разноските за личен състав - 20,24 милиарда лева (25,9 %). В същото време финансовите разноски за 2024-а възлизат на 6,78 милиарда лева
Трудно е да се оспори, че в случай че не се подхващат съкращения или съществени ограничавания в разноските, България може да бъде изправена пред нарастване на данъчно-осигурителната тежест още в околните години.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ