За другия паметник
Лидия Делирадева
Хайде в този момент за паметниците, тъй като до гуша ми пристигна от кресливите демократи, разчитащи на късата ни памет, словоблудстващи над историята и нямащи нищо общо с аристокрацията на духа.
Родена съм и израснала сред улиците " Шипка " и " Герлово ", в кооперацията, на която през днешния ден може да видите паметната плоча на композитора Георги Тутев. Съседи ни бяха журналистът и основател на " Панорама " Живко Кефалов, лекар Рашко Доросиев (един от светилата в урологията), актрисата Мара Чапанова, чийто брачен партньор бе починалият Георги Тутев, и доста други - все образовани, невероятни хора, хора с безчет истории и голям дух.
Спомням си срещите и диалозите с всеки от тях и до през днешния ден, и сърцето ми се изпълва с безгранична любов.
Но за паметниците идеше тирада. Като ще се маха Паметникът на руската войска, би трябвало да се отстрани в незабавен порядък и този на американските летци.
Пищите ли към този момент, демократи от прът и въже? Колко от вас могат да опишат това, което съм чувала от Мара Чапанова и от личната ми баба, които са претърпели бомбардировките над София през зимата на 1944-а? Или вие пищите, само че вашите баби и дядовци тогава са копали нивите с картофите и визия не са имали за оня кървясъл смут, когато американската авиация изсипва над столицата ни стотици бомби, когато умират стотици български жители и още стотици са осакатени?
Моята баба, тогава с момиченце на ръце (леля ми) и към този момент бременна с татко ми, и живееща по това време на ул. " Ген. Паренсов ", бяга с дядо ми в Кнежа - те са измежду тези над триста хиляди софийски жители, които събират небрежно най-необходимото и напущат София, кой с какъвто превоз откри, тъй като бомбардировките не стопират. Да, те са видели и кръвта, и труповете, и разрухата, и пожарите. От " братската " американската авиация. А аз помня разказите й.
И друго помня - по какъв начин слизах при Мара Чапанова на втория етаж, по какъв начин тя приготвяше чай, сядаше в обичаното си кресло и ми разказваше, че през януари 1944-а е била дете и е видяла с очите си същия този смут...
Като ще махате монументи, първо махнете този на американските летци. И не ме интересува чий съдружник е била България, откакто от тези бомби умират стотици почтени хора. Не единствено в столицата, прочее. Дали пък не сте не запомнили, че мирните хора в Северна България са избивани от упор, от картечниците на преднамерено кръжащите ниско американски изтребители?
Историята не можете да премахнете.
Нито паметта.> Фейсбук
Хайде в този момент за паметниците, тъй като до гуша ми пристигна от кресливите демократи, разчитащи на късата ни памет, словоблудстващи над историята и нямащи нищо общо с аристокрацията на духа.
Родена съм и израснала сред улиците " Шипка " и " Герлово ", в кооперацията, на която през днешния ден може да видите паметната плоча на композитора Георги Тутев. Съседи ни бяха журналистът и основател на " Панорама " Живко Кефалов, лекар Рашко Доросиев (един от светилата в урологията), актрисата Мара Чапанова, чийто брачен партньор бе починалият Георги Тутев, и доста други - все образовани, невероятни хора, хора с безчет истории и голям дух.
Спомням си срещите и диалозите с всеки от тях и до през днешния ден, и сърцето ми се изпълва с безгранична любов.
Но за паметниците идеше тирада. Като ще се маха Паметникът на руската войска, би трябвало да се отстрани в незабавен порядък и този на американските летци.
Пищите ли към този момент, демократи от прът и въже? Колко от вас могат да опишат това, което съм чувала от Мара Чапанова и от личната ми баба, които са претърпели бомбардировките над София през зимата на 1944-а? Или вие пищите, само че вашите баби и дядовци тогава са копали нивите с картофите и визия не са имали за оня кървясъл смут, когато американската авиация изсипва над столицата ни стотици бомби, когато умират стотици български жители и още стотици са осакатени?
Моята баба, тогава с момиченце на ръце (леля ми) и към този момент бременна с татко ми, и живееща по това време на ул. " Ген. Паренсов ", бяга с дядо ми в Кнежа - те са измежду тези над триста хиляди софийски жители, които събират небрежно най-необходимото и напущат София, кой с какъвто превоз откри, тъй като бомбардировките не стопират. Да, те са видели и кръвта, и труповете, и разрухата, и пожарите. От " братската " американската авиация. А аз помня разказите й.
И друго помня - по какъв начин слизах при Мара Чапанова на втория етаж, по какъв начин тя приготвяше чай, сядаше в обичаното си кресло и ми разказваше, че през януари 1944-а е била дете и е видяла с очите си същия този смут...
Като ще махате монументи, първо махнете този на американските летци. И не ме интересува чий съдружник е била България, откакто от тези бомби умират стотици почтени хора. Не единствено в столицата, прочее. Дали пък не сте не запомнили, че мирните хора в Северна България са избивани от упор, от картечниците на преднамерено кръжащите ниско американски изтребители?
Историята не можете да премахнете.
Нито паметта.> Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ