Лидерите на ЕС се срещат днес с колегите си от Западните Балкани в Албания
Лидерите на Европейския съюз ще се срещнат през днешния ден с сътрудниците си от Западните Балкани, с цел да дадат подтик на процеса на европейска интеграция на шестте страни от района.
Стратегическото партньорство и развиването на политическия разговор сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани, провокациите пред сигурността, миграционният напън, битката с тероризма и проведената престъпност се чака да бъдат във фокуса на диалозите през днешния ден в столицата на Албания – Тирана, оповестява Българска телеграфна агенция.
За първи път среща на върха сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани се организира в една от страните от района. Събитието е продължение на срещите на върха в Порто Карас (Гърция, 2003 г.), София (България, 2018 г.), Загреб (Хърватия, 2020 г.), Бърдо при Краню (Словения, 2021 г.) и Брюксел (Белгия, 23 юни 2022 г.).
Акцент в полемиките в Тирана ще бъде подложен и върху превъзмогването на отрицателните социалноикономически последствия от войната в Украйна и задълбочаващите се енергийна и продоволствена рецесия, оповестиха от прессекретариата на президента.
Срещата би трябвало да даде нов, мощен сигнал за уговорката на Европейски Съюз към Западните Балкани. Войната в Украйна подтикна Европейски Съюз да осъзнае смисъла на политиката на разширение за стабилността на континента, което пролича и с даването на статут на претенденти за участие на Украйна и Молдова през юни тази година.
Елитът на Европа се среща с водачите от Балканите
Сред участниците в срещата ще бъдат ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел, президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Олаф Шолц, министър председателите на Гърция, Унгария, Италия, Белгия, Дания, Хърватия, Чехия, която е ротационен ръководител на Европейски Съюз, канцлерът на Австрия Карл Нехамер, президентът на Кипър Никос Анастасиадис. Президентът Румен Радев ще съставлява България на срещата.
В изявление за Асошиейтед прес министър председателят на Албания Еди Рама съобщи, че срещата в Тирана е доказателство за засилените геостратегически ползи на Европейски Съюз в района. Войната в Украйна подсети за уязвимостта на района и даде на Европейски Съюз тласък да приобщи страните от Западните Балкани към демократичната общественост на Европа, сподели Еди Рама.
Албанският министър председател окачестви срещата като „ най-важното събитие в историята на интернационалните връзки на Албания “, като означи, че някогашната комунистическа страна е била „ изцяло откъсната от света и от Европа “ до 1990 година
С максимален прогрес е Черна гора
Сред шестте страни от Западните Балкани най-напреднала в европейската си интеграция е Черна гора, която стартира договаряния за участие през 2012 година Малката адриатическа страна с население към 620 000 души е изпълнила множеството от уговорките за присъединение към Европейски Съюз, само че към момента наподобява надалеч от фактическото участие.
Албания и Република Северна Македония започнаха договаряния по присъединение към Европейски Съюз през юли тази година.
Сърбия – най-голямата от шестте страни, води договаряния по присъединение към Европейски Съюз от 2014 година, само че отхвърля да приведе външната си политика в сходство с тази на Европейски Съюз, в това число да наложи наказания против Русия. Сърбия поддържа близки връзки с Москва и Пекин, не на последно място поради тяхната поддръжка по въпроса за Косово, чиято самостоятелност Белград не признава. Европейският съюз обаче е най-големият търговски сътрудник на Сърбия. Заради следващия изблик на напрежение с Косово, президентът на Сърбия Александър Вучич даже заплаши да не пристигна на днешната среща.
Косово, чиято самостоятелност не е приета от пет от страните членки на Европейски Съюз (Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия), желае да кандидатства за участие до края на годината. За да получи Косово статут на страна претендент, е належащо единомислещо утвърждение както от страна на Европейската комисия, по този начин и от 27-те страни членки.
Босна и Херцеговина кандидатства през 2016 година, само че към момента не е получила статут на формален претендент за участие. Миналата седмица европейският комисар по въпросите на съседството и разширението Оливер Вархей съобщи, че в случай че продължи ускореният развой на образуване на държавно управление на всички равнища в Босна и Херцеговина, Европейският съвет би могъл още на 15 декември да утвърди статут на Босна и Херцеговина като страна кандидатка за участие в Европейски Съюз.
Среща на фона на митинг
За през днешния ден опозиционната Демократическа партия е свикала в Тирана митинг против държавното управление на премиера Еди Рама. Лидерът на демократите Сали Бериша, който е някогашен президент на Албания (от 1992 година до 1997 г.) и някогашен министър-председател (2005 г.–2013 г.), упреква Еди Рама в корупция. Бериша прикани митингът да се приема като акт на гостолюбие към водачите, които ще посетят Тирана, и като „ открит акт на неприязън към Еди Рама, който с аферите си засрамва целия народ “.
Министърът на вътрешните работи на Албания Бледи Чучи съобщи, че митингът на опозицията ще бъде позволен отвън периметъра за сигурност, където ще се организира срещата на върха, съобщи организация АТА.
Стратегическото партньорство и развиването на политическия разговор сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани, провокациите пред сигурността, миграционният напън, битката с тероризма и проведената престъпност се чака да бъдат във фокуса на диалозите през днешния ден в столицата на Албания – Тирана, оповестява Българска телеграфна агенция.
За първи път среща на върха сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани се организира в една от страните от района. Събитието е продължение на срещите на върха в Порто Карас (Гърция, 2003 г.), София (България, 2018 г.), Загреб (Хърватия, 2020 г.), Бърдо при Краню (Словения, 2021 г.) и Брюксел (Белгия, 23 юни 2022 г.).
Акцент в полемиките в Тирана ще бъде подложен и върху превъзмогването на отрицателните социалноикономически последствия от войната в Украйна и задълбочаващите се енергийна и продоволствена рецесия, оповестиха от прессекретариата на президента.
Срещата би трябвало да даде нов, мощен сигнал за уговорката на Европейски Съюз към Западните Балкани. Войната в Украйна подтикна Европейски Съюз да осъзнае смисъла на политиката на разширение за стабилността на континента, което пролича и с даването на статут на претенденти за участие на Украйна и Молдова през юни тази година.
Елитът на Европа се среща с водачите от Балканите
Сред участниците в срещата ще бъдат ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел, президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Олаф Шолц, министър председателите на Гърция, Унгария, Италия, Белгия, Дания, Хърватия, Чехия, която е ротационен ръководител на Европейски Съюз, канцлерът на Австрия Карл Нехамер, президентът на Кипър Никос Анастасиадис. Президентът Румен Радев ще съставлява България на срещата.
В изявление за Асошиейтед прес министър председателят на Албания Еди Рама съобщи, че срещата в Тирана е доказателство за засилените геостратегически ползи на Европейски Съюз в района. Войната в Украйна подсети за уязвимостта на района и даде на Европейски Съюз тласък да приобщи страните от Западните Балкани към демократичната общественост на Европа, сподели Еди Рама.
Албанският министър председател окачестви срещата като „ най-важното събитие в историята на интернационалните връзки на Албания “, като означи, че някогашната комунистическа страна е била „ изцяло откъсната от света и от Европа “ до 1990 година
С максимален прогрес е Черна гора
Сред шестте страни от Западните Балкани най-напреднала в европейската си интеграция е Черна гора, която стартира договаряния за участие през 2012 година Малката адриатическа страна с население към 620 000 души е изпълнила множеството от уговорките за присъединение към Европейски Съюз, само че към момента наподобява надалеч от фактическото участие.
Албания и Република Северна Македония започнаха договаряния по присъединение към Европейски Съюз през юли тази година.
Сърбия – най-голямата от шестте страни, води договаряния по присъединение към Европейски Съюз от 2014 година, само че отхвърля да приведе външната си политика в сходство с тази на Европейски Съюз, в това число да наложи наказания против Русия. Сърбия поддържа близки връзки с Москва и Пекин, не на последно място поради тяхната поддръжка по въпроса за Косово, чиято самостоятелност Белград не признава. Европейският съюз обаче е най-големият търговски сътрудник на Сърбия. Заради следващия изблик на напрежение с Косово, президентът на Сърбия Александър Вучич даже заплаши да не пристигна на днешната среща.
Косово, чиято самостоятелност не е приета от пет от страните членки на Европейски Съюз (Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия), желае да кандидатства за участие до края на годината. За да получи Косово статут на страна претендент, е належащо единомислещо утвърждение както от страна на Европейската комисия, по този начин и от 27-те страни членки.
Босна и Херцеговина кандидатства през 2016 година, само че към момента не е получила статут на формален претендент за участие. Миналата седмица европейският комисар по въпросите на съседството и разширението Оливер Вархей съобщи, че в случай че продължи ускореният развой на образуване на държавно управление на всички равнища в Босна и Херцеговина, Европейският съвет би могъл още на 15 декември да утвърди статут на Босна и Херцеговина като страна кандидатка за участие в Европейски Съюз.
Среща на фона на митинг
За през днешния ден опозиционната Демократическа партия е свикала в Тирана митинг против държавното управление на премиера Еди Рама. Лидерът на демократите Сали Бериша, който е някогашен президент на Албания (от 1992 година до 1997 г.) и някогашен министър-председател (2005 г.–2013 г.), упреква Еди Рама в корупция. Бериша прикани митингът да се приема като акт на гостолюбие към водачите, които ще посетят Тирана, и като „ открит акт на неприязън към Еди Рама, който с аферите си засрамва целия народ “.
Министърът на вътрешните работи на Албания Бледи Чучи съобщи, че митингът на опозицията ще бъде позволен отвън периметъра за сигурност, където ще се организира срещата на върха, съобщи организация АТА.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ