Лидерите на НАТО обсъждат присъединяването на Украйна
Лидерите на страните членки на НАТО се срещат във Вилнюс, с цел да преодолеят различията си към кандидатурата на Украйна за присъединение към Алианса. Съюзниците ще създадат най-голямата проверка на отбранителните проекти на НАТО от Студената война насам. Форумът в литовската столица е първи за Финландия като нов член на НАТО. Часове преди формалното начало на срещата на върха беше оповестена историческа стъпка по тематиката за присъединението на Швеция, което Турция и Унгария досега блокират.
Швеция и Финландия се отхвърлиха от дългогодишната си политика на боен неутралитет след нашествието на Русия в Украйна и аплайваха за участие в НАТО предходната година. Хелзинки стана част от Пакта през април, само че кандидатурата на Швеция беше блокирана от Турция и Унгария. След месеци полемики, нощес – часове преди началото на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, Швеция направи още една крачка към Алианса. Анкара даде зелена светлина за присъединението на Стокхолм след среща сред турския президент Реджеп Ердоган, шведския министър председател Улф Кристерсон и генералния секретар на НАТО. След диалозите Йенс Столтенберг разгласи:
„ Това е исторически ден, тъй като имаме явен ангажимент от страна на Турция да придвижи документите за присъединението на Швеция в НАТО към Великото национално заседание и да работи в тясно съдействие с Народното събрание на Турция, с цел да подсигурява ратификацията. Моментът е исторически, тъй като и Швеция пое ангажимент да продължи битката с тероризма като работи в тясно съдействие с Турция “.
Турската поддръжка за шведската кандидатура за НАТО беше приветствана от Европейския съюз, Англия, Франция, Германия. „ Това е добра вест за шведския народ и за нашата обща сигурност и отбранителна политика “, написа в Туитър ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел. „ Швеция ще направи алианса по-силен “, разясниха от Париж.
След тази историческа стъпка водачите на страните членки ще разискват допустима ли е и друга – да преодолеят различията си по отношение на кандидатурата на Украйна за участие. До момента от изявленията на американския президент и на генералния секретар на НАТО стана ясно, че на срещата във Вилнюс Киев няма да получи покана да се причисли към Алианса, тъй като Украйна не е подготвена за това преди да завърши войната на нейна територия и ще бъде част от НАТО, когато изискванията го разрешават.
На срещата съдружниците ще подсигуряват сигурността на Киев и ще договорят пакет от ограничения в помощ на Украйна. Сред значимите тематики на форума са новите районни проекти за отбрана на Алианса и повишението на разноските за защита.
С какви позиции ще взе участие делегацията ни на срещата.
Начело на българската делегация за срещата на върха на НАТО е министър председателят Николай Денков. Заедно с него са министърът на защитата Тодор Тагарев и началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов.
Парламентът към този момент одобри декларация, подкрепяща политиката на „ Отворени порти “ на НАТО за Украйна. Както и решение за интензивен развой за възобновяване на боеприпасите. Това се случи в деня, в който украинският президент Володимир Зеленски посети България.
В скорошни изяви министърът на защитата Тодор Тагарев сподели пък, че България би трябвало да обезпечи опция на съдружниците от НАТО да оказват помощ с разследващи средства и средства за дейно влияние като така наречен „ кинетични средства “ за гарантиране на сигурността и защитата в Черно море макар съществуването на рестриктивните мерки по конвенцията от Монтьро, която слага ограничавания за престоя и тонажа на морски съдове на страни с изход на Черно море.
Преди срещата във Вилнюс България ще отиде с позицията да заделя 1.88% от Брутният вътрешен продукт за 2023-та. А предложените от НАТО стартови равнища от 2 % за защита. За България те би трябвало да бъдат достигнати през 2024-та.Статистиката на НАТО регистрира, че в този момент страната ни отделя 1.84 % от Брутният вътрешен продукт.
