„Форин афеърс“: Не се паникьосвайте от Путин
Лидерите, които губят войни, от време на време прибягват до обезверени случки. Поражението или даже неналичието на победа може да заплаши властта им и от време на време те са подготвени да подхващат дръзки или ексцентрични ходове, с цел да се опитат да извърнат нещата. Именно това е огромният боязън от войната в Украйна: в случай че съветският президент Владимир Путин реши, че е притиснат до стената, той може да реши да предприеме пагубни дейности. Той сигурно разполага с някои неприятни принадлежности, които може да употребява.
Путин към този момент показва готовността си да заповяда стандартни въздушни и ракетни удари по цивилни цели, в това число по обитаеми места и по инфраструктурата на електропреносната мрежа в доста елементи на Украйна. Руските сили биха могли да възобновят офанзивите против атомната електроцентрала в Запорожие, рискувайки да изтърван нуклеарна радиация. В по-мрачен проект не може да се изключи опцията той да употребява химически или биологични оръжия против украински цели, както направиха руските му прародители по време на войната в Афганистан. Предвид моралния отзив, който би последвал, някои биха предположили, че Москва ще бъде възпряна от сходни дейности. Но също по този начин е допустимо Путин да бъде обнадежден от относително неубедителните реакции на Съединени американски щати на потреблението на химическо оръжие от сирийския деспот Башар Асад в сирийската революция и на потреблението на нервнопаралитично вещество от Русия против съветски дезертьори, живеещи във Англия, през 2018 година
Още по-обезпокоително за доста наблюдаващи е многократното споменаване от страна на Путин за нуклеарни оръжия. Като нуклеарна страна, Русия би могла да употребява тактическа нуклеарна бомба за да промени хода на войната. Въпреки че ответните ограничения при сходна офанзива евентуално биха били опустошителни, наблюдаващите могат да се запитат дали Путин не е решил, че няма какво да губи. На 27 октомври Путин съобщи: " Няма никакъв смисъл от [използването на нуклеарни оръжия], нито политически, нито боен ", само че предходните му мнения не бяха прекомерно обнадеждаващи. Дали ще остане настрани от нуклеарната алтернатива, даже в случай че стане още по-отчаян?
Добрата вест е, че историята демонстрира, че е малко евентуално Путин да извърши най-лошите страхове на Запада. Някои водачи в губещи войни са предприемали трагични дейности, с цел да предотвратят провалянето. Често обаче те са се отказвали от най-драстичните разновидности по политически или стратегически аргументи. Путин, както и други водачи преди него, ще вземе поради дали дейностите му могат фактически да му оказват помощ да завоюва. Може да не желае да обмисля стъпки, които могат да изложат Русия на още по-големи загуби или, което е още по-лошо, да подкопаят ръководството му вкъщи. Разбира се, към момента има аргументи да се тормозим от един обезверен Путин. Но в случай че изследваме по какъв начин водачите са склонни да се държат в такива обстановки, Съединените щати и техните сътрудници и съдружници могат да стигнат до по-премислена оценка на заканите от страна на Путин и да формулират личната си политика по съответния метод.
Ситуацията, в която се намира в този момент Путин, надали е нова. През ХХ и ХХI век доста водачи, воюващи в губещи войни, са се опитвали по някакъв метод да изтръгнат успеха от челюстите на провалянето. Понякога тези рисковани ходове са сполучливи, като да вземем за пример безумната случка на Съединените щати по време на Корейската война да подхващат десанта в Инчон. Тогава, след седмици на севернокорейски настъпления, военачалник Дъглас Макартър изненадващо нападна укрепено място зад вражеските линии и реализира решителна победа. Често обаче тези ходове се провалят: вземете поради решението на Германия да стартира неограничена подводна война в Атлантическия океан през януари 1917 година, което в последна сметка въвлича Съединените щати в Първата международна война и обезпечава окончателното проваляне на Германия.
Две неща са ясни при тези военни случки. Първо, те нормално се основават на доктрина за победа. Държавите ще подхващат сходен ход единствено в случай че има логичност, по която той фактически може да обърне войната. При нареждането на последната атака на Германия в региона на Ардените в Белгия през декември 1944 година Адолф Хитлер се надява да разбие американската линия и да принуди президента на Съединени американски щати Франклин Рузвелт да обмисли мирни договаряния. Ракетните офанзиви на иракския водач Саддам Хюсеин с ракети SCUD против израелски градове по време на Войната в Залива през 1990-1991 година имаха за цел да откъснат арабските страни от обединението на Организация на обединените нации. Нито един от тези водачи, несъмнено, не реализира мечтаната цел, само че и в двата случая е имало най-малко по-голям проект.
Второ, това, че войната върви зле, не значи, че всичко се обмисля. Въпреки че са притиснати в ъгъла, водачите могат да изключат някои благоприятни условия. Те може да се притесняват от ход, който може да докара до несъразмерни стратегически разноски, даже в случай че може да обърне хода на бойното поле. Например по време на Корейската война намесата на Китай през ноември 1950 година съставлява сериозен риск за военните позиции на Съединени американски щати в Корея. Въпреки това администрацията на Труман изключва директни офанзиви на китайска територия, тъй като рисковете от ескалация с нуклеарно въоръжения Съветски съюз са прекомерно високи.
В други случаи водачът може да отхвърли някои разновидности заради боязън от политически отзив. Дори безсърдечен автократ може да признае дипломатическата цена на някои военни ограничения. Това не значи, че водачите стоят настрани от всяко неприятно държание, само че има някои точки, до които те не желаят да стигнат, даже в обезверени времена. Да вземем да вземем за пример нуклеарните оръжия. От 1945 година насам има редица случаи, в които воюващи страни с нуклеарни оръжия се оказват в губещи или спрени стандартни войни против неядрени съперници. Въпреки това те непроменяемо са избирали да държат нуклеарните си оръжия в кобурите. Съединените щати във Виетнам и Афганистан, Франция в бунтовническата си война в Алжир, Китай във войните си с Виетнам в края на 70-те и 80-те години на ХХ век и Съветският съюз в Афганистан през 80-те години: всички те не съумяха да реализират военните си цели с стандартни средства, само че никой от тях не прибегна до нуклеарни оръжия.
Дори отвратителните режими от време на време са лимитирани от морални съображения. Да разгледаме имперска Япония по време на Втората международна война - един от най-геноцидните режими в историята. През 1945 година, когато провалянето наподобява неизбежно, японците обмислят да извършат изключителна офанзива с биологично оръжие против Сан Диего, като разпилян от хидроплани бълхи, инфектирани с бубонска чума и други заболявания. В последна сметка интервенцията е анулирана от началника на японския общоприет щаб - частично, съгласно него, тъй като, макар че Япония е употребила биологични оръжия против Китай по-рано през войната, употребявайки ги против Съединените щати, " Япония ще си завоюва подигравките на света ".
Проблемите на Путин
Като се има поради този общ модел на въздържаност, какви фактори могат да дефинират мисленето на Путин, в случай че съветските военни неуспехи продължат да се натрупат? Изчисленията на съветския водач се въздействат от обстоятелството, че той е заложил толкоз доста на войната. Ясно е, че той се опасява от неналичието на победа, т.е. от неналичието на обилни отстъпки от страна на украинското държавно управление. Той се е впуснал в това, описвайки " специфичната интервенция " като извънредно значима за отбраната на Русия от НАТО и неутрализирането на " нацистката " опасност, която съставлява Украйна, както и за това Русия да осъществя същинската си еднаквост и граници на Новорусия. И както множеството диктатори, той също поставя целенасочени старания да затвърди властта си даже в хода на войната.
Въпреки тези стъпки обаче съветските военни старания се провалят, а съветското население стартира да слага войната под въпрос. Някои от тях, в това число проруски блогъри, ръководителят на комисията по защита в долната камара на съветския парламент, локални политически водачи в Русия и представители на съветските медии, обществено показаха възмущението си от неприятното ръководство на войната. Изглежда, че недоволството в съветското общество нараства, както демонстрира решението на близо 300 000 съветски мъже да изоставен страната, с цел да избегнат мобилизацията. Интернет е залят с истории за нови наборни бойци, които са изпратени в борба без уместно образование или съоръжение.
Ако Русия се провали в Украйна, това може да съставлява действителна опасност за задържането на властта на Путин. Малко евентуално е да се стигне до всеобща гражданска война в жанр 1917 година, както и до принудителен боен прелом. Но е допустимо да си представим по-безкръвно премахване от власт, сходно на свалянето на Никита Хрушчов през 1964 година или на Михаил Горбачов през 1991 година В тази обстановка елитите биха се доближили частно до Путин и биха му споделили, че е време да си отиде, без обществени митинги или арест - макар че нарцисизмът и мегаломанията на Путин може да го накарат да счита даже този тип ръководено овакантяване за недопустимо. Заради това Путин може да има спомагателни тласъци да преследва по-голяма болежка и опустошение в Украйна. Например, като усилва степента на страдалчество на цивилното население, както направи Русия през последните седмици, може да се надява да принуди Киев да направи отстъпки. Въпреки това обезвереният Путин, сходно на сътрудниците си в предходни губещи войни, надали ще употребява най-драстичните разновидности.
Най-мрачният призрачен сън на Украйна и нейните западни съдружници, несъмнено, е съветско решение за нуклеарни офанзиви. Но помислете за факторите, които Путин ще би трябвало да реши при вземането на този избор. Първо, от решаващо значение е да се означи какъв брой изцяло отвън границите на закона би бил сходен ход. От 1945 година насам страните ползват редица ужасяващи тактики, като употребяват химически и биологични оръжия, избиват цивилни жители и правят всеобщи полови похищения. Въпреки това те в никакъв случай не са употребявали нуклеарни оръжия. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и неговите съдружници от НАТО неведнъж са заявявали, че това е ясна алена линия, която Москва не би трябвало да минава.
Нарастващата изолираност и усилването на автокрацията на Путин не значат, че той счита потреблението на нуклеарни оръжия за задоволително. То е нещото, което може да накара целия свят, в това число значими съветски съдружници като Саудитска Арабия и Китай, да се оттеглен от Русия и да отдръпват поддръжката си за Москва. Вероятно ще има ответна реакция и в самата Русия, изключително в случай че съветската първа приложимост на нуклеарно оръжие се реализира без директното присъединяване на НАТО във войната. Едно изследване от юни на самостоятелния център " Левада " в Москва откри, че 38% от руснаците са " доста уплашени " от възможното потребление на нуклеарно оръжие от Русия.
Като оставим настрани неодобрението, потреблението на нуклеарно оръжие може да отвори порти, които Путин би предпочел да остави затворени. Войските или въздушните сили на НАТО могат да се включат директно в Украйна. И несъмнено, съществува възможност НАТО да отговори със същото - нещо, което Русия не желае, изключително поради превъзхождащия боеприпас на Съединени американски щати. Освен това нуклеарните оръжия не са изключително потребни като принадлежности за водене на война, защото не са подобаващи за завземане на територии. Те биха унищожили или облъчили всички активи, които Русия се надява да завладее. А потреблението на нуклеарни оръжия в Украйна, несъмнено, крие риск радиоактивните боклуци да се пренесат в самата Русия.
Освен това в Украйна няма явни военни цели за нуклеарни офанзиви, като да вземем за пример нуклеарни оръжия или самолетоносачи. Военната мощ на страната се гради на десетки хиляди храбри бойци, разпределени на стотици хиляди квадратни километра територия, постоянно ситуирани наоколо до съветските войски. Ограничените нуклеарни офанзиви против украинските войски няма да нанесат съществени вреди на украинската военна мощ. Пенсионирани съветски генерали акцентират, че нуклеарните оръжия са малко потребни, изключително откакто стандартните оръжия в този момент могат да реализират доста от най-големите военни цели на Русия, като да вземем за пример да нанесат вреди на украинската инфраструктура.
Съществува, несъмнено, опцията Путин да употребява нуклеарни оръжия против украински обитаеми места в опит да пречупи украинската воля за опозиция. Такива офанзиви може да наподобяват стратегически по-целесъобразни, макар че историята демонстрира, че бомбардирането на цивилни жители съвсем в никакъв случай не кара държавата-мишена да направи обилни отстъпки. А потреблението на нуклеарни оръжия единствено с цел да се убият доста огромен брой хора, а не с цел да се реализира някаква военна цел, би провокирало големия яд на света.
Силата на разсъдъка
Като се имат поради тези обилни спънки пред фрапантната ескалация от страна на Путин, Западът може да си разреши да понижи малко скоростта на суматохата. Точно както опасенията от вероятни обезверени дейности на Саддам с право не ни разубедиха да освободим Кувейт през 1991 година, по този начин и опасенията от отчаянието на Путин не трябва да ни стопират да подкрепим Украйна. Западните водачи би трябвало да продължат настоящия си курс на деяние, който се състои в даване на непрекъсната военна помощ на Украйна, търсене на способи за дипломатическа и икономическа изолираност на Русия и държане на войските на НАТО отвън бойните дейности. Точно както Съединените щати би трябвало да внимават да не предизвикат излишно или да не дават предлог за съветска ескалация, по този начин не е належащо и да се търси мир непременно. /БГНЕС
Дан Рейтър - професор по политически науки в университета " Емори " и създател на книгата " Как приключват войните ". Неговият разбор е оповестен във „ Форин афеърс “.
Путин към този момент показва готовността си да заповяда стандартни въздушни и ракетни удари по цивилни цели, в това число по обитаеми места и по инфраструктурата на електропреносната мрежа в доста елементи на Украйна. Руските сили биха могли да възобновят офанзивите против атомната електроцентрала в Запорожие, рискувайки да изтърван нуклеарна радиация. В по-мрачен проект не може да се изключи опцията той да употребява химически или биологични оръжия против украински цели, както направиха руските му прародители по време на войната в Афганистан. Предвид моралния отзив, който би последвал, някои биха предположили, че Москва ще бъде възпряна от сходни дейности. Но също по този начин е допустимо Путин да бъде обнадежден от относително неубедителните реакции на Съединени американски щати на потреблението на химическо оръжие от сирийския деспот Башар Асад в сирийската революция и на потреблението на нервнопаралитично вещество от Русия против съветски дезертьори, живеещи във Англия, през 2018 година
Още по-обезпокоително за доста наблюдаващи е многократното споменаване от страна на Путин за нуклеарни оръжия. Като нуклеарна страна, Русия би могла да употребява тактическа нуклеарна бомба за да промени хода на войната. Въпреки че ответните ограничения при сходна офанзива евентуално биха били опустошителни, наблюдаващите могат да се запитат дали Путин не е решил, че няма какво да губи. На 27 октомври Путин съобщи: " Няма никакъв смисъл от [използването на нуклеарни оръжия], нито политически, нито боен ", само че предходните му мнения не бяха прекомерно обнадеждаващи. Дали ще остане настрани от нуклеарната алтернатива, даже в случай че стане още по-отчаян?
Добрата вест е, че историята демонстрира, че е малко евентуално Путин да извърши най-лошите страхове на Запада. Някои водачи в губещи войни са предприемали трагични дейности, с цел да предотвратят провалянето. Често обаче те са се отказвали от най-драстичните разновидности по политически или стратегически аргументи. Путин, както и други водачи преди него, ще вземе поради дали дейностите му могат фактически да му оказват помощ да завоюва. Може да не желае да обмисля стъпки, които могат да изложат Русия на още по-големи загуби или, което е още по-лошо, да подкопаят ръководството му вкъщи. Разбира се, към момента има аргументи да се тормозим от един обезверен Путин. Но в случай че изследваме по какъв начин водачите са склонни да се държат в такива обстановки, Съединените щати и техните сътрудници и съдружници могат да стигнат до по-премислена оценка на заканите от страна на Путин и да формулират личната си политика по съответния метод.
Ситуацията, в която се намира в този момент Путин, надали е нова. През ХХ и ХХI век доста водачи, воюващи в губещи войни, са се опитвали по някакъв метод да изтръгнат успеха от челюстите на провалянето. Понякога тези рисковани ходове са сполучливи, като да вземем за пример безумната случка на Съединените щати по време на Корейската война да подхващат десанта в Инчон. Тогава, след седмици на севернокорейски настъпления, военачалник Дъглас Макартър изненадващо нападна укрепено място зад вражеските линии и реализира решителна победа. Често обаче тези ходове се провалят: вземете поради решението на Германия да стартира неограничена подводна война в Атлантическия океан през януари 1917 година, което в последна сметка въвлича Съединените щати в Първата международна война и обезпечава окончателното проваляне на Германия.
Две неща са ясни при тези военни случки. Първо, те нормално се основават на доктрина за победа. Държавите ще подхващат сходен ход единствено в случай че има логичност, по която той фактически може да обърне войната. При нареждането на последната атака на Германия в региона на Ардените в Белгия през декември 1944 година Адолф Хитлер се надява да разбие американската линия и да принуди президента на Съединени американски щати Франклин Рузвелт да обмисли мирни договаряния. Ракетните офанзиви на иракския водач Саддам Хюсеин с ракети SCUD против израелски градове по време на Войната в Залива през 1990-1991 година имаха за цел да откъснат арабските страни от обединението на Организация на обединените нации. Нито един от тези водачи, несъмнено, не реализира мечтаната цел, само че и в двата случая е имало най-малко по-голям проект.
Второ, това, че войната върви зле, не значи, че всичко се обмисля. Въпреки че са притиснати в ъгъла, водачите могат да изключат някои благоприятни условия. Те може да се притесняват от ход, който може да докара до несъразмерни стратегически разноски, даже в случай че може да обърне хода на бойното поле. Например по време на Корейската война намесата на Китай през ноември 1950 година съставлява сериозен риск за военните позиции на Съединени американски щати в Корея. Въпреки това администрацията на Труман изключва директни офанзиви на китайска територия, тъй като рисковете от ескалация с нуклеарно въоръжения Съветски съюз са прекомерно високи.
В други случаи водачът може да отхвърли някои разновидности заради боязън от политически отзив. Дори безсърдечен автократ може да признае дипломатическата цена на някои военни ограничения. Това не значи, че водачите стоят настрани от всяко неприятно държание, само че има някои точки, до които те не желаят да стигнат, даже в обезверени времена. Да вземем да вземем за пример нуклеарните оръжия. От 1945 година насам има редица случаи, в които воюващи страни с нуклеарни оръжия се оказват в губещи или спрени стандартни войни против неядрени съперници. Въпреки това те непроменяемо са избирали да държат нуклеарните си оръжия в кобурите. Съединените щати във Виетнам и Афганистан, Франция в бунтовническата си война в Алжир, Китай във войните си с Виетнам в края на 70-те и 80-те години на ХХ век и Съветският съюз в Афганистан през 80-те години: всички те не съумяха да реализират военните си цели с стандартни средства, само че никой от тях не прибегна до нуклеарни оръжия.
Дори отвратителните режими от време на време са лимитирани от морални съображения. Да разгледаме имперска Япония по време на Втората международна война - един от най-геноцидните режими в историята. През 1945 година, когато провалянето наподобява неизбежно, японците обмислят да извършат изключителна офанзива с биологично оръжие против Сан Диего, като разпилян от хидроплани бълхи, инфектирани с бубонска чума и други заболявания. В последна сметка интервенцията е анулирана от началника на японския общоприет щаб - частично, съгласно него, тъй като, макар че Япония е употребила биологични оръжия против Китай по-рано през войната, употребявайки ги против Съединените щати, " Япония ще си завоюва подигравките на света ".
Проблемите на Путин
Като се има поради този общ модел на въздържаност, какви фактори могат да дефинират мисленето на Путин, в случай че съветските военни неуспехи продължат да се натрупат? Изчисленията на съветския водач се въздействат от обстоятелството, че той е заложил толкоз доста на войната. Ясно е, че той се опасява от неналичието на победа, т.е. от неналичието на обилни отстъпки от страна на украинското държавно управление. Той се е впуснал в това, описвайки " специфичната интервенция " като извънредно значима за отбраната на Русия от НАТО и неутрализирането на " нацистката " опасност, която съставлява Украйна, както и за това Русия да осъществя същинската си еднаквост и граници на Новорусия. И както множеството диктатори, той също поставя целенасочени старания да затвърди властта си даже в хода на войната.
Въпреки тези стъпки обаче съветските военни старания се провалят, а съветското население стартира да слага войната под въпрос. Някои от тях, в това число проруски блогъри, ръководителят на комисията по защита в долната камара на съветския парламент, локални политически водачи в Русия и представители на съветските медии, обществено показаха възмущението си от неприятното ръководство на войната. Изглежда, че недоволството в съветското общество нараства, както демонстрира решението на близо 300 000 съветски мъже да изоставен страната, с цел да избегнат мобилизацията. Интернет е залят с истории за нови наборни бойци, които са изпратени в борба без уместно образование или съоръжение.
Ако Русия се провали в Украйна, това може да съставлява действителна опасност за задържането на властта на Путин. Малко евентуално е да се стигне до всеобща гражданска война в жанр 1917 година, както и до принудителен боен прелом. Но е допустимо да си представим по-безкръвно премахване от власт, сходно на свалянето на Никита Хрушчов през 1964 година или на Михаил Горбачов през 1991 година В тази обстановка елитите биха се доближили частно до Путин и биха му споделили, че е време да си отиде, без обществени митинги или арест - макар че нарцисизмът и мегаломанията на Путин може да го накарат да счита даже този тип ръководено овакантяване за недопустимо. Заради това Путин може да има спомагателни тласъци да преследва по-голяма болежка и опустошение в Украйна. Например, като усилва степента на страдалчество на цивилното население, както направи Русия през последните седмици, може да се надява да принуди Киев да направи отстъпки. Въпреки това обезвереният Путин, сходно на сътрудниците си в предходни губещи войни, надали ще употребява най-драстичните разновидности.
Най-мрачният призрачен сън на Украйна и нейните западни съдружници, несъмнено, е съветско решение за нуклеарни офанзиви. Но помислете за факторите, които Путин ще би трябвало да реши при вземането на този избор. Първо, от решаващо значение е да се означи какъв брой изцяло отвън границите на закона би бил сходен ход. От 1945 година насам страните ползват редица ужасяващи тактики, като употребяват химически и биологични оръжия, избиват цивилни жители и правят всеобщи полови похищения. Въпреки това те в никакъв случай не са употребявали нуклеарни оръжия. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и неговите съдружници от НАТО неведнъж са заявявали, че това е ясна алена линия, която Москва не би трябвало да минава.
Нарастващата изолираност и усилването на автокрацията на Путин не значат, че той счита потреблението на нуклеарни оръжия за задоволително. То е нещото, което може да накара целия свят, в това число значими съветски съдружници като Саудитска Арабия и Китай, да се оттеглен от Русия и да отдръпват поддръжката си за Москва. Вероятно ще има ответна реакция и в самата Русия, изключително в случай че съветската първа приложимост на нуклеарно оръжие се реализира без директното присъединяване на НАТО във войната. Едно изследване от юни на самостоятелния център " Левада " в Москва откри, че 38% от руснаците са " доста уплашени " от възможното потребление на нуклеарно оръжие от Русия.
Като оставим настрани неодобрението, потреблението на нуклеарно оръжие може да отвори порти, които Путин би предпочел да остави затворени. Войските или въздушните сили на НАТО могат да се включат директно в Украйна. И несъмнено, съществува възможност НАТО да отговори със същото - нещо, което Русия не желае, изключително поради превъзхождащия боеприпас на Съединени американски щати. Освен това нуклеарните оръжия не са изключително потребни като принадлежности за водене на война, защото не са подобаващи за завземане на територии. Те биха унищожили или облъчили всички активи, които Русия се надява да завладее. А потреблението на нуклеарни оръжия в Украйна, несъмнено, крие риск радиоактивните боклуци да се пренесат в самата Русия.
Освен това в Украйна няма явни военни цели за нуклеарни офанзиви, като да вземем за пример нуклеарни оръжия или самолетоносачи. Военната мощ на страната се гради на десетки хиляди храбри бойци, разпределени на стотици хиляди квадратни километра територия, постоянно ситуирани наоколо до съветските войски. Ограничените нуклеарни офанзиви против украинските войски няма да нанесат съществени вреди на украинската военна мощ. Пенсионирани съветски генерали акцентират, че нуклеарните оръжия са малко потребни, изключително откакто стандартните оръжия в този момент могат да реализират доста от най-големите военни цели на Русия, като да вземем за пример да нанесат вреди на украинската инфраструктура.
Съществува, несъмнено, опцията Путин да употребява нуклеарни оръжия против украински обитаеми места в опит да пречупи украинската воля за опозиция. Такива офанзиви може да наподобяват стратегически по-целесъобразни, макар че историята демонстрира, че бомбардирането на цивилни жители съвсем в никакъв случай не кара държавата-мишена да направи обилни отстъпки. А потреблението на нуклеарни оръжия единствено с цел да се убият доста огромен брой хора, а не с цел да се реализира някаква военна цел, би провокирало големия яд на света.
Силата на разсъдъка
Като се имат поради тези обилни спънки пред фрапантната ескалация от страна на Путин, Западът може да си разреши да понижи малко скоростта на суматохата. Точно както опасенията от вероятни обезверени дейности на Саддам с право не ни разубедиха да освободим Кувейт през 1991 година, по този начин и опасенията от отчаянието на Путин не трябва да ни стопират да подкрепим Украйна. Западните водачи би трябвало да продължат настоящия си курс на деяние, който се състои в даване на непрекъсната военна помощ на Украйна, търсене на способи за дипломатическа и икономическа изолираност на Русия и държане на войските на НАТО отвън бойните дейности. Точно както Съединените щати би трябвало да внимават да не предизвикат излишно или да не дават предлог за съветска ескалация, по този начин не е належащо и да се търси мир непременно. /БГНЕС
Дан Рейтър - професор по политически науки в университета " Емори " и създател на книгата " Как приключват войните ". Неговият разбор е оповестен във „ Форин афеърс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ