Костя. чети: Българинът си иска ЕС и НАТО
Лидерът на русофилската " Възраждане " Костадин Костадинов, който готви референдум срещу присъединението на България в Еврозоната от 1 януари 2024 година, желае закриване на взаимните българо-американски военни уреди и води курс към излизане от Европейски Съюз, ще остане мощно отчаян от последната социология, оповестена от организация " Екзакта ". Според нея болшинството от българите желаят страната да остане член на Европейски Съюз и НАТО и да резервира евроатлантическата си ориентировка.
Проучването регистрира, че евроатлантическата ориентировка на българите е изрично препотвърдена, като 71% от интервюираните декларират поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз (срещу 22% против). Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз записват социолозите измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, на Политическа партия и на Движение за права и свободи. Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на " Възраждане " и на Българска социалистическа партия.
Ретроспективният прочит на данните на демонстрира, че утвърждението на българите към участието на страната ни в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко - с 2%.
Понастоящем 57% от българите утвърждават участието на страната ни в НАТО, а отрицание показват 31%. По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на " Възраждане " и на Българска социалистическа партия.
Одобрението към участието на страната ни в НАТО остава неизменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 година е с 4% повече по отношение на декември 2019 година, показват от " Екзакта ".
Според същата анкета има стесняване на утвърждението към работата на множеството водачи на парламентарни партии, като то идва основно от личните им електорати. Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.
През декември 2022 година най-високи дялове на утвърждение се записват за Бойко Борисов и за Стефан Янев, като и двамата са одобрявани от по към 25% от българите, само че неодобрението към Бойко Борисов е доста по-висок дял от това към Стефан Янев.
Следват Кирил Петков и Асен Василев с утвърждения от близо 20% от интервюираните, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите, Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите, Христо Иванов - с близо 14%, Атанас Атанасов - с 11,5%.
Според 27% от българите виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората.
В същото време всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори. Според всеки пети у нас има мощна непоносимост към политическия хайлайф и това демотивира хората да гласоподават.
Електоралните настройки обаче остават съвсем непроменени, като съгласно " Екзакта ", в случай че изборите бях през днешния ден, за
ГЕРБ-СДС биха дали своят вот 25,2% от българите, които биха взели участие във втора, за " Продължаваме промяната " - 19%,
следвани от ДПС- с 11,5%, Българска социалистическа партия - 10,2%, " Възраждане " - 8,9%, Демократична България - 7,4% и Български напредък - 5,2%. Под 4%-ната преграда остава " ИТН " с 2,7%.
Проучването регистрира, че евроатлантическата ориентировка на българите е изрично препотвърдена, като 71% от интервюираните декларират поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз (срещу 22% против). Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз записват социолозите измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, на Политическа партия и на Движение за права и свободи. Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на " Възраждане " и на Българска социалистическа партия.
Ретроспективният прочит на данните на демонстрира, че утвърждението на българите към участието на страната ни в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко - с 2%.
Понастоящем 57% от българите утвърждават участието на страната ни в НАТО, а отрицание показват 31%. По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на " Възраждане " и на Българска социалистическа партия.
Одобрението към участието на страната ни в НАТО остава неизменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 година е с 4% повече по отношение на декември 2019 година, показват от " Екзакта ".
Според същата анкета има стесняване на утвърждението към работата на множеството водачи на парламентарни партии, като то идва основно от личните им електорати. Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.
През декември 2022 година най-високи дялове на утвърждение се записват за Бойко Борисов и за Стефан Янев, като и двамата са одобрявани от по към 25% от българите, само че неодобрението към Бойко Борисов е доста по-висок дял от това към Стефан Янев.
Следват Кирил Петков и Асен Василев с утвърждения от близо 20% от интервюираните, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите, Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите, Христо Иванов - с близо 14%, Атанас Атанасов - с 11,5%.
Според 27% от българите виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората.
В същото време всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори. Според всеки пети у нас има мощна непоносимост към политическия хайлайф и това демотивира хората да гласоподават.
Електоралните настройки обаче остават съвсем непроменени, като съгласно " Екзакта ", в случай че изборите бях през днешния ден, за
ГЕРБ-СДС биха дали своят вот 25,2% от българите, които биха взели участие във втора, за " Продължаваме промяната " - 19%,
следвани от ДПС- с 11,5%, Българска социалистическа партия - 10,2%, " Възраждане " - 8,9%, Демократична България - 7,4% и Български напредък - 5,2%. Под 4%-ната преграда остава " ИТН " с 2,7%.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ