Местан обвини и президента Радев в двоен стандарт за майчиния език
Лидерът на ДОСТ Лютви Местан упрекна в двоен стандарт институциите у нас по казуса с майчиния език.
Успешната и перспективна държавна политика би трябвало да изключва двойните стандарти – един за българите в чужбина и различен – по отношение на личните жители от малцинствата, се споделя в декларация на ДОСТ, публикувана до медиите.
В текста Местан написа:
Украинският Закон за образованието, с който се лимитират правата на етническите и националните малцинства за проучване на майчиния им език, закономерно разсъни мощни реакции в България и от страна на българските институции.
Партия ДОСТ е изключително сензитивна по този въпрос. Неслучайно правото на проучване на майчин език и свободното му прилагане в това число и по време на предизборни акции е водещ приоритет в учредителните Актове на партията ни и в цялостната й политика. ДОСТ е солидарна с позицията на българските управляващи, както и с общата позиция на България, Унгария, Румъния и Гърция, изразена в взаимно подписаното писмо на външните министри до външния министър на Украйна.
Президентът Радев е още по-категоричен за правото на българите зад граница да учат своя майчин, български език, без значение дали в Украйна, Унгария, Чехия, Чикаго, Англия, Германия и прочие. Тезата му „ изпуснем ли това потомство, децата им няма да имат българско съзнание “, е неоспоримо вярна, тъй като езикът е главният детайл на етническата и национална еднаквост на индивида. Затова Президентът отива още по-далеч – в Чикаго поздравява общността ни за сполучливите старания за признание на българския език за формален в просветителната система на щата Илинойс и показва вяра това да се случи и в други щати.
Надявам се обаче и Президентът да е склонен, че отбраната от страна на България на изконните права на българите зад граница ще бъде толкоз по-силна, колкото е по-порядъчна и съответна политиката вътре в България за гарантиране на също по този начин изконните права на нейните жители, принадлежащи към другите малцинства.
Успешната и перспективна държавна политика би трябвало да изключва двойните стандарти – един за българите в чужбина и различен – по отношение на личните жители от малцинствата.
За страдание, вътрешната политика на България по този въпрос е прекомерно надалеч от стандартите, които пожелаваме да се ползват по отношение на нашите сънародници в други страни.
1.При близо един милион български жители от малцинствата според последното броене, едвам към 10 000 деца в учебна възраст учат своя майчин език. Основна причина са редица неуредици, които са заложени в българския закон за учебното обучение, предопределени от свободноизбираемата форма на проучване на майчин език, който е подложен в един ред с хореографията.
Предложенията за включване на майчиния език в раздел А на Учебния проект – Общозадължителна подготовка, срещат проведената опозиция както на Парламента (всички партии без Движение за права и свободи и ДОСТ), по този начин и от страна на министър-председатели, министри, за жалост, и на президенти.
Тоест тези, които са изключително усърдни в отбраната на българските жители в чужбина, демонстрират неприемлив двоен стандарт по отношение на личните си жители от малцинствен генезис.
2.Изборният кодекс искрено дискриминира майчиния език, като в несъгласие с Европейската спогодба за правата на индивида и редица други интернационалните контракти – постанова възбрана за използването му по време на предизборна акция.
На съображение на тази дискриминационна наредба на мен, както и на народни представители от Движение за права и свободи, даже на български представители в Европейския парламент неведнъж са ни налагани санкции от по 2000 лева Размерът на една от санкциите ми обаче е с изключително злокобна символика – 681 лева Препратката към годината на основаването на българската страна като че ли цели „ нацисткото “ подстрекателство, че надали не съм непознат поради своето етническо и религиозно разграничение и в случай че не желая да бъда остракиран, би трябвало да се откажа от своя език, т.е. от своята еднаквост. Само че, господа държавници, и аз съм наследник на България, основана през далечната 681 година, и желая да пребивавам в нея не асимилиран, а същински свободен и пълноправен, със съхранена човешка еднаквост, на която страната е еднообразно длъжна да обезпечи комфорт, с цел да бъде същински единна и неделима общата ни татковина.
Успешната и перспективна държавна политика би трябвало да изключва двойните стандарти – един за българите в чужбина и различен – по отношение на личните жители от малцинствата, се споделя в декларация на ДОСТ, публикувана до медиите.
В текста Местан написа:
Украинският Закон за образованието, с който се лимитират правата на етническите и националните малцинства за проучване на майчиния им език, закономерно разсъни мощни реакции в България и от страна на българските институции.
Партия ДОСТ е изключително сензитивна по този въпрос. Неслучайно правото на проучване на майчин език и свободното му прилагане в това число и по време на предизборни акции е водещ приоритет в учредителните Актове на партията ни и в цялостната й политика. ДОСТ е солидарна с позицията на българските управляващи, както и с общата позиция на България, Унгария, Румъния и Гърция, изразена в взаимно подписаното писмо на външните министри до външния министър на Украйна.
Президентът Радев е още по-категоричен за правото на българите зад граница да учат своя майчин, български език, без значение дали в Украйна, Унгария, Чехия, Чикаго, Англия, Германия и прочие. Тезата му „ изпуснем ли това потомство, децата им няма да имат българско съзнание “, е неоспоримо вярна, тъй като езикът е главният детайл на етническата и национална еднаквост на индивида. Затова Президентът отива още по-далеч – в Чикаго поздравява общността ни за сполучливите старания за признание на българския език за формален в просветителната система на щата Илинойс и показва вяра това да се случи и в други щати.
Надявам се обаче и Президентът да е склонен, че отбраната от страна на България на изконните права на българите зад граница ще бъде толкоз по-силна, колкото е по-порядъчна и съответна политиката вътре в България за гарантиране на също по този начин изконните права на нейните жители, принадлежащи към другите малцинства.
Успешната и перспективна държавна политика би трябвало да изключва двойните стандарти – един за българите в чужбина и различен – по отношение на личните жители от малцинствата.
За страдание, вътрешната политика на България по този въпрос е прекомерно надалеч от стандартите, които пожелаваме да се ползват по отношение на нашите сънародници в други страни.
1.При близо един милион български жители от малцинствата според последното броене, едвам към 10 000 деца в учебна възраст учат своя майчин език. Основна причина са редица неуредици, които са заложени в българския закон за учебното обучение, предопределени от свободноизбираемата форма на проучване на майчин език, който е подложен в един ред с хореографията.
Предложенията за включване на майчиния език в раздел А на Учебния проект – Общозадължителна подготовка, срещат проведената опозиция както на Парламента (всички партии без Движение за права и свободи и ДОСТ), по този начин и от страна на министър-председатели, министри, за жалост, и на президенти.
Тоест тези, които са изключително усърдни в отбраната на българските жители в чужбина, демонстрират неприемлив двоен стандарт по отношение на личните си жители от малцинствен генезис.
2.Изборният кодекс искрено дискриминира майчиния език, като в несъгласие с Европейската спогодба за правата на индивида и редица други интернационалните контракти – постанова възбрана за използването му по време на предизборна акция.
На съображение на тази дискриминационна наредба на мен, както и на народни представители от Движение за права и свободи, даже на български представители в Европейския парламент неведнъж са ни налагани санкции от по 2000 лева Размерът на една от санкциите ми обаче е с изключително злокобна символика – 681 лева Препратката към годината на основаването на българската страна като че ли цели „ нацисткото “ подстрекателство, че надали не съм непознат поради своето етническо и религиозно разграничение и в случай че не желая да бъда остракиран, би трябвало да се откажа от своя език, т.е. от своята еднаквост. Само че, господа държавници, и аз съм наследник на България, основана през далечната 681 година, и желая да пребивавам в нея не асимилиран, а същински свободен и пълноправен, със съхранена човешка еднаквост, на която страната е еднообразно длъжна да обезпечи комфорт, с цел да бъде същински единна и неделима общата ни татковина.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ