Да погледнем извън самите ужасяващи събития на Петрохан и да

Да погледнем отвън самите ужасяващи събития на Петрохан и да забележим за какво чак подобен прочувствен и политически вихър се завихри в България.

Какво на политическата сцена се случва, което умножи нервността в страната?

1. Има Такъв Народ

Едни от най-гнусните изявления в последните дни идваха от Има Такъв Народ и „ Възраждане “ в Народното събрание. Защо? Защото и двете обединения изпитват същинска болежка от голямата загуба на власт, която им се случва.

Има Такъв Народ ясно виждат своето политическо заравяне – не с чест и популярност, а с разпад, оскърбление, отчаяние и чувство за изменничество. Представете си по какъв начин се чувствате, в случай че сте Слави или Тошко: били сте номер 1, не сте съумели да съставите държавно управление, влезнали сте в коалиция като дребен състезател, употребявани сте за свалянето на единственото държавно управление в модерната история без Борисов и Пеевски, по-късно сте се включили точно към Борисов и Пеевски, а през днешния ден умирате в политическото пространство с етикета „ предатели “.

Единственото, което ви остава в последните си дни в Народното събрание, е да употребявате нецензурни думи, тъй като вътрешният яд към личното ви изменничество не можете да понесете даже самите вие.

2. „ Възраждане “

„ Възраждане “ също усещат загубата на власт и въздействие. Реално не са сигурни дали ще влязат в идващия парламент. На прага са на 4%. Партия, която толкоз години не съумя да направи едно градивно нещо за България, с изключение на да плюе – да плюе по Европа, да обича Русия и в това време да гласоподава с ГЕРБ.

Това е равносметката. Гръмки речи извън, комфортни съвпадения в гласуването с ГЕРБ от вътрешната страна. Последните им лозунги са за закриване на ПП–ДБ. Крайността става последният инструмент, когато усещаш, че почвата под краката ти изчезва.

Чувството на празнина, изтощение и политическа ненужност ги изяжда от вътрешната страна. За доста от депутатите им това може да са последните парламентарни дни – не по техен избор, а тъй като ще бъдат отхвърлени от гласоподавателите си. Болка, фрустрация и вероятността историята да ги запомни като креслива, само че безплодна епизодична мощ.

Дори нещата, в които сякаш имаха вяра, се провалиха: от мантрите им за имунизациите – в случай, че част от тях безшумно се имунизираха – до митингите против еврото, което през днешния ден умерено употребяват, с цел да си купуват за последно кюфтета от парламентарния стол. Болката се трансформира в нервност.

3. ГЕРБ и „ Ново начало “

Тук не ги деля, тъй като те са една партия с два марката – нещо като кока-кола и фанта на една и съща мафиотизирана конструкция в България.

И двете партии в този момент мълчат. Протестите през декември им демонстрираха, че вълната против тях е достоверна и незаобиколима. „ Хората, хората “ желаят да ги изхвърлят.

Инструментите им за власт наподобяват все по-токсични. Актьорът от „ Туин Пийкс “ в прокуратурата към този момент няма никаква легитимност в очите на обществото. Обществото е алергично към този образ на задкулисието. Оставки се подават, фасадите се разместват, само че действителната мощ остава скрита – в службите, в медиите, в прокуратурата и в новоизбраните регулатори, само че хората това стартират да го схващат.

Тяхната цел отсам до изборите е ясна: оптимално количество кавги, умножени по хиляда през медийните им машини. Те знаят, че в никакъв случай повече няма да бъдат обичани. Затова задачата не е обич, а угнетяване на гласоподавателите на другите – да ги уморят, да ги отвратят, да ги накарат да не излязат.

Петрохан беше трансфорат в политическо оръжие. Надуха медийните лайномети и направиха нещастието инструмент. Но даже и това не сработи изцяло, тъй като прибързаните им дейности и кадровата им отпадналост демонстрираха, че сборът от дребни секрети и неадекватности към този момент не може да бъде прикрит толкоз елементарно.

Следващите месеци ще бъдат цялостни със кавги. Ще бъде шумно. Ще бъде грозно. Защото когато се събуждаш заран с десетки каузи на трупчета в прокуратурата, ти нямаш избор – бориш се на живот и гибел. Готов си на всичко.

И по тази причина реакцията е толкоз яростна, когато някой бръкне в действителните финансови потоци. Когато кмет понижи разхода за боклука на София съвсем на половина и за първи път от години мафиотските структури зад Пеевски и Борисов останат с пръст в уста – тогава офанзивите стават персонални, систематични и безмилостни.

Опитаха се да счупят Терзиев. Не съумяха. Защото когато човек е уверен, че не е направил нищо неприятно и че претекстовете му са били чисти, офанзивите не могат да го пречупят.

И по този начин България се оказа изправена пред цялост от ужасяващо събитие, болката на умиращи партии, страха на задкулисието от хората на митинга и действителността, че през днешния ден нямаме обикновено работещи институции, които да дават сигурност. Нямаме правосъдна система, която да вдъхва доверие. Това прави всяка рецесия избухлива.

Важно е жителите от митинга да стъпят крепко на земята и да си спомнят, че силата е в тях. Те излязоха на митинга. Те смъкнаха държавното управление на мафията. И този път няма да разрешат да бъдат манипулирани от нервностите на превзетата страна.

Както Васил устоя на безскрупулните офанзиви против него, както депутати от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ устояха на ужасите в Народното събрание през последните седмици, както Гюров ще устои на бомбите, които му готвят, по този начин и българите ще устоят.

И в случай че устоят, България ще бъде друга.