Христо Иванов: Докладът на ЕК е гротеска и ишиас
Лидерът на Демократична България Христо Иванов направи преглед на мониторинга на Европейска комисия през годините и неговия край. Според него става въпрос за разпродажба на мониторинга, която е сетен подарък на европейските водачи към Борисов и България от ден на ден е застрашена от заплахата да остане безконечна външна страна на Европейски Съюз, вместо да се интегрира към най-силните страни. Ето какво гласи целият текст на Иванов:
" Текстът на отчета на Европейска комисия по Механизма за мониторинг на българското правораздаване граничи с гротеската и оставя чувство за тежък припадък на институционален " ишиас ". И в това, за жалост, няма особена изненада.
Ликвидация на мониторинга от страна на Европейска комисия е исторически рубикон в нашите връзки с Европейски Съюз и заслужава сериозен и обширен разбор.
Малко история
Механизмът породи на основата на увереността на една предишна политическа и бюрократична генерация, че страни като България могат елементарно и с помощ извън да преодолеят тежкката приемственост от тоталитарния режим в руската външна страна и организирано-криминалния преход. Увереност, че институциите на Европейски Съюз и НАТО могат да бъдат могъща платформа за догонващо (а постоянно и придърпвано) развиване.
Още по време на договарянията за присъединението ни към Европейски Съюз, българските управляващи опитваха всячески да заблуждават сътрудниците си по отношение на положението на нашето правораздаване и равнищата на корупция и даже успяваха да намерят съидейници на политическо равнище – информация комисаря по правораздаване Франко Фратини и неговата прекомерно приятна аудиенция на Боровец с Румен Петков... При приемането ни обаче се намесиха няколко държавни управления и хора със здрав смисъл (и добра информация от разузнаването) от професионалните равнища на Европейска комисия и беше регистрирано, че страната ни (заедно с Румъния) не дават отговор на стандартите за господство на правото. Тогава, по изключение, беше основан механизъм за продължаващо наблюдаване, прочут като Cooperation and Verification Mechanism (CVM). Идеята беше, че в границите на спомагателни три години ние ще реализираме нужните минимални равнища на правда и ред в Европейски Съюз.
Наблюдението се опираше на няколко „ индикатора “, дефинирани с оглед един първичен лист от ограничения, които България не е съумяла да довърши в границите на преговорния интервал. По-важното е, че отчетите стъпваха на наблюдаване на лист от съответни каузи и не просто отчитане на подхванатите ограничения, само че и разбор на тяхните резултати. Този метод намираше своето отражение в непрекъснатото увещание на условието за „ track-record “ (устойчиви на практика резултати) - едно разбиране, което българските управляващи все се правеха, че не схващат.
Прогресорите и съпротивата на хайдуците, или Трудно е да бъдеш господ
В началото, под водачеството на стоманената Катрин Дей, общоприет секретар на Европейска комисия до 2015г., в Брюксел и на място в София работеше екип от специалисти, които в действителност имаха вяра във опцията посредством композиция от напън и експертна помощ България да навакса своите тежки дефицити в региона на правораздаването и вътрешните работи. Тези хора бързо схванаха, че проблемите ни са доста по-дълбоки и нито първоналачно плануваните три години, нито лимитираните фомулировки на индикаторите, могат да бъдат основа за реализиране на действителен прогрес. Съответно, упованието за осъществяване на един стеснен лист от официални ограничения в лимитиран времеви небосвод беше изоставено. Докладите проучиха необятен кръг от фактори, стъпваха на интензивно събирана информация от необятен кръг източници, описът от следените каузи непрекъснато се допълваше, а настояването за трайни на практика резултати се повтаряше непрекъснато, дружно с нови и нови рекомендации.
С дребни изключения българските управляващи водеха непрекъсната партизанска война против наблюдението. Подаваше се лъжлива информация, популяризираха се искрено подправени ограничения, използваха се всевъзможни бюрократични хватки и превземки. Българските комисари в Европейска комисия имаха значимата задача да обезпечават изцяло непоследователен напън за „ намаляване “ на констатациите и рекомендациите, а тук се правеше вероятното да се лимитират контактите на специалистите на Европейска комисия с самостоятелни източници на информация. Стигна се до там, че по време на специфичната експертна задача по отношение на прокуратурата през 2016г., беше проведено демонстративно „ външно наблюдаване “ и снимане на лицата, идващи за изявление в офиса на Европейска комисия в София, а по отношение на референта на комисията тук беше приложена цялостната гама от медийни офанзиви и очерняне през про-правителствената пропагандна машина.
Началото на края
След пенсионирането на Катрин Дей механизмът загуби своя мотор. Доминираният от всеядната ЕНП сегашен състав на Европейска комисия нямаше никава политическа воля да притиска ръководещите в България да вършат промени, а самият Юнкер има искрено „ банкетно “ отношение към въпросите на корупцията и правилата в политиката. В столиците на огромните страни-членки се откри разбирането, че стига България да бъде държана отвън Шенген, въпросът дали у нас има действително господство на правото касае само нас самите. Един по един чужденците, искащи да се борят за това българските жители да получат европейско равнище на правда и ред, напускаха своите постове в Европейска комисия и в София. Последен, след епични старания на българските управляващи, беше освободен референтът по механизма в София...
Паралелно се изхабяваше мобилизацията на българите, които бяха подготвени да се надяват, че Европейска комисия ще окаже ефикасен напън и работеха, с цел да отстояват промените и да оказват подпомагане в процеса на наблюдаване. Такива хора има(ше) доста – в медиите, в неправителствения бранш, само че – най-важно – измежду магистратите и държавните чиновници на разнообразни равнища.
Мисля, че решителни за изкривяване на публичната мотивация за промяна у нас се оказаха поредицата изцяло безпринципни заявки на Юнкер и Тимерманс за преустановяване на мониторинга, без значение от неналичието на действителна промяна и при определяне на все по-явни властнически практики. Това съответства и с отхвърли на няколкото дейни преди посолства да упорстват за промени и да търсят сметка за корупцията. Съвсем естествено ръководещите, тяхната агитация и обслужващ личен състав в правосъдната власт и службите, усетиха ръцете си изцяло развързани и се развихриха. На всички равнища започнаха акции по показното смачкване на неуместните и техните близки (напр. продължаващия медиен и институционален разгром против семейство Панови, който остава изцяло безнаказан). Прокуратурата консолидира невиждан наказателен инструментариум, значимо законодателно въздействие и очевидно лично наличие в медиите и пристъпи към все по-директни политически акции (аферата ЦУМ-гейт). Министърките Захариева и Цачева изцяло предадоха идеята на промяната и механизма, която болшинството от техни предходници въпреки всичко се усещаха длъжни да отстояват най-малко в някаква степен.
Така за първи път от доста години се оказахме със състав на Висшия правосъден съвет, в който няма даже дребна устойчива опозиционна група или глас с явен дневен ред за промяна, който да оказва проведено противопоставяне и да демаскира дейностите на болшинството. Толкова интензивният до скоро завод от правосъдни кореспонденти също изпадна в частична заспалост. С дребни изключения замлъкнаха и гласовете от гражданския бранш. Публичният роман за това какво се случва, къде са проблемите и какви промени са нужни се разпадна.
В последните години Комисията последователно се отхвърли от следенето на съответни каузи, лиши се от наличието на собствен референт тук, ограничи оптимално обсега на отчетите до от дълго време изгубилите смисъла си индикатори, избрани през далечната 2006г. Отказът от формуирането на нови рекомендации е същинският завършек на механизма.
Това, което имаме като отчет, или празнините приказват
Така, напълно закономерно, стигнахме до този изцяло изпразнен от наличие анти-доклад. Текстът на т.нар политическа част (важната) е редуциран до захаросано изброяване на всевъзможни официални „ ограничения “ при цялостен отвод да се проучва тяхната валидност или съществуването на резултати от тях.
Европейска комисия даже не си прави труда да се престори, че записва някакви резултати от битката с корупцията. В текста отсъстват или не са подчертани задоволително такива огромни кавги като:
- Замитането на ЦУМ-гейт от Висш съдебен съвет и ИВСС;
- Фактическият отвод да се проверява абсурдът с разпределението на делото, обвързвано с несъстоятелността на КТБ от председателката на Софийски апелативен съд Даниела Дончева;
- Фактическото заледяване на делото КТБ и разобличаването на отхвърли от следствие на редица детайли на проблема, направено в поредност изявления в медиите;
- Липсата на сериозна инспекция по подозренията за връзки на Булгартабак с интернационална контрабанда;
- Липсата на инспекция за проблема с „ Къщата в Барселона “;
- GP Group-гейт;
- Липсата на инспекция за събитията по придобиването на Топлоелектрическа централа Варна от Доган и възлагането на контракт за леден запас на ТЕЦ-а;
- Отказът да се раследва проблема с „ дупката на Гергов “;
- Закъснялото задействане по търговията с български паспорти на прокуратурата и събитието, че през годините е имало неустановен брой сигнали, а всички преписки минават през ДАНС;
- Показната акция против някогашната районна кметица на Младост Иванчева.
Докладът отбелязва неналичието на дейности по въвеждането на процедура по дейно търсене на отговорност от основния прокурор, само че не прави никакви заключения от това събитие. Тоталният отвод от използване на процедурата по парламентарни чувания на основния прокурор въобще не е регистриран. Макар че към датата на обява на идващия отчет, процедурата за избор на идващ основен прокурор към този момент ще бъде в ход, по този въпрос няма никакви предварителни условия или рекомендации.
Докладът не вижда и не разяснява построяването на паралелна изключителна наказателна система и закономерното преобразяване в КПКОНПИ в инструмент за оказване на напън и кавга, в това число:
- Атаката против ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов (в едно с многогодишната медийна кавга с него и брачната половинка му от страна на проправителствената пропагандна машина), както и самото събитие, че КПКОНПИ сега ревизира голям брой съдии, макар, че това е категорично предоставено на ИВСС от конституцията;
- Атаката против арбитър от Софийски градски съд от страна ръководителя на КПКОНПИ поради направено преюдициално питане
- Използването на КПКОНПИ за офанзива против опозиционни издатели и политици и медийните акции на Комисията в тези случаи, координирани с проправителствената агитация и медиите на Пеевски, както и обществената отбрана на Делян Пеевски от ръководителя на КПКОНПИ.
Докладът не вижда и не разяснява отхвърли на Министерски съвет от настояването на специфична експертиза за положението на административното правораздаване и Върховния административен съд.
Стратегията за правосъдна промяна не просто не се ползва, само че и към този момент осъществени достижения се ревизират – да вземем за пример връщането към предишия режим на командироването, което още веднъж се трансформира в механизъм за слагане на магистрати според. Докладът обаче ведро намира, че Стратегията се извършва.
Докладът не вижда и не разяснява разбиването на Бюрото за надзор на потреблението на СРС и лансирането на следващата креатура на Пеевски в него.
Докладът не вижда и не разяснява неналичието на въвеждане на електронни публични поръчки, нито събитието, че министър председателят подреди договорите с GP Group да бъдат прекъснати и компанията, вместо да си търси правата, непринудено се отхвърли от тях.
Докладът не вижда и не разяснява отхвърли от каквито и да било старания за промяна и рационализация на Министерство на вътрешните работи.
И на целия този прелестен декор Европейска комисия афишира желанието си да приключи дефинитивно наблюдението върху България тъкмо в навечерието на инсталиране на Пламен Георгиев, Иван Гешев или някой като тях за идващ основен прокурор...
Пирова победа
Правителството побърза да благодари на Европейска комисия за този отчет. При този лист незабелязани кавги - изцяло разумно, само че и много саморазобличително.
Политическата разпродажба на мониторинга не е просто сетен подарък от Юнкер и Меркел за Борисов. Тя отразява огромните промени, които настъпват в Европейски Съюз. Никой, нито в Брюксел, нито в Берлин и Париж не си прави никакви илюзии за положението на българската страна и естеството на корупционния ни модел. Докато Борисов се радва, че Европейска комисия му стопира наблюдението, той пропуща, преустановяването на втората част от названието на механизма: съдействието.
Европейски Съюз от ден на ден престава да мисли за себе си като благотворителна институция, учредена на вярата във всеобщата доброжелателност и неизбежния и еднопосочен напредък. Съюзът се сблъсква с все по-остри външни офанзиви и вътрешни провокации и промяната на водачите му ще донесе и все по-осезаем преход към интензивно създаване на защитни механизми и принадлежности за отменяне на непознати тела. На мястото на безкрайните кандърми с ценностни причини идват глоби, на мястото на консенсуса и неограниченото разширение, идва консолидация на тези, които в действителност могат да си имат взаимно доверие и да споделят общи стандарти и отговорности. Европейски Съюз ще построява ядро, което ще споделя общи политики по сигурност и защита (което преди всичко значи шерване на огромни размери сензитивна информация), ще развива доста по-голяма интеграция на икономическата си политика и общественост на метода при справяне с провокациите на застъпващите се софтуерни революции. В това ядро троянски коне и безконечни повтарячи ще попаднат мъчно.
Механизмът беше изискване за допускането ни в Европейски Съюз. Неговото безплодно преустановяване може да се окаже доста по-близо до връщането ни в изходна позиция, или изтласкването ни в една към този момент оформяща се външна страна на по-бавна скорост, в сравнение с великодушен подарък на пълноправно участие. Отказът на Брюксел да ни следи не се случва, тъй като след 11 години лъготене, те най-накрая са се хванали и са ни повярвали, а тъй като за тях е все по-желателно да се откажат да ни „ придърпват “ към себе си.
От тук нататък за нарушаване на господство на закона няма да пишат отчети с рекомендации, а ще стопират евросредства. За корупция ще пращат не ОЛАФ, а европейски прокурори. Нарушенията на свободата на пресата ще се преглеждат от ден на ден като централен проблем на принадлежността към Европейски Съюз и евентуално по тази причина в отчета се появява този толкоз контрастно съответен параграф по тази тематика.
Чакалнята се трансформира в пъкъл или безконечната външна страна
Вероятно можем да забележим заготовка на бъдещите динамичности в образеца с кандидатстването ни за така наречен чакалня за Еврозоната (ERMII). При все, че официално вратата за нея е отворена за всички, изпълняващи избрани макроикономически критерии, когато ние поискахме да влезем, нещата се оказаха по-сложни. За нас бяха сложени нови условия, учредени на все същото съмнение към нашите институции и документите, които те създават. Понеже не разбрахме намека, че не сме положителни пристигнали в чакалнята, за нас беше построена една предишна чакалня. Изискванията, които са ни сложени, допускат стремително излекуване на целия ни финансов бранш и, каква изненада!, да създадем правосъдна промяна (дето таман сме я приключили). Всичко това би трябвало да бъде изпълнено до другото лято.
Самата вероятност за проверката на финансовия бранш към този момент провокира разтърсвания в застрахователното тресавище, готви се банковото и пенсионното, а занапред би трябвало да почнат промени в ръководството на червивите от корупция държавни сдружения. Всяка стъпка по този път ще провокира шокове, които ще се отразяват и на съответните регулаторни институции и ще генерира политически рецесии. За едно ръководство, чиято философия е да отхвърля да прави промени и да живее от поддържането на корупция и съсипия на институциите, това значи или сигурна гибел или просто цялостна неспособност за минаване по този път. Опитът да се приближим към Еврозоната или ще наложи шокови промени, или просто ще ни отблъсне от прага й, а то значи и от бъдещото политическо ядро на Европейски Съюз.
Най-вероятно, аналогично ще се окаже ситуацията, когато Шенген бъде надграден с общите политики по сигурноста и защитата и ние желаяме да влезем там, тъй като сме изпълнили някакви официални условия на хартия. Необходимостта стремително да покажем подготвеност да споделяме действителна отговорност и да изберем страна във все по-напечения черноморски район, ще се окаже непоносима за всяко ръководство от вида „ Борисов “.
Инструмент от Ерата на милосърдието
Ако Борисов имаше повече предвидливост (или министър на правораздаването с повече потенциал и характер) той би се борил да запази механизма за мониторинг. Този инструмент от една доста по-оптимистична ера, лишен от санкционни последствия, можеше да бъде трансфорат в мотив България да не бъде третирана като останалите. При вярно ръководство и известни задръжки в лъженето, съдействието с Европейска комисия в границите на Механизма можеше да ангажира Брюксел като действително заинтригувана от нашия триумф страна. Ако ние действително бяхме направили нужните промени в правораздаването, през днешния ден ние щяхме да имаме безапелационни доказателства за своята валидност да бъдем част от ядрото. Вместо това, ние се радваме на това, че развеселеният чичо Юнкер ни целува по челото за сбогом...
Политически извод или можем ли без „ Радецки дойде с гръм “?
Реалността е, че механизмът беше колкото евентуално потребен, толкоз и политически развращаващ за нас. Той беше един от най-ярките образци за нашата податливост да разпореждаме на Брюксел задачата да оправи нашата лична страна. В този смисъл, той работеше що се касае за нашето развиване, толкоз и за одобряване на нашата политическа инфантилност. Неговият край е миг на нуждата от съзряване.
Самият аз, вземайки решение да стана министър в кабинета на Борисов, за който нямах никакви илюзии, че счита да прави промени, разпореждах очакванията си на помощта от Европейска комисия. Когато комисията отхвърли молбата ми да включи съответни рекомендации за промяна на прокуратурата в отчета за 2015г., разбрах грешката си, само че се бях хванал на хорото и взех решение да употребявам опцията оптимално. Неизбежният край пристигна, когато Тимерманс, макар обещанието си към мен, не поддържа настояването ми за без значение следствие на Яневагейт. Моят извод беше, че решението е само в създаване на вътрешен политически инструмент, който (за разлика от РБ) може да обезпечи действителна и поредна поддръжка за нужните промени.
Създаването на " Да, България " и обединяването Демократична България сподели какъв брой мъчно е това. Днес обаче, макар всичките си неточности и криволици (а може би и поради тях), аз виждам умерено на бъдещето, тъй като зная с убеденост, че в България има резистентен политически инструмент за осъществяването на нужното възобновяване на нашата държавност. Ние още сме дребни, само че поддръжката за нас нараства, нямаме обезпечени финанси, само че оцеляването ни без тях е доста по-голям запас, не сме във властта, само че знаем кои сме, имаме мощен екип с осъзнато доверие и ясни цели. Днес " Демократична България " е кадърен политически инструмент за нужната смяна, а жителите, които схващат, че незабавно би трябвало да се преборим за България в сърцето на Европа, стават от ден на ден. Сигурен съм, че на задаващите се избори (европейски или парламентарни) ще се срещнем.
Нещо повече, би трябвало дружно да се погрижим на идващите избори за Европейски парламент да изберем такива хора, които в действителност могат да отстояват върховенството на правото и свободата на Европа и които няма да търпят пасивно още една комисия като тази на Юнкер и Дол.
Та, без особени съжаления, през днешния ден можем да си вземем сбогом с Мониторинга. Изпитвам голяма признателност към хората от страна на Европейска комисия, които работиха с откровеност и предпочитание да оказват помощ на страната ни. Сред тях има такива, които заслужават на тях да бъдат кръстени софийски улици, паралелно с огромните европейски другари на българската независимост от предишното. Изпитвам горделивост за страната си и това, което тя може да стане, поради всички съдии, прокурори, публицисти, специалисти и служители, които видях през тези 11 години да се борят за родината си и нейното реформиране. Зная, че техният брой и качества са тъкмо толкоз, колкото е нужно, с цел да обърнем мача. Така е устроена Вселената.
Просто би трябвало да си свършим работата. И, тъй като през днешния ден огромният ми наследник навършва 4 години, нямам никакви съмнения, че той ще израстне в една по-добра България и в една по-добра Европа. "
" Текстът на отчета на Европейска комисия по Механизма за мониторинг на българското правораздаване граничи с гротеската и оставя чувство за тежък припадък на институционален " ишиас ". И в това, за жалост, няма особена изненада.
Ликвидация на мониторинга от страна на Европейска комисия е исторически рубикон в нашите връзки с Европейски Съюз и заслужава сериозен и обширен разбор.
Малко история
Механизмът породи на основата на увереността на една предишна политическа и бюрократична генерация, че страни като България могат елементарно и с помощ извън да преодолеят тежкката приемственост от тоталитарния режим в руската външна страна и организирано-криминалния преход. Увереност, че институциите на Европейски Съюз и НАТО могат да бъдат могъща платформа за догонващо (а постоянно и придърпвано) развиване.
Още по време на договарянията за присъединението ни към Европейски Съюз, българските управляващи опитваха всячески да заблуждават сътрудниците си по отношение на положението на нашето правораздаване и равнищата на корупция и даже успяваха да намерят съидейници на политическо равнище – информация комисаря по правораздаване Франко Фратини и неговата прекомерно приятна аудиенция на Боровец с Румен Петков... При приемането ни обаче се намесиха няколко държавни управления и хора със здрав смисъл (и добра информация от разузнаването) от професионалните равнища на Европейска комисия и беше регистрирано, че страната ни (заедно с Румъния) не дават отговор на стандартите за господство на правото. Тогава, по изключение, беше основан механизъм за продължаващо наблюдаване, прочут като Cooperation and Verification Mechanism (CVM). Идеята беше, че в границите на спомагателни три години ние ще реализираме нужните минимални равнища на правда и ред в Европейски Съюз.
Наблюдението се опираше на няколко „ индикатора “, дефинирани с оглед един първичен лист от ограничения, които България не е съумяла да довърши в границите на преговорния интервал. По-важното е, че отчетите стъпваха на наблюдаване на лист от съответни каузи и не просто отчитане на подхванатите ограничения, само че и разбор на тяхните резултати. Този метод намираше своето отражение в непрекъснатото увещание на условието за „ track-record “ (устойчиви на практика резултати) - едно разбиране, което българските управляващи все се правеха, че не схващат.
Прогресорите и съпротивата на хайдуците, или Трудно е да бъдеш господ
В началото, под водачеството на стоманената Катрин Дей, общоприет секретар на Европейска комисия до 2015г., в Брюксел и на място в София работеше екип от специалисти, които в действителност имаха вяра във опцията посредством композиция от напън и експертна помощ България да навакса своите тежки дефицити в региона на правораздаването и вътрешните работи. Тези хора бързо схванаха, че проблемите ни са доста по-дълбоки и нито първоналачно плануваните три години, нито лимитираните фомулировки на индикаторите, могат да бъдат основа за реализиране на действителен прогрес. Съответно, упованието за осъществяване на един стеснен лист от официални ограничения в лимитиран времеви небосвод беше изоставено. Докладите проучиха необятен кръг от фактори, стъпваха на интензивно събирана информация от необятен кръг източници, описът от следените каузи непрекъснато се допълваше, а настояването за трайни на практика резултати се повтаряше непрекъснато, дружно с нови и нови рекомендации.
С дребни изключения българските управляващи водеха непрекъсната партизанска война против наблюдението. Подаваше се лъжлива информация, популяризираха се искрено подправени ограничения, използваха се всевъзможни бюрократични хватки и превземки. Българските комисари в Европейска комисия имаха значимата задача да обезпечават изцяло непоследователен напън за „ намаляване “ на констатациите и рекомендациите, а тук се правеше вероятното да се лимитират контактите на специалистите на Европейска комисия с самостоятелни източници на информация. Стигна се до там, че по време на специфичната експертна задача по отношение на прокуратурата през 2016г., беше проведено демонстративно „ външно наблюдаване “ и снимане на лицата, идващи за изявление в офиса на Европейска комисия в София, а по отношение на референта на комисията тук беше приложена цялостната гама от медийни офанзиви и очерняне през про-правителствената пропагандна машина.
Началото на края
След пенсионирането на Катрин Дей механизмът загуби своя мотор. Доминираният от всеядната ЕНП сегашен състав на Европейска комисия нямаше никава политическа воля да притиска ръководещите в България да вършат промени, а самият Юнкер има искрено „ банкетно “ отношение към въпросите на корупцията и правилата в политиката. В столиците на огромните страни-членки се откри разбирането, че стига България да бъде държана отвън Шенген, въпросът дали у нас има действително господство на правото касае само нас самите. Един по един чужденците, искащи да се борят за това българските жители да получат европейско равнище на правда и ред, напускаха своите постове в Европейска комисия и в София. Последен, след епични старания на българските управляващи, беше освободен референтът по механизма в София...
Паралелно се изхабяваше мобилизацията на българите, които бяха подготвени да се надяват, че Европейска комисия ще окаже ефикасен напън и работеха, с цел да отстояват промените и да оказват подпомагане в процеса на наблюдаване. Такива хора има(ше) доста – в медиите, в неправителствения бранш, само че – най-важно – измежду магистратите и държавните чиновници на разнообразни равнища.
Мисля, че решителни за изкривяване на публичната мотивация за промяна у нас се оказаха поредицата изцяло безпринципни заявки на Юнкер и Тимерманс за преустановяване на мониторинга, без значение от неналичието на действителна промяна и при определяне на все по-явни властнически практики. Това съответства и с отхвърли на няколкото дейни преди посолства да упорстват за промени и да търсят сметка за корупцията. Съвсем естествено ръководещите, тяхната агитация и обслужващ личен състав в правосъдната власт и службите, усетиха ръцете си изцяло развързани и се развихриха. На всички равнища започнаха акции по показното смачкване на неуместните и техните близки (напр. продължаващия медиен и институционален разгром против семейство Панови, който остава изцяло безнаказан). Прокуратурата консолидира невиждан наказателен инструментариум, значимо законодателно въздействие и очевидно лично наличие в медиите и пристъпи към все по-директни политически акции (аферата ЦУМ-гейт). Министърките Захариева и Цачева изцяло предадоха идеята на промяната и механизма, която болшинството от техни предходници въпреки всичко се усещаха длъжни да отстояват най-малко в някаква степен.
Така за първи път от доста години се оказахме със състав на Висшия правосъден съвет, в който няма даже дребна устойчива опозиционна група или глас с явен дневен ред за промяна, който да оказва проведено противопоставяне и да демаскира дейностите на болшинството. Толкова интензивният до скоро завод от правосъдни кореспонденти също изпадна в частична заспалост. С дребни изключения замлъкнаха и гласовете от гражданския бранш. Публичният роман за това какво се случва, къде са проблемите и какви промени са нужни се разпадна.
В последните години Комисията последователно се отхвърли от следенето на съответни каузи, лиши се от наличието на собствен референт тук, ограничи оптимално обсега на отчетите до от дълго време изгубилите смисъла си индикатори, избрани през далечната 2006г. Отказът от формуирането на нови рекомендации е същинският завършек на механизма.
Това, което имаме като отчет, или празнините приказват
Така, напълно закономерно, стигнахме до този изцяло изпразнен от наличие анти-доклад. Текстът на т.нар политическа част (важната) е редуциран до захаросано изброяване на всевъзможни официални „ ограничения “ при цялостен отвод да се проучва тяхната валидност или съществуването на резултати от тях.
Европейска комисия даже не си прави труда да се престори, че записва някакви резултати от битката с корупцията. В текста отсъстват или не са подчертани задоволително такива огромни кавги като:
- Замитането на ЦУМ-гейт от Висш съдебен съвет и ИВСС;
- Фактическият отвод да се проверява абсурдът с разпределението на делото, обвързвано с несъстоятелността на КТБ от председателката на Софийски апелативен съд Даниела Дончева;
- Фактическото заледяване на делото КТБ и разобличаването на отхвърли от следствие на редица детайли на проблема, направено в поредност изявления в медиите;
- Липсата на сериозна инспекция по подозренията за връзки на Булгартабак с интернационална контрабанда;
- Липсата на инспекция за проблема с „ Къщата в Барселона “;
- GP Group-гейт;
- Липсата на инспекция за събитията по придобиването на Топлоелектрическа централа Варна от Доган и възлагането на контракт за леден запас на ТЕЦ-а;
- Отказът да се раследва проблема с „ дупката на Гергов “;
- Закъснялото задействане по търговията с български паспорти на прокуратурата и събитието, че през годините е имало неустановен брой сигнали, а всички преписки минават през ДАНС;
- Показната акция против някогашната районна кметица на Младост Иванчева.
Докладът отбелязва неналичието на дейности по въвеждането на процедура по дейно търсене на отговорност от основния прокурор, само че не прави никакви заключения от това събитие. Тоталният отвод от използване на процедурата по парламентарни чувания на основния прокурор въобще не е регистриран. Макар че към датата на обява на идващия отчет, процедурата за избор на идващ основен прокурор към този момент ще бъде в ход, по този въпрос няма никакви предварителни условия или рекомендации.
Докладът не вижда и не разяснява построяването на паралелна изключителна наказателна система и закономерното преобразяване в КПКОНПИ в инструмент за оказване на напън и кавга, в това число:
- Атаката против ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов (в едно с многогодишната медийна кавга с него и брачната половинка му от страна на проправителствената пропагандна машина), както и самото събитие, че КПКОНПИ сега ревизира голям брой съдии, макар, че това е категорично предоставено на ИВСС от конституцията;
- Атаката против арбитър от Софийски градски съд от страна ръководителя на КПКОНПИ поради направено преюдициално питане
- Използването на КПКОНПИ за офанзива против опозиционни издатели и политици и медийните акции на Комисията в тези случаи, координирани с проправителствената агитация и медиите на Пеевски, както и обществената отбрана на Делян Пеевски от ръководителя на КПКОНПИ.
Докладът не вижда и не разяснява отхвърли на Министерски съвет от настояването на специфична експертиза за положението на административното правораздаване и Върховния административен съд.
Стратегията за правосъдна промяна не просто не се ползва, само че и към този момент осъществени достижения се ревизират – да вземем за пример връщането към предишия режим на командироването, което още веднъж се трансформира в механизъм за слагане на магистрати според. Докладът обаче ведро намира, че Стратегията се извършва.
Докладът не вижда и не разяснява разбиването на Бюрото за надзор на потреблението на СРС и лансирането на следващата креатура на Пеевски в него.
Докладът не вижда и не разяснява неналичието на въвеждане на електронни публични поръчки, нито събитието, че министър председателят подреди договорите с GP Group да бъдат прекъснати и компанията, вместо да си търси правата, непринудено се отхвърли от тях.
Докладът не вижда и не разяснява отхвърли от каквито и да било старания за промяна и рационализация на Министерство на вътрешните работи.
И на целия този прелестен декор Европейска комисия афишира желанието си да приключи дефинитивно наблюдението върху България тъкмо в навечерието на инсталиране на Пламен Георгиев, Иван Гешев или някой като тях за идващ основен прокурор...
Пирова победа
Правителството побърза да благодари на Европейска комисия за този отчет. При този лист незабелязани кавги - изцяло разумно, само че и много саморазобличително.
Политическата разпродажба на мониторинга не е просто сетен подарък от Юнкер и Меркел за Борисов. Тя отразява огромните промени, които настъпват в Европейски Съюз. Никой, нито в Брюксел, нито в Берлин и Париж не си прави никакви илюзии за положението на българската страна и естеството на корупционния ни модел. Докато Борисов се радва, че Европейска комисия му стопира наблюдението, той пропуща, преустановяването на втората част от названието на механизма: съдействието.
Европейски Съюз от ден на ден престава да мисли за себе си като благотворителна институция, учредена на вярата във всеобщата доброжелателност и неизбежния и еднопосочен напредък. Съюзът се сблъсква с все по-остри външни офанзиви и вътрешни провокации и промяната на водачите му ще донесе и все по-осезаем преход към интензивно създаване на защитни механизми и принадлежности за отменяне на непознати тела. На мястото на безкрайните кандърми с ценностни причини идват глоби, на мястото на консенсуса и неограниченото разширение, идва консолидация на тези, които в действителност могат да си имат взаимно доверие и да споделят общи стандарти и отговорности. Европейски Съюз ще построява ядро, което ще споделя общи политики по сигурност и защита (което преди всичко значи шерване на огромни размери сензитивна информация), ще развива доста по-голяма интеграция на икономическата си политика и общественост на метода при справяне с провокациите на застъпващите се софтуерни революции. В това ядро троянски коне и безконечни повтарячи ще попаднат мъчно.
Механизмът беше изискване за допускането ни в Европейски Съюз. Неговото безплодно преустановяване може да се окаже доста по-близо до връщането ни в изходна позиция, или изтласкването ни в една към този момент оформяща се външна страна на по-бавна скорост, в сравнение с великодушен подарък на пълноправно участие. Отказът на Брюксел да ни следи не се случва, тъй като след 11 години лъготене, те най-накрая са се хванали и са ни повярвали, а тъй като за тях е все по-желателно да се откажат да ни „ придърпват “ към себе си.
От тук нататък за нарушаване на господство на закона няма да пишат отчети с рекомендации, а ще стопират евросредства. За корупция ще пращат не ОЛАФ, а европейски прокурори. Нарушенията на свободата на пресата ще се преглеждат от ден на ден като централен проблем на принадлежността към Европейски Съюз и евентуално по тази причина в отчета се появява този толкоз контрастно съответен параграф по тази тематика.
Чакалнята се трансформира в пъкъл или безконечната външна страна
Вероятно можем да забележим заготовка на бъдещите динамичности в образеца с кандидатстването ни за така наречен чакалня за Еврозоната (ERMII). При все, че официално вратата за нея е отворена за всички, изпълняващи избрани макроикономически критерии, когато ние поискахме да влезем, нещата се оказаха по-сложни. За нас бяха сложени нови условия, учредени на все същото съмнение към нашите институции и документите, които те създават. Понеже не разбрахме намека, че не сме положителни пристигнали в чакалнята, за нас беше построена една предишна чакалня. Изискванията, които са ни сложени, допускат стремително излекуване на целия ни финансов бранш и, каква изненада!, да създадем правосъдна промяна (дето таман сме я приключили). Всичко това би трябвало да бъде изпълнено до другото лято.
Самата вероятност за проверката на финансовия бранш към този момент провокира разтърсвания в застрахователното тресавище, готви се банковото и пенсионното, а занапред би трябвало да почнат промени в ръководството на червивите от корупция държавни сдружения. Всяка стъпка по този път ще провокира шокове, които ще се отразяват и на съответните регулаторни институции и ще генерира политически рецесии. За едно ръководство, чиято философия е да отхвърля да прави промени и да живее от поддържането на корупция и съсипия на институциите, това значи или сигурна гибел или просто цялостна неспособност за минаване по този път. Опитът да се приближим към Еврозоната или ще наложи шокови промени, или просто ще ни отблъсне от прага й, а то значи и от бъдещото политическо ядро на Европейски Съюз.
Най-вероятно, аналогично ще се окаже ситуацията, когато Шенген бъде надграден с общите политики по сигурноста и защитата и ние желаяме да влезем там, тъй като сме изпълнили някакви официални условия на хартия. Необходимостта стремително да покажем подготвеност да споделяме действителна отговорност и да изберем страна във все по-напечения черноморски район, ще се окаже непоносима за всяко ръководство от вида „ Борисов “.
Инструмент от Ерата на милосърдието
Ако Борисов имаше повече предвидливост (или министър на правораздаването с повече потенциал и характер) той би се борил да запази механизма за мониторинг. Този инструмент от една доста по-оптимистична ера, лишен от санкционни последствия, можеше да бъде трансфорат в мотив България да не бъде третирана като останалите. При вярно ръководство и известни задръжки в лъженето, съдействието с Европейска комисия в границите на Механизма можеше да ангажира Брюксел като действително заинтригувана от нашия триумф страна. Ако ние действително бяхме направили нужните промени в правораздаването, през днешния ден ние щяхме да имаме безапелационни доказателства за своята валидност да бъдем част от ядрото. Вместо това, ние се радваме на това, че развеселеният чичо Юнкер ни целува по челото за сбогом...
Политически извод или можем ли без „ Радецки дойде с гръм “?
Реалността е, че механизмът беше колкото евентуално потребен, толкоз и политически развращаващ за нас. Той беше един от най-ярките образци за нашата податливост да разпореждаме на Брюксел задачата да оправи нашата лична страна. В този смисъл, той работеше що се касае за нашето развиване, толкоз и за одобряване на нашата политическа инфантилност. Неговият край е миг на нуждата от съзряване.
Самият аз, вземайки решение да стана министър в кабинета на Борисов, за който нямах никакви илюзии, че счита да прави промени, разпореждах очакванията си на помощта от Европейска комисия. Когато комисията отхвърли молбата ми да включи съответни рекомендации за промяна на прокуратурата в отчета за 2015г., разбрах грешката си, само че се бях хванал на хорото и взех решение да употребявам опцията оптимално. Неизбежният край пристигна, когато Тимерманс, макар обещанието си към мен, не поддържа настояването ми за без значение следствие на Яневагейт. Моят извод беше, че решението е само в създаване на вътрешен политически инструмент, който (за разлика от РБ) може да обезпечи действителна и поредна поддръжка за нужните промени.
Създаването на " Да, България " и обединяването Демократична България сподели какъв брой мъчно е това. Днес обаче, макар всичките си неточности и криволици (а може би и поради тях), аз виждам умерено на бъдещето, тъй като зная с убеденост, че в България има резистентен политически инструмент за осъществяването на нужното възобновяване на нашата държавност. Ние още сме дребни, само че поддръжката за нас нараства, нямаме обезпечени финанси, само че оцеляването ни без тях е доста по-голям запас, не сме във властта, само че знаем кои сме, имаме мощен екип с осъзнато доверие и ясни цели. Днес " Демократична България " е кадърен политически инструмент за нужната смяна, а жителите, които схващат, че незабавно би трябвало да се преборим за България в сърцето на Европа, стават от ден на ден. Сигурен съм, че на задаващите се избори (европейски или парламентарни) ще се срещнем.
Нещо повече, би трябвало дружно да се погрижим на идващите избори за Европейски парламент да изберем такива хора, които в действителност могат да отстояват върховенството на правото и свободата на Европа и които няма да търпят пасивно още една комисия като тази на Юнкер и Дол.
Та, без особени съжаления, през днешния ден можем да си вземем сбогом с Мониторинга. Изпитвам голяма признателност към хората от страна на Европейска комисия, които работиха с откровеност и предпочитание да оказват помощ на страната ни. Сред тях има такива, които заслужават на тях да бъдат кръстени софийски улици, паралелно с огромните европейски другари на българската независимост от предишното. Изпитвам горделивост за страната си и това, което тя може да стане, поради всички съдии, прокурори, публицисти, специалисти и служители, които видях през тези 11 години да се борят за родината си и нейното реформиране. Зная, че техният брой и качества са тъкмо толкоз, колкото е нужно, с цел да обърнем мача. Така е устроена Вселената.
Просто би трябвало да си свършим работата. И, тъй като през днешния ден огромният ми наследник навършва 4 години, нямам никакви съмнения, че той ще израстне в една по-добра България и в една по-добра Европа. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ