Личността на Карл Густав Юнг е една от най-големите загадки

Личността на Карл Густав Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди огромни несъгласия.

Провъзгласяван от доста като един от най-големите и дълбоки мислители освен на времето си, той е мразен от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фикция.

Последното се дължи най-много на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към ведическите обичаи на Изтока, астрологията и религиите.

Дори и най-големите съперници на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка големите му енциклопедични знания и ползи в региона на митовете, сънищата, философията, логиката на психиката, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията.

Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната логика на психиката, също по този начин се радва на голям интерес от страна на разнообразни контракултурни придвижвания, които ценят високо концепциите му за груповото неумишлено, архетиповете, сянката, индивидуацията и други

Сто от най-интелигентните хора в света сформират тъпа навалица. Десет хиляди такива имат груповата просветеност на крокодила. Вие би трябвало да сте забелязали, че колкото повече са гостите по време на вечеря, толкоз по-незначителен е диалогът. В тълпата качествата на всеки се развъждат, натрупват и стават преобладаващи за нея като цяло.

Не всеки има достолепие, само че всеки е притежател на нисши скотски инстинкти, има внушаемостта на пещерния човек, подозрителността и злобата на дивака. Вследствие на това многомилионната нация е сама по себе си нещо даже нечовешко. Това е гущер, крокодил или вълк. Нравствеността на държавниите деятели не надвишава равнището на нравствеността на животноподобната маса, в случай че и обособени персони на демократични страни да са в положение ненапълно да се извисят над общото равнище.

Нацията – това е един огромен безумен червей, преследващ какво? Разбира се, ориста. При нацията не може да се приказва за чест, тя не може да държи речи. По тази причина в старите времена се стараели да имат крал, притежаващ персонална чест и слово.

Мисленето е просто уравнение, от което излиза единствено това, което сме вложили в него.

Сериозните проблеми на живота в никакъв случай не се позволяват изцяло. Ако от време на време наподобяват, че са позволени, това е знак, че нещо е изгубено. Смисълът и формата на един проблем не лежат в неговото решение, а в непрекъснатата работа над него. Само това ни защищава от окарикатуряване и вкаменяване.

Виното на младостта не всеки път се избистря с придвижване на годините; постоянно помътнява.

За един младеж е съвсем грях – и сигурно една заплаха – да се занимава прекалено много със себе си: само че за остаряващия човек това е обвързване и нужда да си обърне съществено внимание. След като е разпръснало светлината си върху света, слънцето отдръпва лъчите си, с цел да освети себе си.

Наблюдавал съм, че един ориентиран живот е най-общо по-добър, по-богат и по-здрав от живота без цел и че е по-добре да се върви напред с потока на живота, в сравнение с обратно против него.

Eдин остарял човек, който не може да каже довиждане на живота, наподобява толкоз слаб и посърнал, колкото един младеж, който не може да го обхване. Всъщност в доста случаи е въпрос на една и съща детска лакомия, същия боязън, същия дебелоглав и упоритост както при единия, по този начин и при другия. Като доктор съм уверен, че е хигиенично – в случай че мога да използувам тази дума – да се открие в гибелта една цел към, която човек да се стреми: и това дърпане обратно от нея е нещо нездраво и абнормно, което ограбва втората половина на живота от нейната цел.

Духът на епохата не може да бъде направляван от процесите на човешкия разсъдък. Това е една податливост, една прочувствена наклонност, която действува върху по-слабите духове посредством несъзнаваното и с непреодолима мощ на внушението, което ги тласка.

Понякога и най-интелигентният човек може да бъде обзет от мисли, които не може да прогони и с най-голямо изпитание на волята. Побърканите трикове на паметта от време на време ни оставят в безпомощно учудване и когато и да е непредвидени мечти могат да ни сполетят. Ние имаме вяра, че сме господари в личния си дом, тъй като обичаме да се ласкаем. Всъщност сме подвластни до учудваща степен от положителното действие на несъзнаваната душeвност и би трябвало да имаме вяра, че тя няма да ни съобщи.

Всяко положително качество има своята неприятна страна и нищо, което е положително, не може да пристигна в света, без непосредствено да провокира надлежно зло. Това е един скръбен факт.

Колко постоянно съм чувал някой болен да се провиква: „ Само да знам, че животът ми има някакъв смисъл и значение, нямаше да имам глупави истории с нервите! “ Дали въпросният човек е безпаричен или богат, има семейство и обществено състояние или не, не трансформира нищо, тъй като външните условия не могат да дадат смисъл на живота му. По-скоро е въпрос за неговата неоснована на разсъдъка нужда от това, което назоваваме нравствен живот, а той не може да се получи от университети, библиотеки и даже църкви. Той не може да одобри това, което оферират те, тъй като допират единствено главата му, само че не вълнуват сърцето му.