На този ден излиза книгата на Адолф Хитлер Моята борба - история на личната посредственост на харизматичния лидер
Личността на австриеца Адолф Хитлер и превръщането му в международен проблем е история за посредствеността, комплексите и омразата, които могат да придобият подобен обсег, че да се трансфорат в опиат за масата.
Налудността и лъжата, която убива милиони е мъчително позната изключително в днешни времена, а всичко почва от една изцяло посредствена книга като създателя си - " Моята битка ".
Дори самото заглавие на книгата не е на неосъществения художник Хитлер.
Първото му умотворение е граничещо с идиотизма: " Четири години и половина [на борба] против лъжите, нелепостта и страхливостта " .
Доста по-интелигентен човек от харизматичния Адолф вижда, че по този начин книгата няма никакъв късмет. Макс Аман , началник на Franz Eher Verlag и издател на Хитлер, е предложил много по-кратката " Mein Kampf ".
Книгата е толкоз слаба и налуднозвучаща доктрина на конспирацията, че никой не е предполагал какъв обсег ще придобие измежду народа на Гьоте.
Книгата се превежда на разнообразни езици без някой да подозира до каква степен може да стигне свободата на словото, когато изкривява действителността и приканва за принуждение.
„ Моята битка “ (на немски: Mein Kampf, „ Майн Кампф “) е книга на Адолф Хитлер, съчетаваща автобиография и излагане концепциите на националсоциализма. В доста страни тя се издава с истинското си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички известни езици и издавана в доста страни по света.
Френско издание на „ Моята битка “, 1934 г.
Основните тези в „ Моята битка “ са, че индивидът е биещо се животно,
надлежно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е жертван на изчезване;
държава или раса, спряла да се бие, я чака същата съдба; бойният потенциал на дадена раса зависи от чистотата ѝ;
еврейската раса, заради универсалността си, е пацифистка и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, защото значи предаването на страната в битката за съществуване;
индивидуалната интелигентност не е толкоз значима, колкото волята и решителността; единствено физическата мощ може да подсигурява оцеляването на дадена раса, което прави военната конструкция задължителна;
расите би трябвало да се бият и, в случай че немската раса е била обединена по-рано, е можела към този момент да владее света;
над всичко армията би трябвало да бъде научена да има вяра в непобедимостта си; с цел да бъде възобновена немската нация, хората би трябвало да бъдат уверени, че възобновяване на свободата чрез военна мощ е възможно; ултимативната цел на образованието би трябвало да бъде да създаде немец, който може да бъде трансфорат във боец с минимални старания.
Относно външната политика в „ Моята битка “ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна;
Англия и Италия са единствените вероятни съдружници на Германия; никоя страна не би сключила пакт с пацифистка страна, ръководена от демократи и марксисти;
до момента в който Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; изгубените в Първата международна война провинции не могат да бъдат присъединени към Германия посредством помощ от Обществото на народите, а само посредством военна сила;
Германия не трябва да повтаря грешката си и да води война с всичките си врагове по едно и също време, а да нападне с цялата си мощност най-силния от тях;
Германия има потребност от териториално разширение в Европа; предвоенната колониална политика на Германия е неточност и би трябвало да бъде изоставена;
Германия би трябвало да търси териториално разширение към Русия и най-много към Балтийските републики;
съюз с Русия не може да бъде толериран; война дружно с Русия срещу Запада би била закононарушение, тъй като задачата на препоръките е успех на международния юдаизъм.
Първият том „ Разплатата “ (на немски: Eine Abrechnung) излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том – „ Националсоциалистическото придвижване “ (на немски: Die nationalsozialistische Bewegung) – през 1926 г. Оригиналното заглавие е „ Четири и половина години битка против лъжите, нелепостта и коварството “. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – Рудолф Хес, дава концепция за по-краткото име на книгата – „ Моята битка “.
В България е издадена през 2001 година от издателство „ Жар-птица “, което основава известна полемика в българското общество.
Налудността и лъжата, която убива милиони е мъчително позната изключително в днешни времена, а всичко почва от една изцяло посредствена книга като създателя си - " Моята битка ".
Дори самото заглавие на книгата не е на неосъществения художник Хитлер.
Първото му умотворение е граничещо с идиотизма: " Четири години и половина [на борба] против лъжите, нелепостта и страхливостта " .
Доста по-интелигентен човек от харизматичния Адолф вижда, че по този начин книгата няма никакъв късмет. Макс Аман , началник на Franz Eher Verlag и издател на Хитлер, е предложил много по-кратката " Mein Kampf ".
Книгата е толкоз слаба и налуднозвучаща доктрина на конспирацията, че никой не е предполагал какъв обсег ще придобие измежду народа на Гьоте.
Книгата се превежда на разнообразни езици без някой да подозира до каква степен може да стигне свободата на словото, когато изкривява действителността и приканва за принуждение.
„ Моята битка “ (на немски: Mein Kampf, „ Майн Кампф “) е книга на Адолф Хитлер, съчетаваща автобиография и излагане концепциите на националсоциализма. В доста страни тя се издава с истинското си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички известни езици и издавана в доста страни по света.
Френско издание на „ Моята битка “, 1934 г.
Основните тези в „ Моята битка “ са, че индивидът е биещо се животно,
надлежно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е жертван на изчезване;
държава или раса, спряла да се бие, я чака същата съдба; бойният потенциал на дадена раса зависи от чистотата ѝ;
еврейската раса, заради универсалността си, е пацифистка и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, защото значи предаването на страната в битката за съществуване;
индивидуалната интелигентност не е толкоз значима, колкото волята и решителността; единствено физическата мощ може да подсигурява оцеляването на дадена раса, което прави военната конструкция задължителна;
расите би трябвало да се бият и, в случай че немската раса е била обединена по-рано, е можела към този момент да владее света;
над всичко армията би трябвало да бъде научена да има вяра в непобедимостта си; с цел да бъде възобновена немската нация, хората би трябвало да бъдат уверени, че възобновяване на свободата чрез военна мощ е възможно; ултимативната цел на образованието би трябвало да бъде да създаде немец, който може да бъде трансфорат във боец с минимални старания.
Относно външната политика в „ Моята битка “ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна;
Англия и Италия са единствените вероятни съдружници на Германия; никоя страна не би сключила пакт с пацифистка страна, ръководена от демократи и марксисти;
до момента в който Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; изгубените в Първата международна война провинции не могат да бъдат присъединени към Германия посредством помощ от Обществото на народите, а само посредством военна сила;
Германия не трябва да повтаря грешката си и да води война с всичките си врагове по едно и също време, а да нападне с цялата си мощност най-силния от тях;
Германия има потребност от териториално разширение в Европа; предвоенната колониална политика на Германия е неточност и би трябвало да бъде изоставена;
Германия би трябвало да търси териториално разширение към Русия и най-много към Балтийските републики;
съюз с Русия не може да бъде толериран; война дружно с Русия срещу Запада би била закононарушение, тъй като задачата на препоръките е успех на международния юдаизъм.
Първият том „ Разплатата “ (на немски: Eine Abrechnung) излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том – „ Националсоциалистическото придвижване “ (на немски: Die nationalsozialistische Bewegung) – през 1926 г. Оригиналното заглавие е „ Четири и половина години битка против лъжите, нелепостта и коварството “. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – Рудолф Хес, дава концепция за по-краткото име на книгата – „ Моята битка “.
В България е издадена през 2001 година от издателство „ Жар-птица “, което основава известна полемика в българското общество.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




