Либидото – онази фина енергия на желанието – често е

Либидото – онази фина сила на желанието – постоянно е наричано огледало на нашето общо положение. Стрес, отмалялост, рутина и даже неналичието на сън могат да го подтиснат, до момента в който внимание, грижа към себе си и колегата, и здравословен метод на живот го разсънват още веднъж. Всъщност поддържането на либидото не е въпрос на магия, а на дребни, само че поредни привички, които вършат всекидневието по-живо – и по-интимно.

На първо място, положителната физическа форма не е единствено за визията пред огледалото. Движението – без значение дали става дума за спорт, дълга разходка или даже танци в кухнята – ускорява кръвообращението, усъвършенства хормоналния баланс и покачва чувството за виталност. А както знаем – когато се усещаме добре в тялото си, желанието не закъснява.

Храната също има своята роля – освен като гориво, а и като въодушевление. Авокадото, черният шоколад, ядките, лютивите подправки, морските блага – тези „ афродизиаци “ не работят като вълшебен балсам, само че основават атмосфера. А от време на време това е изцяло задоволително.

Не бива да подценяваме и най-стария „ зложелател “ на желанието – напрежението. Натрупаното напрежение, паниките от работа и умората работят като леден душ за либидото. Затова почивката, качественият сън и отделянето на време за удоволствия отвън графика – от масаж до просто вечер без телефон – са инвестиция и в интимността.

И още нещо: близостта, топлината, диалозите без задръжки. Либидото не живее единствено в тялото, а и в мозъка. Когато има чувство за съгласуваност, когато се усещаме видени, чути и признати – желанието постоянно се връща, даже след дълга пауза.

Либидото не е даденост, а нещо, за което се грижим. Без фанфари и предписания за бързи чудеса. Просто с внимание към себе си и индивида до нас – с оня дребен, само че непрекъснат жест, който споделя: „ Ти си значим. И аз още желая да те усетя. “