Страхил Делийски пред novini.bg: Българите все търсят силен лидер, защото не вярват в институции и правила
Либералната народна власт има слаба поддръжка в огромна част от Централна и Източна Европа, съгласно изследвания, извършени в 10 страни от района и представени преди ден от списание "Политико ". Изследването, оповестено от мозъчния концерн Globsec, открива, че в четири от общо 10 изследвани страни - Словакия, Литва, Латвия и България - по-малко от 50 на 100 от интервюираните са подкрепили "либералната народна власт с постоянни избори и многопартийна система " като най-хубавата форма на ръководство. В България 45 % декларират, че за предпочитане е да "има мощен и съдбоносен водач, който не би трябвало да се занимава с парламент или избори ", до момента в който 35 на 100 от хората поддържат демократичната народна власт. Защо 30 години след промяната на тоталитарния режим близо половината от българите не престават да страдат за едноличната власт - потърсих за коментар преподавателя по политология в Алма матер Страхил Делийски.
"Кратка методологическа спогодба - нужно да имаме повече детайлности за способите и метода освен това проучване. Но при всички положения от едномерните данни, които виждаме, приказват за ясна наклонност на оценката на демократичната народна власт и то освен в България. Много мъчно у нас освен това ниво на политическа просвета, като питаш някой дали му харесва демократичната народна власт, би схванал какво го питат. Това е проблем, който поражда въпроса: за какво не се схваща. В основата на този проблем е както просветителната система, по този начин и политическият хайлайф, както и други странични фактори.
Позитивното отношение към властническия вид ръководство
дава ясни сигнали към политическия хайлайф. Включително в подтекста на изключителното състояние, в което се намираме, демокрацията се оказва на по-ниска степен в ценностната система на множеството българи. Тази визия се възпроизвежда, постанова се като картина за политиката у нас, в която успеваемостта на властта е доста по-важна от смисъла за съществуването на тази власт. Това схващане естествено се отразява и в всеобщите показа на хората.
Недоверието в политическата система
в огромна степен е обвързвано с съмненията към икономическия строй. Защото политическия ред, който имаме е в голямата си част функционалност на избран вид стопански връзки. Те от своя страна създават все по-големи неравенства, които концентрират властта и ресурсите в ръцете на все по-малко хора, а оттова и политическата власт. Огромен % от българите остават без поддръжка и без свое политическо посланичество. Мнозина у нас живеят с месечни приходи покрай минималната работна заплата. Всичко това, тъй като мъчно се изяснява, ние естествено го отдаваме на дейностите на политиците. Проблемът не е просто в политическата система, а в демократичната народна власт. Това напрежение сред капитализъм и народна власт е особено за всички нации и общества в съвремието ни. Търсят се способи за събаряне на напрежението, само че ние продължаваме да виним за всичко демокрацията. Както към този момент споделих, казусът е капитализмът, който ние сме си основали тук по наш облик и сходство.
Хората усещат недостиг на водачество
и се оказва, че 30 години след свалянето на тоталитарния режим, половината от интервюираните в цитираното проучване са оповестили, че имат носталгия по хубавичко ръка на едноличното ръководство. Когато една система работи по правила и правила, личността на водача не е от такова значение - машината си работи добре. Ако тя обаче скърца и буксува, тогава управителната роля на личността има определящо значение. Това е още един знак, че хората считат публичната ни система за неработеща. И по тази причина търсят алтернативата в мощно политическо водачество. Във всичко това има наслагвания от политическата просвета в България, особеното желание към патерналистично ръководство. Това са културни напластявания, които не биха се появили, в случай че няма неудовлетворения от системата, в която живеем.
Конпиративните теории и любовта ни към тях
са самобитни различни описания на протичащото се. В тях има ясно разписване на функциите, тематиките и играчите в живота ни. Това е един понятен роман, който е привлекателен тогава, когато действителният роман нещо ни се губи, нямаме доверие в него. Става въпрос за компенсиране на недоверието в живота ни, в медиите и достоверността на препредаваната от тях информация. Освен обичайното ниво на културата, би следвало да се обърне внимание и на неналичието на доверие в формалните институции и търсенето на други възможности.
Три неща въздействат върху политическият развой у нас -
разпределението на силите на редовно ниво в Народното събрание. В това отношение ръководството сега няма проблеми нито в събранието, нито в Министерски съвет. Второто е нивото на социума, на обществото и дали възможни обществени напрежения биха могли да повлияят върху динамичността на властта. Струва ми се, че сега обществото ни е доста разпокъсано. Обособиха се отново обществени групи, които си гледат повече личния интерес, в сравнение с да припознават обща цел. На трето място е въздействието на тези невидими фактори, които назоваваме задкулисие. То е обвързвано с преразпределяне на бизнес територии и ползи и точто то ще предопредели какво ще се случи на политическата сцена в околните месеци. Това е голям проблем, който ражда какви ли не конспирации.
"Кратка методологическа спогодба - нужно да имаме повече детайлности за способите и метода освен това проучване. Но при всички положения от едномерните данни, които виждаме, приказват за ясна наклонност на оценката на демократичната народна власт и то освен в България. Много мъчно у нас освен това ниво на политическа просвета, като питаш някой дали му харесва демократичната народна власт, би схванал какво го питат. Това е проблем, който поражда въпроса: за какво не се схваща. В основата на този проблем е както просветителната система, по този начин и политическият хайлайф, както и други странични фактори.
Позитивното отношение към властническия вид ръководство
дава ясни сигнали към политическия хайлайф. Включително в подтекста на изключителното състояние, в което се намираме, демокрацията се оказва на по-ниска степен в ценностната система на множеството българи. Тази визия се възпроизвежда, постанова се като картина за политиката у нас, в която успеваемостта на властта е доста по-важна от смисъла за съществуването на тази власт. Това схващане естествено се отразява и в всеобщите показа на хората.
Недоверието в политическата система
в огромна степен е обвързвано с съмненията към икономическия строй. Защото политическия ред, който имаме е в голямата си част функционалност на избран вид стопански връзки. Те от своя страна създават все по-големи неравенства, които концентрират властта и ресурсите в ръцете на все по-малко хора, а оттова и политическата власт. Огромен % от българите остават без поддръжка и без свое политическо посланичество. Мнозина у нас живеят с месечни приходи покрай минималната работна заплата. Всичко това, тъй като мъчно се изяснява, ние естествено го отдаваме на дейностите на политиците. Проблемът не е просто в политическата система, а в демократичната народна власт. Това напрежение сред капитализъм и народна власт е особено за всички нации и общества в съвремието ни. Търсят се способи за събаряне на напрежението, само че ние продължаваме да виним за всичко демокрацията. Както към този момент споделих, казусът е капитализмът, който ние сме си основали тук по наш облик и сходство.
Хората усещат недостиг на водачество
и се оказва, че 30 години след свалянето на тоталитарния режим, половината от интервюираните в цитираното проучване са оповестили, че имат носталгия по хубавичко ръка на едноличното ръководство. Когато една система работи по правила и правила, личността на водача не е от такова значение - машината си работи добре. Ако тя обаче скърца и буксува, тогава управителната роля на личността има определящо значение. Това е още един знак, че хората считат публичната ни система за неработеща. И по тази причина търсят алтернативата в мощно политическо водачество. Във всичко това има наслагвания от политическата просвета в България, особеното желание към патерналистично ръководство. Това са културни напластявания, които не биха се появили, в случай че няма неудовлетворения от системата, в която живеем.
Конпиративните теории и любовта ни към тях
са самобитни различни описания на протичащото се. В тях има ясно разписване на функциите, тематиките и играчите в живота ни. Това е един понятен роман, който е привлекателен тогава, когато действителният роман нещо ни се губи, нямаме доверие в него. Става въпрос за компенсиране на недоверието в живота ни, в медиите и достоверността на препредаваната от тях информация. Освен обичайното ниво на културата, би следвало да се обърне внимание и на неналичието на доверие в формалните институции и търсенето на други възможности.
Три неща въздействат върху политическият развой у нас -
разпределението на силите на редовно ниво в Народното събрание. В това отношение ръководството сега няма проблеми нито в събранието, нито в Министерски съвет. Второто е нивото на социума, на обществото и дали възможни обществени напрежения биха могли да повлияят върху динамичността на властта. Струва ми се, че сега обществото ни е доста разпокъсано. Обособиха се отново обществени групи, които си гледат повече личния интерес, в сравнение с да припознават обща цел. На трето място е въздействието на тези невидими фактори, които назоваваме задкулисие. То е обвързвано с преразпределяне на бизнес територии и ползи и точто то ще предопредели какво ще се случи на политическата сцена в околните месеци. Това е голям проблем, който ражда какви ли не конспирации.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ