Левият бек на ЦСКА Жеферсон Телес даде интервю за “Тема

Левият бек на ЦСКА Жеферсон Телес даде изявление за “Тема Спорт” въз основата в Панчарево. 23-годишният защитник описа любопитни детайлности от първите си стъпки във футбола, престоя в гранда Интернасионал Порто Алегре и повиквателната за националния тим на Бразилия за Копа Америка през 2015 година Жеферсон е спокоен и учтив събеседник, като несъмнено се отличава от показността на Каранга и от по-затворения темперамент на Енрике – двамата му сънародници в ЦСКА. Жеферсон може и
да няма екстравагантен външен тип, само че това не значи, че е сгънат. Да имаш татуировка на корона от лявата страна на врата не е симптом за невзискателност или затворен темперамент.

Именно спокойствието на Жеферсон пък е определяно като най-полезното му качество на терена. Така счита треньорът му при юношите на Интернасионал – Клемер, който е дълготраен вратар на алените от Порто Алегре.
“Жеферсон е доста невъзмутим футболист. Той знае какво да прави, когато ситуацията е напечено. На него въобще не му проличава, че играе в дуел с огромен залог. Спомням си дебюта му за Копа Либертадорес – бяхме посетители на Универсидад де Чили пред претъпкан стадион. Той не трепна – играеше по този начин, като че ли цялостен живот е бил на терена”, споделя Клемер. Разговорът с Жеферсон се организира с помощта на превода на служителя на армейците Орландо Морера.

Жеферсон, разкажи за първите си стъпки във футбола и за своето детство?

– Като всяко дете в Бразилия и аз започнах да ритвам на улицата в квартала. Моето семейство не разполагаше със средствата, с цел да ме запише да упражнявам в някой клуб. Баща ми обаче имаше другар, който притежаваше футболна школа и той се съгласи да ме
приеме, без да плащаме нищо. Бях много дребен, само че привлякох вниманието на Витория Баия, които ме взеха на проби. Харесаха ме още от първата подготовка и ми предложиха да мина в тяхната академия, която беше в различен град. Семейството ми се съгласи и по този начин на 8 прекосих във Витория. Изкарах там 7 години и на 15 се реалокирах в Интернасионал. А през 2014-а се включих в тренировките на представителния тим. Миналия сезон бях чартърен във Витория, където започнах, и по-късно пристигнах тук в ЦСКА.

Винаги ли си играл като ляв бек?

– Не, започнах като нападателен халф. С Витория като дете бяхме на един шампионат, когато левият бек се контузи заради което ме сложиха в тази зона. И от този момент не съм се местил.

А по какъв начин проби в първия състав на Интернасионал? Конкуренцията сигурно е била сериозна, само че за какво избират тъкмо теб?

– Всичко стартира от едно мое присъединяване за Купата на Бразилия при юношите с Интернасионал. Станахме първенци, като победихме някогашния ми тим Витория. В същото време левият бек на Интернасионал беше осъден за последния мач през 2014-а и ме взеха в групата. Не играх в тази среща, само че през 2015-а продължих да се сготвям с представителния тим. Първите ми мачове бяха в щатското състезание Гаучо. Направих един доста мощен дуел и привлякох вниманието на почитателите, които ме харесаха. Дойде време за присъединяване ни в елита и към този момент нямах обезпечено място в състава. Но събитията се стекоха добре за мен. Титулярят Фабрисио имаше проблеми с последователите и аз получих късмет в шампионата. Оттам захапах и направих положителни мачове.

Тези положителни мачове водят и до повиквателната ти за националния тим на Бразилия. Как я одобри?

– В началото не можех да допускам. Дори не знаех, че Марсело се е контузил. Изведнъж ми се обаждат и се оказва, че е повиквателна за националния отборна Бразилия… Тъкмо бях играл с Интернасионал против Санта Фе за Копа Либертадорес (2:0 на 28 май 2015 г.). Оказа се, че селекционерът на Бразилия Дунга ме е гледал в този мач, а аз играх доста мощно и по този начин получих повиквателната.

Разкажи за атмосферата в националния тим? С кого беше непосредствен?

– Беше ми относително елементарно, тъй като се познавах добре с двама от играчите – халфа Фред, с който бяхме съотборници в Интернасионал (сега играе в Шахтьор Донецк), както и със бранителя Маркиньос, който в този момент е в ПСЖ. С него бяхме дружно в юношеския народен тим на Бразилия до 17 години. Но непосредствен бях с Роберто Фирмино. С него и до момента държим връзка. Говорим си по какъв начин са фамилиите, въобще какво се случва с живота ни. Повиквателната за Бразилия беше огромен миг в моя живот и доста значима стъпка. Всеки футболист се бори и мечтае за това. Трудих се доста, с цел да го реализира, не е пристигнало безплатно. Сега ще се опитам да направя мощни сезони в ЦСКА, да печелим трофеи и титли и в случай че е споделил Господ – още веднъж да получа повиквателна за националния тим.

Кой съотборник от годините в Бразилия ти направи най-голямо усещане?

– Най-хубавите ми моменти бяха през 2015-а, когато участвахме в Копа Либертадорес, а в тима имаше страхотни футболисти. Мога да отлича доста играчи, а освен един – вратаря Алисон, който в този момент е титуляр в националния ни тим (играе за Рома), някогашния защитник на Рома и Леверкузен Жуан, Андрес д’Алесандро, Шарлис Арангис, Лисандро Лопес… Това бяха впечатляващи футболисти и страхотни персони, от които съм научил доста. Имах опцията и удоволствието да разделям една съблекалня и терен с тях.

А в България кой те впечатлява най-вече?

– Трима са – Каранга, Бодуров и Тиаго ме впечатлиха най-вече. Единият вкарва доста голове, Бодуров е много добър бранител, а и Тиаго е отличен футболист. Като цяло ЦСКА е мощен тим. Да, има един-двама играчи, които блестят, само че цялата група футболисти придава непоклатимост на състава.

Защо не успяваш да затвърдиш упованията след повиквателната за националния тим? Разминаваш се и с трансфер в Сампдория…

– Със Сампдория не знам какво тъкмо се случи. Доколкото разбрах, Интернасионал е желал повече пари, в сравнение с италианците са били склонни да платят. Преговорите са пропаднали, само че не съм осведомен в елементи. Но огромният проблем пристигна малко по-късно – контузих тежко рамото си. Това ме извади отвън терените за близо 6 месеца. Това беше най-трудният миг за мен и спъна развиването ми. А когато се върнах в Интернасионал, към този момент имаше различен главен футболист на мое място и не съумях да захапя още веднъж.

Имаш добра визитка, само че все пак решаваш да преминеш в ЦСКА. Защо избра България и тъкмо този клуб?

– Заради традициите и упоритостите на тима. Разбрах, че отсам мога да получа късмет за изява в евротурнирите, а и знаех, че ще играя постоянно. ЦСКА ме притегли най-много с това, че постоянно преследва титли.

С кого от клуба беседва, преди да подпишеш?

– С Дани Моралес и Стойчо Стоилов.

Договорът ти до лятото на 2020 година ли е?

– Да.

Как върви акомодацията ти в България ?

– Протича добре. Студът е противен. Донякъде съм привикнал от Порто Алегре, където температурите също падат много, само че не е чак толкоз студено, както в България. Най-трудното е, че съм надалеч от фамилията си, само че би трябвало да го преодолея. Аз съм благополучен в България все пак.

С кого живееш в България?

– Наскоро моята другарка пристигна дружно с детето ни.

Сравни българското и бразилското състезание?

– В България се тича доста повече. В Бразилия е по-спокойно. Тук се хвърлят повече сили. Опитвам се да се подобря и да
привикна към локалното състезание.

Запознат ли си с играта на предшественика си Антон Недялков? Наясно ли си, че има огромни упования към теб да го заместиш? Смяташ ли, че си кадърен да отговориш на тях?

– Не съм осведомен с играта на Недялков, само че разбирам изцяло упованията. Постепенно усъвършенствам представянето си и се
надявам да ги оправдая.

Какви са усещанията ти от съдийството в България?

– Забелязвам, че в интерес на нашия тим се свирят по-рядко фаулове, в сравнение с другите. В същото време, единствено като докоснем противник, той се развиква и незабавно ни свирят фаул. Но нашият тим е съсредоточен да реши всичко на терена и нещата се случват. Съдиите няма по какъв начин да ни спрат към купата. Нищо не може да ни спре да станем първенци. Искаме го с цялото си сърце.

Да, само че ви следва много тежка стратегия – още четири безконечни дербита и два конфликта с Лудогорец. Готови ли сте за тези дуели?

– Това са мачове, които всеки състезател обича. Трябва да направиш нещо огромно, с цел да те запомнят вечно. Големите каузи се реализират в огромните дуели.

Доколко си осведомен с съперниците ви Лудогорец и Левски? И познаваш ли се с някого от играчите в другите тимове?

– Познавам единствено Ривалдиньо от Левски. Честно казано, когато съм вкъщи, виждам повече бразилски мачове, а не български. Знам, че в Лудогорец има много мои сънародници, само че не ги познавам.

За край – каква е персоналната ти цел в ЦСКА?

– Да печелим трофеи, това е най-важното. Трябва да оставим положително завещание за играчите, които ще дойдат след нас.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }