Един селянин разказва защо обича по-големия си брат ~ Лев ТОЛСТОЙ
„ Лев Николаевич през целия си живот обичаше децата. Душата му болееше за тях. Не можеше той умерено да гледа безпросветния живот на бедняшките деца. Но по какъв начин да им помогне, по какъв начин да промени живота им, по какъв начин да го направи по-светъл и рационален? Трябва да се ограмотяват, би трябвало да се учат да четат, би трябвало да се разбудят душите им. Книги за деца, разбираеми и увлекателни, по това време имаше прекомерно малко. И ето, великият публицист, сяда и написа разкази за деца – елементарни, разбираеми, увлекателни и поучителни. Такива разкази, каквито съгласно неговото разбиране са нужни на децата ”. ~ Л. Воронкова
Аз и по този начин обичам брат си, само че най-много го обичам, тъй като отиде боец вместо мене. Ето по какъв начин беше работата: теглихме чоп. Жребият се падна на мене, аз трябваше да ида боец, а аз тогава единствено преди седмица се бях оженил. Не ми се искаше да оставя младата си младоженка.
Майка ми почна да плаче с глас и занарежда:
– Как ще иде Петрушка, той е млад.
Нямаше какво да се прави, почнаха да ме стягат за път. Жена ми ми уши риза, откри ми пари и на другия ден трябваше да се показва на обзор в града. Мама се унищожава – плаче, а аз, като си помисля, че би трябвало да ходя, сърцето ми се свива, като че ли ходя на гибел.
Вечерта седнахме всички да се храним. На никого не му се яде. По-големият ми брат, Николай, лежи на печката и все мълчи. Моята млада младоженка реве. Баща ми седи начумерен. Майка ми постави кашата на масата, само че никой не я докосна. Тя взе да вика Николай да слезе от печката да вечеря. Той слезе, прекръсти се, седна на масата, па рече:
– Не се съсипвай, майчице. Аз ще ида вместо Петрушка боец, аз съм по-голям от него. Дано не пропадна. Ще изкарам службата и ще се върна. А ти, Пьотър, до момента в който мен ме няма, грижи се за тате и мама, а и жена ми не огорчавай.
Аз се зарадвах, мама също престана да се вайка. Взеха да стягат за път Николай.
Сутринта, когато се разсъниха и поразмислих, стана ми мъчително, че брат ми отива вместо мене. Затова му споделих:
– Не върви, Николай, на мен се падна, аз ще отива.
А той мълчи и се готви. Готвя се и аз. Отидохме и двама в града на обзор. Той се явява и аз се явявам. И двамата сме персонални момчета, стоим и чакаме – утвърждават ни. Брат ми ме поглежда, усмихва се и споделя:
– Хайде, Пьотър, върви си вкъщи. И не тъжете за мене, аз по свое предпочитание отивам.
Заплаках и си потеглих за дома. И в този момент, като си спомня за брат ми, коства ми се, че живота си бих дал за него.
От „ Книга за децата ”, Лев Толстой, 1978
Изображение: Лев Толстой. Рассказы и сказки для детей, ozon.ru
Снимка: David Mickey Evans' Blog
