Русия печели партньорства и на Запад
Летният август бе парещ освен в климатичен смисъл. Рязко скочи температурата от предифинирането на цели в евроатлантическото пространство, които към този момент се обръщат към Русия.
По линия на европейската сигурност френският президент Еманюел Макрон прогласи в самия завършек на месеца, че сигурността на Европа не трябва да зависи от Съединени американски щати, а съдействието в тази област би трябвало да включва и Русия (също и Турция), които съгласно него би трябвало даже да бъдат прикрепени към Европа. По същото време немският външен министър Хайко Маас разгласи, че Европейски Съюз би трябвало да употребява "противотежести " към Вашингтон за постигането на уравновесени връзки и за построяването на "суверенна, мощна Европа ". За такава Европа нееднократно е приказвал и Путин.
По линия на бизнеса немската канцлерка Ангела Меркел се ангажира на срещата си по-рано с Владимир Путин да пази плана "Северен поток 2 " за доставки на съветски газ от офанзиви на трети страни - най-много на Съединени американски щати.
По Сирия френският президент прогласи нещо кощунствено за Вашингтон и "дълбоката страна " в Съединени американски щати. "Нито Франция, нито която и да е друга страна не би трябвало да споделят кой би трябвало да управлява Сирия " и "трябва да се основат условия, при които сирийският народ ще може да реши този въпрос ". Макрон единствено дето не сподели, че има достойнството да цитира Владимир Путин! Точно това е позицията на Русия през цялото време на сирийския спор.
Пак в самия завършек на месеца саудитският външен министър Адел ал Джубейр за следващ път посети Москва, а с сътрудника си Сергей Лавров засегна и въпроса за ответната аудиенция на Владимир Путин в Саудитска Арабия. Да напомня, че двете страни са сътрудници в разнообразни сфери, като се изключи сирийския спор.
А по-рано през лятото Европейски Съюз застана в редичката с Русия против американските наказания срещу Иран. Хайко Маас даже прикани Европейски Съюз да създаде свои финансови механизми за отбрана на фирмите му от глобите на "големия брат " - освен против Иран, само че и против "Северен поток 2 ", които сега се създават във Вашингтон.
Казано на бизнес езика, съветският външнополитически артикул е пробил на западния пазар, откакто добре се бе пласирал на пазара и в останалите част на света. Казано по-традиционно, всичко това са доказателства - къде директни, къде косвени -
за правотата и убедителността на външната политика на Москва
И по този начин за какво Русия печели било сътрудници, било съидейници? Да стартираме с украинския спор. Майданът и промяната на геополотическия чип на Украйна бе тежък удар за Русия. Новият чип бе подхвърлен на Киев от Запада, освен от американски, само че и от европейски ръце. През 2014-2015 година се очакваше, че Русия ще отвърна също с враждебна политика. Но за изненада на мнозина, даже на съперниците, тя постъпи асиметрично, а не първосигнално или по правилото "око за око, за зъб ". Путин и външният министър Сергей Лавров заложиха на диалогичния, а не на войнствения метод, на интелекта, а не на силата. Въпреки неблаговидната роля на Берлин и Париж съветската страни не отхвърли партньорството им в създаването на Минските съглашения и последвалите старания за регулирането на спора. Диалогичността й притъпи в немалка степен враждебността на Запада. И визитите в Крим на делегации от редица западни страни бе резултат и от този метод. Той надали ще се промени значително и след убийството на водача на ДНР Александър Захарченко.
Русия продължи също да бъде сътрудник на Запада по разрешаването на световни проблеми като неразпространението на нуклеарното оръжие, интернационалния тероризъм, проведената престъпност, климатичните промени. В това отношение бе доста показателно признанието на предходния US президент Барак Обама, че останал сюрпризиран от градивната ролята на Русия в изработването на нуклеарния контракт на "шесторката " с Иран, който в този момент приемникът му Доналд Тръмп отхвърля. Обама открехна, че поради украинската рецесия не очаквал Москва да работи за съглашение на Иран със западните нуклеарни страни. Дори и не сме подозирали какъв брой стеснен в геополитически проект може да бъде Обама, чието избиране през 2008 година бе признато с такова вдъхновение.
Да, Русия отвърна на Европа с контрасанкции, само че Путин-Лавров не тръшнаха вратата за развиване на двустранните връзки с страните от Европейски Съюз и НАТО. Нито пък подгониха западните компании от Русия поради неприятелската политика на техните страни.
С една дума, Кремъл се стараеше да остане сътрудник за Западна Европа, където може. Това
топеше ледовете на враждебността
и нямаше по какъв начин да не докара до упоменатите първоначално отзиви на Макрон или Маас. Или пък до взаимоотношението на Москва с Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Италия, Финландия, Гърция. Ако тя бе отвърнала с неприязън, единствено щеше за облекчи замисъла на Съединени американски щати и Запада - нейната изолираност.
Да вземем и енергийната геополитика на Москва. Западът правеше всичко, с цел да ограничи до най-малко износа на съветски газ в Европа и това се правеше с какви ли не доводи и внушения, които си бяха чиста проба "промиване на мозъците " - че съветският газ е безценен, че ще печели незаконната олигархия, че Путин щял да пере мръсни пари, да изнася авторитаризъм и да държи изкъсо страните консуматори на съветски газ, че Европейски Съюз би трябвало да диверсифицира доставките на газ поради енергийната си сигурност. Евросъюзът промени и разпоредбите на европейския енергиен пазар с създаването на Третия енергиен пакет, спря и "Южния поток ". В енергийната сфера Путин-Лавров се натъкваха на същата неприязън, както и в чистата геополитиката. Но и тук те отхвърлиха метода "око за око, зъб за зъб " и заложиха на разбирателството и създаване да доверие. Резултатът е освен, че една Германия ще брани "Северен поток 2 " от Съединени американски щати и евромарионетките им (Полша, балтийските държави), само че и че на Брюксел ще му е доста мъчно да спре "Турския поток " или пък разклонението му до България, откакто Русия одобри условията на Третия енергиен пакет. Резултатът от това също е, че Русия ще прави още два реактора на унгарската нуклеарна централа "Пакш ", а също надигането на антисанкционната вълна в Европейски Съюз.
В тази връзка си припомням една среща на група задгранични публицисти със Сергей Лавров, взели участие в интернационална медийна конференция в Москва през април 2017 година Отговорът на въпроса ми дали има късмет за рестартирането на "Южен поток " или негово сходство, той стартира с думите "Ние не се сърдим на България за отхвърли й от този план ". По-нататък той уточни изискването на страната си - непоклатими юридически гаранции от Еврокомисията за реализирането на този план. Но това "не се сърдим на България " бе дестилат точно на този метод на партниране, на който заложи Москва по отношение на неприятелския й Запад. А Лавров имаше всички съображение да се подиграе какъв брой късогледа, жалка и несамостоятелна бе страната ни, отказвайки се от "Южния поток ".
Да вземем и Сирия. Там от едната страна на укрепление са Москва, Дамаск и Иран, а от другата - Западът отпред със Съединени американски щати, Саудитска Арабия и други арабски страни. Но и тук Путин и Лавров построиха мостове и към противниковата страна и в това връзки си коства да се спрем особено на партньорството им с Турция, Саудитска Арабия и Израел. През ноември 2015 година Русия и Турция бяха на нож поради сваления съветски аероплан от турски изтребители. Изглеждаше, че връзките им в никакъв случай няма да бъдат както преди, а "Турският поток " ще бъде заровен. Но Путин остави отворена вратата за компромис - и Ердоган се шмугна в нея с извинението за случая и обезщетения за фамилията на починалия съветски водач. После се случиха неща, от които Западът онемя - нормализиране на връзките, привличането на Турция в асадовския лагер и астанския развой, който беше контра на прозападния Женевски преговорен развой, присъединяване на Анкара в деескалацията на Сирия, негласното опълчване сред Анкара и Вашингтон поради сирийските кюрди. Междувременно, твърди се, че точно съветската страна е предизвестила Ердоган за провалилия се след това прелом против него. Какво и да се случи с него, само че той е човек, който не се отмята от тези, които са му помогнали в най-опасния миг. И руско-турските връзки надали не процъфтяват - чак до такава степен, че натовска Турция купува съветски оръжейни системи (ракетите С-400). Всеки случай Путин завоюва доверието на Ердоган, направи го собствен другар. Изобщо това, че Русия отмъкна Турция отдолу под носа на Вашингтон е една от
геополитическите сензации на това десетилетие
Саудитска Арабия воюваше против сирийския съдружник на Русия - Башар Асад. Конфронтационният нрав изключваше какъвто и да е разговор сред Москва и Рияд. Само че в съветската столица не мислеха "на нож ". През 2007 година саудитски крал за пръв посети Москва и води договаряния с Путин, а в този момент следва ответна аудиенция, само че с различен саудитски крал поради кончината на предходния. Сергей Лавров неведнъж и на разнообразни конгреси е преговарял със саудитския си сътрудник, по линия на антитероризма е имало и договаряния сред спецслужбите на двете страни. Сирийският спор е бил тематика щ1 във множеството от тези срещи и е покрай мозъка, че притъпяването на саудитската неприязън към Дамаск, ограничението на саудитската помощ за терористичните групировки, някои частични триумфи на дипломатическото поле по регулирането на спора се дължат и на съветските доводи, представяни пред саудитските държавници. Отделно от това, двете стани действаха като съидейници и не си вредяха или прецакваха по регулирането на нефтените цени на международния пазар. Русия пусна и сирийски капитали на енергетиката си, подготвена е да гради нуклеарна централа в кралството, предложи му преференциално съдействие в Космоса, селското стопанство, културата. Очевидно е, че Саудитска Арабия има учредения да вижда в Русия повече сътрудник, в сравнение с противник, камо ли и зложелател. Фактически те не се схващат единствено по един въпрос - Сирия. Така че построеното доверие посред им не може да не оказва въздействие и върху саудитската позиция по този въпрос.
Без да е дейна страна в сирийския спор, на Израел му се наложи в последно време да зачести ракетните удари в Сирия против настоящата там проиранска формация от Ливан "Хизбула ". В Сирия обаче Израел работи не толкоз против Асад, а против Иран. По тази причина той би трябвало да е съперник на Русия.
Но и в този случай тя не възприе еврейската страна единствено като съперник. И в този случай Путин откри метод да гради доверие със противник на сирийския си съдружник Иран. Той неведнъж е преговарял с Нетаняху (на четири очи, в телефонни разговори). Двамата не крият, че си харесват като държавници, от някои изказвания на Путин може да се съди, че той е малко почитател на Нетаняху - евентуално тъй като схваща в какъв брой комплицирано състояние е Израел посред вражеското арабско обграждане. Самата Русия на Путин също бе сложена да оцелява в неприятелска среда. Не подлежеше на подозрения, че съветският президент приема израелските опасения за иранското наличие в Сирия, въпросът беше дали той ще разсее тези опасения. Да, съумя да го направи - убеди Иран да изтегли частите си и въоръженията на най-малко 100 км от границата с Израел, каквото бе настояването на Нетаняху. Съдейства и за регулирането на ситуацията към Голанските възвишения според признатите към този момент интернационалните договорености. Фактически
Путин отбрани сигурността на Израел
от районните апетити на своя ирански съдружник. Това, прочее, го направи по подобен грациозен и малокръвен метод, какъвто бе безпомощен да го направи патронът на израелската страна - Вашингтон.
Руснаците са шахматна нация и Путин-Лавров изиграха ходовете си на сирийската дъска по гросмайсторски метод. Благодарение на гъвкавия им, многопластов и многостранен метод Русия се оказа единственият състезател в сирийския спор, който контактуваше и даже партнираше с всички други противникови играчи. Тя се оказа основният диригент в регулирането на този спор. И това бе допустимо, тъй като Кремъл търсеше и продължава да търси съгласие с колкото се може повече страни.
Не инцидентно Москва е дейна страна в обединяването БРИКС, "дава газ " на връзките освен с подобен обичаен другар като Индия, само че и с Пакистан, който пък е районен противник на Индия. Как двамата намират пътеки към съперничещи си страни, единствено те си знаят, само че в областта на геополитиката това се трансформира в нещо като съветски или Путинов патент - да спечелваш противници, балансирайки сред ползите им.
Човек остава с усещането, че в Москва вземат дадени връзки (двустранни, многостранни, регионални), раздробяват ги на части, а след това ги поставят на анализаторския си стенд. И вземат решение да работят за тези връзки, даже в случай че има в тях единствено един сегмент за партниране. А не ги зарязват, тъй като има единствено един подобен сегмент. Готовността да прокарат една спомагателна тръба за газ през България от "Турския поток " не е ли доказателство за това?
Разбира се, Путин и Лавров не са персони, които ще позволен безпринципно партньорство и другарство. Или да реализират единодушие непременно. Москва да вземем за пример не работеше с някогашния грузински президент Михаил Саакашвили, не вижда смисъл да работи и с украинския президент Петро Порошенко. Не анулира и контрасанкциите против Европейски Съюз, единствено и единствено да се хареса. Дори не й идва на разум да се свързва с терористични групировки в Сирия за мимолетна полза - за разлика от Съединени американски щати.
Авторитетът и привлекателността на съветската външна политика е и в друго. Тук следва да споменем и демонстрираните нови оръжия, поради които обаче Русия не се държи високомерно, а в противен случай - търси доверие и съгласие. Следва да споменем и обстоятелството, че Владимир Путин залага на обичайните полезности (семейството, възпитанието) като контраст на разрушителната демократична идеология. Или пък, че като персона се харесва на от ден на ден хора на Запад, освен това измежду представителите на най-различни политически възгледи, както писа неотдавна австрийският в. "Дер Щандарт ".
Но в не по-малка степен съветският външнополитически артикул се котира на Запад и поради интелигентния и многопосочен метод да се търсят разбирателството и взаимният интерес.
.jpg )
Снимка БГНЕС
Владимир Путин кани на масата шефката на МВФ Кристи Лагард, Еманюел Макрон, брачната половинка му Бриджит, японската премиерша Акие Абе и самият министър председател Шиндзо Абе на галавечерята в Царское село, дадена по време на Петербургския интернационален стопански конгрес през май т.г. Жестът му с ръцете е и алегорична покана към другите страни за партниране със страната му
По линия на европейската сигурност френският президент Еманюел Макрон прогласи в самия завършек на месеца, че сигурността на Европа не трябва да зависи от Съединени американски щати, а съдействието в тази област би трябвало да включва и Русия (също и Турция), които съгласно него би трябвало даже да бъдат прикрепени към Европа. По същото време немският външен министър Хайко Маас разгласи, че Европейски Съюз би трябвало да употребява "противотежести " към Вашингтон за постигането на уравновесени връзки и за построяването на "суверенна, мощна Европа ". За такава Европа нееднократно е приказвал и Путин.
По линия на бизнеса немската канцлерка Ангела Меркел се ангажира на срещата си по-рано с Владимир Путин да пази плана "Северен поток 2 " за доставки на съветски газ от офанзиви на трети страни - най-много на Съединени американски щати.
По Сирия френският президент прогласи нещо кощунствено за Вашингтон и "дълбоката страна " в Съединени американски щати. "Нито Франция, нито която и да е друга страна не би трябвало да споделят кой би трябвало да управлява Сирия " и "трябва да се основат условия, при които сирийският народ ще може да реши този въпрос ". Макрон единствено дето не сподели, че има достойнството да цитира Владимир Путин! Точно това е позицията на Русия през цялото време на сирийския спор.
Пак в самия завършек на месеца саудитският външен министър Адел ал Джубейр за следващ път посети Москва, а с сътрудника си Сергей Лавров засегна и въпроса за ответната аудиенция на Владимир Путин в Саудитска Арабия. Да напомня, че двете страни са сътрудници в разнообразни сфери, като се изключи сирийския спор.
А по-рано през лятото Европейски Съюз застана в редичката с Русия против американските наказания срещу Иран. Хайко Маас даже прикани Европейски Съюз да създаде свои финансови механизми за отбрана на фирмите му от глобите на "големия брат " - освен против Иран, само че и против "Северен поток 2 ", които сега се създават във Вашингтон.
Казано на бизнес езика, съветският външнополитически артикул е пробил на западния пазар, откакто добре се бе пласирал на пазара и в останалите част на света. Казано по-традиционно, всичко това са доказателства - къде директни, къде косвени -
за правотата и убедителността на външната политика на Москва
И по този начин за какво Русия печели било сътрудници, било съидейници? Да стартираме с украинския спор. Майданът и промяната на геополотическия чип на Украйна бе тежък удар за Русия. Новият чип бе подхвърлен на Киев от Запада, освен от американски, само че и от европейски ръце. През 2014-2015 година се очакваше, че Русия ще отвърна също с враждебна политика. Но за изненада на мнозина, даже на съперниците, тя постъпи асиметрично, а не първосигнално или по правилото "око за око, за зъб ". Путин и външният министър Сергей Лавров заложиха на диалогичния, а не на войнствения метод, на интелекта, а не на силата. Въпреки неблаговидната роля на Берлин и Париж съветската страни не отхвърли партньорството им в създаването на Минските съглашения и последвалите старания за регулирането на спора. Диалогичността й притъпи в немалка степен враждебността на Запада. И визитите в Крим на делегации от редица западни страни бе резултат и от този метод. Той надали ще се промени значително и след убийството на водача на ДНР Александър Захарченко.
Русия продължи също да бъде сътрудник на Запада по разрешаването на световни проблеми като неразпространението на нуклеарното оръжие, интернационалния тероризъм, проведената престъпност, климатичните промени. В това отношение бе доста показателно признанието на предходния US президент Барак Обама, че останал сюрпризиран от градивната ролята на Русия в изработването на нуклеарния контракт на "шесторката " с Иран, който в този момент приемникът му Доналд Тръмп отхвърля. Обама открехна, че поради украинската рецесия не очаквал Москва да работи за съглашение на Иран със западните нуклеарни страни. Дори и не сме подозирали какъв брой стеснен в геополитически проект може да бъде Обама, чието избиране през 2008 година бе признато с такова вдъхновение.
Да, Русия отвърна на Европа с контрасанкции, само че Путин-Лавров не тръшнаха вратата за развиване на двустранните връзки с страните от Европейски Съюз и НАТО. Нито пък подгониха западните компании от Русия поради неприятелската политика на техните страни.
С една дума, Кремъл се стараеше да остане сътрудник за Западна Европа, където може. Това
топеше ледовете на враждебността
и нямаше по какъв начин да не докара до упоменатите първоначално отзиви на Макрон или Маас. Или пък до взаимоотношението на Москва с Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Италия, Финландия, Гърция. Ако тя бе отвърнала с неприязън, единствено щеше за облекчи замисъла на Съединени американски щати и Запада - нейната изолираност.
Да вземем и енергийната геополитика на Москва. Западът правеше всичко, с цел да ограничи до най-малко износа на съветски газ в Европа и това се правеше с какви ли не доводи и внушения, които си бяха чиста проба "промиване на мозъците " - че съветският газ е безценен, че ще печели незаконната олигархия, че Путин щял да пере мръсни пари, да изнася авторитаризъм и да държи изкъсо страните консуматори на съветски газ, че Европейски Съюз би трябвало да диверсифицира доставките на газ поради енергийната си сигурност. Евросъюзът промени и разпоредбите на европейския енергиен пазар с създаването на Третия енергиен пакет, спря и "Южния поток ". В енергийната сфера Путин-Лавров се натъкваха на същата неприязън, както и в чистата геополитиката. Но и тук те отхвърлиха метода "око за око, зъб за зъб " и заложиха на разбирателството и създаване да доверие. Резултатът е освен, че една Германия ще брани "Северен поток 2 " от Съединени американски щати и евромарионетките им (Полша, балтийските държави), само че и че на Брюксел ще му е доста мъчно да спре "Турския поток " или пък разклонението му до България, откакто Русия одобри условията на Третия енергиен пакет. Резултатът от това също е, че Русия ще прави още два реактора на унгарската нуклеарна централа "Пакш ", а също надигането на антисанкционната вълна в Европейски Съюз.
В тази връзка си припомням една среща на група задгранични публицисти със Сергей Лавров, взели участие в интернационална медийна конференция в Москва през април 2017 година Отговорът на въпроса ми дали има късмет за рестартирането на "Южен поток " или негово сходство, той стартира с думите "Ние не се сърдим на България за отхвърли й от този план ". По-нататък той уточни изискването на страната си - непоклатими юридически гаранции от Еврокомисията за реализирането на този план. Но това "не се сърдим на България " бе дестилат точно на този метод на партниране, на който заложи Москва по отношение на неприятелския й Запад. А Лавров имаше всички съображение да се подиграе какъв брой късогледа, жалка и несамостоятелна бе страната ни, отказвайки се от "Южния поток ".
Да вземем и Сирия. Там от едната страна на укрепление са Москва, Дамаск и Иран, а от другата - Западът отпред със Съединени американски щати, Саудитска Арабия и други арабски страни. Но и тук Путин и Лавров построиха мостове и към противниковата страна и в това връзки си коства да се спрем особено на партньорството им с Турция, Саудитска Арабия и Израел. През ноември 2015 година Русия и Турция бяха на нож поради сваления съветски аероплан от турски изтребители. Изглеждаше, че връзките им в никакъв случай няма да бъдат както преди, а "Турският поток " ще бъде заровен. Но Путин остави отворена вратата за компромис - и Ердоган се шмугна в нея с извинението за случая и обезщетения за фамилията на починалия съветски водач. После се случиха неща, от които Западът онемя - нормализиране на връзките, привличането на Турция в асадовския лагер и астанския развой, който беше контра на прозападния Женевски преговорен развой, присъединяване на Анкара в деескалацията на Сирия, негласното опълчване сред Анкара и Вашингтон поради сирийските кюрди. Междувременно, твърди се, че точно съветската страна е предизвестила Ердоган за провалилия се след това прелом против него. Какво и да се случи с него, само че той е човек, който не се отмята от тези, които са му помогнали в най-опасния миг. И руско-турските връзки надали не процъфтяват - чак до такава степен, че натовска Турция купува съветски оръжейни системи (ракетите С-400). Всеки случай Путин завоюва доверието на Ердоган, направи го собствен другар. Изобщо това, че Русия отмъкна Турция отдолу под носа на Вашингтон е една от
геополитическите сензации на това десетилетие
Саудитска Арабия воюваше против сирийския съдружник на Русия - Башар Асад. Конфронтационният нрав изключваше какъвто и да е разговор сред Москва и Рияд. Само че в съветската столица не мислеха "на нож ". През 2007 година саудитски крал за пръв посети Москва и води договаряния с Путин, а в този момент следва ответна аудиенция, само че с различен саудитски крал поради кончината на предходния. Сергей Лавров неведнъж и на разнообразни конгреси е преговарял със саудитския си сътрудник, по линия на антитероризма е имало и договаряния сред спецслужбите на двете страни. Сирийският спор е бил тематика щ1 във множеството от тези срещи и е покрай мозъка, че притъпяването на саудитската неприязън към Дамаск, ограничението на саудитската помощ за терористичните групировки, някои частични триумфи на дипломатическото поле по регулирането на спора се дължат и на съветските доводи, представяни пред саудитските държавници. Отделно от това, двете стани действаха като съидейници и не си вредяха или прецакваха по регулирането на нефтените цени на международния пазар. Русия пусна и сирийски капитали на енергетиката си, подготвена е да гради нуклеарна централа в кралството, предложи му преференциално съдействие в Космоса, селското стопанство, културата. Очевидно е, че Саудитска Арабия има учредения да вижда в Русия повече сътрудник, в сравнение с противник, камо ли и зложелател. Фактически те не се схващат единствено по един въпрос - Сирия. Така че построеното доверие посред им не може да не оказва въздействие и върху саудитската позиция по този въпрос.
Без да е дейна страна в сирийския спор, на Израел му се наложи в последно време да зачести ракетните удари в Сирия против настоящата там проиранска формация от Ливан "Хизбула ". В Сирия обаче Израел работи не толкоз против Асад, а против Иран. По тази причина той би трябвало да е съперник на Русия.
Но и в този случай тя не възприе еврейската страна единствено като съперник. И в този случай Путин откри метод да гради доверие със противник на сирийския си съдружник Иран. Той неведнъж е преговарял с Нетаняху (на четири очи, в телефонни разговори). Двамата не крият, че си харесват като държавници, от някои изказвания на Путин може да се съди, че той е малко почитател на Нетаняху - евентуално тъй като схваща в какъв брой комплицирано състояние е Израел посред вражеското арабско обграждане. Самата Русия на Путин също бе сложена да оцелява в неприятелска среда. Не подлежеше на подозрения, че съветският президент приема израелските опасения за иранското наличие в Сирия, въпросът беше дали той ще разсее тези опасения. Да, съумя да го направи - убеди Иран да изтегли частите си и въоръженията на най-малко 100 км от границата с Израел, каквото бе настояването на Нетаняху. Съдейства и за регулирането на ситуацията към Голанските възвишения според признатите към този момент интернационалните договорености. Фактически
Путин отбрани сигурността на Израел
от районните апетити на своя ирански съдружник. Това, прочее, го направи по подобен грациозен и малокръвен метод, какъвто бе безпомощен да го направи патронът на израелската страна - Вашингтон.
Руснаците са шахматна нация и Путин-Лавров изиграха ходовете си на сирийската дъска по гросмайсторски метод. Благодарение на гъвкавия им, многопластов и многостранен метод Русия се оказа единственият състезател в сирийския спор, който контактуваше и даже партнираше с всички други противникови играчи. Тя се оказа основният диригент в регулирането на този спор. И това бе допустимо, тъй като Кремъл търсеше и продължава да търси съгласие с колкото се може повече страни.
Не инцидентно Москва е дейна страна в обединяването БРИКС, "дава газ " на връзките освен с подобен обичаен другар като Индия, само че и с Пакистан, който пък е районен противник на Индия. Как двамата намират пътеки към съперничещи си страни, единствено те си знаят, само че в областта на геополитиката това се трансформира в нещо като съветски или Путинов патент - да спечелваш противници, балансирайки сред ползите им.
Човек остава с усещането, че в Москва вземат дадени връзки (двустранни, многостранни, регионални), раздробяват ги на части, а след това ги поставят на анализаторския си стенд. И вземат решение да работят за тези връзки, даже в случай че има в тях единствено един сегмент за партниране. А не ги зарязват, тъй като има единствено един подобен сегмент. Готовността да прокарат една спомагателна тръба за газ през България от "Турския поток " не е ли доказателство за това?
Разбира се, Путин и Лавров не са персони, които ще позволен безпринципно партньорство и другарство. Или да реализират единодушие непременно. Москва да вземем за пример не работеше с някогашния грузински президент Михаил Саакашвили, не вижда смисъл да работи и с украинския президент Петро Порошенко. Не анулира и контрасанкциите против Европейски Съюз, единствено и единствено да се хареса. Дори не й идва на разум да се свързва с терористични групировки в Сирия за мимолетна полза - за разлика от Съединени американски щати.
Авторитетът и привлекателността на съветската външна политика е и в друго. Тук следва да споменем и демонстрираните нови оръжия, поради които обаче Русия не се държи високомерно, а в противен случай - търси доверие и съгласие. Следва да споменем и обстоятелството, че Владимир Путин залага на обичайните полезности (семейството, възпитанието) като контраст на разрушителната демократична идеология. Или пък, че като персона се харесва на от ден на ден хора на Запад, освен това измежду представителите на най-различни политически възгледи, както писа неотдавна австрийският в. "Дер Щандарт ".
Но в не по-малка степен съветският външнополитически артикул се котира на Запад и поради интелигентния и многопосочен метод да се търсят разбирателството и взаимният интерес.
Снимка БГНЕС
Владимир Путин кани на масата шефката на МВФ Кристи Лагард, Еманюел Макрон, брачната половинка му Бриджит, японската премиерша Акие Абе и самият министър председател Шиндзо Абе на галавечерята в Царское село, дадена по време на Петербургския интернационален стопански конгрес през май т.г. Жестът му с ръцете е и алегорична покана към другите страни за партниране със страната му
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ