Колко най-високо може да лети едно насекомо?
Летенето изисква основаване на подемна мощ, а за задачата е належащо да има въздух най-малко с известна плътност; а колкото по-високо се качваме, толкоз по-малка става тя. Това ни накара да се запитаме каква е най-високата височина, на която може да лети едно насекомо?
Отговорът е разграничен на две елементи: най-високата, на която сме откривали летящо насекомо, и най-високата, на която сме потвърдили, че едно насекомо теоретично може да лети; в края на краищата, това, че една пчела не желае да изкачи Еверест, не значи, че не би могла да хвърчи там.
Aglais urticae
Световният връх на Гинес за най-високо летящо насекомо се държи от копривната пеперуда от типа Aglais urticae. Този мигриращ тип е срещан да прелита над ледника Зему в Източните Хималаи на главозамайващата височина от 5 791 метра. С този си гений съвсем биха могли да изкачат Килиманджаро.
Но има и друго насекомо, което на доктрина е способно да стигне до покрива на света.
Bombus impetuosus
Група учени от Рилонг, Китай, улавят мъжки пчели Bombus impetuosus на височина към 3250 метра и ги вкарват в летателна камера от плексиглас. След това благодарение на ръчна помпа те контролират барометричното налягане в камерата, с цел да видят по какъв начин това ще се отрази на способността им да се носят на въздуха.
Този развой се прави на равни шпации от време, с цел да се оцени оптималната височина на полета – и по този начин се открива, че пчелите могат да летят при въздушно налягане, еквивалентно на това на височина от 9 000 метра, повече от 100 метра над върха на Еверест.
За мигриращите типове, като пеперудата нагоре, може би не е толкоз изненадващо, че могат да бъдат уловени на огромна височина, тъй като е допустимо да улесняват пътуването си с близките ветрове. Следователно, едно хранещо се с цветя животинче като скромната пчела може да е по-малко евентуален претендент за полет на такава височина, само че B. impetuosus ни споделя друго.
„ Документираното в камерата хвърчене при рискови условия допуска, че наблюденията ни в естествена височинна среда, въпреки и аеродинамично предизвикателство, не би трябвало да се преглежда като последна горна граница “, заключават създателите на проучването.
