В миналото са наричали това бобово растение месото на бедняците, какви са ползите от консумацията му
Лещата е една от най-любимите храни на българите. Sofia24.bg ще ви опише за бобово растение, което съдържа фибри, витамин А, витамин В3, витамин В4, витамин С и други. Източник е още на желязо, калий, калций, магнезий, манган, мед, селен, фосфор и цинк. Същевременно лещата е бедна на калории.
Среща се в разнообразни цветове - кафяви, черни, червени, зелени, жълти. В някои култури са наричали лещата " месото на бедняците ", защото е била по-евтина, но прилича усета на месото.
Лещата е с генезис от Централна Азия. Археологически данни сочат, че е участвала в менюто ни още преди към 9 500 до 13 000 години. Зрънца леща са намирани в гробниците на античните египтяни през 2400 година прочие Хр. Така че е позната е още на античните египтяни, гърци и римляни.
Лещата се употребява по целия свят и е изключително известна в страните от Близкия изток, Балканите, Франция и Индия. Френската леща е известна с деликатния си усет. Тя е по-лесна за подготвяне от боба, тъй като не се нуждае от накисване.
В една порция леща се съдържат до 90% от дневната потребност на човек от фолиева киселина, по тази причина растението е потребно за консумация от бременни дами. Каша от варивото стабилизира имунитета, възстановява работата на пикочно-половата система и обмяната на веществата, укрепва сърцето и кръвоносните съдове. Кашата въздейства удобно при язви на стомаха и дванадесетопръстника, при колити. Консумацията на леща понижава риска от развиване на сърдечни болести. След термична обработка множеството скъпи субстанции в бобовата просвета се съхраняват непроменени. Лещата се бори с възпалението в тялото, тъй като е богата на полифеноли.
Лещата съдържа антинутриенти, които могат да повлияят на усвояването на други хранителни субстанции. В растението има и лектини, които не се всмукват в човешкия организъм. Те се свързват с други хранителни субстанции, предотвратявайки тяхното асимилиране. Ако се употребяват в несъразмерни количества, лектините могат да нарушат чревната преграда и да усилят чревната пропускливост.
Лещата съдържа и танини, които могат да се свържат с протеините и да попречат на усвояването на някои хранителни субстанции. Фитиновата киселина или фитатите в лещата са в положение да свързват минерали като желязо, цинк и калций, намалявайки тяхната всмукване. Съобщава се обаче, че фитиновата киселина има мощни антиоксидантни и противоракови свойства.
Среща се в разнообразни цветове - кафяви, черни, червени, зелени, жълти. В някои култури са наричали лещата " месото на бедняците ", защото е била по-евтина, но прилича усета на месото.
Лещата е с генезис от Централна Азия. Археологически данни сочат, че е участвала в менюто ни още преди към 9 500 до 13 000 години. Зрънца леща са намирани в гробниците на античните египтяни през 2400 година прочие Хр. Така че е позната е още на античните египтяни, гърци и римляни.
Лещата се употребява по целия свят и е изключително известна в страните от Близкия изток, Балканите, Франция и Индия. Френската леща е известна с деликатния си усет. Тя е по-лесна за подготвяне от боба, тъй като не се нуждае от накисване.
В една порция леща се съдържат до 90% от дневната потребност на човек от фолиева киселина, по тази причина растението е потребно за консумация от бременни дами. Каша от варивото стабилизира имунитета, възстановява работата на пикочно-половата система и обмяната на веществата, укрепва сърцето и кръвоносните съдове. Кашата въздейства удобно при язви на стомаха и дванадесетопръстника, при колити. Консумацията на леща понижава риска от развиване на сърдечни болести. След термична обработка множеството скъпи субстанции в бобовата просвета се съхраняват непроменени. Лещата се бори с възпалението в тялото, тъй като е богата на полифеноли.
Лещата съдържа антинутриенти, които могат да повлияят на усвояването на други хранителни субстанции. В растението има и лектини, които не се всмукват в човешкия организъм. Те се свързват с други хранителни субстанции, предотвратявайки тяхното асимилиране. Ако се употребяват в несъразмерни количества, лектините могат да нарушат чревната преграда и да усилят чревната пропускливост.
Лещата съдържа и танини, които могат да се свържат с протеините и да попречат на усвояването на някои хранителни субстанции. Фитиновата киселина или фитатите в лещата са в положение да свързват минерали като желязо, цинк и калций, намалявайки тяхната всмукване. Съобщава се обаче, че фитиновата киселина има мощни антиоксидантни и противоракови свойства.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ