Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 година

Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 година покрай селцето Анчиано днешна Италия. Бил е извънбрачно дете на Сан Пиера да Винчи, изтъкнат общественик и локална жена от простолюдието - Катерина.

Отгледан е от татко си и неговите съпруги. Когато дребният да Винчи е на 5 се местят в фамилния парцел покрай град Винчи, от къде идва и семейството на рода.

Младият Леонардо не получава ужасно обучение - научават го само на главно писане, четене и математика, само че за сметка на това артистичните му гении проличали овреме.

Modelo da máquina de voar de da Vinci! Mas esse Leozinho não para! Quer dizer que ele também foi inventor? E muitas desses projetos deram certo e inspiraram várias outras invenções #Davinciinventor #Bomboumídia #Leozinhonãopara #Omelhordorrnascimento

A post shared by Leonardo da Vinci (@_leonardodavinci) on Nov 23, 2013 at 12:15pm PST

На 14 години отпътува за Флоренция, където става чирак на Андреа дел Верокио. От него научава богат набор от механически умения - металообработка, дърводелство, изобразяване, научава се също по този начин да обработва кожи и по какъв начин да извайва скулптори.

На 20 години да Винчи се квалифицира за участие като занаятчия художник във Флорентинската колегия на Свети Лука. Тогава отваря и лична работилница. От този интервал е и най-ранната му открита творба - схема на долината Арно от 1473 година. Въпреки личната си работилница, Леонардо продължава да оказва помощ на своят наставник в идващите 5 години. С негова помощ Верокио приключва „ Кръщаването на Христос”.

Според книга издадена през XVI век от Джорджо Вазари, Верокио бил толкоз учуден от невероятния гений на чирака си, че в никакъв случай повече не хванал четката.

Първата независима поръчка на Леонардо да Винчи е за олтар, който да се сложи в параклиса на флорентинския Палацо Векио, три години по-късно монаси го наемат, с цел да нарисува „ Поклонението на влъхвите”, само че младият художник напуща града и не довършва нито една от поръчките.

Leonardo não foi só um grande pintor.Ele também atuou na área de anatomia! Vejam só esse esquema de um feto no útero que ele desenhou! É ou não é um gênio? #Bomboumídia #Gêniodosgênios #Leozinhonoinsta #likeforgenius

A post shared by Leonardo da Vinci (@_leonardodavinci) on Nov 23, 2013 at 11:52am PST

След няколко разнообразни плана Леонардо изпраща писмо до херцога на Милано, като в него съвсем не загатва художническия си гений, а по-комерсиалните си умения като боен инженер.

Наемат го несъмнено, и в идващите 17 години се занимава с това. През този интервал изобретателният му разум ражда най-различни бойни машини, от първият брониран танк до великански арбалет, който трябвало да се ръководи от дребна войска.

Умението на Леонардо да Винчи да работи като проектант, боен инженер и в това време художник и ваятел приказва доста за неговият изострен разсъдък и голямото му любознание.

Както доста водачи на Ренесансовия хуманизъм, да Винчи не е виждал разликата сред науката и изкуството. Виждал ги е като две преплитащи се дисциплини, а не като обособени.

Pra começar! A mais famosa obra de da Vinci, La Gioconda, mais conhecida como Monalisa! #Leozinhonoinsta #Bomboumídia

A post shared by Leonardo da Vinci (@_leonardodavinci) on Nov 23, 2013 at 11:29am PST

Смятал е, че проучването на науките го правело по-добър създател, същото по този начин, че зрението е най-важното осезание на индивида и че очите са най-важният орган. Набляга на значимост на „ сапер ведере” или „ по какъв начин да виждаш”. Вярва в директното събиране на познание и обстоятелства посредством наблюдаване.

Една от най-известните произведения на Леонардо - последната вечеря била поръчана към 1495 година и лишила 3 години за изработката си. При нея художникът прави неточност, като употребява темперни и маслени бои върху пресъхнал гипс, вместо на пресен гипс, това води до бързото разрушение на гениалната комбинация.

По-късно некачествена реституция води до още повече вреди, само че за голямо благополучие модерните технологии на нашето време съумяват да стабилизират положението ѝ.

Няколко години по-късно, през 1503-та години стартира работа и по най-известната му творба и най-известна картина в света - портретът на Мона Лиза. Огромна тайнственост обгръща идентичността на дамата.

Някои настояват, че е Изабела - принцесата на Неапол, някой настояват, че е продажница, а трети, че е личната му майка. Общоприетата версия е, че това е Лиза, брачна половинка на богат търговец от Флоренция.

Thinkstock

Друго забавно за творбата му е, че е поръчано от семейство Джокондо, само че те по този начин и в никакъв случай не я получават, тъй като това бил опитът на да Винчи за цялостно съвършенство, той непрекъснато нанасял корекции и на процедура не се разделя с нея до момента в който е жив.

Последните си години Леонардо да Винчи прекарва в Милано, където се връща през 1506 година. Между учениците, които почнали да учат в неговото студио бил Франческо Мелци, който става един от околните приятели на да Винчи до краят на живота му.

Леонардо не рисувал доста по време на вторият си престой в Милано, вместо това в по-голямата част от времето си се занимавал с просвета.

На фона на политически кавги през 1513 година Леонардо се мести в Рим, където са му отстъпени няколко стаи във Ватикана от папа Лъв Десети.

Две години по-късно персонално френският крал Франсоа Първи предлага на да Винчи позицията „ Главен художник и инженер и проектант на краля”.

Заедно с Мелци, отпътуват за Франция, където живеят в летния замък на краля.

Както в Милано, Леонардо още веднъж съвсем не рисува, а основно се занимава с просвета.

Една от последните му поръчки е машинален лъв, който можел да върви и да си отваря гърдите, с цел да разкрие букет с лилии.

След това продължава да се занимава с просвета до гибелта си на 2 май 1519 година .