Мъж на място: Миро на Лена скочи на квартални пияници
Лена Бориславова и Мирослав Иванов са прекарали не чак толкоз приятни фамилни великденски празници в столицата. Въпреки че имали опция да заминат в провинцията на посетители на роднините на Миро в Ямбол, юристката поискала да останат в София дружно с 8-месечната им дъщеричка Деа. В серията от почивни дни обаче Мирослав се натъкнал на неприятна обстановка, за която описа в персоналния си фейсбук профил.
„ Двама мъже в тридесетте уринират в квартална градинка. На 30 м от това място има детска площадка и е цялостно с деца. Виждам ги, спирам. Виждам и че (по подигравка на съдбата) в този миг се задава и еднообразен чиновник. У мен се разсънва вяра, че тази обстановка ще има някакво положително развиване – опрощение, наставление, сигнален протокол. Униформеният минава на 2 метра от уриниращите. Поглежда ги и ги отминава. Оставам в ступор. У мен стартира да се надига яд. Чудя се – да пъдя униформения или да изчакам и направя забележка на уриниращите. Избирам второто. Уриниращите виждат, че заставам минута-две с бебешка количка пред себе си. Разбират за какво. Заобикалят ме от разстояние. Едва-едва ме поглеждат и срещат укоряващия взор. Става им неловко. Завличат крайник с бира в ръка към близката градинка.
Изводи:
1. Ако наоколо имаше тоалетна, евентуално нямаше да се стигне до нуждата да се „ поливат “ локалните шубраци. Ама тоалетни няма (то няма тротоари, ние за тоалетни сме се закахърили – благодарим за богатото завещание на предходните управници)…
2. Униформеният – очевидно с края на работния ден завършват и уговорките му към обществото.
3. Липсата на глоба за всевъзможен тип непозволено държание води до неналичието на каквито и да е вътрешни бариери у обособения субект и той от ден на ден и повече си разрешава да прави такива.
4. Обръщането на тил на проблемите – било то от елементарен жител или от служител на реда (към които някак си имаме упования да се намесват по своя самодейност в сходни случаи), не значи, че казуса го няма и той ще се позволи от единствено себе си. Проблеми се вземат решение с дейна позиция и с неизменност.
5. Апатията убива. Апатията убива обществото ни като органична маса, която може да изисква и да постанова стандарти на държание. И когато това се трансформира в хронично заболяване, нито обществото може да е коректив за неработещите институции, нито може да постанова и изисква спазването на избрани стандарти “, написа Мирослав Иванов.
Очевидно по време на разходката, която го е вбесила, някогашният народен представител от Политическа партия е бил самичък, без своята половинка Лена. Напоследък двамата се грижат „ на смени “ за дъщеричката им Деа, с цел да може всеки от тях да разполага с персонално време и да прави личните си занимания. Младите родители към момента не са наели бавачка, а разчитат най-вече на родственици, тъй като нямали доверие на непознати хора.
„ Двама мъже в тридесетте уринират в квартална градинка. На 30 м от това място има детска площадка и е цялостно с деца. Виждам ги, спирам. Виждам и че (по подигравка на съдбата) в този миг се задава и еднообразен чиновник. У мен се разсънва вяра, че тази обстановка ще има някакво положително развиване – опрощение, наставление, сигнален протокол. Униформеният минава на 2 метра от уриниращите. Поглежда ги и ги отминава. Оставам в ступор. У мен стартира да се надига яд. Чудя се – да пъдя униформения или да изчакам и направя забележка на уриниращите. Избирам второто. Уриниращите виждат, че заставам минута-две с бебешка количка пред себе си. Разбират за какво. Заобикалят ме от разстояние. Едва-едва ме поглеждат и срещат укоряващия взор. Става им неловко. Завличат крайник с бира в ръка към близката градинка.
Изводи:
1. Ако наоколо имаше тоалетна, евентуално нямаше да се стигне до нуждата да се „ поливат “ локалните шубраци. Ама тоалетни няма (то няма тротоари, ние за тоалетни сме се закахърили – благодарим за богатото завещание на предходните управници)…
2. Униформеният – очевидно с края на работния ден завършват и уговорките му към обществото.
3. Липсата на глоба за всевъзможен тип непозволено държание води до неналичието на каквито и да е вътрешни бариери у обособения субект и той от ден на ден и повече си разрешава да прави такива.
4. Обръщането на тил на проблемите – било то от елементарен жител или от служител на реда (към които някак си имаме упования да се намесват по своя самодейност в сходни случаи), не значи, че казуса го няма и той ще се позволи от единствено себе си. Проблеми се вземат решение с дейна позиция и с неизменност.
5. Апатията убива. Апатията убива обществото ни като органична маса, която може да изисква и да постанова стандарти на държание. И когато това се трансформира в хронично заболяване, нито обществото може да е коректив за неработещите институции, нито може да постанова и изисква спазването на избрани стандарти “, написа Мирослав Иванов.
Очевидно по време на разходката, която го е вбесила, някогашният народен представител от Политическа партия е бил самичък, без своята половинка Лена. Напоследък двамата се грижат „ на смени “ за дъщеричката им Деа, с цел да може всеки от тях да разполага с персонално време и да прави личните си занимания. Младите родители към момента не са наели бавачка, а разчитат най-вече на родственици, тъй като нямали доверие на непознати хора.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ