Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Герасим Темелков е приключил медицина в МУ - София през 2010 година. Специализира вътрешни заболявания и гастроентерология в Германия, като до началото на тази година работи в разнообразни клиники там. Интересите му са ориентирани към актуалните способи за диагностика на болесттите на гастроинтестиналния тракт, лекуването и следенето на възпалителни чревни болести, както и на заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и панкреаса. От началото на май е част от екипа на Университетска болница „ Лозенец “.

Д-р Темелков, по какъв начин се чувствате в българска болница след повече от 10 години работа в немски клиники?

Краткият отговор е: извънредно вълнуващо! За първи път имах опция да се показва пред сътрудниците на роден език и това ме развълнува. Дълго време чаках този миг. От своя страна сътрудниците ме посрещнаха топло и другарски. Всички сътрудници в Университетска болница „ Лозенец “ се държат доста благо и подкрепящо, което улеснява акомодацията ми.

Ако можете да обобщите в резюме, какво Ви впечатли най-вече в организацията на работа в Германия?

Немската успеваемост и организация. За един работен ден лекарите и медицинските сестри обгрижват незабравим брой пациенти. Тук естествено би трябвало да се означи, че въпреки и да съществува недостиг на медицински личен състав, не е по този начин изразен както тук. Сестринската специалност, въпреки и извънредно сложна, е елементарно налична и не изисква следване и висше обучение. Еквивалентно на компликацията и отговорността, и заплащането на медицинските сестри е доста по-атрактивно.

Какво е по-различно в връзките сред лекари и пациенти у нас и в Германия?

На първо място бих посочил конфиденциалността и отбраната на персоналните данни. Разговорите сред доктор и пациент се реализират единствено сред двамата – на четири очи, рядко в наличието на родственици. Това се случва след единодушието на пациента. Визитациите също протичат по друг метод. Единствено лекуващият доктор и един път седмично завеждащият поделение минават на визитация. Когато се постанова по време на визитация да участват специализанти и стажанти, авансово се желае единодушието на пациентите.

Лесно ли взехте решение да се върнете в България? Какво Ви стимулира да го извършите?

Всъщност, аз още от първия ден на заминаването си имах желание след привършване на специализацията да се завърна в България. Така че решението бе взето от дълго време. Мотивация ни минимум не ми липсваше – фамилията, приятелите, прелестната природа и климат, и не на последно място, желанието да оказвам помощ със знанията, уменията и опита си.

Оправдава ли упованията Ви болница „ Лозенец “ – като база, софтуерна обезпеченост, личен състав?

Като база и софтуерна обезпеченост бих споделил даже, че надмина избрани упования. Персоналът естествено е липсващ, само че това е наклонност освен тук, само че и в международен мащаб. Допада ми най-много човечното отношение на целия личен състав към пациентите.

Лесно ли се сработвате с сътрудниците си?

Както към този момент загатнах, сътрудниците ме посрещнаха сносно. Всички са доста благи и досега сработването ни е безпроблемно. Възможността за обмяната на опит ме радва извънредно доста.

Какви са упоритостите Ви за професионално развиване?

Много ми се желае огромна част от новостите, които усвоих в Германия, да наложа като стандарт и в нашето болнично заведение. Например, една от упоритостите ми е да въведа и етаблирам ефикасна скринингова стратегия за колоректален карцином по немски модел дружно с гайдлайните. Най-хубавото в тази ситуация е, че управителният екип на болница „ Лозенец “ ме поддържа изцяло в тази тенденция и аз имам вяра, че доста пациенти могат да получат съвременно здравно обслужване при нас.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Колоездене и планинарство. Всеки ден пристигам и се прибирам с колело до болничното заведение и назад. Музиката, киното и изобразителното изкуство също заемат огромна част от свободното ми време. В болничното заведение има прелестно украсен кулоар единствено с картини на импресионисти и тайничко си диря опрощение да минавам оттова.

Какво бихте желали да пожелаете на екипа, с който работите?

Бих им поискал да имат по-голямо самообладание към мен, до момента в който трае процесът ми на акомодация. Естествено бих им поискал здраве и безпроблемни наряди. Всеки сътрудник знае за какво.