,fit(1920:897)&format=webp)
Сирия година по-късно – свобода без справедливост
Легнал в болничното си легло след следващата интервенция, Айман Али споделя историята на сирийската гражданска война посредством личните си рани. Губи дясното си око през 2012 година, когато постът му е атакуван от противников сили. До стената е подпряна патерица, която е употребявал, откакто ракетен обстрел през 2014 година го оставя с накуцване, написа The Guardian.
Четиринадесет години Али мечтае за независимост и правораздаване. Година след рухването на режима на властническия водач Башар Асад свободата е реалност, само че справедливостта липсва. Мъжът, който се надява да подведе под отговорност – негов отдалечен непосредствен и част от милиция на Асад – към този момент е избягал от страната, когато Али се завръща в дома си в Дамаск.
Падането на режима на президента след 11-дневна атака на размирен групировки приключи 14 години революция, която лишава 620 000 живота. През декември 2024 година Асад и фамилията му получават леговище в Москва, а съгласно последни сведения живеят в безшумно заточение под съветска протекция.
В цялата страна сирийци честват края на епохата на страха, развявайки революционното знаме. Новият президент Ахмад ал-Шараа дава обещание „ мощна и обективна Сирия “ и възобновяване на разрушената страна.
В понеделник – годишнината от свалянето на режима, десетки хиляди изпълват улиците. Зад насладата обаче остават мъчителните въпроси за бъдещето на страната.
„ Ние знаем кои извърши зверствата, те са измежду нас, само че кой има доказателства? “, пита Али, който през днешния ден работи в цифровите медии.
Липсата на доказателства не избавя Рихам Хамуие – учителка от Хомс, убита с граната в наличието на двете си дребни деца. Тя е представител на алауитската общественост – малцинство, от което произлиза и династията Асад, и брачна половинка на някогашен монтьор от държавната войска. Убийството ѝ е част от вълна от покушения против алауити и някогашни чиновници на режима. Те се случват съвсем всекидневно в Хомс, макар общата прошка, издадена от новите управляващи за някогашни представители на режима, които не са упрекнати в кръвопролития.
Година след рухването на Асад Сирия още веднъж е на интернационалната сцена – неочакван триумф за президента Шараа, някогашен джихадистки водач, който съумя да се сближи с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Снимките на президента от визитата му в Белия дом изпълват мнозина с горделивост, въпреки и не всички да го харесват.
За външния свят прозападен водач в Дамаск е добре пристигнал след продължителната война, наркотрафика, бежанските талази и възхода на Ислямска страна. Шараа употребява отслабването на иранските проксита след израелските удари по “Хизбула ” и не позволи Техеран назад в Сирия – ход, приветстван от западните столици.
Но вътре в страната напрежението тлее. Бавният ход на правораздаването разгаря остарели спорове. През март всеобщи убийства на алауити по крайбрежието, осъществени от държавни сили и други въоръжени групировки, и кланета против друзи в провинция Сувейда през юли оставят малцинствата на ръба. Сувейда е съвсем изолирана от останалата част от страната. Жителите ѝ са се оповестили твърдо против Дамаск и се сплотяват зад радикалния водач Хикмат ал-Хиджри, настояващ за автономност, отбелязва The Guardian.
Жител на Сувейда от друзи генезис в началото е внимателен, само че отворен към новото ръководство на страната. След юлските кланета обаче някогашният държавен чиновник към този момент носи оръжие и отхвърля да напусне Сувейда.
Сирийското държавно управление основава съвет за цивилен мир и орган, който да следи преходната правдивост в страната. Задачите пред него са изключително сложна: възобновяване на благосъстоятелност, присвоена по време на войната, и обезпечаване на правораздаване за закононарушения, осъществени по време на гражданската война, като в същото време се резервира общественото единение.
В средата на ноември сирийските управляващи организират обществен развой против последователи на Асад и членове на новите сили за сигурност, упрекнати в принуждение по време на крайбрежните кланета през март. Маскирани и оковани фигури са изправени пред камерите, до момента в който представители на правораздаването се гордеят, че това е първият развой против чиновници на силите за сигурност в актуалната история на Сирия.
Властите подхващат и дребни локални начинания, целящи да донесат най-малко частична правдивост на жертвите. 56-годишният Хасан ал-Абдала от квартал Карм ал-Зайтун в Хомс, споделя по какъв начин през 2012 година 14 от съседите му са избити от последователи на Асад. Днес той и фамилията му живеят измежду руините на региона, разграбен от милиции, свързани с режима.
През юли силите за сигурност арестуват един от участниците в всеобщото ликвидиране – Хасан Дауа – връщат го на мястото на клането и го карат да пресъздаде закононарушението пред околните. „ Искахме да го убием, само че защитата не ни разреши. Чувствах облекчение “, споделя Ал-Абдала.
Центрове за помиряване издават краткотрайни документи на някогашни чиновници на режима или милиции, а портрет на Асад служи като бърсалка за обувки – знак на разпада на остарелия ред. Но кварталът е съвсем погубен, а хората, направили насилието, живеят единствено на стотина метра.
Активисти предизвестяват, че страната не е показала национална тактика за преходно правораздаване и органите за отчетност са недофинансирани. Ако темпото остане толкоз постепенно, прозорецът за правдивост може да се затвори.
„ Държавата укрепва, външните връзки се усъвършенстват, нещата се успокояват “, разяснява Алаа Ибрахим, деятел от Хомс. „ Но в случай че убийствата продължат всеки ден, къде ще ни води това? “
За мнозина справедливостта е факторът, който ще дефинира каква Сирия ще се построи след Асад. Новият публичен контракт занапред се написа, а дейностите на управляващите стартират да дефинират полезностите на бъдещето. Свободата е осезаема – хората приказват намерено за проблеми, които преди не смееха да упоменат.
Но цивилен деятели означават, че за демокрацията се визира по-рядко. Новата конституция концентрира властта в президента, а парламентарните „ избори “ се организираха без национален избор – комисии избраха множеството депутати, останалите назначи президентът. Ново Бюро по политически въпроси наподобява поема ролята на остарелия уред за надзор, като участва на срещи и утвърждава стратегии на цивилен организации.
В Дамаск Али следи по какъв начин се развива страната, за която е воювал. Година след края на войната стабилността му се коства като същинско знамение, въпреки правораздаването да остава недостижимо. Но той предизвестява: „ Ако всеки вземе правораздаването в свои ръце, страната ще рухне. 14 години живяхме разселени и изтощени. Сега или пропиляваме това страдалчество, или градим нова страна от него. “
Четиринадесет години Али мечтае за независимост и правораздаване. Година след рухването на режима на властническия водач Башар Асад свободата е реалност, само че справедливостта липсва. Мъжът, който се надява да подведе под отговорност – негов отдалечен непосредствен и част от милиция на Асад – към този момент е избягал от страната, когато Али се завръща в дома си в Дамаск.
Падането на режима на президента след 11-дневна атака на размирен групировки приключи 14 години революция, която лишава 620 000 живота. През декември 2024 година Асад и фамилията му получават леговище в Москва, а съгласно последни сведения живеят в безшумно заточение под съветска протекция.
В цялата страна сирийци честват края на епохата на страха, развявайки революционното знаме. Новият президент Ахмад ал-Шараа дава обещание „ мощна и обективна Сирия “ и възобновяване на разрушената страна.
В понеделник – годишнината от свалянето на режима, десетки хиляди изпълват улиците. Зад насладата обаче остават мъчителните въпроси за бъдещето на страната.
„ Ние знаем кои извърши зверствата, те са измежду нас, само че кой има доказателства? “, пита Али, който през днешния ден работи в цифровите медии.
Липсата на доказателства не избавя Рихам Хамуие – учителка от Хомс, убита с граната в наличието на двете си дребни деца. Тя е представител на алауитската общественост – малцинство, от което произлиза и династията Асад, и брачна половинка на някогашен монтьор от държавната войска. Убийството ѝ е част от вълна от покушения против алауити и някогашни чиновници на режима. Те се случват съвсем всекидневно в Хомс, макар общата прошка, издадена от новите управляващи за някогашни представители на режима, които не са упрекнати в кръвопролития.
Година след рухването на Асад Сирия още веднъж е на интернационалната сцена – неочакван триумф за президента Шараа, някогашен джихадистки водач, който съумя да се сближи с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Снимките на президента от визитата му в Белия дом изпълват мнозина с горделивост, въпреки и не всички да го харесват.
За външния свят прозападен водач в Дамаск е добре пристигнал след продължителната война, наркотрафика, бежанските талази и възхода на Ислямска страна. Шараа употребява отслабването на иранските проксита след израелските удари по “Хизбула ” и не позволи Техеран назад в Сирия – ход, приветстван от западните столици.
Но вътре в страната напрежението тлее. Бавният ход на правораздаването разгаря остарели спорове. През март всеобщи убийства на алауити по крайбрежието, осъществени от държавни сили и други въоръжени групировки, и кланета против друзи в провинция Сувейда през юли оставят малцинствата на ръба. Сувейда е съвсем изолирана от останалата част от страната. Жителите ѝ са се оповестили твърдо против Дамаск и се сплотяват зад радикалния водач Хикмат ал-Хиджри, настояващ за автономност, отбелязва The Guardian.
Жител на Сувейда от друзи генезис в началото е внимателен, само че отворен към новото ръководство на страната. След юлските кланета обаче някогашният държавен чиновник към този момент носи оръжие и отхвърля да напусне Сувейда.
Сирийското държавно управление основава съвет за цивилен мир и орган, който да следи преходната правдивост в страната. Задачите пред него са изключително сложна: възобновяване на благосъстоятелност, присвоена по време на войната, и обезпечаване на правораздаване за закононарушения, осъществени по време на гражданската война, като в същото време се резервира общественото единение.
В средата на ноември сирийските управляващи организират обществен развой против последователи на Асад и членове на новите сили за сигурност, упрекнати в принуждение по време на крайбрежните кланета през март. Маскирани и оковани фигури са изправени пред камерите, до момента в който представители на правораздаването се гордеят, че това е първият развой против чиновници на силите за сигурност в актуалната история на Сирия.
Властите подхващат и дребни локални начинания, целящи да донесат най-малко частична правдивост на жертвите. 56-годишният Хасан ал-Абдала от квартал Карм ал-Зайтун в Хомс, споделя по какъв начин през 2012 година 14 от съседите му са избити от последователи на Асад. Днес той и фамилията му живеят измежду руините на региона, разграбен от милиции, свързани с режима.
През юли силите за сигурност арестуват един от участниците в всеобщото ликвидиране – Хасан Дауа – връщат го на мястото на клането и го карат да пресъздаде закононарушението пред околните. „ Искахме да го убием, само че защитата не ни разреши. Чувствах облекчение “, споделя Ал-Абдала.
Центрове за помиряване издават краткотрайни документи на някогашни чиновници на режима или милиции, а портрет на Асад служи като бърсалка за обувки – знак на разпада на остарелия ред. Но кварталът е съвсем погубен, а хората, направили насилието, живеят единствено на стотина метра.
Активисти предизвестяват, че страната не е показала национална тактика за преходно правораздаване и органите за отчетност са недофинансирани. Ако темпото остане толкоз постепенно, прозорецът за правдивост може да се затвори.
„ Държавата укрепва, външните връзки се усъвършенстват, нещата се успокояват “, разяснява Алаа Ибрахим, деятел от Хомс. „ Но в случай че убийствата продължат всеки ден, къде ще ни води това? “
За мнозина справедливостта е факторът, който ще дефинира каква Сирия ще се построи след Асад. Новият публичен контракт занапред се написа, а дейностите на управляващите стартират да дефинират полезностите на бъдещето. Свободата е осезаема – хората приказват намерено за проблеми, които преди не смееха да упоменат.
Но цивилен деятели означават, че за демокрацията се визира по-рядко. Новата конституция концентрира властта в президента, а парламентарните „ избори “ се организираха без национален избор – комисии избраха множеството депутати, останалите назначи президентът. Ново Бюро по политически въпроси наподобява поема ролята на остарелия уред за надзор, като участва на срещи и утвърждава стратегии на цивилен организации.
В Дамаск Али следи по какъв начин се развива страната, за която е воювал. Година след края на войната стабилността му се коства като същинско знамение, въпреки правораздаването да остава недостижимо. Но той предизвестява: „ Ако всеки вземе правораздаването в свои ръце, страната ще рухне. 14 години живяхме разселени и изтощени. Сега или пропиляваме това страдалчество, или градим нова страна от него. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ