Колко ли българи ще останат вярващи, ако това им струва пари?
Легендата за религиозния български народ ще рухне в мига, когато накарат вярващите да потвърдят вярата си, като непринудено се обложат с един най-малък налог, написа И. Дичев във връзка двата проектозакона за вероизповеданията. Ако въобще има полемика към проектозаконите за вероизповеданията, тя е най-вече поради детинската засегнатост на националпопулистите, задето ГЕРБ внасят своята версия дружно с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, наместо да поддържат тяхната. Има го и желанието да натрият носа на турците, като ги накарат да служат на български и да веят българския байрак над джамиите.
Иначе особени разминавания аз не виждам: главно става дума за битка против хипотетичния коренен ислям, който ще пристигна дружно с финансирането от чужбина. Вярно, че доста радикализъм в България не се следи, само че няма нищо неприятно в това превантивно да се огледат саудитските фондации.
Другият, още по-консенсусен миг е желанието на парламентарните партии да прецакат дребните религиозни деноминации за сметка на двете огромни. Евреи, алевити или католици да вземем за пример няма да получават нито финансиране от страната, нито ще имат право на дарения от чужбина. Доц. Михаил Иванов обърна внимание, че даже свещениците в софийската съветска черква или в католическата в Белене няма да могат да получават заплата, защото са непознати жители и са финансирани от своите задгранични църкви. Не ви ли наподобява малко на неуместно престарание?
Колко са (не)вярващите?
И двата проектозакона вкарват правилото, съгласно който се финансират политическите партии. А той прави точно това: оказва помощ на огромните да станат още по-големи, а на дребните - да залинеят и изчезнат.
Но по какъв начин се дефинира какъв брой последователи има съответната деноминация? Тук стигаме до най-абсурдното - щели да вземат данните от преброяването през 2011, където за източноправославни са оповестени 76%, за мюсюлмани 10%, а всички други падат под прага от 1%, който е нужен, с цел да бъдеш финансиран. А добре знаем по какъв начин анкетьорите дефинират религиозната принадлежност - нито се интересуват дали вървиш на работа, нито дали си кръстен, нито даже дали вярваш в съответното провидение. Отчита се етническият вид, без изключително задълбочаване (често в диалог със съседите от блока) и би трябвало човек да има доста специфични религиозни настройки, с цел да изиска категорично да се дефинира като будист или очевидец на Йехова да вземем за пример.
Впрочем, в това броене неотговорилите на въпроса за религията, плюс неопределилите се, плюс посмелите да заявят, че не имат вяра в нищо, вършат цели 33,6% - един стабилен % български гражани, които ще бъдат дискриминирани от квалифицирания закон: ще им взимат от налозите за нещо, към което те нямат отношение. Защото вижте: контролът върху евентуална политизация на религиозните практики е едно, напълно друго е пренасочването на обществени средства. А явно в този парламент няма лява или пък демократична партия, която да отбрани интереса на светската ни съвременна страна.
Убедени ли сме, че желаеме да плащаме за частните ритуали и тайнства на някакви общности? Искаме ли да строим църкви и джамии да вземем за пример, наместо да даваме пари за учебните заведения? Нямам нищо срещу всеки да има вяра в каквото намира за вярно, само че тук приказваме за публични средства.
Питам се да вземем за пример това: като стартираме да даваме заплати на свещениците, ще продължат ли да взимат по 40 лв. за панахида, която трае 20 минути? Ще се лишат ли от някои от парцелите си, които дават чартърен? Ще заплащат ли налози като всички нас? Разбира се, отлично е страната да взе участие там, където би трябвало да се поддържат храмове, които съставляват детайл от културното ни завещание. Но то по определение е на всички ни, до момента в който тук приказваме за една окултна активност, която не е консенсусно призната от всички в обществото ни.
Най-приемливото решение
Най-добро ми се вижда решението в тези страни, където финансирането на култовете става посредством налог по желание: страната дефинира размера на сумата, а ти я насочваш към деноминацията, която ти е значима. Обикновено парите са към един % от общите ти налози: в случай че взимаш 1000 лв., данъкът ти е 100, от тях това би било 1 лев. Който няма приходи - не заплаща, несъмнено.
Ще кажете - доста хора ще се изхитрят и няма да заплащат. За да се избегне сходно нещо, в Италия да вземем за пример вършат налога наложителен, само че дават следната алтернатива: в случай че не си последовател на нито една деноминация, можеш да насочиш парите си към други обществени действия.
Системата може да се уточни в разнообразни направления, може и бюджетът да додава в избрани обстановки. Подчертавам правилото, който ми се вижда най-правилен: вярващият да се самоопределя интензивно, а не демографите да му спускат религиозната принадлежност съгласно някакви национални проценти. А и по този начин казусът с броенето от единствено себе си ще отпадне. И още нещо: в случай че не си подготвен да дариш нещо - било пари за църквата, било време за изповед, какво тъкмо значи това, че си набожен? Същият проблем се появява от време на време с вероучението в учебно заведение: тъй като децата не го избирали свободно, дайте да го създадем наложително.
Така се постанова следното умозаключение: боят се евентуално, че цялата тази легенда за религиозния български народ ще рухне в мига, когато накарат вярващите - и християни, и мюсюлмани - интензивно да потвърдят вярата си, като свободно се обложат с един най-малък налог.
Дойче веле
Иначе особени разминавания аз не виждам: главно става дума за битка против хипотетичния коренен ислям, който ще пристигна дружно с финансирането от чужбина. Вярно, че доста радикализъм в България не се следи, само че няма нищо неприятно в това превантивно да се огледат саудитските фондации.
Другият, още по-консенсусен миг е желанието на парламентарните партии да прецакат дребните религиозни деноминации за сметка на двете огромни. Евреи, алевити или католици да вземем за пример няма да получават нито финансиране от страната, нито ще имат право на дарения от чужбина. Доц. Михаил Иванов обърна внимание, че даже свещениците в софийската съветска черква или в католическата в Белене няма да могат да получават заплата, защото са непознати жители и са финансирани от своите задгранични църкви. Не ви ли наподобява малко на неуместно престарание?
Колко са (не)вярващите?
И двата проектозакона вкарват правилото, съгласно който се финансират политическите партии. А той прави точно това: оказва помощ на огромните да станат още по-големи, а на дребните - да залинеят и изчезнат.
Но по какъв начин се дефинира какъв брой последователи има съответната деноминация? Тук стигаме до най-абсурдното - щели да вземат данните от преброяването през 2011, където за източноправославни са оповестени 76%, за мюсюлмани 10%, а всички други падат под прага от 1%, който е нужен, с цел да бъдеш финансиран. А добре знаем по какъв начин анкетьорите дефинират религиозната принадлежност - нито се интересуват дали вървиш на работа, нито дали си кръстен, нито даже дали вярваш в съответното провидение. Отчита се етническият вид, без изключително задълбочаване (често в диалог със съседите от блока) и би трябвало човек да има доста специфични религиозни настройки, с цел да изиска категорично да се дефинира като будист или очевидец на Йехова да вземем за пример.
Впрочем, в това броене неотговорилите на въпроса за религията, плюс неопределилите се, плюс посмелите да заявят, че не имат вяра в нищо, вършат цели 33,6% - един стабилен % български гражани, които ще бъдат дискриминирани от квалифицирания закон: ще им взимат от налозите за нещо, към което те нямат отношение. Защото вижте: контролът върху евентуална политизация на религиозните практики е едно, напълно друго е пренасочването на обществени средства. А явно в този парламент няма лява или пък демократична партия, която да отбрани интереса на светската ни съвременна страна.
Убедени ли сме, че желаеме да плащаме за частните ритуали и тайнства на някакви общности? Искаме ли да строим църкви и джамии да вземем за пример, наместо да даваме пари за учебните заведения? Нямам нищо срещу всеки да има вяра в каквото намира за вярно, само че тук приказваме за публични средства.
Питам се да вземем за пример това: като стартираме да даваме заплати на свещениците, ще продължат ли да взимат по 40 лв. за панахида, която трае 20 минути? Ще се лишат ли от някои от парцелите си, които дават чартърен? Ще заплащат ли налози като всички нас? Разбира се, отлично е страната да взе участие там, където би трябвало да се поддържат храмове, които съставляват детайл от културното ни завещание. Но то по определение е на всички ни, до момента в който тук приказваме за една окултна активност, която не е консенсусно призната от всички в обществото ни.
Най-приемливото решение
Най-добро ми се вижда решението в тези страни, където финансирането на култовете става посредством налог по желание: страната дефинира размера на сумата, а ти я насочваш към деноминацията, която ти е значима. Обикновено парите са към един % от общите ти налози: в случай че взимаш 1000 лв., данъкът ти е 100, от тях това би било 1 лев. Който няма приходи - не заплаща, несъмнено.
Ще кажете - доста хора ще се изхитрят и няма да заплащат. За да се избегне сходно нещо, в Италия да вземем за пример вършат налога наложителен, само че дават следната алтернатива: в случай че не си последовател на нито една деноминация, можеш да насочиш парите си към други обществени действия.
Системата може да се уточни в разнообразни направления, може и бюджетът да додава в избрани обстановки. Подчертавам правилото, който ми се вижда най-правилен: вярващият да се самоопределя интензивно, а не демографите да му спускат религиозната принадлежност съгласно някакви национални проценти. А и по този начин казусът с броенето от единствено себе си ще отпадне. И още нещо: в случай че не си подготвен да дариш нещо - било пари за църквата, било време за изповед, какво тъкмо значи това, че си набожен? Същият проблем се появява от време на време с вероучението в учебно заведение: тъй като децата не го избирали свободно, дайте да го създадем наложително.
Така се постанова следното умозаключение: боят се евентуално, че цялата тази легенда за религиозния български народ ще рухне в мига, когато накарат вярващите - и християни, и мюсюлмани - интензивно да потвърдят вярата си, като свободно се обложат с един най-малък налог.
Дойче веле
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ