Легендата на Левски и българския футбол, Христо Йовов, даде ексклузивно

Легендата на Левски и българския футбол, Христо Йовов, даде извънредно изявление за уеб страницата. Бившият „ наследник “ ас показа задоволството си от подобрението в играта на клуба през последните седмици под управлението на Станимир Стоилов. Йовов въпреки всичко добави, че с цел да се гонят по-високи цели на експерта ще му е необходим по-сериозен финансов тил.

Бившият халф не пропусна да показа и наблюденията си по отношение на представянето на националния ни отбор. Той счита, че един от проблемите е неналичието на организация в последните 20 години, в това число и по школите. Това се отразява и на способността да изкараме надарени фрагменти.

Здравейте, господин Йовов! Сезонът в efbet Лига наближава своя край, само че към момента има много защо да се играе. Какви са Ви цялостните усещания досега от акцията?

Ако би трябвало да бъда прям и да дам оценка на това, което гледаме, то равнището е приемливо, само че с малко подбутване от мен. Потенциалът на родния футбол е по-голям и това е потвърдено в последните години, само че нещо не е като хората.

Битката за купата наподобява още веднъж предрешена на много ранен стадий. Предсказуем ли стана този сюжет?

Винаги съм твърдял, че сериозен футбол се прави с пари. Лудогорец през всички тези години съумяха да удържат равнището, харчейки доста повече от всеки различен у нас. Когато има толкоз фрапантна разлика във финансите, то не е изключително мъчно да се грабне купата в efbet Лига.

Какво не доближава на ЦСКА, да вземем за пример, да се задържи за непрекъснато в борбата за трофея?

Не желая да встъпвам в конкретика за проблемите на ЦСКА. Със сигурност има такива, тъй като упоритостите на клуба са надалеч по-големи, а напоследък, както казахте и Вие, по средата на шампионата всичко е решено. Трябва обаче да отбележим сериозното видоизменение на Левски, който макар финансовите компликации демонстрира растеж в представянията на терена.

Това е и идващият ми въпрос. Изпълват ли Ви с оптимизъм за бъдещето изявите на отбора и кадровия капацитет?

Разбира се, персонално нямам никакви подозрения в работата на Мъри Стоилов. Дълги години съм работил с него, осведомен съм с условията и метода на работа. Смятам, че при него проблем ще е неналичието на финанси. Идва един миг, в който в случай че искаш да се състезаваш с огромните, би трябвало да разполагаш с по-стабилен финансов тил, което да добави пъзела.

Клубът се пробва да направи нещо невиждано у нас – да се реализира самоиздръжка посредством разнообразни акции. Може ли Левски да се трансформира в образец за другите клубове в това отношение?

Със сигурност това е казус у нас, даже и на Балканите. Този метод на оцеляване е добър, зада се покаже на футболна България, че Левски е име и зад него седят доста хора. Клубът може да бъде страховит обект на интерес за вложители. Вижда се, че почитателите вършат прекомерно доста, само че и това си има граници, защото Левски не може да стигне до Шампионската лига единствено по този метод. Там финансовите условия са разнообразни.

Изглежда фокусът върху школата се е засилил. Може ли Левски да даде образец на останалите и да развие сполучлив бизнес модел посредством насърчаване на лични фрагменти?

Със сигурност. Не бива да забравяме, че по време на първия престой на Мъри на „ Герена “ бяха продадени много юноши на клуба за съществени пари. Той знае по какъв начин да го прави и се надявам да продължи в този дух. Той е човек с самообладание и убеденост в методите си. Сигурен съм, че Стоилов желае да направи това и публиката има потребност от нещо сходно.

Изминаха 15 години от първия престой на Стоилов в Левски. Какви разлики намирате в метода, като непряк наблюдаващ този път?

Определено той се разви и натрупа опит. 15 години стаж във всяка специалност ще те развие по всевъзможен метод. Важното е, че нещата привидно се получават също толкоз добре и в този момент. Според мен всички би трябвало да се въоръжат с самообладание и да се чакат резултатите. Това е дълъг развой, който не може да се чака, че ще бъде приключен за 3 или 6 месеца.

Наскоро се игра дербито сред Левски и ЦСКА при едни много непригодни за футбол условия, което провокира полемики по отношение на формата на шампионата. Смятате ли, че е действителен вид да се смени формата на пролет – лято?

Според мен това би трябвало да се разиска необятно в родния футбол, с цел да се вземе вярното решение. Всеки избира да играе на положително време. Дали е използвано у нас е комплициран въпрос, по този начин считам. Редно е първо да се обърне внимание на стадионите и тогава няма да е на напред във времето този спор. Ако всички отбори имат естествени терени с отопление, всичко ще е по-лесно. Не би трябвало да забравяме, че времето тук не е по-лошо от това в прилежащи страни. Ако се обърне внимание на инфраструктурата, то казусът няма да съществува.

Някои от задграничните треньори у нас акцентираха сходен аргумент..

Със сигурност, в случай че аз бях треньор и желаех да натрапвам концепциите си, то щях да желая добра база. Особено за треньори, които желаят да играят прекрасен футбол – това е основно.

Предстоят две съществени полуфинални битки за Купата на България. Бихте ли желали да видите дерби сред „ сини “ и „ червени “ на финала?

Със сигурност за нас последователите това ще е добър вид. Стадионът ще се изпълни и ще има футболно и фенско представление. Купата е трамплин, който дава присъединяване в евротурнирите, тъй че всеки един клуб е заинтригуван от спечелването й.

Двукратен притежател сте на Купата на страната с Левски. Какво е най-важното в тези турнирни формати?

Едва ли аз мога да давам съвет за това кое е най-важното. Със сигурност мога да кажа, че останалия на второ място в никакъв случай не се помни, това е без подозрение. Оттам насетне тимовете би трябвало да си дадат сметка, че след полуфинала следва единствено още едно затруднение до огромния триумф. Всеки е дал доста, вложили са старания и труд, тъй че това би трябвало да е водещото – да се приключи всичко сполучливо.

Да приключим с тематиката за националния тим. Критиките още веднъж се изсипаха след загубата от Катар. Какво не ни доближава на този стадий, с цел да сме непрекъснати в игрите си?

Това, което не ни доближава, е неналичието на организация в българския футбол през последните 20 години. Както на клубно, по този начин и национално равнище – това са процеси, на които е трябвало да се обърне внимание на доста по-преден стадий. Никой не е обръщал взор към школите и това не може да се промени за къс интервал от време. Ще отнеме много време, с цел да можем още веднъж да изглеждаме по друг метод, без да наскърбявам нито един от участниците сега. Самата конкуренция в националния тим е просто минимална и това оказва въздействие на качеството на националната гарнитура.

Споменахте за школите. Личат ли си в най-голяма степен пропуските на играчите, когато излязат зад граница?

Да, в България имаме голям проблем с това или да величаем даден футболист прекомерно, или да го сриваме със земята с всевъзможни средства. Избързваме да вършим даден състезател огромна звезда. В Европа, вероятно, получават този отзив, само че когато същият футболист замине в чужбина се схваща, че той не е подготвен. От това страда основно играчът, макар че клубът е платил за неговия трансфер.

Смятате ли, че дублиращите тимове са вярна стъпка по-добрия преход от младежки към мъжки футбол?

Абсолютно. Подкрепям изцяло това решение и всеки огромен клуб, който има втори тим, може да го употребява оптимално добре. Все отново, даже и в първия тим постоянно има играчи, които не получават късмет за игра. Това е поле за изява, с цел да натрупат опит и да поддържат физическа форма. Също по този начин е трамплин и за младите, с цел да имат действителен преход от младежки към мъжки футбол. Виждаме, че без сходна стъпка е доста мъчно за част от състезателите да се интегрират.

И за край, господин Йовов – какво си пожелавате в персонален и професионален проект в идните месеци?

Пожелавам си здраве в персонален проект, а в професионален проект – каквото пристигна. Пожелавам на Вас и читателите ви всичко най-хубаво и дано да бъде по-добри като цяло!