Стоичков: Имах привилегията да покажа пътя във футбола на имена като Джиджи Буфон и Пипо Индзаги -
Легендата Христо Стоичков провежда разходка обратно във времето на аудиторията на предаването " Код Спорт " по RING. Камата гостува с екип на ТВ колоса TUDN в Парма, където през сезон 1995/96 заигра в локалния отбор като настоящ притежател на " Златната топка ". Ето какво си спомня голмайсторът на международното състезание през 1994 година от италианския интервал в своята изключителна кариера.
Предлагаме акценти от изявлението с именития №8:
- Повече от 25 години изминаха, откогато ти, Христо пристигна тук, по тези места, от Барселона. Дойде, с цел да играеш в Парма, който имаше огромен тим по това време.
- Да, това беше доста значим ден за мен и за моето семейство… Защо? Защото направихме този мой трансфер от Барселона в Парма. Винаги съм се сещал през тези години за този миг, за този огромен трансфер. Двамата, които се занимаваха главно за моето прекосяване в Парма тогава, бяха Невио Скала, един от най-големите треньори, които съм имал като футболист, и спортният шеф Пасторело - един доста сериозен човек, който притегли в отбора много играчи и направи Парма толкоз класен тим.
- В Парма също по този начин имаше надарени играчи, нали?
- И когато след пет години си спечелил всичко, идва моментът, когато се появява тим като Парма, който търсеше нападател, с цел да го сложи паралелно до Джанфранко Дзола. В миг, когато Дзола беше към този момент знак на футбола тук, в Италия. Пристигнал в клуба от Наполи, като правоприемник на Марадона. И пристигнал в Парма за огромни победи. Липсваше още някой в този клуб със звезди като Тино Асприля, Бролин, Бенариво, Аполони, капитана Миноти, Бучи, Буфон, Пипо Индзаги, Ди Киара, Дино Баджо, Крипа, Сенсини... Една релативно млада група, от играчи на 27-28 години.
- Как се реализира акомодацията при теб, Христо? Защото, известно е, че изпитваше и към момента изпитваш доста топли усеща към “Барселона ”. Как реши, че би трябвало да смениш ситуацията и шампионата?
- Лесно стана. Трябва постоянно да знаеш по кое време да спреш в един миг. Бях млад, на 23 години, когато отидох от България в Барселона. Намерих там един огромен тим, трансформирал се след това в прословутия " Дрийм тийм ". Попаднах на необикновен треньор като Йохан Кройф и неговата дясна ръка Чарли Рексач. Да, целият състав на Барса беше необикновен. За мен най-хубавият отбор в света по това време. Михаел Лаудруп, Чики, Гойкоечея, Хулио Салинас...
- По твое време в тима на Парма на 17 години дебютира Джанлуиджи Буфон. Сега той още веднъж е в отбора. Не мислиш ли, че това е един прекрасен миг за завръщане в този град?
- Буфон и Пипо Индзаги започнаха с нас на 16-17 години. Много, доста млади. И ние, по-опитните имахме привилегията да покажем пътя във футбола на тези надарени играчи. Виждате Буфон какъв брой години е измежду най-хубавите вратари в света! Пипо Индзаги също. Това е клуб, който сътвори и значително футболисти за националния тим. Това е нещо значимо както за италианския футбол, по този начин и за международния. Парма е град със 150-хилядно население. Но е доста футболен град! Отборът страдаше известно време. Потъна до Серия С, след това изплува в Серия Б, върна се в Серия А, след това отново в Серия Б… След годините на добър футбол, тимът стартира да се скапва. Дойдоха доста хора извън. Немалко от тях опитваха да се възползват от името и след това си отиваха, само че идваха и други с сходни планове. Сега президентът е американец. Имах опция да беседвам с някогашни играчи на клуба и всички са доста удовлетворени от него, тъй като съгласно тях е доста сериозен и заможен човек.
Предлагаме акценти от изявлението с именития №8:
- Повече от 25 години изминаха, откогато ти, Христо пристигна тук, по тези места, от Барселона. Дойде, с цел да играеш в Парма, който имаше огромен тим по това време.
- Да, това беше доста значим ден за мен и за моето семейство… Защо? Защото направихме този мой трансфер от Барселона в Парма. Винаги съм се сещал през тези години за този миг, за този огромен трансфер. Двамата, които се занимаваха главно за моето прекосяване в Парма тогава, бяха Невио Скала, един от най-големите треньори, които съм имал като футболист, и спортният шеф Пасторело - един доста сериозен човек, който притегли в отбора много играчи и направи Парма толкоз класен тим.
- В Парма също по този начин имаше надарени играчи, нали?
- И когато след пет години си спечелил всичко, идва моментът, когато се появява тим като Парма, който търсеше нападател, с цел да го сложи паралелно до Джанфранко Дзола. В миг, когато Дзола беше към този момент знак на футбола тук, в Италия. Пристигнал в клуба от Наполи, като правоприемник на Марадона. И пристигнал в Парма за огромни победи. Липсваше още някой в този клуб със звезди като Тино Асприля, Бролин, Бенариво, Аполони, капитана Миноти, Бучи, Буфон, Пипо Индзаги, Ди Киара, Дино Баджо, Крипа, Сенсини... Една релативно млада група, от играчи на 27-28 години.
- Как се реализира акомодацията при теб, Христо? Защото, известно е, че изпитваше и към момента изпитваш доста топли усеща към “Барселона ”. Как реши, че би трябвало да смениш ситуацията и шампионата?
- Лесно стана. Трябва постоянно да знаеш по кое време да спреш в един миг. Бях млад, на 23 години, когато отидох от България в Барселона. Намерих там един огромен тим, трансформирал се след това в прословутия " Дрийм тийм ". Попаднах на необикновен треньор като Йохан Кройф и неговата дясна ръка Чарли Рексач. Да, целият състав на Барса беше необикновен. За мен най-хубавият отбор в света по това време. Михаел Лаудруп, Чики, Гойкоечея, Хулио Салинас...
- По твое време в тима на Парма на 17 години дебютира Джанлуиджи Буфон. Сега той още веднъж е в отбора. Не мислиш ли, че това е един прекрасен миг за завръщане в този град?
- Буфон и Пипо Индзаги започнаха с нас на 16-17 години. Много, доста млади. И ние, по-опитните имахме привилегията да покажем пътя във футбола на тези надарени играчи. Виждате Буфон какъв брой години е измежду най-хубавите вратари в света! Пипо Индзаги също. Това е клуб, който сътвори и значително футболисти за националния тим. Това е нещо значимо както за италианския футбол, по този начин и за международния. Парма е град със 150-хилядно население. Но е доста футболен град! Отборът страдаше известно време. Потъна до Серия С, след това изплува в Серия Б, върна се в Серия А, след това отново в Серия Б… След годините на добър футбол, тимът стартира да се скапва. Дойдоха доста хора извън. Немалко от тях опитваха да се възползват от името и след това си отиваха, само че идваха и други с сходни планове. Сега президентът е американец. Имах опция да беседвам с някогашни играчи на клуба и всички са доста удовлетворени от него, тъй като съгласно тях е доста сериозен и заможен човек.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ