Пирес: Благодарение на Стоичков по света знаят къде е България
Легендарният футболист Робер Пирес приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ преди международната подготовка на България против Франция (0:1).
Той бе измежду водачите на „ златното “ потомство на „ петлите “, спечелило международната купа през 1998-а и европейската през 2000-а година.
В родината си той победи единствено един път с Купата на лигата като футболист на Мец, само че след това се трансформира в огромна звезда на Висшата лига. На Острова той блестеше с цялостна мощ в редиците на лондонския Арсенал. За тима, воден от сънародника му Арсен Венгер, записа 189 мача и вкара 84 гола. В забележителната си кариера игра още за Олимпик (Марсилия), Виляреал, Астън Вила и индийския Гоа. Двукратен първенец на Англия и три пъти притежател на Купата на британската футболна асоциация. Коронясан за състезател номер 1 в шампионата за Купата на конфедерациите през 2001 година, където още веднъж победи Франция.
Днес Робер Пирес е международен дипломат на Арсенал.
- Добре пристигнал в страната ни, мосю Пирес! Колко пъти сте бил в България?
- Два пъти. Вторият път пристигнах през лятото поради мача на фондацията на Димитър Бербатов. Беше доста приятна вечер, изиграхме прекрасен дуел и се надявам да сме помогнали на доста деца.
- Какво е мнението ви за Бербатов? Доста пъти сте били един против различен на терена като противници...
- Да, играхме в огромните дербита сред моя Арсенал и неговия Манчестър Юнайтед. Според мен Бербатов е един от най-хубавите нападатели и изобщо най-класните играчи, които са били на „ Олд Трафорд”. За националния тим на България той беше най-важният футболист. Вкара доста голове. Надявам се, че в този момент е образец за младите играчи. Те могат да научат много от един приказен футболист.
- Какви други мемоари имате от българския футбол?
- Лоши са. Заради вашия народен тим най-много. Ние, французите, в никакъв случай няма да забравим 1993 година. Бихте ни в Париж и това беше призрачен сън. За мен, за страната ми, за футболистите от националния ни тим, за треньора ни... Ние бяхме уверени, че сме се класирали на международното и последния мач е просто една условност. Така че, когато приказваме за футбол, България е неприятен спомен за французите. Но другояче няма какво неприятно да кажа за вас. И двата пъти в София бях посрещнат доста топло. И на летището, и в хотела, и на стадиона имаше хора, които ме чакаха за фотоси и подписи. Носиха фланелки на Арсенал. Много е прелестно да се почувстваш специфичен.
- Именно 1993 година е първата ви като професионален футболист в Мец. Ако изключим мача против Франция, какво мислите за нашия "златен " тим?
- Бях млад, само че помня освен този мач. България се радваше на отбор, който реализира доста. Мисля, че не сте имали друго по този начин мощно потомство. Разполагахте с футболисти за огромни мачове, за нощи като тази на „ Парк де Пренс”. Когато кажеш България, постоянно изплува името на Христо Стоичков. Той е най-големият ваш футболист в моите очи. Благодарение на него по света знаят къде се намира България. Щастие е за дребна страна да има фигура като Стоичков. Предполагам, че всички момчета във футбола ви желаят да са като него.
- На 18 ноември 1993 година най-големият състезателен вестник във Франция „ Екип” написа на първа страница „ Франция се класира за международното през 1998-а”. След този съдбовен за вас мач спечелихте всичко. Какво се промени във футбола на Франция?
- За французите беше доста тежко. Особено за треньора и за някои от футболистите. Някои стопираха кариерата си в националния тим. Федерацията сподели: „ Окей, пропущаме международното, само че би трябвало да се подготвим за бъдещето.” Под бъдеще се имаше поради мондиала през 1998 година, когато бяхме домакини. На треньорския пост пристигна Еме Жаке, който вкара много млади играчи в тима. Миксът се оказа решителен. Например Жаке вкара и мен в националния отбор. Това беше през 1996 година. Играх с Дешан, Блан, Десаи, Джоркаеф. Всички те бяха ужасно интелигентни играчи с голям опит. Когато си млад и влезеш в подобен отбор, е доста значимо да има кой да те насочи. Да схванеш футбола, да възприемеш философията на тима. Имах шанс. И по този начин пристигна международното през 1998 година.
- Вие играхте на шампионата, а Франция стана международен първенец. Разкажете ни за това знамение, което изживяхте.
- Наистина беше като приказка. Нашият тим беше доста добър. Ще се повторя, само че миксът сред остарели и млади беше най-важното. Еме Жаке, нашият треньор, беше стратегът. Най-важният мач на шампионата беше първият. Помня, че победихме Южна Африка с 3:0 в Марсилия. В никакъв случай не трябваше да позволим да стане неточност. Затова и напрежението бе огромно. Феновете ни подкрепяха същински, бяха чудесни.
- Започнахте с 3:0 против Южна Африка и завършихте с 3:0 на финала. Толкова ли беше елементарно да се победи Бразилия в мача за купата?
- Никога не е елементарно. Беше извънредно тежък мач. Играхме с голямо напрежение върху раменете. Да излезеш пред своя аудитория е хубаво, само че и извънредно мъчно. Феновете могат да са доста щастливи най-после, само че могат и да са в кошмарно въодушевление при загуба. Представете си да бяхме изгубили, да не бяхме вкарали гол? Напрежението беше смазващо. Вярно е, че стартирахме и завършихме с 3:0. Финалът беше нещо фантастично за нас - играчите. А за страната това бе финалът фантазия – Франция против Бразилия. Те бяха любимците, а ние – новобранците. Но както знаем - в един мач, в един край всичко е допустимо.
- Две години по-късно доста по-драматично спечелихте Евро 2000. По-добри ли бяхте като тим на шампионата в Холандия и Белгия? Със сигурност бяхте по-опитни.
- Това беше един тим, който завоюва двете най-големи вероятни купи. Федерацията промени единствено едно нещо – треньора. На международното ни води Еме Жаке, а на европейското Роже Льомер. Но всичко останало беше същото – тимът, духът, задачите. Направихме дубъл. И за всеки от нас беше необикновено. Все отново мисля, че тимът от 2000 година беше малко по-добър, в сравнение с този от 1998-а.
- Вярвахте ли, че можете да обърнете Италия на финала? До 90-ата минута „ адзурите” се виждаха като европейски първенци, водеха с 1:0...
- Помня какъв брой мъчно ни беше. Да играеш против Италия постоянно е по този начин. Знаете какви са италианските тимове. Изключително дисциплинирани, постоянни в отбрана, а напред имаха Дел Пиеро и Тоти. Ние в този мач нямахме избор, с изключение на да имаме вяра до края. Помня по какъв начин италианците скачаха на аварийна пейка, викаха „ Шампиони!”. Но… ние ги разочаровахме. Битката е до сетния момент.
- Вие сте един от тимовете, които тогава завоюваха със златен гол. Това предписание не съществува от дълго време. Смятате ли, че е заслужено един отбор да завоюва по този начин?
- Не е. Наистина не е почтено. Беше призрачен сън за италианците. Нямаш никакъв късмет за реакция. Помня, когато Давид Трезеге вкара гола, те схванаха какво е „ гейм оувър”. Всичко свърши. Затова се веселя, че ФИФА и УЕФА взеха решението да отстранен златния гол. Прекалено нечовечен е. По-добре мачът да се реши с дузпи. Да загубиш като италианците е призрачен сън за цялостен живот.
- Сега отново сме в една група за международното. Как виждате крайното класиране?
- Може би няма да повярвате, само че за мен постоянно квалификациите са били много оспорвани. Нормално е Франция да е любимецът в групата. Имаме огромен тим, само че не е елементарно. Шведите ни демонстрираха, че не сме непобедими, когато ни биха в последната минута. Трябва да сме фокусирани оптимално и да почитаме всички противници. Винаги дублирам, че всичко е допустимо даже за дребните тимове.
- Франция загуби финала на Евро 2016 и това беше като покруса за страната. Мислите ли, че с толкоз доста млади гении сте подготвени да станете международни първенци в Русия.
- Загубата от Португалия предходната година рани всички французи, само че най-вече звездите ни. Но по този начин е във футбола. Трябва да си учиш уроците в тази велика игра. Напрежението беше същото като през 1998 година против Бразилия. Тогава не бяхме любимци, а в този момент бяхме. Финалът е най-трудният мач в живота. Напълно друг е от останалите като атмосфера, като дух, като напрежение. Подобно на всеки французин и аз доста се вълнувам от мачовете на националния тим. А като виждам с какви гении разполагаме, считам, че бъдещето на френския футбол е ярко.
- Целият свят приказва за Килиан Мбапе. Какво мислите за него? Напрежението върху това момче е голямо изключително след предишния сезон и прехвърлянето му в ПСЖ. Ще се оправи ли?
- Килиан Мбапе е приказен футболист, а още на 19 години. Той е добър във всичко – отлична техника, дрибъл, асистенции, голове. Много е забавно по какъв начин ще продължи развиването си. В Монако израстваше с всеки мач. Все си мисля, че за него бе по-добре да бе останал още една година в този тим. Там е идеално място за развиване, тъй като градът е дребен, напрежението – също. Може да играе умерено. А когато си млад, това е най-важното за развиването ти. Но по какъвто и път да мине аз мисля, че Мбапе ще стане един популярен футболист.
- Вие сте същинска легенда на Арсенал. Сега сте дипломат на клуба. Арсенал доста искаше да вземе Мбапе. Вие давахте ли му съвет да пристигна при вас?
- Знаете какви пари бяха дадени за него. Мбапе е прекомерно безценен. Нормално е, тъй като е един от най-хубавите французи. Разбира се, че Мбапе щеше да е отлична покупка за „ артилеристите “. Но беше невероятно Арсенал да го купи. Цената му е необикновено висока.
- Арсенал е клуб с голяма френска връзка във ваше лице, в това на Арсен Венгер, Тиери Анри, Патрик Виера... Мислите ли, че почитателите на отбора бяха обективни към Венгер с апелите за разлъка?
- За мен – не. Мога да схвана, че от време на време са разочаровани. Имаше напрежение. Едни желаеха Венгер да напусне, други да остане. За мен не е почтено отношението, тъй като той си схваща от работата и е страховит човек. Венгер е идеалният треньор за Арсенал. Много съм благополучен, че продължи контракта си с две години. Това е добра вест. Най-важното нещо го направи – задържа Алексис Санчес и Месут Йозил. Подсили тима с трима-четирима футболисти.
- Венгер е извънредно сполучлив за Арсенал с три трофеи от Висшата лига. Но за какво в последните години клубът все е надалеч от първото място?
- Добър въпрос, на който обаче не знам отговора. Венгер в действителност е сполучлив като погледнем купите.
- Въпросът е за Висшата лига. И сега Арсенал е притежател на купата на Англия.
- Да, да, тъкмо по този начин е. Победихме Челси и това беше изключително значимо за Венгер. В сложен миг той съумя да се оправи с Челси на „ Уембли”. Вижте, аз играх шест години във Висшата лига. И повярвайте, че е необикновено мъчно във всеки мач. Сега Арсенал има потребност да се концентрира върху едно-единствено нещо. И това е да стане първенец на Англия следващата година.
- Това е задачата в Манчестър Юнайтед, в Манчестър Сити, в Челси, в Ливърпул. Какво очаквате от борбата за купата през този сезон?
- Много ще е мъчно. Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити ще са съществени кандидати. Ливърпул и Челси също. А и да не забравяме Тотнъм с техния млад, само че огромен треньор Маурисио Почетино. За всички тези тимове, включително и Арсенал, задачата е първото място. За страдание ние не участваме в Шампионската лига. Според мен най-хубавият образец за Арсенал е Челси от предишния сезон. Те се интересуваха единствено от един шампионат и това беше Висшата лига. В края на сезона я завоюваха. Това би трябвало да направи и Арсенал – да се концентрира единствено върху Висшата лига.
- Съгласен ли сте, че Висшата лига стана доста повече интернационална, в сравнение с британска? Повечето треньори са чужденци, съвсем всички звезди – също.
- Разбира се, че съм склонен. Когато гледаме тимовете, чужденците доминират. Английските клубове имат ужасно доста пари и могат да си разрешават да купуват френски, испански, италиански, немски звезди. Не знам дали Висшата лига е най-хубавата в Европа, само че сигурно е една от най-хубавите. Ако на следващия ден вземете изявление от най-хубавия български футболист, сигурен съм, че той ще ви каже, че фантазията му е да бъде във Висшата лига. Това е на всички места.
- Не мислите ли, че парите подлудиха футбола? Вече цена от 100 милиона евро даже не е впечатляваща.
- Футболът постоянно е вманиачен. Сезон след сезон парите се усилват. Такъв е пазарът. Има клубове, които могат да си разрешат да дават повече от 100 милиона. Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед могат да си разрешат безусловно всеки на света. Стига да го изискат същински.
- Мислите ли, че Реал и Барселона са с едно ходило над останалите грандове? Поне до това лято те посочваха, че могат да вземат всеки, който изискат.
- Съгласен съм. Реал е най-хубавият тим в Европа. Погледнете единствено с каква лекост победиха Ювентус във финала на Шампионската лига. Те могат да си разрешат всичко. Може би испанският футбол като цяло е на малко по-високо равнище от останалите съперници.
- Вие бяхте доста покрай спечелването на Шампионската лига освен това на вашия „ Стад де Франс”. Арсенал обаче загуби финала от Барселона с 1:2. Какво не ви доближи?
- Кошмарна вечер за Арсенал. Загубихме най-големия мач. Когато си футболист на Арсенал, би трябвало постоянно да се стремиш да печелиш титли. Тази нощ загубихме от Барселона. Да, беше в Париж, на „ Стад де Франс”. Бях купил билети за цялото семейство. Помня, че най-после плаках.
- И финален въпрос за Стилиян Петров. Играхте с него един сезон в Астън Вила. Какви са връзките ви?
- Стилиян Петров е моят човек. Беше мой капитан. Прекрасно момче. Човек с необикновен дух. На всяка подготовка се смееше и предаваше настроението на останалите. За мен беше чест и привилегия да играя с него. Знам какъв брой доста българските почитатели го обичат. Сега разбирам за какво. Той просто е добър човек.
- Стилиян съумя да пребори ужасна болест.
- Въобще не се сюрпризирам! Стилиян е боец в живота. А когато си боец, можеш да победиш всичко.
Той бе измежду водачите на „ златното “ потомство на „ петлите “, спечелило международната купа през 1998-а и европейската през 2000-а година.
В родината си той победи единствено един път с Купата на лигата като футболист на Мец, само че след това се трансформира в огромна звезда на Висшата лига. На Острова той блестеше с цялостна мощ в редиците на лондонския Арсенал. За тима, воден от сънародника му Арсен Венгер, записа 189 мача и вкара 84 гола. В забележителната си кариера игра още за Олимпик (Марсилия), Виляреал, Астън Вила и индийския Гоа. Двукратен първенец на Англия и три пъти притежател на Купата на британската футболна асоциация. Коронясан за състезател номер 1 в шампионата за Купата на конфедерациите през 2001 година, където още веднъж победи Франция.
Днес Робер Пирес е международен дипломат на Арсенал.
- Добре пристигнал в страната ни, мосю Пирес! Колко пъти сте бил в България?
- Два пъти. Вторият път пристигнах през лятото поради мача на фондацията на Димитър Бербатов. Беше доста приятна вечер, изиграхме прекрасен дуел и се надявам да сме помогнали на доста деца.
- Какво е мнението ви за Бербатов? Доста пъти сте били един против различен на терена като противници...
- Да, играхме в огромните дербита сред моя Арсенал и неговия Манчестър Юнайтед. Според мен Бербатов е един от най-хубавите нападатели и изобщо най-класните играчи, които са били на „ Олд Трафорд”. За националния тим на България той беше най-важният футболист. Вкара доста голове. Надявам се, че в този момент е образец за младите играчи. Те могат да научат много от един приказен футболист.
- Какви други мемоари имате от българския футбол?
- Лоши са. Заради вашия народен тим най-много. Ние, французите, в никакъв случай няма да забравим 1993 година. Бихте ни в Париж и това беше призрачен сън. За мен, за страната ми, за футболистите от националния ни тим, за треньора ни... Ние бяхме уверени, че сме се класирали на международното и последния мач е просто една условност. Така че, когато приказваме за футбол, България е неприятен спомен за французите. Но другояче няма какво неприятно да кажа за вас. И двата пъти в София бях посрещнат доста топло. И на летището, и в хотела, и на стадиона имаше хора, които ме чакаха за фотоси и подписи. Носиха фланелки на Арсенал. Много е прелестно да се почувстваш специфичен.
- Именно 1993 година е първата ви като професионален футболист в Мец. Ако изключим мача против Франция, какво мислите за нашия "златен " тим?
- Бях млад, само че помня освен този мач. България се радваше на отбор, който реализира доста. Мисля, че не сте имали друго по този начин мощно потомство. Разполагахте с футболисти за огромни мачове, за нощи като тази на „ Парк де Пренс”. Когато кажеш България, постоянно изплува името на Христо Стоичков. Той е най-големият ваш футболист в моите очи. Благодарение на него по света знаят къде се намира България. Щастие е за дребна страна да има фигура като Стоичков. Предполагам, че всички момчета във футбола ви желаят да са като него.
- На 18 ноември 1993 година най-големият състезателен вестник във Франция „ Екип” написа на първа страница „ Франция се класира за международното през 1998-а”. След този съдбовен за вас мач спечелихте всичко. Какво се промени във футбола на Франция?
- За французите беше доста тежко. Особено за треньора и за някои от футболистите. Някои стопираха кариерата си в националния тим. Федерацията сподели: „ Окей, пропущаме международното, само че би трябвало да се подготвим за бъдещето.” Под бъдеще се имаше поради мондиала през 1998 година, когато бяхме домакини. На треньорския пост пристигна Еме Жаке, който вкара много млади играчи в тима. Миксът се оказа решителен. Например Жаке вкара и мен в националния отбор. Това беше през 1996 година. Играх с Дешан, Блан, Десаи, Джоркаеф. Всички те бяха ужасно интелигентни играчи с голям опит. Когато си млад и влезеш в подобен отбор, е доста значимо да има кой да те насочи. Да схванеш футбола, да възприемеш философията на тима. Имах шанс. И по този начин пристигна международното през 1998 година.
- Вие играхте на шампионата, а Франция стана международен първенец. Разкажете ни за това знамение, което изживяхте.
- Наистина беше като приказка. Нашият тим беше доста добър. Ще се повторя, само че миксът сред остарели и млади беше най-важното. Еме Жаке, нашият треньор, беше стратегът. Най-важният мач на шампионата беше първият. Помня, че победихме Южна Африка с 3:0 в Марсилия. В никакъв случай не трябваше да позволим да стане неточност. Затова и напрежението бе огромно. Феновете ни подкрепяха същински, бяха чудесни.
- Започнахте с 3:0 против Южна Африка и завършихте с 3:0 на финала. Толкова ли беше елементарно да се победи Бразилия в мача за купата?
- Никога не е елементарно. Беше извънредно тежък мач. Играхме с голямо напрежение върху раменете. Да излезеш пред своя аудитория е хубаво, само че и извънредно мъчно. Феновете могат да са доста щастливи най-после, само че могат и да са в кошмарно въодушевление при загуба. Представете си да бяхме изгубили, да не бяхме вкарали гол? Напрежението беше смазващо. Вярно е, че стартирахме и завършихме с 3:0. Финалът беше нещо фантастично за нас - играчите. А за страната това бе финалът фантазия – Франция против Бразилия. Те бяха любимците, а ние – новобранците. Но както знаем - в един мач, в един край всичко е допустимо.
- Две години по-късно доста по-драматично спечелихте Евро 2000. По-добри ли бяхте като тим на шампионата в Холандия и Белгия? Със сигурност бяхте по-опитни.
- Това беше един тим, който завоюва двете най-големи вероятни купи. Федерацията промени единствено едно нещо – треньора. На международното ни води Еме Жаке, а на европейското Роже Льомер. Но всичко останало беше същото – тимът, духът, задачите. Направихме дубъл. И за всеки от нас беше необикновено. Все отново мисля, че тимът от 2000 година беше малко по-добър, в сравнение с този от 1998-а.
- Вярвахте ли, че можете да обърнете Италия на финала? До 90-ата минута „ адзурите” се виждаха като европейски първенци, водеха с 1:0...
- Помня какъв брой мъчно ни беше. Да играеш против Италия постоянно е по този начин. Знаете какви са италианските тимове. Изключително дисциплинирани, постоянни в отбрана, а напред имаха Дел Пиеро и Тоти. Ние в този мач нямахме избор, с изключение на да имаме вяра до края. Помня по какъв начин италианците скачаха на аварийна пейка, викаха „ Шампиони!”. Но… ние ги разочаровахме. Битката е до сетния момент.
- Вие сте един от тимовете, които тогава завоюваха със златен гол. Това предписание не съществува от дълго време. Смятате ли, че е заслужено един отбор да завоюва по този начин?
- Не е. Наистина не е почтено. Беше призрачен сън за италианците. Нямаш никакъв късмет за реакция. Помня, когато Давид Трезеге вкара гола, те схванаха какво е „ гейм оувър”. Всичко свърши. Затова се веселя, че ФИФА и УЕФА взеха решението да отстранен златния гол. Прекалено нечовечен е. По-добре мачът да се реши с дузпи. Да загубиш като италианците е призрачен сън за цялостен живот.
- Сега отново сме в една група за международното. Как виждате крайното класиране?
- Може би няма да повярвате, само че за мен постоянно квалификациите са били много оспорвани. Нормално е Франция да е любимецът в групата. Имаме огромен тим, само че не е елементарно. Шведите ни демонстрираха, че не сме непобедими, когато ни биха в последната минута. Трябва да сме фокусирани оптимално и да почитаме всички противници. Винаги дублирам, че всичко е допустимо даже за дребните тимове.
- Франция загуби финала на Евро 2016 и това беше като покруса за страната. Мислите ли, че с толкоз доста млади гении сте подготвени да станете международни първенци в Русия.
- Загубата от Португалия предходната година рани всички французи, само че най-вече звездите ни. Но по този начин е във футбола. Трябва да си учиш уроците в тази велика игра. Напрежението беше същото като през 1998 година против Бразилия. Тогава не бяхме любимци, а в този момент бяхме. Финалът е най-трудният мач в живота. Напълно друг е от останалите като атмосфера, като дух, като напрежение. Подобно на всеки французин и аз доста се вълнувам от мачовете на националния тим. А като виждам с какви гении разполагаме, считам, че бъдещето на френския футбол е ярко.
- Целият свят приказва за Килиан Мбапе. Какво мислите за него? Напрежението върху това момче е голямо изключително след предишния сезон и прехвърлянето му в ПСЖ. Ще се оправи ли?
- Килиан Мбапе е приказен футболист, а още на 19 години. Той е добър във всичко – отлична техника, дрибъл, асистенции, голове. Много е забавно по какъв начин ще продължи развиването си. В Монако израстваше с всеки мач. Все си мисля, че за него бе по-добре да бе останал още една година в този тим. Там е идеално място за развиване, тъй като градът е дребен, напрежението – също. Може да играе умерено. А когато си млад, това е най-важното за развиването ти. Но по какъвто и път да мине аз мисля, че Мбапе ще стане един популярен футболист.
- Вие сте същинска легенда на Арсенал. Сега сте дипломат на клуба. Арсенал доста искаше да вземе Мбапе. Вие давахте ли му съвет да пристигна при вас?
- Знаете какви пари бяха дадени за него. Мбапе е прекомерно безценен. Нормално е, тъй като е един от най-хубавите французи. Разбира се, че Мбапе щеше да е отлична покупка за „ артилеристите “. Но беше невероятно Арсенал да го купи. Цената му е необикновено висока.
- Арсенал е клуб с голяма френска връзка във ваше лице, в това на Арсен Венгер, Тиери Анри, Патрик Виера... Мислите ли, че почитателите на отбора бяха обективни към Венгер с апелите за разлъка?
- За мен – не. Мога да схвана, че от време на време са разочаровани. Имаше напрежение. Едни желаеха Венгер да напусне, други да остане. За мен не е почтено отношението, тъй като той си схваща от работата и е страховит човек. Венгер е идеалният треньор за Арсенал. Много съм благополучен, че продължи контракта си с две години. Това е добра вест. Най-важното нещо го направи – задържа Алексис Санчес и Месут Йозил. Подсили тима с трима-четирима футболисти.
- Венгер е извънредно сполучлив за Арсенал с три трофеи от Висшата лига. Но за какво в последните години клубът все е надалеч от първото място?
- Добър въпрос, на който обаче не знам отговора. Венгер в действителност е сполучлив като погледнем купите.
- Въпросът е за Висшата лига. И сега Арсенал е притежател на купата на Англия.
- Да, да, тъкмо по този начин е. Победихме Челси и това беше изключително значимо за Венгер. В сложен миг той съумя да се оправи с Челси на „ Уембли”. Вижте, аз играх шест години във Висшата лига. И повярвайте, че е необикновено мъчно във всеки мач. Сега Арсенал има потребност да се концентрира върху едно-единствено нещо. И това е да стане първенец на Англия следващата година.
- Това е задачата в Манчестър Юнайтед, в Манчестър Сити, в Челси, в Ливърпул. Какво очаквате от борбата за купата през този сезон?
- Много ще е мъчно. Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити ще са съществени кандидати. Ливърпул и Челси също. А и да не забравяме Тотнъм с техния млад, само че огромен треньор Маурисио Почетино. За всички тези тимове, включително и Арсенал, задачата е първото място. За страдание ние не участваме в Шампионската лига. Според мен най-хубавият образец за Арсенал е Челси от предишния сезон. Те се интересуваха единствено от един шампионат и това беше Висшата лига. В края на сезона я завоюваха. Това би трябвало да направи и Арсенал – да се концентрира единствено върху Висшата лига.
- Съгласен ли сте, че Висшата лига стана доста повече интернационална, в сравнение с британска? Повечето треньори са чужденци, съвсем всички звезди – също.
- Разбира се, че съм склонен. Когато гледаме тимовете, чужденците доминират. Английските клубове имат ужасно доста пари и могат да си разрешават да купуват френски, испански, италиански, немски звезди. Не знам дали Висшата лига е най-хубавата в Европа, само че сигурно е една от най-хубавите. Ако на следващия ден вземете изявление от най-хубавия български футболист, сигурен съм, че той ще ви каже, че фантазията му е да бъде във Висшата лига. Това е на всички места.
- Не мислите ли, че парите подлудиха футбола? Вече цена от 100 милиона евро даже не е впечатляваща.
- Футболът постоянно е вманиачен. Сезон след сезон парите се усилват. Такъв е пазарът. Има клубове, които могат да си разрешат да дават повече от 100 милиона. Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед могат да си разрешат безусловно всеки на света. Стига да го изискат същински.
- Мислите ли, че Реал и Барселона са с едно ходило над останалите грандове? Поне до това лято те посочваха, че могат да вземат всеки, който изискат.
- Съгласен съм. Реал е най-хубавият тим в Европа. Погледнете единствено с каква лекост победиха Ювентус във финала на Шампионската лига. Те могат да си разрешат всичко. Може би испанският футбол като цяло е на малко по-високо равнище от останалите съперници.
- Вие бяхте доста покрай спечелването на Шампионската лига освен това на вашия „ Стад де Франс”. Арсенал обаче загуби финала от Барселона с 1:2. Какво не ви доближи?
- Кошмарна вечер за Арсенал. Загубихме най-големия мач. Когато си футболист на Арсенал, би трябвало постоянно да се стремиш да печелиш титли. Тази нощ загубихме от Барселона. Да, беше в Париж, на „ Стад де Франс”. Бях купил билети за цялото семейство. Помня, че най-после плаках.
- И финален въпрос за Стилиян Петров. Играхте с него един сезон в Астън Вила. Какви са връзките ви?
- Стилиян Петров е моят човек. Беше мой капитан. Прекрасно момче. Човек с необикновен дух. На всяка подготовка се смееше и предаваше настроението на останалите. За мен беше чест и привилегия да играя с него. Знам какъв брой доста българските почитатели го обичат. Сега разбирам за какво. Той просто е добър човек.
- Стилиян съумя да пребори ужасна болест.
- Въобще не се сюрпризирам! Стилиян е боец в живота. А когато си боец, можеш да победиш всичко.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ