Актьорът легенда Васил Михайлов захвърли бастуна и се вихри като Дон Жуан
Легендарният артист Васил Михайлов, който през април тази година отпразнува 85-годишния си празник, захвърли бастуна и се развихри на сцената като най-известния прелъстител и воин на доста пиеси, книги и филми - Дон Жуан. Преди два дни Васил Михайлов, именуван от мнозина Капитан Петко челник, поради ролята, която изигра в едноименния сериал през 80-те, сподели, че макар влошеното си здраве, на сцената не помни всякаква болежка и възраст и показва страхотна физическа и психическа форма и актьорска игра.
Актьорът гостува в родния си град Стара Загора с постановката на Театър " Българска войска " " Завещанието на целомъдрения коцкар " от Анатолий Крим. Културен център „ Стара Загора “ беше претъпкан до краен лимит, а публиката подари Васил Михайлов и всички артисти от спектакъла с продължителни аплодисменти.
След края на представлението кметът Живко Тодоров подари на именития актьор картина на старозагорския художник Димо Генов.
Платното изобразява един от емблематичните фрагменти от серийния филм " Капитан Петко челник ", в който борецът за независимост е яхнал кон. С тази роля Васил Михайлов остана в сърцата на генерации българи.
„ За мен е голяма чест да поздравя великия българин и почетен жител на Стара Загора Васил Михайлов. Званието „ национален актьор “ към този момент не съществува, само че несъмнено мога да кажа, че господин Михайлов е актьорът на народа. Бъдете жив и здрав и постоянно добре пристигнали в родната Стара Загора! Гордея се, че съм ваш съгражданин, гордея се с всичко, което вършиме за развиването на изкуството в България! “, сподели Живко Тодоров.
Васил Михайлов сервира своите благодарности и се обърна към кмета и публиката с думите: „ Поздравявам кмета Живко Тодоров за тази невероятна зала, в която се намираме, за парковете и за всичко, което прави за Стара Загора! Благодаря на многочислената аудитория, която извърши Културен център „ Стара Загора! “.
С гостуването си обичаният артист направи самобитен подарък на съгражданите си във връзка своята 85-годишнина, която навърши на 7 април, само че тогава не можа да играе на сцена.
На сцената на Културен център „ Стара Загора “ Васил Михайлов се превъплъти в ролята на стар Дон Жуан, за който се носят митове с какъв брой доста дами е преспал. Лекарят преди малко му е съобщил, че е пристигнал краят и през днешния ден ще почине. Старият коцкар желае да се изповяда.
Пристига млад духовник, чийто живот се завърта на 180 градуса след признанията и насъбраната мъдрост на отиващия си съблазнител. Една смешно-мъдра история за любовта, за която би трябвало да се борим и да пазиме, накара цялостната до краен лимит зала да приветства актьорите Васил Михайлов, Тигран Торосян, Леонид Йовчев и Гергана Данданова, създали този ослепителен театър под режисурата на проф. Ивайло Христов.
„ Мога да ви описвам доста за Стара Загора, само че към този момент сили не останаха, започнах 86-ата година и от дълго време не вървя по турнета с мои пиеси “, призна от сцената след представлението Васил Михайлов. Направил компромис да пътува единствено до Стара Загора и Хасково, където се чувствал длъжен, тъй като играл в тамошния спектакъл като млад артист. Васил Михайлов описа, по какъв начин е израснал в блок, недалече от казармите и се радва, че на тяхно място е издигнат новият парк „ Артилерийски “.
Васил Михайлов, който е почетен жител на Стара Загора, получи като подарък и енциклопедия " Тракия " с цялата история на тракийското придвижване в България. Подари му я ръководителят на Тракийско сдружение „ Одринска епопея “ доктор Цанко Атанасов, златна роза от своите другари семейство Лена и Дечко Колеви.
След представлението Васил Михайлов дълго раздава подписи и се снима със свои фенове, съученици и другари от отминалите години в Стара Загора.
Пред тях именитият артист призна, че през последните години е закъсал със здравето и най-много с очите и с краката, само че когато е на сцената и усеща обичта на феновете не помни за всички заболявания и се усеща във форма.
Доайенът на Театър „ Българска войска “ също по този начин отслабна близо 20 кг, само че показа, че се усеща добре от това.
В последно време му било изключително значимо да не пълнее поради проблемите с краката. Тъкмо се нормализирал и към този момент ходел по-уверено и без болки, а качването на в допълнение тегло можело още веднъж да повлияе отрицателно на положението му. Положението с очите, на които има нелечима катаракта, овладял със специфични вносни очила.
Актьорът гостува в родния си град Стара Загора с постановката на Театър " Българска войска " " Завещанието на целомъдрения коцкар " от Анатолий Крим. Културен център „ Стара Загора “ беше претъпкан до краен лимит, а публиката подари Васил Михайлов и всички артисти от спектакъла с продължителни аплодисменти.
След края на представлението кметът Живко Тодоров подари на именития актьор картина на старозагорския художник Димо Генов.
Платното изобразява един от емблематичните фрагменти от серийния филм " Капитан Петко челник ", в който борецът за независимост е яхнал кон. С тази роля Васил Михайлов остана в сърцата на генерации българи.
„ За мен е голяма чест да поздравя великия българин и почетен жител на Стара Загора Васил Михайлов. Званието „ национален актьор “ към този момент не съществува, само че несъмнено мога да кажа, че господин Михайлов е актьорът на народа. Бъдете жив и здрав и постоянно добре пристигнали в родната Стара Загора! Гордея се, че съм ваш съгражданин, гордея се с всичко, което вършиме за развиването на изкуството в България! “, сподели Живко Тодоров.
Васил Михайлов сервира своите благодарности и се обърна към кмета и публиката с думите: „ Поздравявам кмета Живко Тодоров за тази невероятна зала, в която се намираме, за парковете и за всичко, което прави за Стара Загора! Благодаря на многочислената аудитория, която извърши Културен център „ Стара Загора! “.
С гостуването си обичаният артист направи самобитен подарък на съгражданите си във връзка своята 85-годишнина, която навърши на 7 април, само че тогава не можа да играе на сцена.
На сцената на Културен център „ Стара Загора “ Васил Михайлов се превъплъти в ролята на стар Дон Жуан, за който се носят митове с какъв брой доста дами е преспал. Лекарят преди малко му е съобщил, че е пристигнал краят и през днешния ден ще почине. Старият коцкар желае да се изповяда.
Пристига млад духовник, чийто живот се завърта на 180 градуса след признанията и насъбраната мъдрост на отиващия си съблазнител. Една смешно-мъдра история за любовта, за която би трябвало да се борим и да пазиме, накара цялостната до краен лимит зала да приветства актьорите Васил Михайлов, Тигран Торосян, Леонид Йовчев и Гергана Данданова, създали този ослепителен театър под режисурата на проф. Ивайло Христов.
„ Мога да ви описвам доста за Стара Загора, само че към този момент сили не останаха, започнах 86-ата година и от дълго време не вървя по турнета с мои пиеси “, призна от сцената след представлението Васил Михайлов. Направил компромис да пътува единствено до Стара Загора и Хасково, където се чувствал длъжен, тъй като играл в тамошния спектакъл като млад артист. Васил Михайлов описа, по какъв начин е израснал в блок, недалече от казармите и се радва, че на тяхно място е издигнат новият парк „ Артилерийски “.
Васил Михайлов, който е почетен жител на Стара Загора, получи като подарък и енциклопедия " Тракия " с цялата история на тракийското придвижване в България. Подари му я ръководителят на Тракийско сдружение „ Одринска епопея “ доктор Цанко Атанасов, златна роза от своите другари семейство Лена и Дечко Колеви.
След представлението Васил Михайлов дълго раздава подписи и се снима със свои фенове, съученици и другари от отминалите години в Стара Загора.
Пред тях именитият артист призна, че през последните години е закъсал със здравето и най-много с очите и с краката, само че когато е на сцената и усеща обичта на феновете не помни за всички заболявания и се усеща във форма.
Доайенът на Театър „ Българска войска “ също по този начин отслабна близо 20 кг, само че показа, че се усеща добре от това.
В последно време му било изключително значимо да не пълнее поради проблемите с краката. Тъкмо се нормализирал и към този момент ходел по-уверено и без болки, а качването на в допълнение тегло можело още веднъж да повлияе отрицателно на положението му. Положението с очите, на които има нелечима катаракта, овладял със специфични вносни очила.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ