Морфов плака за Навални: Стигнахме дотам, че само мъртвият може да каже истината
Премиерата на новата версия на спектакъла на Александър Морфов " Животът е прелестен ”, който в този момент носи заглавието " И въпреки всичко, Животът е прелестен ”, се трансформира в прочувствена изповед на режисьора за актуалната политическа обстановка в Русия и в България. Постановката е по пиесата “Самоубиецът ” на съветския драматург Николай Ердман, писана през 20-те години на ХХ век и която най-дълго е останала под тоталната възбрана на руската тоталитарна цензура – цели 60 години.
Пиесата е определяна като “реквием за заличаването на съветската интелигенция ”. Руският стихотворец Осип Манделщам написа: “Пиесата е за това, за какво продължихме да живеем, когато всичко ни тласкаше към самоубийство, до момента в който Ердман се обрече на мълчание, единствено и единствено, с цел да резервира живота си. ” Текстът е блестящо морално наказание на болшевишките господари в Кремъл през 20-те и 30-те години на предишния век, само че е явна и аналогията с днешна властническа Русия.
В препълнената огромна зала на " Театро оттук канала " в понеделник вечерта станала на крайници публиката бурно приветства актьорите от " И въпреки всичко, Животът е прелестен ”, както и Александър Морфов, който също излезе на сцената да се поклони и благодари на " своята крилата чета ", че е с него в този театър.
Със сълзи в очите и с огромно неспокойствие режисьорът бунтовник дръпна къса, само че доста гневна тирада против политиците. Малко преди този момент той алегорично легна в ковчега атрибут на сцената, който бе предопределен за основния воин в пиесата - Семьон Семьонич Подсекалников, изигран от Камен Донев.
" Извън цялата нечистотия и лошотия на този свят, отвън всичката страхотия на това, което ни спохожда и което ни дъвче, и ни тъпче, все пак, в това, което споделяме, в това, което описваме, в това, което играем, в това, което споделяме, мисля, че има доста възприятие, доста дълбочина, доста мисъл.
Това, което вършим сега е това, което стана в Русия с Навални. Както се споделя в този театър: " Само мъртвият може да каже истината. " Стигнахме до такава степен, до такова време, което не мога да допускам, че тази истина, писана през 1927 година се оказва вярна и че единствено мъртвият може да каже истината.
Да стигнем до такава степен, че целия свят е на колене пред думите на един човек, който към този момент е мъртъв - Навални. И ние нищо не сме способни да създадем. И ние продължаваме нищо да не сме способни да създадем. Ние продължаваме да сме мъртви кафези, продължаваме да мълчим и да си траем. Това е, което е ужасното.
И в тази нашата страна с всичките тези - и Бойко Борисовци, и Пеевски, и всички тези ужасни хора, които ни ръководят сега. А ние си мълчим и си траем. Кой е тоя Делян Пеевски, Бойко Борисов? Какви са тези отвратителни хора, които не престават да ни тъпчат? А ние си траем! ", извънредно прочувствен бе Александър Морфов. Той изрази гнева си против крадците и убийците, които " унищожиха нашата страна и които сега я ръководят с всички останали подлоги. " Режисьорът беше приветстван и от феновете в залата, и от актьорите на сцената.
Да поддържат Морфов на премиерата пристигнаха някогашният министър на културата скулпторът проф. Велислав Минеков със брачната половинка си актрисата Ани Вълчанова, както и артистът Александър Алексиев с жена си режисьорката Яна Титова. И Минеков, и Алексиев обществено неведнъж поддържаха изтъкнатия режисьор.
Актьорът Валери Йорданов, който е част от трупата на Народния спектакъл и който продължава да стачкува против дисциплинарното уволняване на режисьора тъкмо преди година, подари на Морфов почетен " Икар " за храброст, направен особено от българите в Чикаго.
Валери Йорданов не участваше в спектакъла " Животът е прелестен ", който режисьорът сложи в Народния преди 12 години. Но в този момент е част от новата режисура в " Театро ".
Спектакълът падна от афиша на Народния спектакъл поради отхвърли на Камен Донев да играе в спектакъла в символ на взаимност с Александър Морфов, който бе уволнен незаслужено съгласно артиста. Режисьорът сложи нова версия на постановката си в " Театро оттук канала ".
Към актьорите от " Животът е прелестен ” Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Иван Бърнев, Албена Колева, Руси Чанев, Валентин Танев в този момент се причисляват Валери Йорданов, Никола Додов, Линда Русева, Иванка Шекерова, Даниел Кукушев, Александра Костова, Цветан Апостолов, Румен Троев, които са поканени персонално от Александър Морфов. Режисьорът, както и артистите бяха отрупани с доста цветя от феновете.
Историята на безработния Семьон Семьонич Подсекалников, който един ден, обезверен от живота си, от жена си, от тъщата, от комуналната квартира, взема решение да се самоубие, тъй като по думите му животът е ужасяващ. И до момента в който героят на Камен Донев се кани да се пресели в различен свят, в комуналката един след различен се появяват представители на съветската интелигенция, на духовенството, на търговците, на сантименталните дами и на дамите, проповядващи свободната обич.
Всички те един през различен убеждават Семьон Семьонич да се самоубие в името на тяхната идея и по този начин да се трансформира в воин. Да се простреля в името на свободата на интелигенцията, на търговците, на религията... И неговата " гибел " се трансформира в бизнес, само че никой от тези, които подтикват героя на Камен Донев да се възнесе на небето и да се трансформира в знаме на митинга против несправедливостта, нямат смелостта сами да го създадат и да отстояват мнението си намерено. Затова избират да се крият зад него. Но в това време посредством неговата всеотдайност желаят като че ли да изчистят своята съвест.
Още преди 12 години Александър Морфов бе споделил, че " Животът е прелестен " не е пиеса за самоубийство, не е пиеса за гибел, а за един човек, който открива още веднъж живота, открива какъв брой животът е прелестен. За един човек, който стига до пъкъла, с цел да разбере в действителност, че животът е нещо доста скъпо.
Всъщност историята е за дребния човек, който най-сетне схваща какво значи да си същински човек, което той открива 30 минути преди гибелта, разсъждава режисьорът.
Снимки: Марина Чертова
Пиесата е определяна като “реквием за заличаването на съветската интелигенция ”. Руският стихотворец Осип Манделщам написа: “Пиесата е за това, за какво продължихме да живеем, когато всичко ни тласкаше към самоубийство, до момента в който Ердман се обрече на мълчание, единствено и единствено, с цел да резервира живота си. ” Текстът е блестящо морално наказание на болшевишките господари в Кремъл през 20-те и 30-те години на предишния век, само че е явна и аналогията с днешна властническа Русия.
В препълнената огромна зала на " Театро оттук канала " в понеделник вечерта станала на крайници публиката бурно приветства актьорите от " И въпреки всичко, Животът е прелестен ”, както и Александър Морфов, който също излезе на сцената да се поклони и благодари на " своята крилата чета ", че е с него в този театър.
Със сълзи в очите и с огромно неспокойствие режисьорът бунтовник дръпна къса, само че доста гневна тирада против политиците. Малко преди този момент той алегорично легна в ковчега атрибут на сцената, който бе предопределен за основния воин в пиесата - Семьон Семьонич Подсекалников, изигран от Камен Донев.
" Извън цялата нечистотия и лошотия на този свят, отвън всичката страхотия на това, което ни спохожда и което ни дъвче, и ни тъпче, все пак, в това, което споделяме, в това, което описваме, в това, което играем, в това, което споделяме, мисля, че има доста възприятие, доста дълбочина, доста мисъл.
Това, което вършим сега е това, което стана в Русия с Навални. Както се споделя в този театър: " Само мъртвият може да каже истината. " Стигнахме до такава степен, до такова време, което не мога да допускам, че тази истина, писана през 1927 година се оказва вярна и че единствено мъртвият може да каже истината.
Да стигнем до такава степен, че целия свят е на колене пред думите на един човек, който към този момент е мъртъв - Навални. И ние нищо не сме способни да създадем. И ние продължаваме нищо да не сме способни да създадем. Ние продължаваме да сме мъртви кафези, продължаваме да мълчим и да си траем. Това е, което е ужасното.
И в тази нашата страна с всичките тези - и Бойко Борисовци, и Пеевски, и всички тези ужасни хора, които ни ръководят сега. А ние си мълчим и си траем. Кой е тоя Делян Пеевски, Бойко Борисов? Какви са тези отвратителни хора, които не престават да ни тъпчат? А ние си траем! ", извънредно прочувствен бе Александър Морфов. Той изрази гнева си против крадците и убийците, които " унищожиха нашата страна и които сега я ръководят с всички останали подлоги. " Режисьорът беше приветстван и от феновете в залата, и от актьорите на сцената.
Да поддържат Морфов на премиерата пристигнаха някогашният министър на културата скулпторът проф. Велислав Минеков със брачната половинка си актрисата Ани Вълчанова, както и артистът Александър Алексиев с жена си режисьорката Яна Титова. И Минеков, и Алексиев обществено неведнъж поддържаха изтъкнатия режисьор.
Актьорът Валери Йорданов, който е част от трупата на Народния спектакъл и който продължава да стачкува против дисциплинарното уволняване на режисьора тъкмо преди година, подари на Морфов почетен " Икар " за храброст, направен особено от българите в Чикаго.
Валери Йорданов не участваше в спектакъла " Животът е прелестен ", който режисьорът сложи в Народния преди 12 години. Но в този момент е част от новата режисура в " Театро ".
Спектакълът падна от афиша на Народния спектакъл поради отхвърли на Камен Донев да играе в спектакъла в символ на взаимност с Александър Морфов, който бе уволнен незаслужено съгласно артиста. Режисьорът сложи нова версия на постановката си в " Театро оттук канала ".
Към актьорите от " Животът е прелестен ” Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Иван Бърнев, Албена Колева, Руси Чанев, Валентин Танев в този момент се причисляват Валери Йорданов, Никола Додов, Линда Русева, Иванка Шекерова, Даниел Кукушев, Александра Костова, Цветан Апостолов, Румен Троев, които са поканени персонално от Александър Морфов. Режисьорът, както и артистите бяха отрупани с доста цветя от феновете.
Историята на безработния Семьон Семьонич Подсекалников, който един ден, обезверен от живота си, от жена си, от тъщата, от комуналната квартира, взема решение да се самоубие, тъй като по думите му животът е ужасяващ. И до момента в който героят на Камен Донев се кани да се пресели в различен свят, в комуналката един след различен се появяват представители на съветската интелигенция, на духовенството, на търговците, на сантименталните дами и на дамите, проповядващи свободната обич.
Всички те един през различен убеждават Семьон Семьонич да се самоубие в името на тяхната идея и по този начин да се трансформира в воин. Да се простреля в името на свободата на интелигенцията, на търговците, на религията... И неговата " гибел " се трансформира в бизнес, само че никой от тези, които подтикват героя на Камен Донев да се възнесе на небето и да се трансформира в знаме на митинга против несправедливостта, нямат смелостта сами да го създадат и да отстояват мнението си намерено. Затова избират да се крият зад него. Но в това време посредством неговата всеотдайност желаят като че ли да изчистят своята съвест.
Още преди 12 години Александър Морфов бе споделил, че " Животът е прелестен " не е пиеса за самоубийство, не е пиеса за гибел, а за един човек, който открива още веднъж живота, открива какъв брой животът е прелестен. За един човек, който стига до пъкъла, с цел да разбере в действителност, че животът е нещо доста скъпо.
Всъщност историята е за дребния човек, който най-сетне схваща какво значи да си същински човек, което той открива 30 минути преди гибелта, разсъждава режисьорът.
Снимки: Марина Чертова
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ