Човек спасява умираща вълчица и нейните малки, но години по-късно тя му връща услугата
Легендa споделя една история от края на деведесетте години на предишния век. Историята се е случила в далечния север на американските гори.
Разхождайки се, локалният горски се натъква на ранен вълк. Осъзнавайки, че това е женска вълчица и се нуждае от помощта му, той я избавя. Но не предполагал, че ще пристигна ден в който тя ще му се отплати и ще избави неговият живот.
Местните описват, че историята почнала, когато горският изпълнявал рутинните си разходки из гората. Изведнъж се натъкнал на голям вълк. Уплашен до гибел, той спрял. Отнело му миг, само че скоро осъзнал, че лапата на вълка е уловена в капан.
Той се доближил до изтощения и засегнат вълк и забелял, че тя е цялостна с мляко и несъмнено има дребни наоколо. Той желал да я освободи от клопката, само че макар положението си, тя не го позволила.
Без да знае какво друго да направи, той тръгнал да търси нейната вълча бърлога с вярата, че може да помогне на дребните й. След като намерил бърлогата, той извикал гладните вълчета, които в последна сметка се доверили на индивида. Той хванал дребните, поставил ги в торба и ги завел при майка им.
Вълчицата незабавно помирисала дребните си и ги извикала. Бебетата се събрали към ранената си майка и скоро тя почнала да ги кърми. Човекът знаел, че и майка им има потребност от храна, и си спомнил, че по-рано денем забелязал мъртъв елен, и решил да нахрани вълчицата с месото му.
Знаейки, че вълчицата имала задоволително храна, с цел да издържи няколко дни, мъжът разположил лагера си наоколо, до момента в който обмислял опциите с цел да я освободи. На сутринта той разкрил дребните в лагера му да играят, до момента в който майка им гледала.
Ч
Това му дало концепция. Mоже би той би могъл да завоюва доверието на клетата вълчица посредством нейните вълчета. Той почнал да се приближава до нея, да й приказва, да я храни, до момента в който най-после тя го позволила до себе си. Най-накрая той съумял да освободи лапата й от стоманения капан.
Вместо да избяга, вълкчицата посочила своята признателност, като извикала мъжа и го поканила да я последва в гората. Там той видял глутницата й от 8 други вълка, които я приветствали назад с писък.
Той прекарал известно време на безвредна отдалеченост в наблюдаване на величествената глутница, до момента в който пристигнало време да си тръгне. Вълкът и дребните й го последвали за известно време. Сякаш желали да се сбогуват. Сякаш желали да кажат “благодаря ”, че избави нашето семейство, само че тяхната история не завършила до тук.
Четири години по-късно мъжът се върнал в гората. Посетил мястото на остарелия капан и се върнал там, където в миналото са живели вълците. Докато бил там, за злощастие, той се натъкнал на голяма мечка. Мечката почнала да го следва и не му оставила избор с изключение на да се покатери до най-близкото дърво. Страхувайки се за живота си, индивидът не знаел какво друго да направи с изключение на да вика за помощ с вярата някой да се отзове.
За негово облекчение вълците чули виковете, и в типичния си жанр обкръжили кръвожадното животно, спасявайки живота на горския. След като изплашената от вълците мечка си отишла, всички те си тръгнали като се изключи един.
Горският със свито сърце схванал, че това е неговата остаряла другарка вълчицата, която той в миналото е избавил.
Сега тя върнала сърдечният жест и към този момент можела да продължи по своят път. Горският в никакъв случай повече не се върнал в тази част на гората. В съзнанието му постоянно ще остане невероятната история за една вълчица, нейните дребни и благодарността на едно хищно животно.
Никой не може да каже дали историята е истина или не. Понякога не би трябвало да забравяме, че всяко едно положително ще ни се върне по един или различен метод. Светът е организиран по този начин, че положителното постоянно побеждава, без значение с какъв брой завист и негативност сме обкръжени всекидневно. Никога не би трябвало да губим религия.
Споделете тази публикация с вашите другари!
