Лазерният интернет може да се окаже достъпна алтернатива за отдалечени

Лазерният интернет може да се окаже налична опция за отдалечени райони. Фото: план X

Предаването на интернет по въздуха, посредством лазери, бе във фокуса на план на Alphabet – компанията-майка на Гугъл, само че това начинание бе загърбено от компанията. Едно друго начинание, наречено „ план Taara “, е съхранило постигнатото от първичния екип и преди броени дни показва жизнеспособността на технологията в нов тест сред два града, разграничени от река Конго.

Идеята на „ лазерния интернет “ е да свърже отдалечени райони с световната мрежа посредством лъчение на лазери от балони или някакъв различен тип летателни апарати на огромна височина. Използването на балоните се оказа несгодно. Но все пак в технологията на лазерите „ има живот “. В края на краищата безжичните оптични информационни системи биха могли да оказват помощ за свързването на общности, където не е допустимо да се построяват комплицирани мрежи от подземни оптични нишки и където клетъчният или сателитният интернет е неустойчив или прекомерно безценен.

Именно това е задачата на „ план Taara “. В най-новата софтуерна проява екипът излъчи интернет сигнал от Бразавил, Република Конго, до прилежащия град Киншаса в Демократична република Конго. Градовете са ситуирани на 4,8 км един от различен. Ако интернет връзката сред тях би била изграждана с обичайни оптични нишки за транспорт на интернет, ще са нужни повече от 400 км кабели, с цел да се преодолее бариерата – реката Конго. В резултат на това интернет връзките в Киншаса са надалеч по-скъпи.

В продължение на 20 дни въздушната лазерна връзка е осигурявала съвсем 700 TB данни със скорост до 20 Gbps, при наличност на услугата от 99,9%. Разбира се, предаването на тънкия лъч навън в никакъв случай няма да бъде изцяло надеждно заради намесата на птици, дъжд, мъгла и други краткотрайни физически „ загради “, които могат да попаднат на пътя на лазерния лъч. И въпреки всичко постигането на постоянна връзка е много удивително.

Голяма част от това се дължи на технологията, съгласно екипа. Лазерът – незабележим с невъоръжено око – е лъч с дебелината на съчка за зъби. Той може да попадне в соята цел с отклоняване не повече от 5 см при разстояние от 10 км. Приемният терминал е планиран да открива светлината от лазера-подател и да се „ заключва “ към лъча, като автоматизирано контролира огледалото, с цел да поддържа връзката, даже когато лъчът има отклонения.

И въпреки че комерсиалните разработки за сателитен интернет са към този момент много напреднали и покриват света със своите услуги, лазерната връзка ще има своето място, уверени са откривателите: това е най-малко още един инструмент за свързване на отдалечени райони и им разрешава да имат достъп до интернет по-надеждно и на по-добра цена.