Празнуваме Лазаровден
Лазаровден е един от най-красивите знаци на пролетта и природата. Днешният празник е обвързван с редица традиции, част от които се съблюдават от милиони българи, а други са останали живи в редица градове и села. Някои обаче са забравени в предишното.
Така да вземем за пример преди години традицията е била на този ден момците да желаят ръката на своите избраници. По мотив празника сме избрали 10 любопитни обстоятелството за Лазаровден и обвързваните с него традиции.
1. Няма непрекъснат ден в календара
Лазаровден е един от празниците, които нямат непрекъснат ден в календара. Той се отбелязва постоянно в съботата, предхождаща Великден. Нарича се още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. В библейския роман се свързва с Лазар, който Исус Христос възкресява на четвъртия ден след погребението му като признателност за неговото гостолюбие. Според писанията Лазар живее още 30 години в непоколебим пост. Лазаровден е част от Великденския празничен цикъл, който се характеризира с прехода от зимата към лятото, а от митологична позиция това е прекосяване от гибел към живот.
2. Христос възкресява Лазар
Лазаровден е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалена, който Исус изважда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие. Образът на Лазар в българската национална митология е с секира, разсичащ дърветата и разчистват пространства за хората.
3. Празник на нивите и горите
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, само че и празник на девойките, които, откакто лазаруват, могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват. Въпреки че е християнски празник, обичайното отбелязване на Лазаровден у нас не е обвързвано с легендата за възкръсналия Лазар, а с езически икономически обред.
4. Поставя начало на Пасхалното празненство
На Лазарова събота се слага началото на Пасхалното празненство. По време на св. литургия църквата популяризира Христос като възкресение и живот, който още преди своите премеждия и гибел, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно поради възкресяването на Лазар Христос бил прочут от народа като дълго чакания Месия, Цар Израилев, като осъществяване на старозаветните пророчества.
На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария завет дружно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.
5. Обичаят идва от древността
На този ден се извършва обичаят Лазаруване, който идва от древността. Той е зародил в епохата на праславянската общественост и е характерен за нашия обичай. Неговото в началото развиване е обвързвано с родово-племенните взаимоотношения. Участничките в обичая най-често са девойки до 12-13 години, девойки, които стъпват в моминството. Както коледарите пеят на момите, по този начин лазарките се обръщат с ария към ергените, назовават за изобилие и благодат и играят хоро.
6. Момите си избират кума
В другите краища на страната са непокътнати разнообразни предания. В Ловешко да вземем за пример директно след лазаруването девойките отиват край реката, където си избират кума или кумичка - девойката, на която авансово сплетеният венец от върбови клончета се понася най-бързо по течението на реката. Този ритуал се назовава кумичене. На втория ден на Великден на кумицата се носи специфичен самун – кукла с алено яйце в средата. В Източните и Средните Родопи пък лазарките извършват бит за дъжд.
7. Поверия витаят към него
Съществува вярване, че всеки дом, в който са пели лазарки, ще се радва на здраве и изобилие през идната година. Традицията повелява стопаните да подаряват девойките с яйца, орехи, пари. Ритуалното циркулиране има темперамент на вербална магия. Според друго вярване госпожица, която не е лазарувала, ще бъде отвлечена от дракон, влюбен в нея, а съгласно трето - лазарски песни се пеят единствено на Лазаровден , тъй като другояче ще вали град, а на момите ще им излязат циреи.
8. На места се прави задушница
В Североизточна България тук-там се прави така наречен Лазарска задушница. Според вярванията на Цветница се разпускат умрелите от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, в навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или точно на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница.
9. Днес късаме върбовите клончета
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден - Връбница (Цветница). В неделя по време на утренята се благославят върбови клончета и се раздават на миряните. Клонки държим в ръце по време на цялата литургия и по този начин демонстрираме, че и ние, както античните поданици на Йерусалим, посрещаме Исус Христос като Цар и Спасител.
10. Лазар и Лазарина с повод
На Лазаровден имен ден честват над 6000 българи. От тях над 4400 са мъже, а останалите - дами, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ). Повод да почерпят имат Лазар, Лазарина, Лъчезар, Лазарка, Лазо, Лалка и други Най-много обаче са именниците на следващия ден - на Цветница. Над 358 000 българи с имена на цветя и растения ще имат празник в неделя. На второ място по многочисленост е Ивановден.
Източник: Телеграф
Снимка: Етнографски музей навън " Етър "
Така да вземем за пример преди години традицията е била на този ден момците да желаят ръката на своите избраници. По мотив празника сме избрали 10 любопитни обстоятелството за Лазаровден и обвързваните с него традиции.
1. Няма непрекъснат ден в календара
Лазаровден е един от празниците, които нямат непрекъснат ден в календара. Той се отбелязва постоянно в съботата, предхождаща Великден. Нарича се още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. В библейския роман се свързва с Лазар, който Исус Христос възкресява на четвъртия ден след погребението му като признателност за неговото гостолюбие. Според писанията Лазар живее още 30 години в непоколебим пост. Лазаровден е част от Великденския празничен цикъл, който се характеризира с прехода от зимата към лятото, а от митологична позиция това е прекосяване от гибел към живот.
2. Христос възкресява Лазар
Лазаровден е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалена, който Исус изважда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие. Образът на Лазар в българската национална митология е с секира, разсичащ дърветата и разчистват пространства за хората.
3. Празник на нивите и горите
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, само че и празник на девойките, които, откакто лазаруват, могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват. Въпреки че е християнски празник, обичайното отбелязване на Лазаровден у нас не е обвързвано с легендата за възкръсналия Лазар, а с езически икономически обред.
4. Поставя начало на Пасхалното празненство
На Лазарова събота се слага началото на Пасхалното празненство. По време на св. литургия църквата популяризира Христос като възкресение и живот, който още преди своите премеждия и гибел, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно поради възкресяването на Лазар Христос бил прочут от народа като дълго чакания Месия, Цар Израилев, като осъществяване на старозаветните пророчества.
На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария завет дружно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.
5. Обичаят идва от древността
На този ден се извършва обичаят Лазаруване, който идва от древността. Той е зародил в епохата на праславянската общественост и е характерен за нашия обичай. Неговото в началото развиване е обвързвано с родово-племенните взаимоотношения. Участничките в обичая най-често са девойки до 12-13 години, девойки, които стъпват в моминството. Както коледарите пеят на момите, по този начин лазарките се обръщат с ария към ергените, назовават за изобилие и благодат и играят хоро.
6. Момите си избират кума
В другите краища на страната са непокътнати разнообразни предания. В Ловешко да вземем за пример директно след лазаруването девойките отиват край реката, където си избират кума или кумичка - девойката, на която авансово сплетеният венец от върбови клончета се понася най-бързо по течението на реката. Този ритуал се назовава кумичене. На втория ден на Великден на кумицата се носи специфичен самун – кукла с алено яйце в средата. В Източните и Средните Родопи пък лазарките извършват бит за дъжд.
7. Поверия витаят към него
Съществува вярване, че всеки дом, в който са пели лазарки, ще се радва на здраве и изобилие през идната година. Традицията повелява стопаните да подаряват девойките с яйца, орехи, пари. Ритуалното циркулиране има темперамент на вербална магия. Според друго вярване госпожица, която не е лазарувала, ще бъде отвлечена от дракон, влюбен в нея, а съгласно трето - лазарски песни се пеят единствено на Лазаровден , тъй като другояче ще вали град, а на момите ще им излязат циреи.
8. На места се прави задушница
В Североизточна България тук-там се прави така наречен Лазарска задушница. Според вярванията на Цветница се разпускат умрелите от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, в навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или точно на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница.
9. Днес късаме върбовите клончета
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден - Връбница (Цветница). В неделя по време на утренята се благославят върбови клончета и се раздават на миряните. Клонки държим в ръце по време на цялата литургия и по този начин демонстрираме, че и ние, както античните поданици на Йерусалим, посрещаме Исус Христос като Цар и Спасител.
10. Лазар и Лазарина с повод
На Лазаровден имен ден честват над 6000 българи. От тях над 4400 са мъже, а останалите - дами, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ). Повод да почерпят имат Лазар, Лазарина, Лъчезар, Лазарка, Лазо, Лалка и други Най-много обаче са именниците на следващия ден - на Цветница. Над 358 000 българи с имена на цветя и растения ще имат празник в неделя. На второ място по многочисленост е Ивановден.
Източник: Телеграф
Снимка: Етнографски музей навън " Етър "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ