Президентството на Тръмп - предизвикателство или заплаха за сигурността на Европа
Лаура Каяли, " Политико "
Може ли Европа сама да отблъсне съветска офанзива без помощта на нуклеарния чадър и поддръжката на Съединени американски щати?
Това е въпрос, който до момента е бил обект на фантастика. Но след нахлуването на Кремъл в Украйна и с повишаването на известността на Доналд Тръмп внезапно този въпрос се оказва напълно действителен за европейските политици.
Бившият - и може би предстоящ - президент на Съединени американски щати съгласно известията е декларирал на чиновниците на Европейския съюз, че няма да се притече на помощ на континента, в случай че той бъде атакуван. Но на Европа ще са нужни големи средства и от пет до 10 години, с цел да върне обратно десетилетията на незадоволителни вложения в армията и да възвърне индустриалната база, обявиха няколко сегашни и някогашни военни чиновници.
Това е време, с което Европа може да не разполага.
„ Политико “ прегледа опциите, с които Европа разполага сега, проектите ѝ за тяхното подсилване и последствията от възможния завършек на европейския Pax Americana - в това число полемиките в някои страни за нуждата от лични, самостоятелни нуклеарни възпиращи сили.
Нека стартираме с вида сюжет, който лишава от сън европейските стратегически плановици. Годината е 2027. Тръмп е в третата година от второто си президентство. В Украйна към момента се водят боеве, само че западната помощ е пресъхнала, а фронтовите линии са замразени от месеци. На другия завършек на света конфликтът за Тайван сред Пекин и Вашингтон придобива по-лош темперамент.
В този миг съветският президент Владимир Путин взема решение да нанесе удар.
Ракети обстрелват въздушната база Ämari в Естония. Стотици хиляди военнослужещи от Ленинградския боен окръг на Русия - закалени от годините на войната в Украйна и оборудвани с изтребители Су-57, танкове Т-14 " Армата ", безпилотни самолети, ракетни и мобилни артилерийски системи, способни да изстрелват хиляди снаряди дневно с помощта на годините на военна стопанска система - навлизат в Източна Естония.
Първите, които ще бъдат ударени, са силите на НАТО за засилено предно наличие от 2200 многонационални военнослужещи, ръководени от Обединеното кралство и подсилени от към 10 000 естонски военнослужещи и още хиляди локални доброволци.
Те отстъпват при удара, само че са създали това, за което са предопределени. Международните войски са сложени там не толкоз като бойна мощ, колкото като защитна мрежа, с цел да излагат на риск непознати животи и да показват увереност.
" То е по-скоро алегорично, в сравнение с военно решение, само че е значимо ", споделя Мишел Гоя, някогашен полковник от френската войска и боен историк, за актуалното наличие на НАТО в Прибалтика. " То демонстрира взаимност, че сме подготвени да умрем за Естония. Послание към руснаците: Ако желаете да нахлуете в Естония, ще би трябвало да убиете първо британците и канадците ".
При този сюжет обаче белият рицар на Европа няма желание да се притече на помощ. Тръмп е пренасочил множеството американски войски и военна техника, ситуирани на континента, към Индо-Тихоокеанския район и по този начин или другояче към този момент е дал знак на Путин, че няма да се тормози чак толкоз от акт на експанзия в Прибалтика.
" Тръмп може евентуално да подкопае възпиращата мощ на НАТО с един туит ", споделя Бенджамин Талис, старши помощник в немския мозъчен концерн DGAP.
В рамките на няколко дни Русия управлява Източна Естония, където живее огромна част от етническото съветско малцинство в страната. Кремъл афишира, че районът се е върнал към родината, и разгръща нуклеарния си чадър над новозавоюваните територии.
" Ако руснаците почувстват, че могат да се измъкнат, те ще окупират елементи от Източна Естония ", споделя Даниел Фрид, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Полша.
През 2014 година съдружниците от НАТО се ангажираха да изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за защита годишно; чака се през 2023 година повече страни членки да изпълнят тази цел, в сравнение с през 2021 година
Наглото нахлуване на Русия изправя Европа пред алтернатива. Путин не е нападнал целия алианс: Трябва ли да рискува нуклеарно възмездие поради елементи от Източна Естония? Или да не подхваща нищо, като освен обезпечи на Путин лесна победа, само че и трансформира гаранциите за сигурност на НАТО по член 5 в безполезна хартия - и даде на съветския президент тъкмо това, което желае.
" Путин и Русия схващат, че не могат да победят НАТО във военно отношение, а единствено в политическо, като на процедура създадат член 5 непотребен ", споделя Ед Арнолд, теоретичен помощник по въпросите на европейската сигурност в английския мозъчен концерн Royal United Services Institute (RUSI).
Колко евентуален е сходен сюжет?
Путин упорства, че концепцията е неуместна: " Русия няма никаква причина, никакъв интерес - нито геополитически, нито стопански, нито политически, нито боен - да води война със страните от НАТО ", съобщи той през декември.
Но въпреки това, той сподели преди време същото и за Украйна.
Във всеки случай паниката пораства.
През октомври украинският президент Володимир Зеленски предизвести, че в случай че Русия не бъде победена в Украйна, до 5 години тя може да е подготвена да нападне балтийските страни.
Изглежда, че неговите сътрудници водачи в Европа го слушат.
Германските военни са начертали " сюжет за учения ", който планува съветска офанзива в Сувалския пролом сред Полша и Литва в интервала сред тазгодишните президентски избори в Съединени американски щати и началото на 2025 година Подобно нахлуване би откъснало Прибалтика от останалата част на континентална Европа.
" Трябва да вземем под внимание, че един ден Владимир Путин може да нападне даже страна от НАТО ", съобщи по-рано този месец немският министър на защитата Борис Писториус и добави: " Нашите специалисти чакат интервал от пет до осем години, в който това би било допустимо ".
Антонио Мисироли, някогашен помощник-генерален секретар на НАТО, съобщи, че обстановка, " в която този тип американска гаранция не бъде оттеглена, а смекчена или направена по-несигурна ", може да изкуши Кремъл да се насочи към уязвима страна като Естония посредством хибридни способи или открита военна офанзива.
Нарастващият риск докара до апели към Европа да се приготви, преди да е станало прекомерно късно.
" Сега има прозорец, който може да продължи една, две, а може би и три години, през които би трябвало да влагаме още повече в сигурната защита ", предизвести предходната седмица началникът на защитата на Норвегия военачалник Ейрик Кристоферсен.
През декември Яцек Сивиера, началник на полското Бюро за национална сигурност, съобщи, че източният фланг на НАТО разполага единствено с три години, с цел да се приготви за борба.
" Това е моментът, в който би трябвало да се сътвори потенциал, който да е явен възпиращ фактор за евентуална съветска експанзия ", сподели той.
Всички са единомислещи за едно: В момента Европа е уязвима.
" Европа освен не е готова за война, само че и не се приготвя за война ", предизвестява Талис от немския мозъчен концерн DGAP.
Без Съединени американски щати Европейски Съюз не разполага нито с военно съоръжение, нито с жива мощ, с цел да се изправи против Москва в спор с висока активност. " Европейците нямат потенциала да се пазят ", сподели Фрид, някогашен дипломат на Съединени американски щати. " Защитата на Прибалтика ще се нуждае от съществени американски военни средства ".
Ако Кремъл нахлуе на следващия ден, европейските въоръжени сили ще се сблъскат с съветска войска, която е разрушена и окървавена от войната в Украйна, само че към момента е мощна бойна мощ. Миналата година Путин усили числеността на съветската войска (включително резервистите) до 3,3 млн. души, като добави 170 000 души, а над 600 000 души се борят в Украйна.
Въпреки загубите на бойното поле, Русия към момента превъзхожда европейските страни от НАТО по брой (макар и не по качество) на танкове, артилерийски системи и самолети. Освен това тя публично ще похарчи 4,4% от Брутният вътрешен продукт за защита през тази година, макар че действителната цифра евентуално е доста по-висока.
Без Вашингтон Европа евентуално ще се окаже извънредно незадоволително оборудвана. През декември някогашният генерал-лейтенант Марк Тис съобщи, че белгийската войска изпитва подобен дефицит на муниции и средства, че бойците " ще би трябвало да хвърлят камъни " малко след началото на всеки спор.
Съединени американски щати разполагат с към 100 000 военнослужещи, ситуирани в Европа, към една трета от тях в Германия и с малко, само че възходящо наличие в Полша. Суровите числа може и да не са огромни, само че от десетилетия те работят като гаранция за ангажираността на Вашингтон и като възпиращ фактор против експанзия.
" Цената на американския изолационизъм за Европа и света е международна война. Това е урок по история ", съобщи Олександър Мережко, украински народен представител и началник на парламентарната комисия по външни връзки.
НАТО сътвори сили за предно разполагане в страните от фронтовата линия; най-голямата от тях ще бъде ръководеното от Германия поделение в Литва, където Бундесверът възнамерява да изпрати 4800 военнослужещи до 2027 година Но европейските страни евентуално не биха могли даже да реалокират задоволително бързо подкрепления в Прибалтика, с цел да окажат бърза поддръжка на силите там, предизвестиха високопоставени представители на алианса.
След края на Студената война размерът на европейските армии се сви. Много европейски страни отстраниха непопулярните закони за наборна военна работа и минаха към професионални армии. Между 1989 година и 2022 година броят на военнослужещите в Европейски Съюз е намалял от 3,4 млн. на 1,3 млн. души.
Междувременно вероятността да се изправят против Москва без американска поддръжка накара някои в Европа да се замислят за немислимото до неотдавна: да разработят лични нуклеарни арсенали.
Ядрените оръжия в последна сметка са извънредно възпиращо средство - и войната в Украйна служи като поучителна история.
След разпадането на Съветския съюз Съединени американски щати и други страни принудиха Киев да се откаже от наследения боеприпас през 1994 година в подмяна на съветски и западни гаранции.
Дори по това време някои водачи смятаха, че това е доста рисковано решение. Френският президент Франсоа Митеран сякаш предизвестил украинския си сътрудник Леонид Кучма, че прави неточност: " Млади дребосъче, по този начин или другояче ще бъдеш излъган ".
Бил Клинтън, който по това време е президент на Съединени американски щати, съжалява за това. " Чувствам персонален дълг, тъй като ги накарах да се съгласят да се откажат от нуклеарните си оръжия. И никой от тях не вярваше, че Русия щеше да извърши това, в случай че Украйна към момента разполагаше с оръжията си ", съобщи Клинтън пред ирландската телевизия RTÉ предходната година.
Евентуално американско отдръпване би изложило на риск огромни елементи от Европейски Съюз, които са привикнали да се крият под нуклеарния чадър на Съединени американски щати.
" Европа няма опция да обезпечи нуклеарно въздържане по метода, по който го прави Америка, нито по размер, нито по обсег ", споделя Нийл Мелвин, откривател в RUSI.
Според Камил Гранд, някогашен помощник-генерален секретар на НАТО, а в този момент бележит помощник по политиките в Европейския съвет за външни връзки, Франция и Обединеното кралство към момента ще разполагат с нуклеарни оръжия, само че до каква степен и при какви условия ще могат да ги дават в услуга на своите съдружници, е отворен въпрос.
Обединеното кралство разполага с към 200 бойни глави, които отчасти дава за защитата на НАТО. Франция разполага с към 300, само че те са предопределени единствено за националната защита.
Последният въпрос е предмет на полемика: Този месец авторитетният френски специалист по защита и сигурност Жан-Доминик Мерше съобщи пред Le Point, че Франция би трябвало " по някакъв метод да показа " нуклеарните си оръжия с европейските си съдружници по същия метод, по който го прави Вашингтон.
Това е концепция, за която френският президент Еманюел Макрон загатна преди няколко години, само че която по този начин и не беше съществено проучена. В сряда Манфред Вебер, водач на дясноцентристката Европейска национална партия, съобщи, че това е диалог, който европейците би трябвало да възобновят.
Подобен ход би повдигнал още един въпрос: Може ли в действителност да се разчита, че Париж или Лондон ще рискуват нуклеарна война, с цел да спрат съветските войски да настъпят към Талин или Варшава?
" Какво значи да се разшири нуклеарният чадър към Полша? ", споделя Гоя, някогашен френски полковник. " Ще отприщим ли нуклеарен огън против Русия? Защото ще получим същия гърмеж на личната си земя. Никой не има вяра на тази вероятност ".
Несигурността накара европейските водачи да се борят за други благоприятни условия. През декември някогашният външен министър на Германия от групата на Зелените Йошка Фишер съобщи, че Европейски Съюз се нуждае от лични нуклеарни оръжия, макар че това повдига въпроса по какъв начин Европейски Съюз ще може да ръководи нуклеарни ударни сили.
Междувременно в Полша се чуват гласове, които приканват страната да построи собствен личен боеприпас.
" Ако интернационалният ред не е в положение да ни даде стопроцентови гаранции за заплашване и отбрана от съветско нахлуване ", съобщи Роберт Чеда, пенсиониран полски шпионин, в изявление за полски вести, " би трябвало да можем да си дадем правото да притежаваме национални нуклеарни оръжия ".
Подобни възгледи към момента са маргинални, само че евентуално ще се засилят по време на бъдещо президентство на Тръмп./БГНЕС
Може ли Европа сама да отблъсне съветска офанзива без помощта на нуклеарния чадър и поддръжката на Съединени американски щати?
Това е въпрос, който до момента е бил обект на фантастика. Но след нахлуването на Кремъл в Украйна и с повишаването на известността на Доналд Тръмп внезапно този въпрос се оказва напълно действителен за европейските политици.
Бившият - и може би предстоящ - президент на Съединени американски щати съгласно известията е декларирал на чиновниците на Европейския съюз, че няма да се притече на помощ на континента, в случай че той бъде атакуван. Но на Европа ще са нужни големи средства и от пет до 10 години, с цел да върне обратно десетилетията на незадоволителни вложения в армията и да възвърне индустриалната база, обявиха няколко сегашни и някогашни военни чиновници.
Това е време, с което Европа може да не разполага.
„ Политико “ прегледа опциите, с които Европа разполага сега, проектите ѝ за тяхното подсилване и последствията от възможния завършек на европейския Pax Americana - в това число полемиките в някои страни за нуждата от лични, самостоятелни нуклеарни възпиращи сили.
Нека стартираме с вида сюжет, който лишава от сън европейските стратегически плановици. Годината е 2027. Тръмп е в третата година от второто си президентство. В Украйна към момента се водят боеве, само че западната помощ е пресъхнала, а фронтовите линии са замразени от месеци. На другия завършек на света конфликтът за Тайван сред Пекин и Вашингтон придобива по-лош темперамент.
В този миг съветският президент Владимир Путин взема решение да нанесе удар.
Ракети обстрелват въздушната база Ämari в Естония. Стотици хиляди военнослужещи от Ленинградския боен окръг на Русия - закалени от годините на войната в Украйна и оборудвани с изтребители Су-57, танкове Т-14 " Армата ", безпилотни самолети, ракетни и мобилни артилерийски системи, способни да изстрелват хиляди снаряди дневно с помощта на годините на военна стопанска система - навлизат в Източна Естония.
Първите, които ще бъдат ударени, са силите на НАТО за засилено предно наличие от 2200 многонационални военнослужещи, ръководени от Обединеното кралство и подсилени от към 10 000 естонски военнослужещи и още хиляди локални доброволци.
Те отстъпват при удара, само че са създали това, за което са предопределени. Международните войски са сложени там не толкоз като бойна мощ, колкото като защитна мрежа, с цел да излагат на риск непознати животи и да показват увереност.
" То е по-скоро алегорично, в сравнение с военно решение, само че е значимо ", споделя Мишел Гоя, някогашен полковник от френската войска и боен историк, за актуалното наличие на НАТО в Прибалтика. " То демонстрира взаимност, че сме подготвени да умрем за Естония. Послание към руснаците: Ако желаете да нахлуете в Естония, ще би трябвало да убиете първо британците и канадците ".
При този сюжет обаче белият рицар на Европа няма желание да се притече на помощ. Тръмп е пренасочил множеството американски войски и военна техника, ситуирани на континента, към Индо-Тихоокеанския район и по този начин или другояче към този момент е дал знак на Путин, че няма да се тормози чак толкоз от акт на експанзия в Прибалтика.
" Тръмп може евентуално да подкопае възпиращата мощ на НАТО с един туит ", споделя Бенджамин Талис, старши помощник в немския мозъчен концерн DGAP.
В рамките на няколко дни Русия управлява Източна Естония, където живее огромна част от етническото съветско малцинство в страната. Кремъл афишира, че районът се е върнал към родината, и разгръща нуклеарния си чадър над новозавоюваните територии.
" Ако руснаците почувстват, че могат да се измъкнат, те ще окупират елементи от Източна Естония ", споделя Даниел Фрид, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Полша.
През 2014 година съдружниците от НАТО се ангажираха да изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за защита годишно; чака се през 2023 година повече страни членки да изпълнят тази цел, в сравнение с през 2021 година
Наглото нахлуване на Русия изправя Европа пред алтернатива. Путин не е нападнал целия алианс: Трябва ли да рискува нуклеарно възмездие поради елементи от Източна Естония? Или да не подхваща нищо, като освен обезпечи на Путин лесна победа, само че и трансформира гаранциите за сигурност на НАТО по член 5 в безполезна хартия - и даде на съветския президент тъкмо това, което желае.
" Путин и Русия схващат, че не могат да победят НАТО във военно отношение, а единствено в политическо, като на процедура създадат член 5 непотребен ", споделя Ед Арнолд, теоретичен помощник по въпросите на европейската сигурност в английския мозъчен концерн Royal United Services Institute (RUSI).
Колко евентуален е сходен сюжет?
Путин упорства, че концепцията е неуместна: " Русия няма никаква причина, никакъв интерес - нито геополитически, нито стопански, нито политически, нито боен - да води война със страните от НАТО ", съобщи той през декември.
Но въпреки това, той сподели преди време същото и за Украйна.
Във всеки случай паниката пораства.
През октомври украинският президент Володимир Зеленски предизвести, че в случай че Русия не бъде победена в Украйна, до 5 години тя може да е подготвена да нападне балтийските страни.
Изглежда, че неговите сътрудници водачи в Европа го слушат.
Германските военни са начертали " сюжет за учения ", който планува съветска офанзива в Сувалския пролом сред Полша и Литва в интервала сред тазгодишните президентски избори в Съединени американски щати и началото на 2025 година Подобно нахлуване би откъснало Прибалтика от останалата част на континентална Европа.
" Трябва да вземем под внимание, че един ден Владимир Путин може да нападне даже страна от НАТО ", съобщи по-рано този месец немският министър на защитата Борис Писториус и добави: " Нашите специалисти чакат интервал от пет до осем години, в който това би било допустимо ".
Антонио Мисироли, някогашен помощник-генерален секретар на НАТО, съобщи, че обстановка, " в която този тип американска гаранция не бъде оттеглена, а смекчена или направена по-несигурна ", може да изкуши Кремъл да се насочи към уязвима страна като Естония посредством хибридни способи или открита военна офанзива.
Нарастващият риск докара до апели към Европа да се приготви, преди да е станало прекомерно късно.
" Сега има прозорец, който може да продължи една, две, а може би и три години, през които би трябвало да влагаме още повече в сигурната защита ", предизвести предходната седмица началникът на защитата на Норвегия военачалник Ейрик Кристоферсен.
През декември Яцек Сивиера, началник на полското Бюро за национална сигурност, съобщи, че източният фланг на НАТО разполага единствено с три години, с цел да се приготви за борба.
" Това е моментът, в който би трябвало да се сътвори потенциал, който да е явен възпиращ фактор за евентуална съветска експанзия ", сподели той.
Всички са единомислещи за едно: В момента Европа е уязвима.
" Европа освен не е готова за война, само че и не се приготвя за война ", предизвестява Талис от немския мозъчен концерн DGAP.
Без Съединени американски щати Европейски Съюз не разполага нито с военно съоръжение, нито с жива мощ, с цел да се изправи против Москва в спор с висока активност. " Европейците нямат потенциала да се пазят ", сподели Фрид, някогашен дипломат на Съединени американски щати. " Защитата на Прибалтика ще се нуждае от съществени американски военни средства ".
Ако Кремъл нахлуе на следващия ден, европейските въоръжени сили ще се сблъскат с съветска войска, която е разрушена и окървавена от войната в Украйна, само че към момента е мощна бойна мощ. Миналата година Путин усили числеността на съветската войска (включително резервистите) до 3,3 млн. души, като добави 170 000 души, а над 600 000 души се борят в Украйна.
Въпреки загубите на бойното поле, Русия към момента превъзхожда европейските страни от НАТО по брой (макар и не по качество) на танкове, артилерийски системи и самолети. Освен това тя публично ще похарчи 4,4% от Брутният вътрешен продукт за защита през тази година, макар че действителната цифра евентуално е доста по-висока.
Без Вашингтон Европа евентуално ще се окаже извънредно незадоволително оборудвана. През декември някогашният генерал-лейтенант Марк Тис съобщи, че белгийската войска изпитва подобен дефицит на муниции и средства, че бойците " ще би трябвало да хвърлят камъни " малко след началото на всеки спор.
Съединени американски щати разполагат с към 100 000 военнослужещи, ситуирани в Европа, към една трета от тях в Германия и с малко, само че възходящо наличие в Полша. Суровите числа може и да не са огромни, само че от десетилетия те работят като гаранция за ангажираността на Вашингтон и като възпиращ фактор против експанзия.
" Цената на американския изолационизъм за Европа и света е международна война. Това е урок по история ", съобщи Олександър Мережко, украински народен представител и началник на парламентарната комисия по външни връзки.
НАТО сътвори сили за предно разполагане в страните от фронтовата линия; най-голямата от тях ще бъде ръководеното от Германия поделение в Литва, където Бундесверът възнамерява да изпрати 4800 военнослужещи до 2027 година Но европейските страни евентуално не биха могли даже да реалокират задоволително бързо подкрепления в Прибалтика, с цел да окажат бърза поддръжка на силите там, предизвестиха високопоставени представители на алианса.
След края на Студената война размерът на европейските армии се сви. Много европейски страни отстраниха непопулярните закони за наборна военна работа и минаха към професионални армии. Между 1989 година и 2022 година броят на военнослужещите в Европейски Съюз е намалял от 3,4 млн. на 1,3 млн. души.
Междувременно вероятността да се изправят против Москва без американска поддръжка накара някои в Европа да се замислят за немислимото до неотдавна: да разработят лични нуклеарни арсенали.
Ядрените оръжия в последна сметка са извънредно възпиращо средство - и войната в Украйна служи като поучителна история.
След разпадането на Съветския съюз Съединени американски щати и други страни принудиха Киев да се откаже от наследения боеприпас през 1994 година в подмяна на съветски и западни гаранции.
Дори по това време някои водачи смятаха, че това е доста рисковано решение. Френският президент Франсоа Митеран сякаш предизвестил украинския си сътрудник Леонид Кучма, че прави неточност: " Млади дребосъче, по този начин или другояче ще бъдеш излъган ".
Бил Клинтън, който по това време е президент на Съединени американски щати, съжалява за това. " Чувствам персонален дълг, тъй като ги накарах да се съгласят да се откажат от нуклеарните си оръжия. И никой от тях не вярваше, че Русия щеше да извърши това, в случай че Украйна към момента разполагаше с оръжията си ", съобщи Клинтън пред ирландската телевизия RTÉ предходната година.
Евентуално американско отдръпване би изложило на риск огромни елементи от Европейски Съюз, които са привикнали да се крият под нуклеарния чадър на Съединени американски щати.
" Европа няма опция да обезпечи нуклеарно въздържане по метода, по който го прави Америка, нито по размер, нито по обсег ", споделя Нийл Мелвин, откривател в RUSI.
Според Камил Гранд, някогашен помощник-генерален секретар на НАТО, а в този момент бележит помощник по политиките в Европейския съвет за външни връзки, Франция и Обединеното кралство към момента ще разполагат с нуклеарни оръжия, само че до каква степен и при какви условия ще могат да ги дават в услуга на своите съдружници, е отворен въпрос.
Обединеното кралство разполага с към 200 бойни глави, които отчасти дава за защитата на НАТО. Франция разполага с към 300, само че те са предопределени единствено за националната защита.
Последният въпрос е предмет на полемика: Този месец авторитетният френски специалист по защита и сигурност Жан-Доминик Мерше съобщи пред Le Point, че Франция би трябвало " по някакъв метод да показа " нуклеарните си оръжия с европейските си съдружници по същия метод, по който го прави Вашингтон.
Това е концепция, за която френският президент Еманюел Макрон загатна преди няколко години, само че която по този начин и не беше съществено проучена. В сряда Манфред Вебер, водач на дясноцентристката Европейска национална партия, съобщи, че това е диалог, който европейците би трябвало да възобновят.
Подобен ход би повдигнал още един въпрос: Може ли в действителност да се разчита, че Париж или Лондон ще рискуват нуклеарна война, с цел да спрат съветските войски да настъпят към Талин или Варшава?
" Какво значи да се разшири нуклеарният чадър към Полша? ", споделя Гоя, някогашен френски полковник. " Ще отприщим ли нуклеарен огън против Русия? Защото ще получим същия гърмеж на личната си земя. Никой не има вяра на тази вероятност ".
Несигурността накара европейските водачи да се борят за други благоприятни условия. През декември някогашният външен министър на Германия от групата на Зелените Йошка Фишер съобщи, че Европейски Съюз се нуждае от лични нуклеарни оръжия, макар че това повдига въпроса по какъв начин Европейски Съюз ще може да ръководи нуклеарни ударни сили.
Междувременно в Полша се чуват гласове, които приканват страната да построи собствен личен боеприпас.
" Ако интернационалният ред не е в положение да ни даде стопроцентови гаранции за заплашване и отбрана от съветско нахлуване ", съобщи Роберт Чеда, пенсиониран полски шпионин, в изявление за полски вести, " би трябвало да можем да си дадем правото да притежаваме национални нуклеарни оръжия ".
Подобни възгледи към момента са маргинални, само че евентуално ще се засилят по време на бъдещо президентство на Тръмп./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ