„Руските комплекси“ на Запада през погледа на един бивш премиер на Литва
Латвийците лишиха лиценза за лъчение на съветския опозиционен ефирен канал " Дождь ". Преди това каналът беше изпъден от Москва от Путин.
Латвийците сами би трябвало да преценяват до каква степен това решение е било юридически и политически обосновано. Раса Юкневичене (евродепутат от Литва - б.р.) и аз считаме, че това решение не е било нито доста вярно, нито стратегически умно. Решението беше посрещнато и с доста публични реакции в Литва, множеството от които бяха едни и същи: " това заслужават, тъй като всички са империалисти. Всички руснаци са сътрудници на Империята на злото ".
Руската демократична съпротива отговори с сходна гневна реакция. Това разгневи още повече както литовците, по този начин и латвийците.
Именно тази наша реакция ме подтикна да напиша този текст. Защото считам, че сходна реакция демонстрира проблемите, които имаме в личното си мислене и настройки. Психолозите го назовават проблем на психическите комплекси. Някои от тях могат да доведат до тежки болести на обществото. И ние би трябвало да приказваме за това намерено.
Трябва да проучваме личните си проблеми. Точно както съветската съпротива би трябвало първо да проучва своите. Често се усещаме по-праведни и по-добри от съветската опозиция; по тази причина сме по-склонни да проучваме на първо място нейните проблеми, само че не и своите. Това не е здравословен метод.
Ще се опитам да посоча в резюме тези наши съществени настройки, тези наши съществени " съветски " комплекси, които бяха изключително забележими в подтекста на историята на телевизия " Дождь ", които съгласно мен са неправилни, и ще се опитам да обясня за какво са неправилни.
Нагласа 1 - Русия е несъвместима с демокрацията
Мнозина в Литва и на Запад като цяло са се вкопчили в схващането, че Русия, заради своите държавнически обичаи, е изцяло непригодна за народна власт. Наследила доста държавни институции от татаро-монголското настъпление, постоянно е живяла в изискванията на автокрация, при царе, генерални секретари или властнически президенти, и в никакъв случай не е имала същински парламентаризъм и господство на закона. В Русия в никакъв случай не се е случило нещо сходно на Великата френска гражданска война, чиито настройки сътвориха днешния Запад. Ето за какво Западът би трябвало да спре наивно да мечтае за демократична Русия.
Струва си да се означи, че Путин непрекъснато се пробва да убеди Запада да има вяра в същото - че Русия няма късмет да стане демократична. С дейностите си Путин на процедура е основал и основава облика на дива, ориенталска Русия, която трови съперниците си, на нападателна страна с атомна бомба. Според Путин в такава страна в никакъв случай няма да има народна власт и по тази причина Западът би трябвало да спре да приказва наивно за такива вероятности, тъй като това може да изнерви Путин. Според Путин Западът просто би трябвало да се приспособява: да се приспособи към сегашната Русия, което значи, че Западът просто би трябвало да поддържа разговор с Путин, без значение от това по какъв начин се държи той.
Френският президент Еманюел Макрон е образец за това по какъв начин западните водачи са подготвени да одобряват тази теория, тъй като Макрон не има вяра, че Русия може да бъде друга. Последицата от това е, че някои западни водачи към момента са подготвени да " жертват " Украйна в геополитически проект, с цел да се " приспособят " към Путин.
Човек може да оцени по разнообразни способи причините, учредени на историческия детерминизъм, че Русия в никакъв случай няма да може да стане демократична, тъй като нейната история сякаш ѝ пречи да стане такава. Не имам вяра в сходни причини, тъй като съм виждал доста образци за страни или нации, които не са имали никакъв либерален опит, преди да се трансфорат в сполучливи демокрации в края на ХХ век.
Затова първият ми съвет по въпроса за нашите " съветски " комплекси е да не имаме вяра, че Русия в никакъв случай няма да стане народна власт. Или най-малко да се съмняваме в тези, които упорстват на това. Защото точно това твърди Путин.
Нагласа 2: Руснаците като народ не са подобаващи за народна власт
Често чуваме изказвания, че руснаците просто не са подобаващи за народна власт: всички те копнеят за възобновяване на империята и всички поддържат Путин и войната, която той стартира против Украйна. Че руснаците са мрачен, некултурен народ, чиито мозъци са промити от пропагандата. Че те нямат демократични инстинкти и в никакъв случай няма да имат такива, тъй че дано спрем да се заблуждаваме с илюзии за демократичните вероятности на Русия.
По този метод несъзнателно се трансформираме в нищо повече от елементарни расисти. Защото сходна настройка значи, че от наша позиция руснаците са недоразвита нация, тъкмо както някои хора в днешно време към момента мислят за хората от африкански генезис. Започваме да се възприемаме, съзнателно или не, като нация с по-високи генетични качества спрямо руснаците. Путин твърди противоположното: че единствено руснаците са " определеният народ " и че затова, съгласно него, руснаците могат да изтребят украинците.
Сред руснаците има разнообразни хора. Точно както и измежду литовците. Спомням си всеобщите демонстрации по времето на Горбачов, когато елементарните руснаци освен се бореха за народна власт в Русия, само че и подкрепяха независимостта на Литва. Не имам вяра, че такива гени могат да бъдат изгубени поради алкохола. Гените може и да са били " замазани " с четката на диктатурата и преследването, само че те не изчезват на никое място. И когато се появи опция, те избухват с голяма мощ. Точно както се случи през лятото на 2020 година в Беларус. Това е, което плаши Путин.
Нагласа 3: Обикновените руснаци и опозицията не потеглят с оръжие против режима в Кремъл
Все по-често се чуват недоволства на литовци, че освен елементарните руснаци, само че и водачите на демократичната съпротива не стачкуват по улиците против режима в Кремъл, не сграбчват оръжие и не се причисляват към битката против незаконната експанзия, целяща възобновяване на империята. Стотици хиляди руснаци избират да избягат от Русия, само че не и да подхващат дейности на опълчване в самата Русия, което би раздрусало основите на режима.
Вярно е, в Русия няма такива всеобщи митинги. Това разрешава на литовските " шампански революционери " (препратка към английските " шампански социалисти " или испанската " хайверена левица " ) да поучават демократичната съпротива, която е избягала от преследването на Путин, да " грабне оръжието ", да се върне в Русия. В същото време като че ли споделяме, че ние сигурно бихме го създали, в случай че бяхме на тяхно място, тъй като героично сме се борили за нашата самостоятелност и народна власт, взели участие сме в големи демонстрации, излезли сме на Балтийския път и сме свалили руската империя и комунистическата тирания.
Някак си толкоз елементарно се влияем от демагогията на самодоволните европейци. Забравяме, че преди перестройката на Горбачов не смеехме да организираме всеобщи манифестации или да протестираме по какъвто и да е различен метод. Имаше смела военна опозиция от страна на " горските братя " след Втората международна война, имаше смели дисиденти, които бяха затваряни и преследвани; имаше Ромас Каланта, който се самозапали в символ на митинг през 1972 година По времето на Брежнев обаче литовците не стачкуваха и не бягаха от руската войска, когато окупира Чехословакия или нахлу в Афганистан. Някои в Литва и в този момент се гордеят с " афганския " си опит.
Защо тогава не сме имали смелостта, на която в този момент желаеме да научим съветската съпротива? Защото човешки се страхувахме от гонене, затвор, наложително лекуване в психиатрия или просто от безмилостно съсипване на професионалната кариера. Ето за какво се разбунтувахме едвам когато повярвахме, че перестройката на Горбачов значи, че към този момент няма да попадаме в пандиза за присъединяване в протест. Русия в този момент обаче в действителност се влиза в пандиза. И за една обява във Facebook човек може получи 8 години каторжен труд. Или просто може да бъде токсичен. С " Новичок ".
Затова може би би трябвало да спрем да се разполагаме комфортно на дивана и да учим руснаците по какъв начин да се борят с подобен терористичен режим. Защото ние самите не сме се борили с него, когато сме били поробени. А даже и в този момент единствено малко на брой от нас биха се съпротивлявали.
Нагласа 4: Всички руснаци са групово отговорни за войната против Украйна, а опозицията би трябвало да бъде осъдена
Когато човек види бруталните военни закононарушения, осъществени от съветската войска в градовете Буча, Ирпен, Изюм, няма подозрение, че първото и най-просто прочувствено изказване, което му идва мислено, е, че всички руснаци са отговорни. Еднакво отговорни. Защото са разрешили на Путин да пристигна на власт, разрешили са на Путин да стане деспот, да стане агресор, тъй като не са протестирали.
В интерес на истината, част от груповата виновност за настоящия Путин е и на Запада, тъй като Западът поредно правеше отстъпки на Путин и се стремеше към разговор - даже след войната против Грузия през 2008 година и окупацията на Крим през 2014 година Защото огромна част от Европейски Съюз се остави да бъде опитомена от Кремъл със зависимостта от евтиния газ, " Северен поток " и яхтите на Абрамович. Така се стигна до парадигмата на Запад " единствено да не предизвикваме Путин ": да не предизвикваме Кремъл с поддръжка за интеграцията на Украйна, с битката за независимост на словото или събранията в Русия, с битката против отравянето на Навални. Затова Путин реагира все по-агресивно на неналичието на реакция от страна на Запада.
Можем да се оправдаем с това, че ние, литовците, реагирахме и крещяхме на всеослушание. Днес мнозина на Запад признават, че сме били прави. Но това не ни кара да се усещаме праведни, тъй като сме част от груповия Запад, за положително и за неприятно.
Разбира се, би било неточност да оправдаваме закононарушенията на Путин само въз основа на западното равнодушие или примирие. Но също по този начин би било неточност да превърнем всички руснаци в равноправни субекти на груповата виновност. Ние, няколко членове на Екологичен потенциал и известни западни специалисти, наскоро писахме за това един текст.
Ето един откъс него:
" В първите години след разгрома на хитлеристка Германия през 1945 година " груповата виновност " - обвиняването на всички германци за нацистката експанзия - беше насоката, по която съдружниците се отнасяха към немския народ.
Тази тактика беше умишлено прекъсната, откакто се разбра, че по този метод ще бъде застрашено построяването на демократична Германия. Колективната виновност беше сменена с по-селективен метод, при който германците, които потвърдено са се противопоставили на нацистите, бяха изцяло интегрирани в напъните за възобновяване на Германия. "
Трябва сами да си отговорим на въпроса кое е по-важно за нас и за Запада като цяло: да държим всички руснаци " групово виновни " и " групово отговорни " за закононарушенията на Путин или да сме същински загрижени за това по какъв начин да се борим против Путин дружно с неговите съперници и откакто бъде надвит, дружно да изградим една друга, предсказуема Русия.
Нагласа 5: Демокрацията в Русия може да бъде рискова за нас, тъй като Русия още веднъж ще набере мощ
Мнозина от нас знаят, че Русия, с властническия Путин отпред, става все по-слаба в политическо, икономическо и софтуерно отношение. Путин също схваща това, което е една от главните аргументи за неговата експанзия.
Разбираемо е също по този начин, че една промяна на Русия, която се връща към либерален път на развиване, ще й разреши да се върне на международните пазари и да поеме по пътя на общоприетата рационализация. Вероятно в този случай европейското използване през идващите десетилетия на " зелената договорка " също ще принуди Русия да трансформира стопанската система си и да се откаже от цялостната взаимозависимост от износа на петрол и газ. Това би разрешило на Русия да се трансформира в стопански сполучлива и постоянна страна.
Има обаче и литовци, които считат, че е по-добре да оставим Русия без народна власт, тъй като в случай че демокрацията ще ускори икономическата мощност на Русия, ние нямаме потребност от нея.
Такива литовски опасения се повтарят на всеки няколко години. Така през лятото на 2020 година, наши специалисти гръмко крещяха, че Литва прави сериозна неточност, като поддържа беларуската съпротива. Защото такава поддръжка сякаш отслабва Лукашенко, а Лукашенко сякаш е единственият поръчител на беларуския суверенитет. Докъде този " поръчител " докара Беларус, всички виждаме през днешния ден, само че никой не смее да признае, че тогава е сбъркал.
Не е изненадващо, че сходно мислене е доста публикувано в нашите страни. Тези дни стана ясно, че от подобен метод неотдавна се е заразил Ивар Аболинш, латвиец, който през днешния ден оглавява Националния съвет за електронни медии, който неотдавна лиши лиценза на съветската телевизия " Дождь ". Според медиите през 2014 година Аболиш обществено се е изказал срещу революцията на Майдана, тъй като е считал, че интеграцията на Украйна в Европейски Съюз ще бъде рискова, защото доста рускоговорящи ще се окажат в Европа. Той също по този начин счита, че режимът на Путин е добър за Русия, тъй като неговото ръководство не й разрешава да се разпадне, което още веднъж може да бъде рисково за Европа. Трябва обаче да се каже, че същият Ивар Аболинш, когато откакто му бяха припомнени предходните му думи, обществено призна, че тогава е сбъркал и се извини.
Световноизвестни политолози от дълго време са потвърдили, че демокрациите не водят война между тях. Склонността на властническите режими към военна експанзия е нещо, което следим още веднъж след 24 февруари. Следователно от позиция на личната ни сигурност съветската народна власт би била потребна за нас. Политолозите също по този начин са потвърдили, че демокрацията е по-стабилна в страни, които са задоволително богати и стопански развити (това не се отнася за страни, които изнасят нефт или газ). Бедността и демокрацията могат да бъдат сложни за съвместяване, защото бедността поражда политически радикализъм. Болезненият опит на Германия е добре прочут образец за това: след провалянето си в Първата международна война Германия обеднява от извънредно тежки репарации, а по-късно от международната рецесия от 1929 година, която докара до срив на нежната народна власт на Ваймарската република, което отвори вратата за ръководството на Хитлер.
Струва си да си напомним и опита на Запада след Втората международна война. Още през 1944 година, когато Съюзниците разискват по какъв начин да се оправят с разгромената немска стопанска система, е утвърден проектът на американския финансов министър Хенри Моргентау, който планува заличаване на немската тежка индустрия и делене на Германия на няколко самостоятелни страни. Този проект се основава на предпоставката, че това е единственият метод да се предотврати започването на Трета международна война 10 години по-късно.
В един от меморандумите, с които се утвърждава проектът " Моргентау ", се показва, че Германия в последна сметка би трябвало да се трансформира в " страна с най-вече аграрни и пасторален темперамент ".
След края на войната обаче американците бързо осъзнават, че този проект е неправилен, тъй като ще обрече германците на дълъг интервал на беднотия и ограничения, което ще даде опция на разнообразни радикали, в това число комунистите, подкрепяни от Сталин, да завоюват изборите.
Ето за какво още през 1946 година Съединени американски щати и президентът Хари С. Труман стартират да осъзнават, че главната цел на Съединени американски щати в следвоенна Европа е да защитят демокрациите от похищенията на Сталин. Те неотложно се отхвърлят от доктрината " Моргентау ". На 6 септември 1946 година държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Ф. Бърнс произнася в Щутгарт тирада, наречена от самите германци " речта на вярата ", в която всъщност " погребва " проекта " Моргентау " и обрисува вероятността за самостоятелна, демократична и стопански мощна Германия. През 1947 година Съединени американски щати афишират доктрината " Труман " и проекта " Маршал ", чието осъществяване е ориентирано към икономическото възобновяване на следвоенна Европа (включително Германия), с ясната геополитическа цел да отбрани европейските демокрации от радикализма на електората.
Ето за какво през днешния ден, когато обмисляме по какъв начин Западът ще би трябвало да се оправи с Русия, която е изгубила войната, би трябвало да мислим не за проектите на Моргентау, а нещо като проекта " Маршал " за демократична Русия.
Нагласа 6: Единственият метод да подсигуряваме сигурността си е да сложим висока ограда към Русия и по-късно да оставим затворената от света Русия да изгние и да се срине.
Някои в Литва считат, че можем да се оградим с висока ограда против Русия. Не единствено физическа ограда, само че и ограда по член 5 на НАТО и ограда от противоракетна защита. Те споделят също, че по този начин към този момент няма да се тормозим какво ще се случи с Русия по-нататък. Че е по-добре е да се превърнем в " балтийски Израел ", който, въпреки и заобиколен от стотици милиони враждебни араби, може да пази суверенитета си, да печели войни и в същото време да бъде новаторска нация, способна да притегля милиарди вложения.
Нямам нищо срещу тази фантазия. Просто не ми се коства доста реалистична. Защото, първо, ние не сме евреи, с целия им мъчителен и драматичен исторически опит, който е оформил неповторимата нация Израел.
Второ, Израел, макар че е заобиколен от стотици милиони араби, има привилегията да разполага с нуклеарни оръжия, до момента в който арабите нямат. Дори Иран към момента не разполага с такова.
Междувременно литовската " фантазия " за провалена и разграничена Русия е рискова, тъй като Русия е нуклеарна страна. Традиционната " смута " в Русия може да бъде освен доста кървава, само че и ужасяващо нуклеарна, или да бъде съпроводена с разпространяване на мародерски банди и терористи от групата " Вагнер " в Европа, на първо място през Литва. Защото в исторически проект пътят към Европа за съветските войни е минавал през Литва като най-удобен от географска позиция.
Наивно е (меко казано) да се чака, че няма да бъдем наранени от възможни разтърсвания в Русия. Нещо повече, вероятността за такива евентуални разтърсвания в Русия евентуално плаши някои западни водачи още в този момент. Ето за какво те се изкушават да бъдат внимателни към главната причина за такива евентуални разтърсвания - цялостната военна победа на Украйна над Русия.
Такива западни страхове са най-желаният и скъп съдружник на Путин.
***
Понякога ми се коства, че сходни настройки даже доминират измежду нас. Но все пак настоявам, че са неправилни и даже рискови.
На първо място, явно е, че някои от сегашните ни настройки са породени от това, което виждаме. Не единствено Путин, само че и цялата съветска войска се свързват с отчети за най-жестоки военни закононарушения. Невъзможно е просто да гледаш всичко това, без да изпитваш никакви усеща.
Солидарността е естествена реакция на това, както и омразата. Това е естествена прочувствена реакция и тази реакция е неизбежна.
Но това не е задоволително. Имаме доста по-голяма отговорност от това просто да се отдадем на ненавист. Отговорни сме пред бъдещите генерации да им помогнем да не живеят под такава опасност.
От десетилетия приказваме, че Русия на Путин е най-голямата опасност. Останалата част от Запада най-сетне се убеди в това. Ето за какво в този момент НАТО коренно укрепва основните си принадлежности за справяне с такава опасност.
Но възпирането и защитата не са задоволителни, с цел да изчезне опасността. Руската заплаха ще изчезне изцяло единствено в случай че Русия се трансформира в народна власт. Точно както опасността от нацистка Германия изчезна едвам когато тя беше принудена да се трансформира в народна власт след загубата на войната.
Затова западната политика по отношение на Русия би трябвало да има три посоки: въздържане, отбрана и промяна.
За да се реализира такава промяна, би трябвало да се помогне на съветския народ да изостави старите си фантазии за възобновяване на империята и да стартира да има вяра в нова фантазия за естествен живот в Русия.
Ето за какво тактиката за промяна, прилагана от Запада, би трябвало да включва на първо място проект за депутинизация на Русия (американците имаха проект за денацификация на Германия), който включва заличаване на постимперските фантазии: военно смазване на Русия в Украйна; арбитражен съд за Путин и неговите приближени; обща лустрация на политиците, администрацията, съдиите и силовите структури на сегашния режим; участие на Украйна в НАТО, което дефинитивно ще убие постимперските съветски фантазии.
От друга страна, сходна тактика би трябвало да включва проект за Силна Украйна в Европейски Съюз, тъй като образецът на мощна, просперираща Украйна може да бъде най-същественият тласък за елементарните руснаци да изискат смяна в самата Русия.
От друга страна, в подобен проект за промяна би трябвало да се контракти, че Западът ще работи доста по-интензивно с съветската съпротива и ще създава дружно с нея проекти за една друга Русия. В името на това Западът би трябвало да помогне на съветската съпротива да се сплоти през днешния ден и би трябвало да ѝ помогне да ускори връзката си с елементарните руснаци.
Когато Русия загуби войната, в нея може да се появят благоприятни условия за смяна. Важно е да сме подготвени да се възползваме от тези благоприятни условия. Западът би трябвало да е подготвен за това, ние би трябвало да сме подготвени за това и съветската съпротива би трябвало да е подготвена за това.
Намираме се в разгара на значими исторически събития. Берлинската стена един път падна. Имахме присъединяване в това. Сега може да паднат " кремълските стени ": стените на автокрацията, клептокрацията, експанзията и държавния тероризъм. Ние също имаме капацитета да допринесем за това. Но в случай че действаме рационално, а освен прочувствено.
Емоциите от време на време са комфортно прикритие за интелектуален мързел. По-лесно е да се осъжда, в сравнение с да се основава нещо друго. Повърхностният популизъм е вероятен и по патриотични и геополитически въпроси. Междувременно в наши дни не популизмът печели войни, а разсъдъкът и мъдростта.
За създателя: Андрюс Кубилюс (роден през 1956 във Вилнюс) е литовски политик, член на Сейма на Република Литва, министър-председател в интервала 1999-2000 година и 2008-2012 година, ръководител на партията Отечествен съюз (Консерватори на Литва) в интервала 2003-2015 година От 2019 година е народен представител в Европейския парламент от Литва, където членува във фракцията на Европейската национална партия.
Оригиналът на публикацията ( " Нашите " съветски " психически комплекси " ) е оповестен тук
Превод (със съкращения) Dir.bg
Латвийците сами би трябвало да преценяват до каква степен това решение е било юридически и политически обосновано. Раса Юкневичене (евродепутат от Литва - б.р.) и аз считаме, че това решение не е било нито доста вярно, нито стратегически умно. Решението беше посрещнато и с доста публични реакции в Литва, множеството от които бяха едни и същи: " това заслужават, тъй като всички са империалисти. Всички руснаци са сътрудници на Империята на злото ".
Руската демократична съпротива отговори с сходна гневна реакция. Това разгневи още повече както литовците, по този начин и латвийците.
Именно тази наша реакция ме подтикна да напиша този текст. Защото считам, че сходна реакция демонстрира проблемите, които имаме в личното си мислене и настройки. Психолозите го назовават проблем на психическите комплекси. Някои от тях могат да доведат до тежки болести на обществото. И ние би трябвало да приказваме за това намерено.
Трябва да проучваме личните си проблеми. Точно както съветската съпротива би трябвало първо да проучва своите. Често се усещаме по-праведни и по-добри от съветската опозиция; по тази причина сме по-склонни да проучваме на първо място нейните проблеми, само че не и своите. Това не е здравословен метод.
Ще се опитам да посоча в резюме тези наши съществени настройки, тези наши съществени " съветски " комплекси, които бяха изключително забележими в подтекста на историята на телевизия " Дождь ", които съгласно мен са неправилни, и ще се опитам да обясня за какво са неправилни.
Нагласа 1 - Русия е несъвместима с демокрацията
Мнозина в Литва и на Запад като цяло са се вкопчили в схващането, че Русия, заради своите държавнически обичаи, е изцяло непригодна за народна власт. Наследила доста държавни институции от татаро-монголското настъпление, постоянно е живяла в изискванията на автокрация, при царе, генерални секретари или властнически президенти, и в никакъв случай не е имала същински парламентаризъм и господство на закона. В Русия в никакъв случай не се е случило нещо сходно на Великата френска гражданска война, чиито настройки сътвориха днешния Запад. Ето за какво Западът би трябвало да спре наивно да мечтае за демократична Русия.
Струва си да се означи, че Путин непрекъснато се пробва да убеди Запада да има вяра в същото - че Русия няма късмет да стане демократична. С дейностите си Путин на процедура е основал и основава облика на дива, ориенталска Русия, която трови съперниците си, на нападателна страна с атомна бомба. Според Путин в такава страна в никакъв случай няма да има народна власт и по тази причина Западът би трябвало да спре да приказва наивно за такива вероятности, тъй като това може да изнерви Путин. Според Путин Западът просто би трябвало да се приспособява: да се приспособи към сегашната Русия, което значи, че Западът просто би трябвало да поддържа разговор с Путин, без значение от това по какъв начин се държи той.
Френският президент Еманюел Макрон е образец за това по какъв начин западните водачи са подготвени да одобряват тази теория, тъй като Макрон не има вяра, че Русия може да бъде друга. Последицата от това е, че някои западни водачи към момента са подготвени да " жертват " Украйна в геополитически проект, с цел да се " приспособят " към Путин.
Човек може да оцени по разнообразни способи причините, учредени на историческия детерминизъм, че Русия в никакъв случай няма да може да стане демократична, тъй като нейната история сякаш ѝ пречи да стане такава. Не имам вяра в сходни причини, тъй като съм виждал доста образци за страни или нации, които не са имали никакъв либерален опит, преди да се трансфорат в сполучливи демокрации в края на ХХ век.
Затова първият ми съвет по въпроса за нашите " съветски " комплекси е да не имаме вяра, че Русия в никакъв случай няма да стане народна власт. Или най-малко да се съмняваме в тези, които упорстват на това. Защото точно това твърди Путин.
Нагласа 2: Руснаците като народ не са подобаващи за народна власт
Често чуваме изказвания, че руснаците просто не са подобаващи за народна власт: всички те копнеят за възобновяване на империята и всички поддържат Путин и войната, която той стартира против Украйна. Че руснаците са мрачен, некултурен народ, чиито мозъци са промити от пропагандата. Че те нямат демократични инстинкти и в никакъв случай няма да имат такива, тъй че дано спрем да се заблуждаваме с илюзии за демократичните вероятности на Русия.
По този метод несъзнателно се трансформираме в нищо повече от елементарни расисти. Защото сходна настройка значи, че от наша позиция руснаците са недоразвита нация, тъкмо както някои хора в днешно време към момента мислят за хората от африкански генезис. Започваме да се възприемаме, съзнателно или не, като нация с по-високи генетични качества спрямо руснаците. Путин твърди противоположното: че единствено руснаците са " определеният народ " и че затова, съгласно него, руснаците могат да изтребят украинците.
Сред руснаците има разнообразни хора. Точно както и измежду литовците. Спомням си всеобщите демонстрации по времето на Горбачов, когато елементарните руснаци освен се бореха за народна власт в Русия, само че и подкрепяха независимостта на Литва. Не имам вяра, че такива гени могат да бъдат изгубени поради алкохола. Гените може и да са били " замазани " с четката на диктатурата и преследването, само че те не изчезват на никое място. И когато се появи опция, те избухват с голяма мощ. Точно както се случи през лятото на 2020 година в Беларус. Това е, което плаши Путин.
Нагласа 3: Обикновените руснаци и опозицията не потеглят с оръжие против режима в Кремъл
Все по-често се чуват недоволства на литовци, че освен елементарните руснаци, само че и водачите на демократичната съпротива не стачкуват по улиците против режима в Кремъл, не сграбчват оръжие и не се причисляват към битката против незаконната експанзия, целяща възобновяване на империята. Стотици хиляди руснаци избират да избягат от Русия, само че не и да подхващат дейности на опълчване в самата Русия, което би раздрусало основите на режима.
Вярно е, в Русия няма такива всеобщи митинги. Това разрешава на литовските " шампански революционери " (препратка към английските " шампански социалисти " или испанската " хайверена левица " ) да поучават демократичната съпротива, която е избягала от преследването на Путин, да " грабне оръжието ", да се върне в Русия. В същото време като че ли споделяме, че ние сигурно бихме го създали, в случай че бяхме на тяхно място, тъй като героично сме се борили за нашата самостоятелност и народна власт, взели участие сме в големи демонстрации, излезли сме на Балтийския път и сме свалили руската империя и комунистическата тирания.
Някак си толкоз елементарно се влияем от демагогията на самодоволните европейци. Забравяме, че преди перестройката на Горбачов не смеехме да организираме всеобщи манифестации или да протестираме по какъвто и да е различен метод. Имаше смела военна опозиция от страна на " горските братя " след Втората международна война, имаше смели дисиденти, които бяха затваряни и преследвани; имаше Ромас Каланта, който се самозапали в символ на митинг през 1972 година По времето на Брежнев обаче литовците не стачкуваха и не бягаха от руската войска, когато окупира Чехословакия или нахлу в Афганистан. Някои в Литва и в този момент се гордеят с " афганския " си опит.
Защо тогава не сме имали смелостта, на която в този момент желаеме да научим съветската съпротива? Защото човешки се страхувахме от гонене, затвор, наложително лекуване в психиатрия или просто от безмилостно съсипване на професионалната кариера. Ето за какво се разбунтувахме едвам когато повярвахме, че перестройката на Горбачов значи, че към този момент няма да попадаме в пандиза за присъединяване в протест. Русия в този момент обаче в действителност се влиза в пандиза. И за една обява във Facebook човек може получи 8 години каторжен труд. Или просто може да бъде токсичен. С " Новичок ".
Затова може би би трябвало да спрем да се разполагаме комфортно на дивана и да учим руснаците по какъв начин да се борят с подобен терористичен режим. Защото ние самите не сме се борили с него, когато сме били поробени. А даже и в този момент единствено малко на брой от нас биха се съпротивлявали.
Нагласа 4: Всички руснаци са групово отговорни за войната против Украйна, а опозицията би трябвало да бъде осъдена
Когато човек види бруталните военни закононарушения, осъществени от съветската войска в градовете Буча, Ирпен, Изюм, няма подозрение, че първото и най-просто прочувствено изказване, което му идва мислено, е, че всички руснаци са отговорни. Еднакво отговорни. Защото са разрешили на Путин да пристигна на власт, разрешили са на Путин да стане деспот, да стане агресор, тъй като не са протестирали.
В интерес на истината, част от груповата виновност за настоящия Путин е и на Запада, тъй като Западът поредно правеше отстъпки на Путин и се стремеше към разговор - даже след войната против Грузия през 2008 година и окупацията на Крим през 2014 година Защото огромна част от Европейски Съюз се остави да бъде опитомена от Кремъл със зависимостта от евтиния газ, " Северен поток " и яхтите на Абрамович. Така се стигна до парадигмата на Запад " единствено да не предизвикваме Путин ": да не предизвикваме Кремъл с поддръжка за интеграцията на Украйна, с битката за независимост на словото или събранията в Русия, с битката против отравянето на Навални. Затова Путин реагира все по-агресивно на неналичието на реакция от страна на Запада.
Можем да се оправдаем с това, че ние, литовците, реагирахме и крещяхме на всеослушание. Днес мнозина на Запад признават, че сме били прави. Но това не ни кара да се усещаме праведни, тъй като сме част от груповия Запад, за положително и за неприятно.
Разбира се, би било неточност да оправдаваме закононарушенията на Путин само въз основа на западното равнодушие или примирие. Но също по този начин би било неточност да превърнем всички руснаци в равноправни субекти на груповата виновност. Ние, няколко членове на Екологичен потенциал и известни западни специалисти, наскоро писахме за това един текст.
Ето един откъс него:
" В първите години след разгрома на хитлеристка Германия през 1945 година " груповата виновност " - обвиняването на всички германци за нацистката експанзия - беше насоката, по която съдружниците се отнасяха към немския народ.
Тази тактика беше умишлено прекъсната, откакто се разбра, че по този метод ще бъде застрашено построяването на демократична Германия. Колективната виновност беше сменена с по-селективен метод, при който германците, които потвърдено са се противопоставили на нацистите, бяха изцяло интегрирани в напъните за възобновяване на Германия. "
Трябва сами да си отговорим на въпроса кое е по-важно за нас и за Запада като цяло: да държим всички руснаци " групово виновни " и " групово отговорни " за закононарушенията на Путин или да сме същински загрижени за това по какъв начин да се борим против Путин дружно с неговите съперници и откакто бъде надвит, дружно да изградим една друга, предсказуема Русия.
Нагласа 5: Демокрацията в Русия може да бъде рискова за нас, тъй като Русия още веднъж ще набере мощ
Мнозина от нас знаят, че Русия, с властническия Путин отпред, става все по-слаба в политическо, икономическо и софтуерно отношение. Путин също схваща това, което е една от главните аргументи за неговата експанзия.
Разбираемо е също по този начин, че една промяна на Русия, която се връща към либерален път на развиване, ще й разреши да се върне на международните пазари и да поеме по пътя на общоприетата рационализация. Вероятно в този случай европейското използване през идващите десетилетия на " зелената договорка " също ще принуди Русия да трансформира стопанската система си и да се откаже от цялостната взаимозависимост от износа на петрол и газ. Това би разрешило на Русия да се трансформира в стопански сполучлива и постоянна страна.
Има обаче и литовци, които считат, че е по-добре да оставим Русия без народна власт, тъй като в случай че демокрацията ще ускори икономическата мощност на Русия, ние нямаме потребност от нея.
Такива литовски опасения се повтарят на всеки няколко години. Така през лятото на 2020 година, наши специалисти гръмко крещяха, че Литва прави сериозна неточност, като поддържа беларуската съпротива. Защото такава поддръжка сякаш отслабва Лукашенко, а Лукашенко сякаш е единственият поръчител на беларуския суверенитет. Докъде този " поръчител " докара Беларус, всички виждаме през днешния ден, само че никой не смее да признае, че тогава е сбъркал.
Не е изненадващо, че сходно мислене е доста публикувано в нашите страни. Тези дни стана ясно, че от подобен метод неотдавна се е заразил Ивар Аболинш, латвиец, който през днешния ден оглавява Националния съвет за електронни медии, който неотдавна лиши лиценза на съветската телевизия " Дождь ". Според медиите през 2014 година Аболиш обществено се е изказал срещу революцията на Майдана, тъй като е считал, че интеграцията на Украйна в Европейски Съюз ще бъде рискова, защото доста рускоговорящи ще се окажат в Европа. Той също по този начин счита, че режимът на Путин е добър за Русия, тъй като неговото ръководство не й разрешава да се разпадне, което още веднъж може да бъде рисково за Европа. Трябва обаче да се каже, че същият Ивар Аболинш, когато откакто му бяха припомнени предходните му думи, обществено призна, че тогава е сбъркал и се извини.
Световноизвестни политолози от дълго време са потвърдили, че демокрациите не водят война между тях. Склонността на властническите режими към военна експанзия е нещо, което следим още веднъж след 24 февруари. Следователно от позиция на личната ни сигурност съветската народна власт би била потребна за нас. Политолозите също по този начин са потвърдили, че демокрацията е по-стабилна в страни, които са задоволително богати и стопански развити (това не се отнася за страни, които изнасят нефт или газ). Бедността и демокрацията могат да бъдат сложни за съвместяване, защото бедността поражда политически радикализъм. Болезненият опит на Германия е добре прочут образец за това: след провалянето си в Първата международна война Германия обеднява от извънредно тежки репарации, а по-късно от международната рецесия от 1929 година, която докара до срив на нежната народна власт на Ваймарската република, което отвори вратата за ръководството на Хитлер.
Струва си да си напомним и опита на Запада след Втората международна война. Още през 1944 година, когато Съюзниците разискват по какъв начин да се оправят с разгромената немска стопанска система, е утвърден проектът на американския финансов министър Хенри Моргентау, който планува заличаване на немската тежка индустрия и делене на Германия на няколко самостоятелни страни. Този проект се основава на предпоставката, че това е единственият метод да се предотврати започването на Трета международна война 10 години по-късно.
В един от меморандумите, с които се утвърждава проектът " Моргентау ", се показва, че Германия в последна сметка би трябвало да се трансформира в " страна с най-вече аграрни и пасторален темперамент ".
След края на войната обаче американците бързо осъзнават, че този проект е неправилен, тъй като ще обрече германците на дълъг интервал на беднотия и ограничения, което ще даде опция на разнообразни радикали, в това число комунистите, подкрепяни от Сталин, да завоюват изборите.
Ето за какво още през 1946 година Съединени американски щати и президентът Хари С. Труман стартират да осъзнават, че главната цел на Съединени американски щати в следвоенна Европа е да защитят демокрациите от похищенията на Сталин. Те неотложно се отхвърлят от доктрината " Моргентау ". На 6 септември 1946 година държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Ф. Бърнс произнася в Щутгарт тирада, наречена от самите германци " речта на вярата ", в която всъщност " погребва " проекта " Моргентау " и обрисува вероятността за самостоятелна, демократична и стопански мощна Германия. През 1947 година Съединени американски щати афишират доктрината " Труман " и проекта " Маршал ", чието осъществяване е ориентирано към икономическото възобновяване на следвоенна Европа (включително Германия), с ясната геополитическа цел да отбрани европейските демокрации от радикализма на електората.
Ето за какво през днешния ден, когато обмисляме по какъв начин Западът ще би трябвало да се оправи с Русия, която е изгубила войната, би трябвало да мислим не за проектите на Моргентау, а нещо като проекта " Маршал " за демократична Русия.
Нагласа 6: Единственият метод да подсигуряваме сигурността си е да сложим висока ограда към Русия и по-късно да оставим затворената от света Русия да изгние и да се срине.
Някои в Литва считат, че можем да се оградим с висока ограда против Русия. Не единствено физическа ограда, само че и ограда по член 5 на НАТО и ограда от противоракетна защита. Те споделят също, че по този начин към този момент няма да се тормозим какво ще се случи с Русия по-нататък. Че е по-добре е да се превърнем в " балтийски Израел ", който, въпреки и заобиколен от стотици милиони враждебни араби, може да пази суверенитета си, да печели войни и в същото време да бъде новаторска нация, способна да притегля милиарди вложения.
Нямам нищо срещу тази фантазия. Просто не ми се коства доста реалистична. Защото, първо, ние не сме евреи, с целия им мъчителен и драматичен исторически опит, който е оформил неповторимата нация Израел.
Второ, Израел, макар че е заобиколен от стотици милиони араби, има привилегията да разполага с нуклеарни оръжия, до момента в който арабите нямат. Дори Иран към момента не разполага с такова.
Междувременно литовската " фантазия " за провалена и разграничена Русия е рискова, тъй като Русия е нуклеарна страна. Традиционната " смута " в Русия може да бъде освен доста кървава, само че и ужасяващо нуклеарна, или да бъде съпроводена с разпространяване на мародерски банди и терористи от групата " Вагнер " в Европа, на първо място през Литва. Защото в исторически проект пътят към Европа за съветските войни е минавал през Литва като най-удобен от географска позиция.
Наивно е (меко казано) да се чака, че няма да бъдем наранени от възможни разтърсвания в Русия. Нещо повече, вероятността за такива евентуални разтърсвания в Русия евентуално плаши някои западни водачи още в този момент. Ето за какво те се изкушават да бъдат внимателни към главната причина за такива евентуални разтърсвания - цялостната военна победа на Украйна над Русия.
Такива западни страхове са най-желаният и скъп съдружник на Путин.
***
Понякога ми се коства, че сходни настройки даже доминират измежду нас. Но все пак настоявам, че са неправилни и даже рискови.
На първо място, явно е, че някои от сегашните ни настройки са породени от това, което виждаме. Не единствено Путин, само че и цялата съветска войска се свързват с отчети за най-жестоки военни закононарушения. Невъзможно е просто да гледаш всичко това, без да изпитваш никакви усеща.
Солидарността е естествена реакция на това, както и омразата. Това е естествена прочувствена реакция и тази реакция е неизбежна.
Но това не е задоволително. Имаме доста по-голяма отговорност от това просто да се отдадем на ненавист. Отговорни сме пред бъдещите генерации да им помогнем да не живеят под такава опасност.
От десетилетия приказваме, че Русия на Путин е най-голямата опасност. Останалата част от Запада най-сетне се убеди в това. Ето за какво в този момент НАТО коренно укрепва основните си принадлежности за справяне с такава опасност.
Но възпирането и защитата не са задоволителни, с цел да изчезне опасността. Руската заплаха ще изчезне изцяло единствено в случай че Русия се трансформира в народна власт. Точно както опасността от нацистка Германия изчезна едвам когато тя беше принудена да се трансформира в народна власт след загубата на войната.
Затова западната политика по отношение на Русия би трябвало да има три посоки: въздържане, отбрана и промяна.
За да се реализира такава промяна, би трябвало да се помогне на съветския народ да изостави старите си фантазии за възобновяване на империята и да стартира да има вяра в нова фантазия за естествен живот в Русия.
Ето за какво тактиката за промяна, прилагана от Запада, би трябвало да включва на първо място проект за депутинизация на Русия (американците имаха проект за денацификация на Германия), който включва заличаване на постимперските фантазии: военно смазване на Русия в Украйна; арбитражен съд за Путин и неговите приближени; обща лустрация на политиците, администрацията, съдиите и силовите структури на сегашния режим; участие на Украйна в НАТО, което дефинитивно ще убие постимперските съветски фантазии.
От друга страна, сходна тактика би трябвало да включва проект за Силна Украйна в Европейски Съюз, тъй като образецът на мощна, просперираща Украйна може да бъде най-същественият тласък за елементарните руснаци да изискат смяна в самата Русия.
От друга страна, в подобен проект за промяна би трябвало да се контракти, че Западът ще работи доста по-интензивно с съветската съпротива и ще създава дружно с нея проекти за една друга Русия. В името на това Западът би трябвало да помогне на съветската съпротива да се сплоти през днешния ден и би трябвало да ѝ помогне да ускори връзката си с елементарните руснаци.
Когато Русия загуби войната, в нея може да се появят благоприятни условия за смяна. Важно е да сме подготвени да се възползваме от тези благоприятни условия. Западът би трябвало да е подготвен за това, ние би трябвало да сме подготвени за това и съветската съпротива би трябвало да е подготвена за това.
Намираме се в разгара на значими исторически събития. Берлинската стена един път падна. Имахме присъединяване в това. Сега може да паднат " кремълските стени ": стените на автокрацията, клептокрацията, експанзията и държавния тероризъм. Ние също имаме капацитета да допринесем за това. Но в случай че действаме рационално, а освен прочувствено.
Емоциите от време на време са комфортно прикритие за интелектуален мързел. По-лесно е да се осъжда, в сравнение с да се основава нещо друго. Повърхностният популизъм е вероятен и по патриотични и геополитически въпроси. Междувременно в наши дни не популизмът печели войни, а разсъдъкът и мъдростта.
За създателя: Андрюс Кубилюс (роден през 1956 във Вилнюс) е литовски политик, член на Сейма на Република Литва, министър-председател в интервала 1999-2000 година и 2008-2012 година, ръководител на партията Отечествен съюз (Консерватори на Литва) в интервала 2003-2015 година От 2019 година е народен представител в Европейския парламент от Литва, където членува във фракцията на Европейската национална партия.
Оригиналът на публикацията ( " Нашите " съветски " психически комплекси " ) е оповестен тук
Превод (със съкращения) Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ