Всяко откровение отваря незараснала рана
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
19.04.1982 година, рейда Бургас
Късметът ми обръща тил. Днес стана изрично ясно, че транспортен съд „ Ботев “ взема товар за Куба, а към Далечния изток ще поеме „ Левски “. При други условия бих подтичвал към Острова на свободата, само че през иглени уши прекосих не по тази причина. Да ми елементарни другарят Фидел Кастро, само че за сътрудниците от софийските осведомителни средства Куба е налична като пристанищно момиче. А моят пловдивски вестник чака от мен екзотика, пътеписи и репортажи от западните крайбрежия на Тихия океан. Такава е и ангажимента с управлението на БМФ.
Кораб „ Левски “ е на кабелт и половина зад кърмата на „ Ботев “, само че в този момент ми се коства, че е закотвен в друга вселена. Би трябвало да няма спънки служебно да бъда трансфериран на него, само че ме предизвестяват, че капитанът му към този момент е за заведението против транспортна болница в Бургас (психо). Преди най-малко за 10 секунди имал проблясъци със прекъсване, само че в последно време и това изгубил. Шефът на БМФ, с цел да качи тебе, ще би трябвало да смъкна него, само че тъкмо по такава причина това няма по какъв начин да стане. Хайде в този момент да забележим по какъв начин се заспива с такава паника?
20.04. – 25.04.1982 година, рейда Бургас
По телефона контрольор Съботинов ме твърди, че не би трябвало да има проблеми с прехвърлянето ми на „ Левски “, без друго сега там се постанова насилствена промяна на моряк от палубна команда. Но, времето подвига, рейдовата лодка не излиза, оставаме „ закопчани “. Получаваме предизвестие за щормово време. Барбата, най-старият моряк на борда, споделя, че когато езерото Вая е безпрепятствено като тепсия, морето подвига за 3 до 6 дни. Ще се вайкаме на рейда. Денем оплитам гаши, нощем стоя буден на мостика - морска вахта от среднощ до 04,00 часа. Доскоро броях какъв брой дни остават, до момента в който се кача на кораба, в този момент броя какъв брой минути има до края на „ кучешката “ вахта. Така се нижат дните, всички цупят устни и чупят вежди. „ Нямам сметка да увисвам на рейда. “ Мисля, че съм сред най-губещите. При 4 бала вълна и 6-7 бала вятър „ Ботев “ стои като едноименния връх над Калофер, само че вълнението под гръдната ми кост сигурно е по-високо. За всички “закопчани “ нещо се е „ счупило “, за тези, които са на брега и не могат да вземат участие във въртележката на промените, е морски празник.
Малко след среднощ на мостика се качва старши помощникът, който при половин екипаж е и най-старши на борда. Запалката му не дава огън, а аз съм единственият, който е задължен да бъде безсънен. Развързвам езика и като пред духовник се изповядвам какъв брой ми е погрешно, че нещо, което приготвям от години е пред цялостен неуспех. На втората цигара получавам признание в отговор. Човекът до мен е старпом от 1974 година, към този момент има и дееспособност за капитан далечно корабоплаване, само че през 1977 година е отхвърлена кандидатурата му за участие в комунистическата партия и… не му се гласоподава доверие. Първо – идеологията, след това професионалните качества. Участник е в един от парадоксалните автобуси на БМФ таман на дългата линия. „ Огражден “ потегля под баласт от Япония, не се намира товар до Сингапур, вървят радиограмите: влезте в Червено море, преминете Суец канал, навлезте в Черно море, натоварете въглища от Жданов (Мариупол) за Варна.
- Така че дали с „ Левски “ на изток, или с „ Ботев “ на западq не е най-лошата опция в БМФ.
Какво, по дяволите, става с живота, с който и да се заприказваш до откровения, все се отваря незараснала рана.
05.05.1982 година, Варна – кея
Пак съм на „ Ботев “, след няколко часа на „ Левски “. Взех записката за командироване от контрольор Съботинов и с рейдовата лодка стигнах до „ Левски “. Старши помощникът ме посрещна със бележка за откомандироване, подписана от капитан Мавродиев. Предстоеше маневра за заставане кея Варна. Това не ми бе спестено, взех присъединяване на бака, по този начин, без работни облекла и, едвам чул по парлангото предопределеното за екипажа „ Благодаря за маневрата “, напуснах кораба.
Беше време да окомплектовам документите си със легализация на бялата (здравната) брошура, само че изведнъж се появи проблем. Кръвно налягане 160/105. На другия ден 170/100. Като нищо можех да отпадна по медицински аргументи, по попаднах на свестен доктор. Накъсо обясних аргументите, заради които съм под въздействието на мощен хиперфактор. Медикът се разсмя: „ Човекът боледува, тъй като има нерви, само че, в случай че нямаше нерви, нямаше да е човек “. Благодаря, докторе.
Неочакван жест. В каютата ми ме посети капитанът на „ Ботев “, нямам визия по какъв начин тегобите ми са му станали известни. Направо ме слиса с предлагането да посетим сътрудника му на „ Левски “ и да поговорим човешки. Двамата са съвипускници от Морското, може пък застъпничеството да помени обстановката. Сподели, че към този момент му тежи синята досада на морето и сивотата на брега. Пожела да чуе нещо пролетно, по опция в мерена тирада. Не се затрудних: „ Горе светят чисти снегове, / долу се пенят бели овошки, / лъхат задморски ветрове. / Не ми се спи нощем. / Чакам ли нещо от новия ден? / Никне трева под шумата остаряла. / Току виж стрък зелен / и в мойта душа покара. “ Това е женско писане, възкликна капитанът. Да, Станка Пенчева.
Около три часа гостувахме на капитан Мавродиев. Присъствах, отсъствайки. Дума не споделих, даже не близнах уискито, което въпреки всичко бе в чашата пред мен. Покрай профилираната информация, научих и нещо по журналистически забавно. В китайско пристанище четирима се пъхат в сандъка на дясна котвена верига на транспортен съд „ Иван Загубански “. На рейда следва котва, инспекция за бегълци. Чиста случайност е, че спускат шест ключа на вода лява котвена верига, другояче китайците щели да изтекат в морето като кървава каша. Залавят ги. Шанс или… Моето състояние е друго от китайското, просто три пъти чух капитанско „ Не! “. Щом главният ми поминък ме прави част от толкоз компрометирано съсловие, значи съм един от негодниците. За подобен няма място в този екипаж.
Дали с повлияно от алкохола признание, по кея към „ Ботев “ чух признание: Трябва да го схванеш сътрудника, амортизиран от преплаваните благи. Рейсове по 10-11-12 месеца… Аз първите 2-3 месеца се контролирам, след това ставам противен вид, най-после се насищам. Тръгни с мен, за теб съм освен капитанът, а бат, Райо. Всъщност, това ми е единственият вид. В Пловдив мога да се върна само през морето. Ако се разсърдя и хвана противоположния трен, ще развеселявам най-малко дузина завистливци да ме видят с подвита опашка.
В отбрана на чиновническата чест от кадровата работа на БМФ ми подреждат: Веднага се качвай на „ Левски “! Как да се кача, с атентат ли?
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
19.04.1982 година, рейда Бургас
Късметът ми обръща тил. Днес стана изрично ясно, че транспортен съд „ Ботев “ взема товар за Куба, а към Далечния изток ще поеме „ Левски “. При други условия бих подтичвал към Острова на свободата, само че през иглени уши прекосих не по тази причина. Да ми елементарни другарят Фидел Кастро, само че за сътрудниците от софийските осведомителни средства Куба е налична като пристанищно момиче. А моят пловдивски вестник чака от мен екзотика, пътеписи и репортажи от западните крайбрежия на Тихия океан. Такава е и ангажимента с управлението на БМФ.
Кораб „ Левски “ е на кабелт и половина зад кърмата на „ Ботев “, само че в този момент ми се коства, че е закотвен в друга вселена. Би трябвало да няма спънки служебно да бъда трансфериран на него, само че ме предизвестяват, че капитанът му към този момент е за заведението против транспортна болница в Бургас (психо). Преди най-малко за 10 секунди имал проблясъци със прекъсване, само че в последно време и това изгубил. Шефът на БМФ, с цел да качи тебе, ще би трябвало да смъкна него, само че тъкмо по такава причина това няма по какъв начин да стане. Хайде в този момент да забележим по какъв начин се заспива с такава паника?
20.04. – 25.04.1982 година, рейда Бургас
По телефона контрольор Съботинов ме твърди, че не би трябвало да има проблеми с прехвърлянето ми на „ Левски “, без друго сега там се постанова насилствена промяна на моряк от палубна команда. Но, времето подвига, рейдовата лодка не излиза, оставаме „ закопчани “. Получаваме предизвестие за щормово време. Барбата, най-старият моряк на борда, споделя, че когато езерото Вая е безпрепятствено като тепсия, морето подвига за 3 до 6 дни. Ще се вайкаме на рейда. Денем оплитам гаши, нощем стоя буден на мостика - морска вахта от среднощ до 04,00 часа. Доскоро броях какъв брой дни остават, до момента в който се кача на кораба, в този момент броя какъв брой минути има до края на „ кучешката “ вахта. Така се нижат дните, всички цупят устни и чупят вежди. „ Нямам сметка да увисвам на рейда. “ Мисля, че съм сред най-губещите. При 4 бала вълна и 6-7 бала вятър „ Ботев “ стои като едноименния връх над Калофер, само че вълнението под гръдната ми кост сигурно е по-високо. За всички “закопчани “ нещо се е „ счупило “, за тези, които са на брега и не могат да вземат участие във въртележката на промените, е морски празник.
Малко след среднощ на мостика се качва старши помощникът, който при половин екипаж е и най-старши на борда. Запалката му не дава огън, а аз съм единственият, който е задължен да бъде безсънен. Развързвам езика и като пред духовник се изповядвам какъв брой ми е погрешно, че нещо, което приготвям от години е пред цялостен неуспех. На втората цигара получавам признание в отговор. Човекът до мен е старпом от 1974 година, към този момент има и дееспособност за капитан далечно корабоплаване, само че през 1977 година е отхвърлена кандидатурата му за участие в комунистическата партия и… не му се гласоподава доверие. Първо – идеологията, след това професионалните качества. Участник е в един от парадоксалните автобуси на БМФ таман на дългата линия. „ Огражден “ потегля под баласт от Япония, не се намира товар до Сингапур, вървят радиограмите: влезте в Червено море, преминете Суец канал, навлезте в Черно море, натоварете въглища от Жданов (Мариупол) за Варна.
- Така че дали с „ Левски “ на изток, или с „ Ботев “ на западq не е най-лошата опция в БМФ.
Какво, по дяволите, става с живота, с който и да се заприказваш до откровения, все се отваря незараснала рана.
05.05.1982 година, Варна – кея
Пак съм на „ Ботев “, след няколко часа на „ Левски “. Взех записката за командироване от контрольор Съботинов и с рейдовата лодка стигнах до „ Левски “. Старши помощникът ме посрещна със бележка за откомандироване, подписана от капитан Мавродиев. Предстоеше маневра за заставане кея Варна. Това не ми бе спестено, взех присъединяване на бака, по този начин, без работни облекла и, едвам чул по парлангото предопределеното за екипажа „ Благодаря за маневрата “, напуснах кораба.
Беше време да окомплектовам документите си със легализация на бялата (здравната) брошура, само че изведнъж се появи проблем. Кръвно налягане 160/105. На другия ден 170/100. Като нищо можех да отпадна по медицински аргументи, по попаднах на свестен доктор. Накъсо обясних аргументите, заради които съм под въздействието на мощен хиперфактор. Медикът се разсмя: „ Човекът боледува, тъй като има нерви, само че, в случай че нямаше нерви, нямаше да е човек “. Благодаря, докторе.
Неочакван жест. В каютата ми ме посети капитанът на „ Ботев “, нямам визия по какъв начин тегобите ми са му станали известни. Направо ме слиса с предлагането да посетим сътрудника му на „ Левски “ и да поговорим човешки. Двамата са съвипускници от Морското, може пък застъпничеството да помени обстановката. Сподели, че към този момент му тежи синята досада на морето и сивотата на брега. Пожела да чуе нещо пролетно, по опция в мерена тирада. Не се затрудних: „ Горе светят чисти снегове, / долу се пенят бели овошки, / лъхат задморски ветрове. / Не ми се спи нощем. / Чакам ли нещо от новия ден? / Никне трева под шумата остаряла. / Току виж стрък зелен / и в мойта душа покара. “ Това е женско писане, възкликна капитанът. Да, Станка Пенчева.
Около три часа гостувахме на капитан Мавродиев. Присъствах, отсъствайки. Дума не споделих, даже не близнах уискито, което въпреки всичко бе в чашата пред мен. Покрай профилираната информация, научих и нещо по журналистически забавно. В китайско пристанище четирима се пъхат в сандъка на дясна котвена верига на транспортен съд „ Иван Загубански “. На рейда следва котва, инспекция за бегълци. Чиста случайност е, че спускат шест ключа на вода лява котвена верига, другояче китайците щели да изтекат в морето като кървава каша. Залавят ги. Шанс или… Моето състояние е друго от китайското, просто три пъти чух капитанско „ Не! “. Щом главният ми поминък ме прави част от толкоз компрометирано съсловие, значи съм един от негодниците. За подобен няма място в този екипаж.
Дали с повлияно от алкохола признание, по кея към „ Ботев “ чух признание: Трябва да го схванеш сътрудника, амортизиран от преплаваните благи. Рейсове по 10-11-12 месеца… Аз първите 2-3 месеца се контролирам, след това ставам противен вид, най-после се насищам. Тръгни с мен, за теб съм освен капитанът, а бат, Райо. Всъщност, това ми е единственият вид. В Пловдив мога да се върна само през морето. Ако се разсърдя и хвана противоположния трен, ще развеселявам най-малко дузина завистливци да ме видят с подвита опашка.
В отбрана на чиновническата чест от кадровата работа на БМФ ми подреждат: Веднага се качвай на „ Левски “! Как да се кача, с атентат ли?
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ