Екватор ли, половин час реанимирах под топъл душ
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
02.08.1982 година Преход Куба - Перу, Тихи океан
08,00 – 12,00 часа След нощното прекосяване през Панамския канал Тихият океан ни посреща не изключително приветливо. Крив работен ден след безсънната нощ. С Емо и Ачо се мотаем из трети хамбар и опитваме отпушването на сантини. Тиня към смукателите. Заради вятъра и вълната не можем да отворим люк, нямаме естествена светлина и караме на лустра. Абе каква работа, дори цигарите на вървят. Измъкваме се по трапа като от танк или подводница, а духалото отсреща прави опит да ни върне назад. Този път косите ми са разрошени в посока на екватора
12,15 часа. Виждали ли сте люто чушле, ситно като нокът на кутре? На въоръжение в менюто след зареждането с артикули в Кристобъл. Кой демон ме накара да гризна? То събрало всичката завист на света. Повече от половин час плаках и стисках сред зъбите си коричка самун. Не оказва помощ.
13,00 часа Възможно най-краткото общокорабно събиране, не е заседание. Само едно изречение от капитана:
- Героите от снощните алкохолни фиести след прибирането в България да си търсят алкохолен транспортен съд!
03.07.1982 година, 16,10 часа
Загатнат до прозирно бяло в далечината е брегът на Еквадор. Точно в минутата, когато бакът на кораба пресече нулевата географска широчина, на лодъчна палуба се появи царствена свита, отпред с повелителя на моретата и бурите Нептун (Бабрата). В свитата му са Амфитрита (Барбата), негърчетата Мамбо и Джамбо (Емо и Весо), лекар Ох боли (Бобсън), Фигаро (Тошо Шплента) и оберкелнер (шефмеханикът). Рапорт като на церемониал на капитана пред Повелителя със страшния тризъбец. Негърчетата като че ли са преди малко слезли от кокосовите палми, само че Фигаро берберинът се демонстрира като капапин, а оберът - като обирджия. Да прости Амфитрита, само че повече наподобява на пристанищно момиче. Моряци от сой и със стаж, общо 15 души, сред които и старпомът, за първи път пресичат екватора. Минахме без цапотене с графитна смазка, а единствено с постна багра и какао за миросване. И глътка уиски (океанска вода с боичка). Накрая – бух в басейна. Смяха се от душа феновете, комай по-малко на брой от антуража на Бога и кръщаваните, само че въоръжени с кинокамера и фотоапарати. След ритуала моряшкото ми име е Афала (вид делфин).
Капитанът позволи вечеря с 50 грама концентрат на човек. След като съвсем пропуснах обяда поради лютото чушле, най-малко хапнах предостатъчно.
05.07.1982 година, 10.30 часа Днес излизаме от екваториалната и навлизаме в тропическата зона на южното полукълбо. Нацупен хоризонт, доста рядко пробиват по няколко слънчеви лъчи, едвам разпилеят шепа сребърни монети в океана. Вчера температурата на водата бе 26 градуса, а в този момент – 21. Нормално, щом сме в разгара на южната зима.
13,00 часа. В трети хамбар протече задбордна вода. Проби заварката сред контрафорса и надлъжната укрепваща планка, малко под моментната водолиния. Веднага на пожар долу се събраха капитанът, шефмеханикът и старпомът.
17,45 часа Течът в трети хамбар запушихме с кофраж и цимент. Участвах като еднолично обслужващо звено на палубата за подаване и добиване на материали. Бях с връхно яке, само че при подобен вятър станах на шушулка от мраз. Егати екватора, най-малко половин час реанимирах под топъл душ. И лека нощ под две вълнени одеяла.
06.07.1982 година, 07,30 часа Наближаваме крайната точка, виждам оловните океански води и все по-често мисля за противоположния път. Идва момент, когато пред очите изплуват очертанията на напуснатия бряг, човек се плаши като си намерения какъв брой надалеч се е изгубил в безкрая на времето, морето, дистанциите. В моряшкия салет виси остаряла географска карта, омаслени пръсти са оставили следи по източни и западни направления, само че най-омаслено е кътчето България. Явно там моряшките очи и ръце се задържат най-дълго.
11,30 часа Общокорабно заседание. През нощта някой е разрушил катанеца на лечебницата и е отмъкнал три банки антибиотик. Кой ли от екипажа е прокапал? Разбираемо е. Трудно се понася бекярското скотство, на простора в каютата висят целомъдрено прани гащета със следи от неволни полюции. Еротични сънища… Някой е предпочел да се възползва от отзивчивостта на пристанищните талиманки в Куба.
Конското чете вуйчо (така назоваваме помполита), пенсионер, който прави автобус заради остарели заслуги: Другари, да не изпадаме в подозрителност, следователно това към този момент не е екипаж. Самолечението е рисково. Имаме лекар, добър експерт и предпазлив човек, дано този, който е взел антибиотика, да го върне и да разчита на него. До връщането в България ще се оправи работата с гаранция за лекарска загадка. Ама не трябва по този начин с взлом…
Доки в действителност е нашишкавял симпатяга, добродушно реди пасианси и когато сяда на стола, шкембето му просто се изсипва на скута. Нищо срещу нямаме да не употребяваме квалификацията му и даже да бъде единствен ползвател на басейнчето на лодъчна палуба, от време на време като нуди плаж. Но няма моряк толкоз вманиачен, че да повярва в „ поверителност “, известна на половин Варна.
Неколцина от палубна команда си позволихме да попитаме капитана за какво се е съгласил вуйчо да занимава цялостен екипаж с пустословици?
- Писна ми от интензивни старци!
Миля след миля все същият камшичен вятър, поради който океанът наподобява не разчувствуван, а подгонен и металните крила на мостика подрънкват като доспехи на сражаващ се рицар. И към момента не съм зърнал профила на Андите.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
02.08.1982 година Преход Куба - Перу, Тихи океан
08,00 – 12,00 часа След нощното прекосяване през Панамския канал Тихият океан ни посреща не изключително приветливо. Крив работен ден след безсънната нощ. С Емо и Ачо се мотаем из трети хамбар и опитваме отпушването на сантини. Тиня към смукателите. Заради вятъра и вълната не можем да отворим люк, нямаме естествена светлина и караме на лустра. Абе каква работа, дори цигарите на вървят. Измъкваме се по трапа като от танк или подводница, а духалото отсреща прави опит да ни върне назад. Този път косите ми са разрошени в посока на екватора
12,15 часа. Виждали ли сте люто чушле, ситно като нокът на кутре? На въоръжение в менюто след зареждането с артикули в Кристобъл. Кой демон ме накара да гризна? То събрало всичката завист на света. Повече от половин час плаках и стисках сред зъбите си коричка самун. Не оказва помощ.
13,00 часа Възможно най-краткото общокорабно събиране, не е заседание. Само едно изречение от капитана:
- Героите от снощните алкохолни фиести след прибирането в България да си търсят алкохолен транспортен съд!
03.07.1982 година, 16,10 часа
Загатнат до прозирно бяло в далечината е брегът на Еквадор. Точно в минутата, когато бакът на кораба пресече нулевата географска широчина, на лодъчна палуба се появи царствена свита, отпред с повелителя на моретата и бурите Нептун (Бабрата). В свитата му са Амфитрита (Барбата), негърчетата Мамбо и Джамбо (Емо и Весо), лекар Ох боли (Бобсън), Фигаро (Тошо Шплента) и оберкелнер (шефмеханикът). Рапорт като на церемониал на капитана пред Повелителя със страшния тризъбец. Негърчетата като че ли са преди малко слезли от кокосовите палми, само че Фигаро берберинът се демонстрира като капапин, а оберът - като обирджия. Да прости Амфитрита, само че повече наподобява на пристанищно момиче. Моряци от сой и със стаж, общо 15 души, сред които и старпомът, за първи път пресичат екватора. Минахме без цапотене с графитна смазка, а единствено с постна багра и какао за миросване. И глътка уиски (океанска вода с боичка). Накрая – бух в басейна. Смяха се от душа феновете, комай по-малко на брой от антуража на Бога и кръщаваните, само че въоръжени с кинокамера и фотоапарати. След ритуала моряшкото ми име е Афала (вид делфин).
Капитанът позволи вечеря с 50 грама концентрат на човек. След като съвсем пропуснах обяда поради лютото чушле, най-малко хапнах предостатъчно.
05.07.1982 година, 10.30 часа Днес излизаме от екваториалната и навлизаме в тропическата зона на южното полукълбо. Нацупен хоризонт, доста рядко пробиват по няколко слънчеви лъчи, едвам разпилеят шепа сребърни монети в океана. Вчера температурата на водата бе 26 градуса, а в този момент – 21. Нормално, щом сме в разгара на южната зима.
13,00 часа. В трети хамбар протече задбордна вода. Проби заварката сред контрафорса и надлъжната укрепваща планка, малко под моментната водолиния. Веднага на пожар долу се събраха капитанът, шефмеханикът и старпомът.
17,45 часа Течът в трети хамбар запушихме с кофраж и цимент. Участвах като еднолично обслужващо звено на палубата за подаване и добиване на материали. Бях с връхно яке, само че при подобен вятър станах на шушулка от мраз. Егати екватора, най-малко половин час реанимирах под топъл душ. И лека нощ под две вълнени одеяла.
06.07.1982 година, 07,30 часа Наближаваме крайната точка, виждам оловните океански води и все по-често мисля за противоположния път. Идва момент, когато пред очите изплуват очертанията на напуснатия бряг, човек се плаши като си намерения какъв брой надалеч се е изгубил в безкрая на времето, морето, дистанциите. В моряшкия салет виси остаряла географска карта, омаслени пръсти са оставили следи по източни и западни направления, само че най-омаслено е кътчето България. Явно там моряшките очи и ръце се задържат най-дълго.
11,30 часа Общокорабно заседание. През нощта някой е разрушил катанеца на лечебницата и е отмъкнал три банки антибиотик. Кой ли от екипажа е прокапал? Разбираемо е. Трудно се понася бекярското скотство, на простора в каютата висят целомъдрено прани гащета със следи от неволни полюции. Еротични сънища… Някой е предпочел да се възползва от отзивчивостта на пристанищните талиманки в Куба.
Конското чете вуйчо (така назоваваме помполита), пенсионер, който прави автобус заради остарели заслуги: Другари, да не изпадаме в подозрителност, следователно това към този момент не е екипаж. Самолечението е рисково. Имаме лекар, добър експерт и предпазлив човек, дано този, който е взел антибиотика, да го върне и да разчита на него. До връщането в България ще се оправи работата с гаранция за лекарска загадка. Ама не трябва по този начин с взлом…
Доки в действителност е нашишкавял симпатяга, добродушно реди пасианси и когато сяда на стола, шкембето му просто се изсипва на скута. Нищо срещу нямаме да не употребяваме квалификацията му и даже да бъде единствен ползвател на басейнчето на лодъчна палуба, от време на време като нуди плаж. Но няма моряк толкоз вманиачен, че да повярва в „ поверителност “, известна на половин Варна.
Неколцина от палубна команда си позволихме да попитаме капитана за какво се е съгласил вуйчо да занимава цялостен екипаж с пустословици?
- Писна ми от интензивни старци!
Миля след миля все същият камшичен вятър, поради който океанът наподобява не разчувствуван, а подгонен и металните крила на мостика подрънкват като доспехи на сражаващ се рицар. И към момента не съм зърнал профила на Андите.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ