Когато изсекат всички гори, тогава дори и слънцето няма откъде да се покаже! | ЛАМАР
Ламар е креативен псевдоним на писателя Лалю Маринов Пончев. Роден в оскъдно семейство в село Калейца, Ловешко, бъдещият публицист овреме привиква на твърдоглав труд. Основно обучение приключва в родното си село, а след това комерсиалната гимназия в Свищов. Участва в Първата международна война, след войната е непосредствен с Гео Милев и Христо Ясенов. След 9 септември 1944 година е редактор на списание " Български боец " и " Турист ", на вестник " Ехо " и други Автор на " Арена ", " Железни икони ", " Запад - Изток ", " Светло и измежду нощ ", " От изгрев до залез " и други. Заслужил активист на културата (1963). Поощрява развиването на редица създатели, измежду които и поета Димитър Арабаджиев (1966). Умира на 21.02.1974 година в София.
(1898 ~ 1974)
Неземна сила
Човекът е по-силен от земята,
че той отгатна нейния въртеж,
че той гори от мисъл и блян
към тайната, към момента непозната!
Че той разкри сиянието звездно
и вложи го в душата си с обич:
той всеки път е бил по този начин подготвен
да се стреми към върхове и бездни!
Човекът, който мисли дръзновено
и пада като жълъда във мъх
или до камъка поема мирис,
само че все върви нагоре устремено!
Неземна мощ го е въодушевила
да се изскубне като безпаричен плебей,
да не промисля и за своя гроб,
даже когато няма към този момент мощ.
Човече, в твоите пътеки стръмни,
и в мирозданието да си пръв,
ще има още да проливаш кръв,
додето мръкне и додето съмне!
***
Няма стихотворец, който да не е възпял гората, с изключение на ония, които не са я видели!
Рекло желязото на дървото: “Аз съм по-яко от тебе! ” “Вярно е - рекло дървото, - само че тебе те хваща наслойка! И в тебе няма хубост! ”
Когато изсекат всички гори, тогава даже и слънцето няма от кое място да се покаже!
Когато вали дребен, зърнест сняг, той изпълва иглолистните чашки и там налива виното на студа, с цел да укрепи волята на стволовете!
Аз познавам всички гори по нашите планини. И през лятото, и през зимата. В усойните места те порастват огромни: на припека са жилави.
Дъските служат за къщи. В къщите има дървета, рязани преди епохи.
Един патрон в гората звъни повече, в сравнение с в равнината.
Всяко отсечено дърво ми подухва горест, само че всяка конзола в мините е опора!
Гората и дървото като мъртвец, като дъска и греда е дала на народа велика берекет.
(От „ Мисли за гората ”)
***
РИЛА
Когато грей над тебе слънцето и падат
лъчите му по ридове и водни пътища,
по какъв начин бистри са до езерата водопадите,
които свличат снежните ти къщи.
Зелени и студени ледове са плувнали
в очите ти, като небето сини,
и върховете слизат да починат
до твоите води безшумни.
Тогава идват там елените
да пият бистрите води на езерата,
да преброят клонете на рогата си,
обрулени от вятъра леден.
А долу в тъмните води и вирове
сърните дирят бродове да минат
оттатък, където прежната година
едно легло на рожба е изстинало.
И над пустинната ти безкрайност
дими измежду небесата Мусала
и хвърля дъждовете над полета
да бликне наслада в бедните села.
Снимки: duma.bg
* Ламар измежду земляците си в с. Калейца
* Ангел Каралийчев, Ламар и Светослав Минков пред гроба на Димчо Дебелянов, Копривщица, 1953 година
