Морска Крава (Ламантин)
Ламантин, прочут още като Морска Крава, е едро морско животно, което е с извънредно античен генезис. Според проучвания на експерти от целия свят Ламантин е доста непосредствен по генезис до слоновете и до копитните животни.
История на Ламантин
Смята се, че Ламантин се е появил на нашата планета преди към 60 милиона години. Според експерти предците на Ламантин са били четирикраки земни бозайници, които са умеели добре да плуват. Благодарение на еволюцията Ламантин заема празна ниша - преди него не съществуват водолюбиви бозайници, които се хранят с растения.
Христофор Колумб е първият европеец, който е видял Ламантин в Съединени американски щати. На целия екипаж на кораба и на самия Колумб тези животни приличали на русалки. И напълно не е чудно, че съгласно биолозите Ламантин се отнася към отряд сирени.
Ламантин населява блатистите брегове на Северна, Централна и Южна Америка, а също и крайбрежни области на Карибско море. Ламантин може да живее както в солена, по този начин и в сладка вода. Преди Ламантинът е бил обект на лов, само че през днешния ден това животно е предпазен тип. Още в края на ХХ век Ламантин е бил пред опасност от изгубване, защото епохи наред това едро животно е избивано поради вкусното си месо, скъпата си четина и лечебните свойства на мазнината си.
Характеристики на Ламантин
Ламантин е дълъг от 2.8 до 3 метра, срещат се рядко екземпляри, които са по-дълги от 4.5 метра. Теглото на Ламантин варира от 400 до 550 кг, има и изключения, достигащи до 1775 кг. Женските екземпляри са по-едри от мъжките. Ламантин има опашка с форма на весло на лодка.
Цветът на тялото на възрастните екземпляри е със сиво-син цвят, а на дребните е по-тъмен. Тялото е покрито с рядка четина. Горният пласт на кожата се сменя непрекъснато и се обновява, като по този начин се предотвратява задържането на водорасли.
Еволюцията трансформира предните крака на прародителите на Ламантин в плавници, а от задните крака остават единствено рудиментарни тазови кости. За разлика от китообразните обаче Ламантините са запазили подвижността на плавниците си. С помощта на плавниците си Ламантин може да придържа водораслите към устата си, а женските насочват по този метод дребните към гърдите си. С помощта на плавниците си Ламантин може да върви по дъното на водоем. Тялото на Ламантин е с формата на торпедо. Ноздрите на Ламантин са с клапани, които се затварят, когато животното се намира под вода. Очите на Ламантин са без клепачи, само че са покрити със особено вещество, което ги защищава от водата. Устните на Ламантин са месести, горната е разцепена. Всяка половинка на горната джука на Ламантин може да се движи независимо, като по този метод оказва помощ на животното да предъвква по-бързо и по-качествено храната.
Една от неповторимите им черти, които са общи със слоновете, е непрекъснатата промяна на зъбите, която не е присъща за бозайниците. Новите зъби се появяват от вътрешната част на челюстта, като последователно изтласкват старите и износени зъби напред. Част от зъбите на Ламантин съставляват рогови пластини. Шийните прешлени на Ламантин не са 7, както е при множеството бозайници, а 6 броя.
С какво се храни Ламантин
Храната на Ламантин е напълно растителна - за един ден това едро животно изяжда над 30 кг водорасли. Ламантин се храни под водата, само че от време на време изплува на повърхността, с цел да си поеме въздух. Ламантин може да издържи под вода до 12 минути. Между храненията Ламантин постоянно си почива върху водната повърхнина, като държи главата си над водата.
Размножаване на Ламантин
Морската крава води уединен живот и рядко се събира в групи с други представители на типа си. Ламантините нямат избрана обществена подчиненост и не разделят територия. Големи групи могат да се следят през любовния интервал, когато една женска може да е ухажвана от 20 мъжкаря. Ламантин доближава полова зрялост във възраст след навършване на 3-тата си година, само че от време на време може да минат най-малко още 3 години, до момента в който откри сътрудник. Бременността трае към 13 месеца. Обикновено се ражда едно малко и доста рядко се раждат две Ламантинчета.
Следваща бременност настава нормално след 2, а от време на време и след 5 години. При раждането си новородените Ламантинчета тежат към 30 кг и са с дължина 1 метър. В продължение на година и половина дребното Ламантинче напълно зависи от майка си. То се храни с млякото ѝ, въпреки че още след третата седмица от раждането си може да яде водорасли. Още при раждането си дребното има зъби, което му оказва помощ да се оправя елементарно с храненето, само че без млякото от майката няма по какъв начин да оцелее. Връзката сред майката и дребното е доста мощна и се случва то да остане с майка си години наред.
Когато женската е бременна, гърдите ѝ стават по-едри и получават формата на женски гърди. Смята се, че това е карало моряците през вековете да считат, че са срещнали русалки.
Любопитни обстоятелства за Ламантин
По време на сън Ламантин може да издържи до половин час под вода, след което изплува на повърхността за глътка въздух, без въобще да се разсъни.
Американският Ламантин е изчезващ тип. Макар да не е заплашен от естествени хищници, Ламантин постоянно става жертва на хората, даже да не е обект на лов от страна на бракониери. Тъй като живее в крайбрежните области, където има лодки, до голям брой пострадвания на животните от перките на моторите на лодките, защото тези големи бозайници са мъчно маневрени и не съумяват в точния момент да се оттеглен от плавателните съдове. Освен това постоянно Ламантин умира, откакто погълне риболовен принадлежности, които остават в хранопровода и водят до мудна и мъчителна гибел на животното.
Електростанциите, изпускащи топла вода при работата си, постоянно притеглят Ламантин. Привикнали към този непрекъснат източник на неестествена топлота животните стопират да мигрират към топлите води. През последните години тези електростанции се закриват и службите за запазване на риболова и дивите животни се пробват да намерят метод да затоплят водите, с цел да бъдат с подобаващата за животните температура.
Тези големи, умни, доста отзивчиви и нежни морски животни са под опасност от изгубване. Научните проучвания демонстрират, че са толкоз умели в решение на пробни задания, колкото и делфините.
