Лалугер
Лалугерът е гризач, който живее в природата и е непосредствен родственик на катериците, само че за разлика от тях не живее по дърветата, а на земята. Той живее в някои балкански страни, а в доста европейски от дълго време към този момент не съществува като тип. Поради тази причина той е включен в Червената книга.
История на лалугер
Лалугерът е едно от най-древните животни на планетата. Изкопаеми остатъци от предците на актуалните лалугери са намирани в югозападна Европа и се отнасят към края на плейстоцена. На други места също са откривани вкаменелости от античните лалугери, които са обитавали разнообразни елементи на модерна Европа. В древността лалугерите са обитавали цяла Европа, само че по-късно са почнали да изчезват всеобщо, най-много поради лова на тези дребни животинки, който е бил изключително известен през XIX век. На места и през днешния ден се практикува лов на лалугери.
Тъй като лалугерите нанасят вреди на селското стопанство (подобно на къртици, сляпо куче, диви зайци), това е една от аргументите за лова им, само че това се счита за бракониерство, защото лалугерите са изчезващ тип. Преди лалугерите са се отстрелвали поради вкусното си месо и красивата си четина, която се употребила за направа на ръкавици, яки и шапки. Тъй като е доста мъчно да се изкара лалугер от дупката му, нормално ловците слагали храна пред нея, а по-късно го причаквали, с цел да го отстрелят. Понякога пред дупката се слагал капан, в който лалугерът се хващал при опита си да доближи до храната в него.
Външен тип на лалугер
Лалугерът е дребна животинка, той е дълъг към 20 сантиметра, а опашката му е с дължина към 6-7 сантиметра. Лалугерът е сивкаво кафеникав на цвят. Тялото на лалугера е покрито с четина, която през лятото е по-къса, а през зимата е по-дълга. Отстрани на тялото си лалугерът има бели линии. В горната част на тялото си лалугерът има четина с мрачно кафяв цвят. Около очите си лалугерът има жълтеникави петна. В края на опашката си има тъмна линия.
Съществуват лалугери, които са дългокосмести, те са публикувани най-вече в Молдова и Кавказ. Рядко се среща по този начин нареченият златен лалугер, който е наименуван по този начин поради златистия цвят на козината си. Понякога козината на лалугерите е на тъмни петънца. Цветът на козината на лалугера му оказва помощ да остане съвсем неусетен в тревата, изключително по време на летните месеци и при започване на есента. Главата на възрастния лалугер е дълга към 4 сантиметра.
Очите му са дребни и тъмни на цвят. Челюстите са добре развити, а зъбите на лалугера са много мощни, защото му се постанова да гризе храната си. Предните му зъби са по-дълги от останалите, което е особено за всички типове гризачи. Лапите на лалугера са дребни, крайниците са с доста добре развита мускулатура, което прави от тази дребна животинка великолепен бегач на къси дистанции.
Хранене на лалугер
Лалугерът се храни с разнообразни типове растения, той избира за тази цел треви, семена, а в случай че изпитва дълго време апетит, може да яде и корените на растенията. В храната на лалугера влизат също по този начин разнообразни типове инсекти и яйца на птици, които гнездят по земята. Лалугерът хапва и огромни, и дребни инсекти, като се пробва да заобикаля паяците. През пролетта, когато се разсъни от зимния си сън, лалугерът изяжда доста луковици. Лалугерът се храни с разнообразни типове плодове от диворастящи растения.
Размножаване на лалугер
Веднага откакто се разсъни от зимен сън, лалугерът е подготвен за любовния интервал. Започват яростни борби сред мъжкарите, с цел да се преборят за женска. Бременността на женската трае към 27 дни. Обикновено се раждат 5-6 дребни в края на април, само че е допустимо да се родят и 1-11 дребни. Новородените лалугерчета тежат към 5 грама при раждането си, а тялото им е към 3 сантиметра.
На осмия ден от раждането им поникват зъби, а на петнадесетия ден те към този момент са покрити с четина. В средата на май дребните стартират да излизат от дупката, където живеят с майка си и да си търсят независими дупки.
Обикновено младите лалугери употребяват изоставени дупки първоначално, а по-късно вършат лични. По това време те тежат към този момент към 50 грама. Половата зрялост настава откакто младият лалугер се разсъни от първия си зимен сън, т.е. в края на първата му година. При размножаването вземат участие над 80 % от жителите на колонията.
Любопитни обстоятелства за лалугер
Лалугерът е на ден животно, през нощта той спи. Когато е студено, той заспива зимен сън и се разсънва едвам напролет. Лалугерът изкопава разнообразни дупки, които са свързани между тях с тунели, като по този метод животинчето може да има авариен излаз. Тунелите са дълги към три метра. Дълбочината, на която се разполага дупката на лалугера, може да е до метър и половина подземен.
Когато изпада в зимен сън като мечките, лалугерът запушва входа на дупката си по този начин, че никой да не може да влезе в него. След като се разсъни, той разкопава земята и излиза на открито. Входовете на дупките на лалугера са два типа - отвесни и хоризонтални. В дупката има една или две жилищни камери, които защищават лалугера от мраз по време на зимния му сън. Първи от зимния сън се разсънват старите мъжкари, последни се разсънват младите лалугери. Младите лалугери са дейни от 9 часа сутринта до 16 часа.
Възрастните лалугери излизат два пъти от дупката си - към час след изгрев слънце и са на открито до обяд, а по-късно излизат към 15 часа и се прибират в дупките си след залез слънце. Преди да заспят зимен сън, възрастните лалугери не излизат по два-три дни от дупката си. В взаимозависимост от възрастта си лалугерът заспива зимен сън по друго време. Младите мъжкари и женските, които не са раждали през годината, заспиват зимен сън още през юли.
Женските, които са имали дребни, заспиват зимен сън при започване на август, а младите лалугери са дейни до началото на септември. На процедура времето, в което лалугерите заспиват зимен сън, зависи най-много от това дали са съумели да натрупат задоволително лой, с цел да оцелеят, до момента в който спят.
Женските, които са родили, са заети с грижи за потомството, и по тази причина заспиват по-късно, а младите имат нужда от време, с цел да съумеят да натрупат мазнини. В засушливите местности лалугерът изпада в зимен сън по-рано, при започване на лятото, и по-късно се разсънва за малко, с цел да изпадне на собствен ред в зимен сън.
Лалугерът живее в гористи и равнинни зони. Той живее на пасища, около обработваеми земи, в каменисти сектори, в изоставени градини и около пътища. Лалугерът заобикаля влажни зони, той в никакъв случай не може да бъде видян край крайбрежията на водоеми, както и в местности с гъста дървесна или храстова растителност.
Понякога лалугерът прави дупките си в обработваеми земи, само че те са краткотрайни и по време на обработката на земята се унищожават.
Временните дупки на лалугерите са напълно плитки - те са ситуирани не по-дълбоко от половин метър подземен, защото животинчето е наясно, че скоро ще бъдат разрушени от хората. Лалугерът не може да живее независимо, тези животни образуват колонии, в които живеят по десетина екземпляра. Територията, която употребява за живот и издръжка едно семейство лалугери, е към 7 хектара.
Враговете на лалугера са разнообразни хищни бозайници и грабливи птици. Лалугерът постоянно става жертва и на змии, които пропълзяват в дупката му и там го нападат. Така могат да бъдат избити няколко лалугера, в случай че са се събрали да живеят дружно. Понякога лалугерите стават жертви на захапване на отровни инсекти, които въпреки всичко са се пробвали да изядат, тласкани от глада. Понякога лалугерите имат конфликти с гърмящи змии, орли, лисици, невестулки, язовци, еноти.
Лалугерът е доста бързо и преносимо животно. Когато е уплашен, той застава на задните си лапи. Когато се пробва да избяга, той издава звуци, които наподобяват на свирене. Когато е в неприятно въодушевление, лалугерът мълчи от самото начало. Някои лалугери вършат ресурси в дупките си, защото в случай че се разсънят по-рано от зимния си сън, ще им се наложи да оцеляват, а в студените месеци няма по какъв начин да намерят храна от растителен генезис.
Вреди от лалугер
Лалугерът унищожава доста семена на житни растения, като по този метод унищожава известна част от реколтата. Малки ниви могат да бъдат изцяло унищожени от семейство лалугери. Това дребно животинче нанася вреди и тъй като разнася доста типове заразни заболявания.
