Романът Лагер на смъртта - истината за концлагера край Ловеч
„ Лагер на гибелта “ е разказ за концлагера край Ловеч, образуван през август 1959г. В книга първа „ Предизвестие за Ловеч “, създателят Васил Ю. Даскалов рисува обществото преди и по време на основаването на този лагер. Проследява ориста на изгубената юноша на 50-те, незаслужено набедена за зложелател на народа. Това е книга по действителни събития, обвързвана с действителни персони и имена. В нея се чуват действително изречени думи. Романът взема разказите от лагерните записки и се опира на книгите, които цитират разкритите стенограми на Държавна сигурност сред огромните политици. Тези, които вземат решение ориста на въдворените в „ Белене “ и учредяват основаването на ловешкия лагер. В този смисъл романът е една рогозка, където се вплитат влакната на историята, срещат се гласовете на властта и на пострадалите.
- Г-н Даскалов, човек съвсем неумишлено се приготвя по пътя си за най-важните срещи с хора и тематики, които въодушевяват и обогатяват и оставят знак в устрема към вътрешно израстване. Има обаче и неочаквани искри, които предизвикат и тласкат да се случи нещо по-голямо. Вие сте младеж и с цел да посегнете към толкоз значима и тежка тематика е имало причина, мотив, а оттова и ентусиазъм?
- Преди две години попаднах на публикация „ Въдворен за носене на тесни панталони “. Темата ме докосна, споделих си, би трябвало да се написа за тези хора. Започнах да чета, даже съумях да се свържа с героя от публикацията и да беседвам персонално с него. Вмъкнах неговите думи, характерния му диалект в текста. Защото в последна сметка посредством тази книга приказват оживелите. Всъщност тя е скъпа заради обстоятелството, че събира в едно доста същински разкази, предадени тук-там с действително изречените думи. Тя играе ролята на живописен мавзолей. И таман заради обстоятелството, че я написа човек пред междинната си възраст, приказва за една дълбока последователност сред поколенията, която подсигурява запазването на паметта.
- Тръгвате от съответен случай, с цел да попаднете във въртоп от събития и ориси, които белязват един откъслек от историята ни през предишния век. Според Вас те трансформират сюжета на «Предизвестието» в многопластов, многокомпонентен?
- Да, беше елементарно да се напише непосредствено една книга за убийствата в лагера. Но с цел да се разбере по-добре политическата и социална картина, факторите и настройките, които обуславят възникването на Ловешкия лагер, беше належащо да основа първо „ Предизвестието “. Така даже и един млад четец може да навърже нещата, да разбере за какво едните преследват другите, за какво тези младежи от 50-те години попадат в лагер, носещи или не някаква виновност. Книгата не е мека, тя не икономисва. Напротив. Тя приказва за десетте хиляди софиянци, извозени след преврата към Радомирските поля, за възникването и потушаването на унгарската гражданска война и последвалото у нас усилване на репресиите, за арестите и въдворяването поради слушане на американска музика, за биенето на малолетни в мазето на „ Московска “ 5, за тъгите и умирането в Белене, за първите случаи на гибел край Ловеч.
- Всъщност във фокус е младежта на 50-те?
- Унгарската гражданска война дава гибелен подтик на доминото върху българската общност. Партията би трябвало да смаже в зародиш възможен „ маджарски вид “ у нас. И тъй като в Унгария възстават студентите, Централен комитет отпред с Живков подгонват с мотив и без мотив българските младежи. Окачествяват ги като хулигани за слушане на музика или за носене на неразрешени тесни панталони. За мене това е една голяма несправедливост, преекспониране на провинението, смут за наставление и на първо място гипсиране на персоналния избор. Божидар не е въдворен тъй като носи панталоните, а тъй като отхвърля да ги смъкна.
- Как сглобихте пъзела? Това е една галактика от разнообразни детайли, затворени в откъслек от време?
- За мене беше извънредно забавно да разработя всеки сегмент, да се срещна, да усетя материята. Затова държах да чуя думите от първо лице. Слушах и гледах материали за рокабили, по какъв начин се играе, каква страст носи, до каква степен е съкровен този танц, охарактеризиран като декадентен... Трябваше да видя и чуя, с цел да опиша звука и настроението, което той носи. Изгледах десетина пъти кино лентата на БиБиСи за унгарската гражданска война, с цел да навляза в стремежите и вълненията на тези хора. Препрочитах мемоарните разкази от сборниците, с цел да описвам Белене и Ловеч в един обмислен живописен щрих, с цел да придам точните, справедливи гледки и положения. Проверих по какъв начин са изглеждали тези мръсни немски камиони Опел Блиц, с цел да ги опиша, да добия визия по какъв начин звучи мотора им, тъй като тези 10 хиляди извозени за три месеца са чули за последно този звук от мотор...
Слушах тангото „ Преди да се почине “, с което Сашо Сладура дава кураж и вяра на хората. В България музиката е била пасивната форма на митинг. Тя може и да не смъква диктатури, само че сигурно съумява да ги надживее. Такава е и тази книга, цялостна с обстоятелства и същински истории, запазила паметта, събрала разказите, които надживях, а комунизма.
- Тези дни открих при букинистите в моя квартал «Един ден на Иван Денисович». Четохме я скрито в 11 клас, а татко ми /светла му памет/ постоянно разказваше за лагера в Ножарево, където е излежал присъда като студентски аграрни лидер. Завиждам Ви за смелостта и силата да навлезете в тази тежка, тъжна, срамна и страшна тематика.
- Аз се срещнах и с други книги, с цел да сглобя пъзела за себе си като жител. Моят живописен труд не е партийна поръчка, той е подбуден от естествената човешка реакция против несправедливостта. Защо не се е случил по-рано? Романът е ентусиазъм, той не се разпорежда като журналистическата публикация. Защо другите не са писали, не мога да кажа. Аз съм на 38, трябваше ми време да узрея за тази среща с истината.
Интервю на Божидара Димова
Васил Ю. Даскалов е роден в Стара Загора през 1981г. Възпитаник на езиковата гимназия «Ромен Ролан». Завършва лингвистика.
През 2017 година започва професионалният му писателски път с издателство „ Фондация Буквите “. Издава младежкия разказ „ Момчета на стоп “, включен е в Алманах „ Проза “ с два описа. Класиран е в състезанието „ Софийски потайности “ с описа „ Терасата на улица „ Христо Белчев “.
През 2018 година е част от финала на състезанието „ Съвременен любовен разказ “ с „ Мария на сутринта “. Една съвременна, фамилна история за превратностите в любовта, за рецесията и шанса на междинната възраст.
Повлиян е извънредно доста от Емил Зола, Анри Троаиа, както и от Арчибалд Кронин и Ерих Мария Ремарк. Любим български създател и подстрекател за него е Димитър Димов и романа му „ Тютюн “. Харесва финия рисунък при обрисуване на психическото положение на героите.
В края на 2017 стартира да се интересува от тематиката за концлагерите в България.Твърди, че работата му по този план е била освен виновна, само че и доста забавна, и го е обогатила като персона и като създател.
Работи в областта на услугите. Освен книгите, обича да гледа филми и тенис, кулинарията и кучето си.
- Г-н Даскалов, човек съвсем неумишлено се приготвя по пътя си за най-важните срещи с хора и тематики, които въодушевяват и обогатяват и оставят знак в устрема към вътрешно израстване. Има обаче и неочаквани искри, които предизвикат и тласкат да се случи нещо по-голямо. Вие сте младеж и с цел да посегнете към толкоз значима и тежка тематика е имало причина, мотив, а оттова и ентусиазъм?
- Преди две години попаднах на публикация „ Въдворен за носене на тесни панталони “. Темата ме докосна, споделих си, би трябвало да се написа за тези хора. Започнах да чета, даже съумях да се свържа с героя от публикацията и да беседвам персонално с него. Вмъкнах неговите думи, характерния му диалект в текста. Защото в последна сметка посредством тази книга приказват оживелите. Всъщност тя е скъпа заради обстоятелството, че събира в едно доста същински разкази, предадени тук-там с действително изречените думи. Тя играе ролята на живописен мавзолей. И таман заради обстоятелството, че я написа човек пред междинната си възраст, приказва за една дълбока последователност сред поколенията, която подсигурява запазването на паметта.
- Тръгвате от съответен случай, с цел да попаднете във въртоп от събития и ориси, които белязват един откъслек от историята ни през предишния век. Според Вас те трансформират сюжета на «Предизвестието» в многопластов, многокомпонентен?
- Да, беше елементарно да се напише непосредствено една книга за убийствата в лагера. Но с цел да се разбере по-добре политическата и социална картина, факторите и настройките, които обуславят възникването на Ловешкия лагер, беше належащо да основа първо „ Предизвестието “. Така даже и един млад четец може да навърже нещата, да разбере за какво едните преследват другите, за какво тези младежи от 50-те години попадат в лагер, носещи или не някаква виновност. Книгата не е мека, тя не икономисва. Напротив. Тя приказва за десетте хиляди софиянци, извозени след преврата към Радомирските поля, за възникването и потушаването на унгарската гражданска война и последвалото у нас усилване на репресиите, за арестите и въдворяването поради слушане на американска музика, за биенето на малолетни в мазето на „ Московска “ 5, за тъгите и умирането в Белене, за първите случаи на гибел край Ловеч.
- Всъщност във фокус е младежта на 50-те?
- Унгарската гражданска война дава гибелен подтик на доминото върху българската общност. Партията би трябвало да смаже в зародиш възможен „ маджарски вид “ у нас. И тъй като в Унгария възстават студентите, Централен комитет отпред с Живков подгонват с мотив и без мотив българските младежи. Окачествяват ги като хулигани за слушане на музика или за носене на неразрешени тесни панталони. За мене това е една голяма несправедливост, преекспониране на провинението, смут за наставление и на първо място гипсиране на персоналния избор. Божидар не е въдворен тъй като носи панталоните, а тъй като отхвърля да ги смъкна.
- Как сглобихте пъзела? Това е една галактика от разнообразни детайли, затворени в откъслек от време?
- За мене беше извънредно забавно да разработя всеки сегмент, да се срещна, да усетя материята. Затова държах да чуя думите от първо лице. Слушах и гледах материали за рокабили, по какъв начин се играе, каква страст носи, до каква степен е съкровен този танц, охарактеризиран като декадентен... Трябваше да видя и чуя, с цел да опиша звука и настроението, което той носи. Изгледах десетина пъти кино лентата на БиБиСи за унгарската гражданска война, с цел да навляза в стремежите и вълненията на тези хора. Препрочитах мемоарните разкази от сборниците, с цел да описвам Белене и Ловеч в един обмислен живописен щрих, с цел да придам точните, справедливи гледки и положения. Проверих по какъв начин са изглеждали тези мръсни немски камиони Опел Блиц, с цел да ги опиша, да добия визия по какъв начин звучи мотора им, тъй като тези 10 хиляди извозени за три месеца са чули за последно този звук от мотор...
Слушах тангото „ Преди да се почине “, с което Сашо Сладура дава кураж и вяра на хората. В България музиката е била пасивната форма на митинг. Тя може и да не смъква диктатури, само че сигурно съумява да ги надживее. Такава е и тази книга, цялостна с обстоятелства и същински истории, запазила паметта, събрала разказите, които надживях, а комунизма.
- Тези дни открих при букинистите в моя квартал «Един ден на Иван Денисович». Четохме я скрито в 11 клас, а татко ми /светла му памет/ постоянно разказваше за лагера в Ножарево, където е излежал присъда като студентски аграрни лидер. Завиждам Ви за смелостта и силата да навлезете в тази тежка, тъжна, срамна и страшна тематика.
- Аз се срещнах и с други книги, с цел да сглобя пъзела за себе си като жител. Моят живописен труд не е партийна поръчка, той е подбуден от естествената човешка реакция против несправедливостта. Защо не се е случил по-рано? Романът е ентусиазъм, той не се разпорежда като журналистическата публикация. Защо другите не са писали, не мога да кажа. Аз съм на 38, трябваше ми време да узрея за тази среща с истината.
Интервю на Божидара Димова
Васил Ю. Даскалов е роден в Стара Загора през 1981г. Възпитаник на езиковата гимназия «Ромен Ролан». Завършва лингвистика.
През 2017 година започва професионалният му писателски път с издателство „ Фондация Буквите “. Издава младежкия разказ „ Момчета на стоп “, включен е в Алманах „ Проза “ с два описа. Класиран е в състезанието „ Софийски потайности “ с описа „ Терасата на улица „ Христо Белчев “.
През 2018 година е част от финала на състезанието „ Съвременен любовен разказ “ с „ Мария на сутринта “. Една съвременна, фамилна история за превратностите в любовта, за рецесията и шанса на междинната възраст.
Повлиян е извънредно доста от Емил Зола, Анри Троаиа, както и от Арчибалд Кронин и Ерих Мария Ремарк. Любим български създател и подстрекател за него е Димитър Димов и романа му „ Тютюн “. Харесва финия рисунък при обрисуване на психическото положение на героите.
В края на 2017 стартира да се интересува от тематиката за концлагерите в България.Твърди, че работата му по този план е била освен виновна, само че и доста забавна, и го е обогатила като персона и като създател.
Работи в областта на услугите. Освен книгите, обича да гледа филми и тенис, кулинарията и кучето си.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ