Министерството на финансите потвърди провала във финансово-икономическата политика на редовния кабинет и продължаващото влошаване на показателите
Лъчезар Борисов, някогашни министър на стопанската система
Facebook
Днес и Министерството на финансите посредством дадената конференция и оповестено обобщение на макроикономическа прогноза сподели неуспеха във финансово-икономическата политика на предходното държавно управление. Опорната точка, че съществуващият остатък напролет и лятото е съображение за нови разходни политики, беше оборена. Напротив, следва утежняване на бюджетните индикатори. За следващ път се оказа, че макроикономическото обмисляне не е било на равнище, тъй като следим утежняване на съществени финансови и макроикономически индикатори. Още при започване на ръководството на служебния кабинет този проблем беше изведен, като беше откроен казуса в приходните организации, а точно че при започване на годината разликата сред заявените и невнесени доходи е 210 милиона лв., а в средата на годината - 600 милиона лв.. Тази разликата сред декларирани и невнесени доходи е в частта за Данък добавена стойност и за осигурителните вноски. Министерството на финансите през днешния ден ни сподели още, че на база на ръководството на до момента се предвиждат нови отрицателни трендове:• Дефицитът по консолидираната фискална стратегия ще нарасне до 6,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година и ще бъде 6.5% през 2024 г.• Дефицитът на бранш държавно ръководство ще нарасне до 6,4% от Брутният вътрешен продукт през 2023 и 2024 г.• Тези индикатори отклоняват доста България от общоприетите правила за Европа и България.• Направената от мен прогноза, че следва да бъде изтеглен забележителен по мярка нов държавен дълг и то на доста по-висока цена към този момент е доказана и излъчванията на нов дълг ще забележим още през есента, като през годините новоемитирания дълг е допустимо да доближи до 15 милиарда лева.• Официалните данни на Министерството на финансите сочат, че за реализиране на целевите равнища по откритите нормативи е належащо възстановяване в размер на 5,8 милиарда лв. през 2023 година и 6,2 милиарда лв. през 2024 г.• За страдание обаче понижаване на плануваните и заложени към този момент разноски са невъзможни.• Всичко това отдалечава България от участието в Еврозоната.• Министърът на финансите удостовери още няколко от направените от мен изказвания, а точно:Предстои в бъдеще леко усмиряване на инфлацията, което ще бъде предизвикано от проблемите с потреблението. Както към този момент стана ясно Национален статистически институт разгласи стесняване на потреблението на съществени хранителни артикули. В допълнение на това през днешния ден статистическия институт регистрира намаление на индикатора за бизнес климата при търговията на дребно с 9 пункта;Потвърдена беше и тезата, че инфлацията най-силно се усеща при питателните артикули, а от там най-силно наранени са нискодоходните групи.• Прогнозите ми за свиващ се растеж на Брутният вътрешен продукт бяха доказани и от Министерството на финансите. Растежът през последните две тримесечия ще се свие, а в допълнение съображение за това е докладваното през днешния ден утежняване на положението на бизнес климата и към този момент регистрираното утежняване на индикатора за доверие на потребителите, които на база на макроикономическите модели дават ясна прогностична стойност за положението на Брутният вътрешен продукт.• Под въпрос в макроикономическата прогноза е размерът на вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт. Последните данни на Национален статистически институт сочат срив в вложенията в главен капитал, а е реалистично да бъдат прекратени и вложенията в ресурси, които бизнеса използваше като защитна мярка за инфлацията.• Нивата на напредък на потреблението се чака да стартират да се възвръщат едвам след 2025 г.• Износът на артикули се планува да пораства с по-бавни темпове от вноса, което е явен симптом, че чистият износ към този момент ще има по-малък принос за икономическия напредък. Вече беше потвърдено, че положението на външнотърговското ни салдо се утежнява най-вече от търговията с Руската федерация. По-конкретно по данни на Национален статистически институт:Вносът на България от Руската федерация за интервала януари-юни 2022 година е 6,15 милиарда лв.. Ръстът по отношение на същия интервал на миналата година е 147,4%. За интервала януари-юни 2021 година вносът от Русия е 2.43 милиарда лв.. Износът на България за Русия е надлежно 389.9 млн. лв. и 387,4 млн. лв. през първото полугодие на 2021 и 2022 година За този интервал негативното салдо по стокообмена е станало (-5,63) милиарда лв. при негативно салдо от (-2.04) милиарда лв. през миналата година.• За първото полугодие при вносът от Русия най-значими растежи са осъществени при:Група 2709 " Сурови нефтени масла от битумни материали – 135%. Вносът е надлежно 1432 млн. евро при 609,6 млн. евро за същия интервал на миналата година;Група 2711 " Нефтен газ и други газообразни въглеводороди " – 228.5%. Вносът по тази група е достигнал 927,46 млн. евро при 282,4 млн. евро миналата година;Група 2710 " Нефтени масла и биуминозни минерали – 157,9%. Вносът е достигнал 235,3 млн. евро при 91 млн. евро през миналата година.Изводите са, че:• Финансово-икономическото положение на страната се утежнява.• Дефицитът по бюджета нараства.• Ще бъдат теглени големи нови заеми.• България към този момент е доста по-далече от участието си в Еврозоната.• Средства за покриване на недостига посредством преструктуриране на разноски не могат да бъдат обезпечени.• Инфлацията, ще докара до намаляване на потреблението.
Днес и Министерството на финансите посредством дадената конференция и оповестено обобщение на макроикономическа прогноза сподели неуспеха във финансово-икономическата политика на предходното държавно управление. Опорната точка, че съществуващият остатък напролет и лятото е съображение за нови разходни политики, беше оборена. Напротив, следва утежняване на бюджетните индикатори. За следващ път се оказа, че макроикономическото обмисляне не е било на равнище, тъй като следим утежняване на съществени финансови и макроикономически индикатори. Още при започване на ръководството на служебния кабинет този проблем беше изведен, като беше откроен казуса в приходните организации, а точно че при започване на годината разликата сред заявените и невнесени доходи е 210 милиона лв., а в средата на годината - 600 милиона лв.. Тази разликата сред декларирани и невнесени доходи е в частта за Данък добавена стойност и за осигурителните вноски. Министерството на финансите през днешния ден ни сподели още, че на база на ръководството на до момента се предвиждат нови отрицателни трендове:• Дефицитът по консолидираната фискална стратегия ще нарасне до 6,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година и ще бъде 6.5% през 2024 г.• Дефицитът на бранш държавно ръководство ще нарасне до 6,4% от Брутният вътрешен продукт през 2023 и 2024 г.• Тези индикатори отклоняват доста България от общоприетите правила за Европа и България.• Направената от мен прогноза, че следва да бъде изтеглен забележителен по мярка нов държавен дълг и то на доста по-висока цена към този момент е доказана и излъчванията на нов дълг ще забележим още през есента, като през годините новоемитирания дълг е допустимо да доближи до 15 милиарда лева.• Официалните данни на Министерството на финансите сочат, че за реализиране на целевите равнища по откритите нормативи е належащо възстановяване в размер на 5,8 милиарда лв. през 2023 година и 6,2 милиарда лв. през 2024 г.• За страдание обаче понижаване на плануваните и заложени към този момент разноски са невъзможни.• Всичко това отдалечава България от участието в Еврозоната.• Министърът на финансите удостовери още няколко от направените от мен изказвания, а точно:Предстои в бъдеще леко усмиряване на инфлацията, което ще бъде предизвикано от проблемите с потреблението. Както към този момент стана ясно Национален статистически институт разгласи стесняване на потреблението на съществени хранителни артикули. В допълнение на това през днешния ден статистическия институт регистрира намаление на индикатора за бизнес климата при търговията на дребно с 9 пункта;Потвърдена беше и тезата, че инфлацията най-силно се усеща при питателните артикули, а от там най-силно наранени са нискодоходните групи.• Прогнозите ми за свиващ се растеж на Брутният вътрешен продукт бяха доказани и от Министерството на финансите. Растежът през последните две тримесечия ще се свие, а в допълнение съображение за това е докладваното през днешния ден утежняване на положението на бизнес климата и към този момент регистрираното утежняване на индикатора за доверие на потребителите, които на база на макроикономическите модели дават ясна прогностична стойност за положението на Брутният вътрешен продукт.• Под въпрос в макроикономическата прогноза е размерът на вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт. Последните данни на Национален статистически институт сочат срив в вложенията в главен капитал, а е реалистично да бъдат прекратени и вложенията в ресурси, които бизнеса използваше като защитна мярка за инфлацията.• Нивата на напредък на потреблението се чака да стартират да се възвръщат едвам след 2025 г.• Износът на артикули се планува да пораства с по-бавни темпове от вноса, което е явен симптом, че чистият износ към този момент ще има по-малък принос за икономическия напредък. Вече беше потвърдено, че положението на външнотърговското ни салдо се утежнява най-вече от търговията с Руската федерация. По-конкретно по данни на Национален статистически институт:Вносът на България от Руската федерация за интервала януари-юни 2022 година е 6,15 милиарда лв.. Ръстът по отношение на същия интервал на миналата година е 147,4%. За интервала януари-юни 2021 година вносът от Русия е 2.43 милиарда лв.. Износът на България за Русия е надлежно 389.9 млн. лв. и 387,4 млн. лв. през първото полугодие на 2021 и 2022 година За този интервал негативното салдо по стокообмена е станало (-5,63) милиарда лв. при негативно салдо от (-2.04) милиарда лв. през миналата година.• За първото полугодие при вносът от Русия най-значими растежи са осъществени при:Група 2709 " Сурови нефтени масла от битумни материали – 135%. Вносът е надлежно 1432 млн. евро при 609,6 млн. евро за същия интервал на миналата година;Група 2711 " Нефтен газ и други газообразни въглеводороди " – 228.5%. Вносът по тази група е достигнал 927,46 млн. евро при 282,4 млн. евро миналата година;Група 2710 " Нефтени масла и биуминозни минерали – 157,9%. Вносът е достигнал 235,3 млн. евро при 91 млн. евро през миналата година.Изводите са, че:• Финансово-икономическото положение на страната се утежнява.• Дефицитът по бюджета нараства.• Ще бъдат теглени големи нови заеми.• България към този момент е доста по-далече от участието си в Еврозоната.• Средства за покриване на недостига посредством преструктуриране на разноски не могат да бъдат обезпечени.• Инфлацията, ще докара до намаляване на потреблението.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ