Къде са портите към рая и ада
l Българите имат вяра двойно по-малко
от американците в тези отвъдни места
l Как възгледът за постоянно самодоволство и
безкрайни страдания е формирал
цивилизацията, каквато я познаваме
Вярваме ли, че някъде в отвъдното ни чака парадайс или пъкъл?
“24 часа ” разгласява резултати от изследване на изследователския център “Тренд ” за настройките на българите към разнообразни вярвания.
Радиа,
малките екрани
и фейсбук
бурно
дискутираха
резултатите,
само че някак настрана остана един забавен факт - 36% от българите имат вяра в съществуването на парадайса и пъкъла, а малко повече - 42%, не имат вяра. Любопитно е, че измежду младите (18-29-годишни) процентът на вярващите в пъкъла и парадайса е единствено малко по-нисък - 31.
Оказва се, че българите са доста по-различни от американците в този аспект. Проучване на Pew Research Center демонстрира, че 72% от жителите на Съединени американски щати имат вяра в парадайса, разказан като място, където “хората, водили правоверен живот, са възнаградени за безконечни времена ”. (Резултатите са от 2014 година - б.а.)
Малко по-малко - 58%, са американците, които имат вяра в съществуването на пъкъл - място, “където хората, живели в грехове и умрели, без да се разкаят, са осъдени за безконечни времена ”.
Дали това значи, че българите са два пъти по-малко религиозни от американците? Зависи по какъв начин ще проучваме какво разбираме в действителност, като чуем парадайс и пъкъл? Тук има и древен смисъл, има и ежедневни показа, има и планини от облици, основани от известната просвета. Особено след тренда на книги и сериали, които генерират мощен интерес на младите към мистичното и страховитото.
Деветте кръга
Всъщност най-подробно изложение на пъкъла с неговите девет кръга, както съществува в нашите показа, е основано през XIV век от Данте Алигиери - в “Ад ”, първата част на епическата поема “Божествена комедия ”. Там Вергилий е нещо като екскурзовед на Данте в пъкъла.
“Идеята за пъкъла в никакъв случай до тогава не била обсебвала масите толкоз надълбоко. Творбата на Данте стремително трансформирала нереалното виждане за преизподнята в ясна и ужасяваща картина - внушителна, осезаема и незабравима. Нищо чудно, че след издаването на поемата в католическата черква се влял мощен поток от ужасени грешници, стремящи се да избегнат обновената от създателя версия на пъкъла ”, написа Дан Браун в романа “Ад ”.
А какво мисли папата
Папа Франциск е прочут с необятно скроените си възгледи, само че въпреки всичко е папа. Затова думите, че пъкълът не съществува, които му приписа италианският публицист Скалфари, освен това таман преди католическия Великден, прозвучаха шокиращо.
За такива думи
в едни по-тъмни епохи
католическата черква е
пращала хора на кладата
Новината бързо се разнесе по целия свят, Ватиканът също по този начин бързо отхвърли папата да е казвал такова нещо.
Има си хас! Раят и пъкълът са основополагащи легенди на християнството и да задраскаш някой от тях, все едно да строшиш основата на една къща. Те са формирали мисленето на милиарди човешки същества, играли са решаваща роля за развоя на две хилядолетия история.
Раят и пъкълът като показа
са крайъгълен камък на днешната цивилизация, каквато я познаваме. Образите на тези места озаряват човешкото въображение и водят до нещо доста значимо - възгледа за
следствията от
положителното и злото
Доктрината за блаженото и ужасното място усмирява човешката природа. Едно е да си надменно уверен, че гибелта поставя точка на всичко и затова “веднъж се живее ” и всичко ти е разрешено в границите на този твой краен живот. На другия полюс е смирението, което идва с концепцията, че душата е безсмъртна и даже когато тялото към този момент го няма, тя продължава да съществува. Изборът обаче е ужасяващо съдбоносен - дали ще се озовеш (завинаги!) във постоянно самодоволство, или във безконечни страдания.
Ето по какъв начин визиите за парадайс и пъкъл се трансформират в инструмент - в морков и сопа прочее - за съблюдаване на кодекс правила за положително и зло, за търсене на амнистия след грях, въобще за нещата, които крепят една общественост и една цивилизация и я отдалечават от варварството.
Не че човешката природа и човешката нелепост не са намирали метод да объркват нещата. Нали пътят към пъкъла е застлан с положителни планове.
На всичко от горната страна концепцията за пъкъла е непоносима за човешкия разсъдък.
Кошмар оттатък
въображението
Вечни страдания? “Надежда всяка тука оставете. ” Това е немислимо. Ден, месец, година, само че... постоянно?! Дискусия в такава посока, наподобява, е имал поради папата, в случай че в действителност е споделил това за пъкъла, счита Андрю Браун, колумнист на “Гардиън ”. И припомня, че концепцията за безконечните страдания е тормозила християните съвсем от зората на християнството. Защото наподобява безусловно непропорционално сурово наказване за греховете.
Мъките на пъкъла по формулировка са по-лоши от всичко, което познаваме на този свят. Мъки, които не свършват със гибелта, в противен случай - тогава стартират. Възможно ли е предизвикването на такава безконечна мъка да е в природата на един вселюбящ и милосърден Бог. Всъщност ранният теолог свети Ориген вярвал, че даже сатаната в някакъв миг ще бъде освободен от пъкъла, макар че тази концепция по-късно била оповестена за разкол, написа Браун.
Според журналиста Скалфари папа Франциск споделил за неверните души, че “тези от тях, които се разкаят, получават помилван от Бог и заемат място в редиците на тези, които го съзерцават, само че тези, които не се разкаят и не могат да бъдат опростени, изчезват ”, защото “адът не съществува. Онова, което съществува, е изгубването ”. Може би е небивалица на журналиста, само че тази концепция звучи милостиво на фона на вероятността за безконечни страдания.
Геолокация
Нека оставим положенията на душата и да отидем в географията. Къде може да се намират физически раят и пъкълът?
Има теории, че се намират в различни вселени. Раят, несъмнено, се свързва с небето, само че митове рисуват пътя към портите за парадайса на съответни места на земята - да вземем за пример в Тибет, в Мексико (пирамидата на Слънцето), на Хаваите.
И за местонахождението на пъкъла има разнообразни теории. Някои считат, че е на слънцето. Но най-разпространения мироглед е, че се намира подземен - по този начин го разказва Данте Алигиери прочее.
Както е известно, вътрешността на планетата се състои от негорещена лава, а това е покрай описанията на преизподнята с огнени езера.
Много места по света са спрягани за портала към пъкъла, нормално това са пещери или вулкани.
Различни легенди и теории свързват входа за подземното царство с места като: до Памуккале в Турция, нос Тенаро в Пелопонес, Гърция, местности в Туркменистан, Китай, Япония, Никарагуа, Белиз, Исландия, Етиопия.
Има обаче и легенда, че през пещерата Дяволското гърло в Родопите
Орфей е слязъл при
Евридика в подземното
царство на Хадес
Установено е, че подземната река в пещерата изчезва, а след това излиза на повърхността след повече от час, което допуска големи подземни лабиринти под Дяволското гърло.
В свят, в който от ден на ден хора търсят забавни места за туризъм с лоукост полети, прочее, сходни мистични местоположения са превъзходен магнит.
Кой къде е в кръговете на пъкъла съгласно Данте Алигиери
В първия кръг са живелите праведно, само че неприели светото кръщение
Втори кръг - сладострастниците
Трети кръг - лакомите.
Четвърти кръг - скъперниците и прахосниците
Пети кръг - гневните и мързеливите
Шести кръг - епикурейци и еретици
Седми кръг - съгрешилите против близък, самоубийците, прегрешили против Бога, против природата или против обществото
Осми кръг - съблазнители, правилите симония (търговия със свещени предмети), злоупотребилите с вълшебства и гадания, продажниците, лицемерите, крадците, хората, сеели цивилен и политически раздори, алхимиците или другите типове фалшификатори
Девети кръг - изменниците против роднините, против отечеството, против другар. /24chasa.bg
от американците в тези отвъдни места
l Как възгледът за постоянно самодоволство и
безкрайни страдания е формирал
цивилизацията, каквато я познаваме
Вярваме ли, че някъде в отвъдното ни чака парадайс или пъкъл?
“24 часа ” разгласява резултати от изследване на изследователския център “Тренд ” за настройките на българите към разнообразни вярвания.
Радиа,
малките екрани
и фейсбук
бурно
дискутираха
резултатите,
само че някак настрана остана един забавен факт - 36% от българите имат вяра в съществуването на парадайса и пъкъла, а малко повече - 42%, не имат вяра. Любопитно е, че измежду младите (18-29-годишни) процентът на вярващите в пъкъла и парадайса е единствено малко по-нисък - 31.
Оказва се, че българите са доста по-различни от американците в този аспект. Проучване на Pew Research Center демонстрира, че 72% от жителите на Съединени американски щати имат вяра в парадайса, разказан като място, където “хората, водили правоверен живот, са възнаградени за безконечни времена ”. (Резултатите са от 2014 година - б.а.)
Малко по-малко - 58%, са американците, които имат вяра в съществуването на пъкъл - място, “където хората, живели в грехове и умрели, без да се разкаят, са осъдени за безконечни времена ”.
Дали това значи, че българите са два пъти по-малко религиозни от американците? Зависи по какъв начин ще проучваме какво разбираме в действителност, като чуем парадайс и пъкъл? Тук има и древен смисъл, има и ежедневни показа, има и планини от облици, основани от известната просвета. Особено след тренда на книги и сериали, които генерират мощен интерес на младите към мистичното и страховитото.
Деветте кръга
Всъщност най-подробно изложение на пъкъла с неговите девет кръга, както съществува в нашите показа, е основано през XIV век от Данте Алигиери - в “Ад ”, първата част на епическата поема “Божествена комедия ”. Там Вергилий е нещо като екскурзовед на Данте в пъкъла.
“Идеята за пъкъла в никакъв случай до тогава не била обсебвала масите толкоз надълбоко. Творбата на Данте стремително трансформирала нереалното виждане за преизподнята в ясна и ужасяваща картина - внушителна, осезаема и незабравима. Нищо чудно, че след издаването на поемата в католическата черква се влял мощен поток от ужасени грешници, стремящи се да избегнат обновената от създателя версия на пъкъла ”, написа Дан Браун в романа “Ад ”.
А какво мисли папата
Папа Франциск е прочут с необятно скроените си възгледи, само че въпреки всичко е папа. Затова думите, че пъкълът не съществува, които му приписа италианският публицист Скалфари, освен това таман преди католическия Великден, прозвучаха шокиращо.
За такива думи
в едни по-тъмни епохи
католическата черква е
пращала хора на кладата
Новината бързо се разнесе по целия свят, Ватиканът също по този начин бързо отхвърли папата да е казвал такова нещо.
Има си хас! Раят и пъкълът са основополагащи легенди на християнството и да задраскаш някой от тях, все едно да строшиш основата на една къща. Те са формирали мисленето на милиарди човешки същества, играли са решаваща роля за развоя на две хилядолетия история.
Раят и пъкълът като показа
са крайъгълен камък на днешната цивилизация, каквато я познаваме. Образите на тези места озаряват човешкото въображение и водят до нещо доста значимо - възгледа за
следствията от
положителното и злото
Доктрината за блаженото и ужасното място усмирява човешката природа. Едно е да си надменно уверен, че гибелта поставя точка на всичко и затова “веднъж се живее ” и всичко ти е разрешено в границите на този твой краен живот. На другия полюс е смирението, което идва с концепцията, че душата е безсмъртна и даже когато тялото към този момент го няма, тя продължава да съществува. Изборът обаче е ужасяващо съдбоносен - дали ще се озовеш (завинаги!) във постоянно самодоволство, или във безконечни страдания.
Ето по какъв начин визиите за парадайс и пъкъл се трансформират в инструмент - в морков и сопа прочее - за съблюдаване на кодекс правила за положително и зло, за търсене на амнистия след грях, въобще за нещата, които крепят една общественост и една цивилизация и я отдалечават от варварството.
Не че човешката природа и човешката нелепост не са намирали метод да объркват нещата. Нали пътят към пъкъла е застлан с положителни планове.
На всичко от горната страна концепцията за пъкъла е непоносима за човешкия разсъдък.
Кошмар оттатък
въображението
Вечни страдания? “Надежда всяка тука оставете. ” Това е немислимо. Ден, месец, година, само че... постоянно?! Дискусия в такава посока, наподобява, е имал поради папата, в случай че в действителност е споделил това за пъкъла, счита Андрю Браун, колумнист на “Гардиън ”. И припомня, че концепцията за безконечните страдания е тормозила християните съвсем от зората на християнството. Защото наподобява безусловно непропорционално сурово наказване за греховете.
Мъките на пъкъла по формулировка са по-лоши от всичко, което познаваме на този свят. Мъки, които не свършват със гибелта, в противен случай - тогава стартират. Възможно ли е предизвикването на такава безконечна мъка да е в природата на един вселюбящ и милосърден Бог. Всъщност ранният теолог свети Ориген вярвал, че даже сатаната в някакъв миг ще бъде освободен от пъкъла, макар че тази концепция по-късно била оповестена за разкол, написа Браун.
Според журналиста Скалфари папа Франциск споделил за неверните души, че “тези от тях, които се разкаят, получават помилван от Бог и заемат място в редиците на тези, които го съзерцават, само че тези, които не се разкаят и не могат да бъдат опростени, изчезват ”, защото “адът не съществува. Онова, което съществува, е изгубването ”. Може би е небивалица на журналиста, само че тази концепция звучи милостиво на фона на вероятността за безконечни страдания.
Геолокация
Нека оставим положенията на душата и да отидем в географията. Къде може да се намират физически раят и пъкълът?
Има теории, че се намират в различни вселени. Раят, несъмнено, се свързва с небето, само че митове рисуват пътя към портите за парадайса на съответни места на земята - да вземем за пример в Тибет, в Мексико (пирамидата на Слънцето), на Хаваите.
И за местонахождението на пъкъла има разнообразни теории. Някои считат, че е на слънцето. Но най-разпространения мироглед е, че се намира подземен - по този начин го разказва Данте Алигиери прочее.
Както е известно, вътрешността на планетата се състои от негорещена лава, а това е покрай описанията на преизподнята с огнени езера.
Много места по света са спрягани за портала към пъкъла, нормално това са пещери или вулкани.
Различни легенди и теории свързват входа за подземното царство с места като: до Памуккале в Турция, нос Тенаро в Пелопонес, Гърция, местности в Туркменистан, Китай, Япония, Никарагуа, Белиз, Исландия, Етиопия.
Има обаче и легенда, че през пещерата Дяволското гърло в Родопите
Орфей е слязъл при
Евридика в подземното
царство на Хадес
Установено е, че подземната река в пещерата изчезва, а след това излиза на повърхността след повече от час, което допуска големи подземни лабиринти под Дяволското гърло.
В свят, в който от ден на ден хора търсят забавни места за туризъм с лоукост полети, прочее, сходни мистични местоположения са превъзходен магнит.
Кой къде е в кръговете на пъкъла съгласно Данте Алигиери
В първия кръг са живелите праведно, само че неприели светото кръщение
Втори кръг - сладострастниците
Трети кръг - лакомите.
Четвърти кръг - скъперниците и прахосниците
Пети кръг - гневните и мързеливите
Шести кръг - епикурейци и еретици
Седми кръг - съгрешилите против близък, самоубийците, прегрешили против Бога, против природата или против обществото
Осми кръг - съблазнители, правилите симония (търговия със свещени предмети), злоупотребилите с вълшебства и гадания, продажниците, лицемерите, крадците, хората, сеели цивилен и политически раздори, алхимиците или другите типове фалшификатори
Девети кръг - изменниците против роднините, против отечеството, против другар. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ