Защо Украйна нахлу в Русия?
Курска Народна Република
През последните няколко месеца войната в Украйна бе станала толкоз монотонна, че отразяването й от медиите се бе трансформирало в някаква досадна рутинна процедура – нощни офанзиви с дронове, горящи обекти с двойно предопределение надълбоко в тиловите зони на двете страни, някоя-друга съветска ракетна офанзива, позиционни сражения без придвижване на фронтовата линия, какво е споделил Путин, къде е ходил Зеленски, ще оказва помощ ли Тръмп на Украйна, сътрудник на Кремъл ли е Орбан, водят ли се договаряния за мир, какво са решили в НАТО и Европейски Съюз за следващия пакет помощ за Киев, какво ново ужасно оръжие са показали в Москва и така нататък Идва нов ден, само че осведомителните канали ни сервират отново от същото, въпреки и не тъкмо в същата поредност.
Дните се нижат, само че нищо ново не се случва и всички ние, които се опитваме да вкараме войната в Украйна в някакви логичен поредни рамки, започваме да се усещаме като хванати в клопката на безкрайна монотонна серпантина. Може би по тази причина новината, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) са създали неочакван пробив в приграничната Курска област и са проникнали на десетки километри във вътрешността в съветска територия шокира мнозина и разсъни позадрямалите сетива на публичното внимание.
Но какво тъкмо се случи там и ще се отразили то на хода на войната като цяло? Точно това ще се опитам да обясня през днешния ден. С ангажимента, че смисъла на Курската интервенция на ЗСУ ненапълно е пресилено от медиите, доукрасено е с прекалено много възторг, гарнирано е с непотребен драматизъм и е натоварено с тонове нереалистични упования.
Отново за асиметричната тактика
Започналата рано сутринта на 6 август, вторник, военна интервенция на ЗСУ в Курска област е първият случай в историята, когато суверенна територия на нуклеарна страна е окупирана със мощ от друга страна. От това, несъмнено, би се получило бомбастично медийно заглавие, което би довело до доста кликове и четения. Но бих желал да обърна вашето внимание върху друго. По-важното в тази ситуация е, че това следващият образец за сполучливо и дейно използване на така наречен асиметрична тактика от страна на основното командване в Киев. И в случай че си задавате въпроси от рода на „ за какво Зеленски се е осмели на един подобен ход “ - точно в асиметричната тактика се крие и отговорът.
Що е то асиметричната тактика ? Най-опростеният отговор е, че това е когато избягваш да се конфронтираш с най-силните страни на явно превъзхождащият те съперник, като в същото време съсредоточаваш напъните си върху по-слабите му страни. Типичен образец за подобен метод са дейностите на ЗСУ по въздух и по вода. Украинците, да вземем за пример, заобикалят да се изправят в пряк дуел с Черноморския флот на Путин, просто тъй като няма с какво. Но за сметка на това постепенно и методично го унищожават в пристанищата му, където той е много едва предпазен. Нещо сходно следим и в борбата за превъзходство във въздуха – вместо не толкоз многочислените украински изтребители да се устремяват обезверено към съветските бомбардировачи пробвайки се да ги смъкват, силите на Киев при всяка опция нападат базите им, като по този метод освен нанасят повреди на самолетите до момента в който са на земята, само че и ги лишават от гориво, амуниции и ремонтни работилници поразявайки съответните съоръжения с дронове. Асиметричната тактика има своето приложение и при сухопътните сражения – руснаците хвърлят всички свои сили в Донбас, борейки се със зъби и нокти безусловно за всеки сантиметър земя, до момента в който ЗСУ най-ненадейно подхващат мощно нахлуване, където никой не ги чака. Да речем в приграничната Курска област. По този метод принуждават агресорите да отслабят своя напън, тъй като незабавно би трябвало да трансферират сили на новозастрашения сектор. С други думи, това е което се случва сега.
Въпреки че украинската атака продължава към този момент няколко дни, действително се знае прекомерно малко за нея тъй като и двете страни са наложили цялостно осведомително затъмнение. Оттук-оттам идва я някоя фотография, я някое клипче, някои от анализаторите се пробват да илюстрират мненията си с карти, само че по този метод объркването става още по-голямо. За похлупак на всичко, неизбежно се намесват и Youtube-фантазьорите, на които им се привижда я завладяване на Курск от украинците, я бърз поход на ЗСУ до стените на Москва, я съветски нуклеарен удар по Киев. Не желая да влизам в ролята на оракул и ще се въздържа от прогнози. Вместо това, под формата на въпроси и отговори по-долу ще се опитам да подчертавам върху това какво е известно досега.
Колко огромна е украинската формация нахлула в Курска област ? Ако информацията ми се окаже вярна, то сега ЗСУ работят на територията на РФ с 10 бригади, както и няколко обособени батальона. Като се вземе поради, че една бригада наброява 3 до 4 хиляди души, то оказва се че украинците оперират с 35 до 40 хиляди бойци, а това към този момент е забележителна военна мощ. Най-вероятно единствено част от тези бригади към този момент са хвърлени в багра, до момента в който останалите ще се включват в борбата поетапно, с цел да усилват натиска, когато е нужно. По всичко проличава, че въпросните бригади на ЗСУ са чудесно тренирани, готови и въоръжени с съвременна западна техника, най-много бронирани коли.
Снимки: БГНЕС
Какви са задачите на неочакваната украинска атака? Никой не може да каже, прекомерно евентуално и в Киев да не са доста наясно и оттук насетне ще работят съгласно развиването на обстановката. И въпреки всичко, първата цел сигурно е чисто военна – отклонение на вниманието на руснаците и най-много понижаване на силата на тяхната атака в Донбас посредством евакуиране на войски от фронтовата линия и прехвърлянето им към Курск, т.е. използване на асиметрична тактика в най-чист тип. Ако това е било по този начин, то към този момент умерено може да се каже че концепцията на украинския Генерален щаб е сработила – от сряда, 8 август, се следи известно намаляване на съветската военна интензивност в региона на Харков, както и в Луганска област, т.е. секторите на фронта намиращи се най-близо до пробива на ЗСУ.
Другата цел без подозрение е политическа – посредством нахлуването си на територията на РФ украинското управление се стреми да разсъни призрака на Пригожин и да покаже какъв брой безразлично е централното управление в Москва към страданията на елементарния руснак. В това си начинание ЗСУ също преуспя – хиляди руснаци в суматоха бягаха от зоната на бойните дейности и задръстиха пътищата. При това локалните администрации първи си плюха на петите, а единственото което му хрумна на Путин бе да предложи по 10 хиляди рубли (около 100 евро) еднократна помощ на всеки изгубил дома си. Това пък бе възприето напряко като насмешка от обезверените и паникьосани бежанци.
Третата цел сигурно има много общо с възможни бъдещи мирни договаряния. Отвоюваното парче съветска територия ще бъде укрепено и отбранявано от ЗСУ с всички сили и средства, с цел да бъде употребявано като разменна монета, когато диалозите за преустановяване на огъня въпреки всичко стартират. Нали самият Путин наскоро съобщи обществено че в Киев ще им се наложи да се преценяват с настъпилите териториални промени.
Каква територия все още са завладели украинците? Данните са извънредно спорни, само че може да се твърди че към края на актуалната седмица това са не по-малко от 350 кв. км. Това е повече в сравнение с съветските нашественици превзеха в Донбас през последния месец (92 кв. км) и дори от нова година насам, както и повече от площта освободена от ЗСУ по време на миналогодишното им лятно контранастъпление. Трябва, въпреки всичко да се има поради, че с изключение на територията, която сигурно се управлява от ЗСУ има и така наречен сива зона, в която се случват въоръжените конфликти на дребни бойни групи и където напред-назад сноват патрули и разследващи коли на двете страни. Иначе казано – ничия земя, която никой не може да управлява.
Към събота, 10 август, сигурно е известно, че украински байрак се вее над 12 съветски обитаеми пункта, най-големият от които е градчето Суджа с довоенно население от към 6 хиляди души. Изборът на Суджа като предпочитана първична цел на настъплението на ЗСУ изобщо не е инцидентен – през градчето минават значимо шосе и още по-важна железопътна линия, през които се прави снабдяването на съветските войски воюващи в региона на Харков. Сега то ще би трябвало да бъде пренасочвано по много по-дълъг, обходен маршрут. Не по-малко значим е фактът, че в Суджа се намира най-външната разпределителна станция на Газпром и в случай че в Киев решат че има смисъл умерено в един миг могат да врътнат кранчето на природния газ предопределен за Австрия, Словакия и Чехия. Засега до такава фрапантна мярка не е прибягвано, само че самият факт че украинците могат да подхващат сходна крачка, когато им хрумне си е задоволително стресиращ единствено по себе си.
Колко още могат да напреднат украинците ? Според мен – не доста. Някои анализатори настояват, че ЗСУ биха се възползвали от обстановката и биха сложили под собствен надзор Курската атомна електроцентрала, която в следствие да изтъргуват против Запорожката АЕС превзета от руснаците през март 2022 година Но до нея има най-малко още 30-40 км и едно такова деяние би разтеглило неимоверно техните снабдителни линии, по които се движат най-вече камиони. А както знаем, украинското небе безусловно гъмжи от дронове и всевиждащите им очи не пропущат дори най-малкият предмет, камо ли цялостен камион. По скоро ще станем очевидци на последователното окопаване на украинците на достигнатите позиции и подсилване на периметъра. Възможно е за в бъдеще те да се опитат да напреднат и още, само че това няма да се случи преди да са си решили всички вероятни проблеми със снабдяването.
Пресечена е още една алена линия
От началото на войната насам непрестанно се приказва за прословутите червени линии на Путин, които щом някой се осмели да пресече щяло да стане ужасно. Сред тези линии бе злощастният Кримски мост, потреблението на западни системи за поразяване на цели на територията на РФ, изтребителите Ф-16 и много други неща от този жанр. И всякога когато следващата алена линия биваше нарушена, следваше огромно мрънкане от страна на Москва както и поучителни заявления изчетени на глас от досадната Мария Захарова, представител на съветското външно министерство.
Нещо сходно се случи и тази седмица. Когато украинските бригади нахлуха в изконно съветската Курска област, всеобщо използваха западна военна техника. От Вашингтон и Брюксел обявиха, че Украйна е в правото си да работи по този метод и по никакъв метод не нарушава интернационалното законодателство, с което мълчешком дадоха позволение за потребление на западни оръжия на съветска земя. А от Берлин споделиха в прав текст, че сега в който създаден в Германия танк постъпи на въоръжение на ЗСУ, той престава да бъде немски, а украински. Явно към този момент никой в цивилизования свят не се опасява от Путин и занапред ще станем очевидци на други сходни отстъпки в интерес на Киев. Като да вземем за пример да се разреши потреблението на ракети с огромен обхват ATACMS против военни цели надълбоко в съветския гръб.
Поредният гласовит съветски боен неуспех
Именно като неуспех би трябвало да бъдат охарактеризирани дейностите на съветското командване през изтичащата седмица. Първо, то изцяло проспа скупчването в продължение на към два месеца на украински сили безусловно под носа им , директно оттатък границата. Второ, оказа се че отвън бойното поле в Източна Украйна Москва не разполага с безусловно никакви боеспособни войски. Границата с Украйна на този до неотдавна спокоен сектор се е оказала защитавана от войничета на постоянна наборна работа, както и от Тик-ток „ войските “ на Кадиров. Последните, както доста пъти до момента, безусловно са се разбягали, когато замириса на барут и кръв.
Не по-малко шокираща за мнозина бе лекотата, с която ЗСУ минаха и през двете считани за непреодолими съветски отбранителни линии. За построяването на видимо солидните фортификации, най-малко по документи, през последните години са били изхарчени над 170 милиарда рубли и очевидно занапред способените органи в Москва ще откриват по какъв начин тъкмо са разпределяли средствата.
Кадрите снимани от дронове демонстрират на съветската аудитория и други шокиращи подиуми – всеобща капитулация на съветски войски на подстъпите към Суджа заради дефицит на боеприпаси и липса на задоволително огнева поддръжка. Само през първите два дни на офанзивата на ЗСУ в плен се оказаха съвсем 100 от бойците на Путин, немалка част от които голобради новобранци. А и занапред техният брой ще пораства, тъй като из горите директно до граничната вадичка бродят още стотици, на които от дълго време са им свършили освен патроните, само че дори и водата за пиянство.
Настъпление в жанр Сирски
Тези от вас, които наблюдават развиването на спора по-отблизо, най-вероятно се изпитали към този момент чувството, че случилото се в Курска област тези дни по изумителен метод припомня за свръхуспешното украинско контранастъпление в харковска област през есента на 2022 година Усещането не ви лъже – и тогава, и в този момент планирането на интервенцията е дело на един и същи човек. Генерал Сирски, сегашният главнокомандващ на ЗСУ. Същата ненадейност, същата висока скорост и основаване на безпорядък в тила на обърканите руснаци.
Има несъмнено и разлики. Сегашните украински елементи са доста по-добре екипирани, въоръжени и най-много доста по-опитни. Демонстрират високо самочувствие и умеене да се вземат решения съгласно обстановката. Подобно на харковската интервенция отпреди две години, в този момент бронираните коли се употребяват много по-масово, в това число тъй като украинските войски, с помощта на западните доставки, в този момент имат доста повече бронирана техника.
Какво да кажа в умозаключение? Случилото се в Курска област най-вероятно няма да приближи края на войната, само че сигурно ще приближи с още малко края на режима на Путин. Въоръжете се с самообладание, несъмнено ни предстоят вълнуващи месеци.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
През последните няколко месеца войната в Украйна бе станала толкоз монотонна, че отразяването й от медиите се бе трансформирало в някаква досадна рутинна процедура – нощни офанзиви с дронове, горящи обекти с двойно предопределение надълбоко в тиловите зони на двете страни, някоя-друга съветска ракетна офанзива, позиционни сражения без придвижване на фронтовата линия, какво е споделил Путин, къде е ходил Зеленски, ще оказва помощ ли Тръмп на Украйна, сътрудник на Кремъл ли е Орбан, водят ли се договаряния за мир, какво са решили в НАТО и Европейски Съюз за следващия пакет помощ за Киев, какво ново ужасно оръжие са показали в Москва и така нататък Идва нов ден, само че осведомителните канали ни сервират отново от същото, въпреки и не тъкмо в същата поредност.
Дните се нижат, само че нищо ново не се случва и всички ние, които се опитваме да вкараме войната в Украйна в някакви логичен поредни рамки, започваме да се усещаме като хванати в клопката на безкрайна монотонна серпантина. Може би по тази причина новината, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) са създали неочакван пробив в приграничната Курска област и са проникнали на десетки километри във вътрешността в съветска територия шокира мнозина и разсъни позадрямалите сетива на публичното внимание.
Но какво тъкмо се случи там и ще се отразили то на хода на войната като цяло? Точно това ще се опитам да обясня през днешния ден. С ангажимента, че смисъла на Курската интервенция на ЗСУ ненапълно е пресилено от медиите, доукрасено е с прекалено много възторг, гарнирано е с непотребен драматизъм и е натоварено с тонове нереалистични упования.
Отново за асиметричната тактика
Започналата рано сутринта на 6 август, вторник, военна интервенция на ЗСУ в Курска област е първият случай в историята, когато суверенна територия на нуклеарна страна е окупирана със мощ от друга страна. От това, несъмнено, би се получило бомбастично медийно заглавие, което би довело до доста кликове и четения. Но бих желал да обърна вашето внимание върху друго. По-важното в тази ситуация е, че това следващият образец за сполучливо и дейно използване на така наречен асиметрична тактика от страна на основното командване в Киев. И в случай че си задавате въпроси от рода на „ за какво Зеленски се е осмели на един подобен ход “ - точно в асиметричната тактика се крие и отговорът.
Що е то асиметричната тактика ? Най-опростеният отговор е, че това е когато избягваш да се конфронтираш с най-силните страни на явно превъзхождащият те съперник, като в същото време съсредоточаваш напъните си върху по-слабите му страни. Типичен образец за подобен метод са дейностите на ЗСУ по въздух и по вода. Украинците, да вземем за пример, заобикалят да се изправят в пряк дуел с Черноморския флот на Путин, просто тъй като няма с какво. Но за сметка на това постепенно и методично го унищожават в пристанищата му, където той е много едва предпазен. Нещо сходно следим и в борбата за превъзходство във въздуха – вместо не толкоз многочислените украински изтребители да се устремяват обезверено към съветските бомбардировачи пробвайки се да ги смъкват, силите на Киев при всяка опция нападат базите им, като по този метод освен нанасят повреди на самолетите до момента в който са на земята, само че и ги лишават от гориво, амуниции и ремонтни работилници поразявайки съответните съоръжения с дронове. Асиметричната тактика има своето приложение и при сухопътните сражения – руснаците хвърлят всички свои сили в Донбас, борейки се със зъби и нокти безусловно за всеки сантиметър земя, до момента в който ЗСУ най-ненадейно подхващат мощно нахлуване, където никой не ги чака. Да речем в приграничната Курска област. По този метод принуждават агресорите да отслабят своя напън, тъй като незабавно би трябвало да трансферират сили на новозастрашения сектор. С други думи, това е което се случва сега.
Въпреки че украинската атака продължава към този момент няколко дни, действително се знае прекомерно малко за нея тъй като и двете страни са наложили цялостно осведомително затъмнение. Оттук-оттам идва я някоя фотография, я някое клипче, някои от анализаторите се пробват да илюстрират мненията си с карти, само че по този метод объркването става още по-голямо. За похлупак на всичко, неизбежно се намесват и Youtube-фантазьорите, на които им се привижда я завладяване на Курск от украинците, я бърз поход на ЗСУ до стените на Москва, я съветски нуклеарен удар по Киев. Не желая да влизам в ролята на оракул и ще се въздържа от прогнози. Вместо това, под формата на въпроси и отговори по-долу ще се опитам да подчертавам върху това какво е известно досега.
Колко огромна е украинската формация нахлула в Курска област ? Ако информацията ми се окаже вярна, то сега ЗСУ работят на територията на РФ с 10 бригади, както и няколко обособени батальона. Като се вземе поради, че една бригада наброява 3 до 4 хиляди души, то оказва се че украинците оперират с 35 до 40 хиляди бойци, а това към този момент е забележителна военна мощ. Най-вероятно единствено част от тези бригади към този момент са хвърлени в багра, до момента в който останалите ще се включват в борбата поетапно, с цел да усилват натиска, когато е нужно. По всичко проличава, че въпросните бригади на ЗСУ са чудесно тренирани, готови и въоръжени с съвременна западна техника, най-много бронирани коли.
Снимки: БГНЕС
Какви са задачите на неочакваната украинска атака? Никой не може да каже, прекомерно евентуално и в Киев да не са доста наясно и оттук насетне ще работят съгласно развиването на обстановката. И въпреки всичко, първата цел сигурно е чисто военна – отклонение на вниманието на руснаците и най-много понижаване на силата на тяхната атака в Донбас посредством евакуиране на войски от фронтовата линия и прехвърлянето им към Курск, т.е. използване на асиметрична тактика в най-чист тип. Ако това е било по този начин, то към този момент умерено може да се каже че концепцията на украинския Генерален щаб е сработила – от сряда, 8 август, се следи известно намаляване на съветската военна интензивност в региона на Харков, както и в Луганска област, т.е. секторите на фронта намиращи се най-близо до пробива на ЗСУ.
Другата цел без подозрение е политическа – посредством нахлуването си на територията на РФ украинското управление се стреми да разсъни призрака на Пригожин и да покаже какъв брой безразлично е централното управление в Москва към страданията на елементарния руснак. В това си начинание ЗСУ също преуспя – хиляди руснаци в суматоха бягаха от зоната на бойните дейности и задръстиха пътищата. При това локалните администрации първи си плюха на петите, а единственото което му хрумна на Путин бе да предложи по 10 хиляди рубли (около 100 евро) еднократна помощ на всеки изгубил дома си. Това пък бе възприето напряко като насмешка от обезверените и паникьосани бежанци.
Третата цел сигурно има много общо с възможни бъдещи мирни договаряния. Отвоюваното парче съветска територия ще бъде укрепено и отбранявано от ЗСУ с всички сили и средства, с цел да бъде употребявано като разменна монета, когато диалозите за преустановяване на огъня въпреки всичко стартират. Нали самият Путин наскоро съобщи обществено че в Киев ще им се наложи да се преценяват с настъпилите териториални промени.
Каква територия все още са завладели украинците? Данните са извънредно спорни, само че може да се твърди че към края на актуалната седмица това са не по-малко от 350 кв. км. Това е повече в сравнение с съветските нашественици превзеха в Донбас през последния месец (92 кв. км) и дори от нова година насам, както и повече от площта освободена от ЗСУ по време на миналогодишното им лятно контранастъпление. Трябва, въпреки всичко да се има поради, че с изключение на територията, която сигурно се управлява от ЗСУ има и така наречен сива зона, в която се случват въоръжените конфликти на дребни бойни групи и където напред-назад сноват патрули и разследващи коли на двете страни. Иначе казано – ничия земя, която никой не може да управлява.
Към събота, 10 август, сигурно е известно, че украински байрак се вее над 12 съветски обитаеми пункта, най-големият от които е градчето Суджа с довоенно население от към 6 хиляди души. Изборът на Суджа като предпочитана първична цел на настъплението на ЗСУ изобщо не е инцидентен – през градчето минават значимо шосе и още по-важна железопътна линия, през които се прави снабдяването на съветските войски воюващи в региона на Харков. Сега то ще би трябвало да бъде пренасочвано по много по-дълъг, обходен маршрут. Не по-малко значим е фактът, че в Суджа се намира най-външната разпределителна станция на Газпром и в случай че в Киев решат че има смисъл умерено в един миг могат да врътнат кранчето на природния газ предопределен за Австрия, Словакия и Чехия. Засега до такава фрапантна мярка не е прибягвано, само че самият факт че украинците могат да подхващат сходна крачка, когато им хрумне си е задоволително стресиращ единствено по себе си.
Колко още могат да напреднат украинците ? Според мен – не доста. Някои анализатори настояват, че ЗСУ биха се възползвали от обстановката и биха сложили под собствен надзор Курската атомна електроцентрала, която в следствие да изтъргуват против Запорожката АЕС превзета от руснаците през март 2022 година Но до нея има най-малко още 30-40 км и едно такова деяние би разтеглило неимоверно техните снабдителни линии, по които се движат най-вече камиони. А както знаем, украинското небе безусловно гъмжи от дронове и всевиждащите им очи не пропущат дори най-малкият предмет, камо ли цялостен камион. По скоро ще станем очевидци на последователното окопаване на украинците на достигнатите позиции и подсилване на периметъра. Възможно е за в бъдеще те да се опитат да напреднат и още, само че това няма да се случи преди да са си решили всички вероятни проблеми със снабдяването.
Пресечена е още една алена линия
От началото на войната насам непрестанно се приказва за прословутите червени линии на Путин, които щом някой се осмели да пресече щяло да стане ужасно. Сред тези линии бе злощастният Кримски мост, потреблението на западни системи за поразяване на цели на територията на РФ, изтребителите Ф-16 и много други неща от този жанр. И всякога когато следващата алена линия биваше нарушена, следваше огромно мрънкане от страна на Москва както и поучителни заявления изчетени на глас от досадната Мария Захарова, представител на съветското външно министерство.
Нещо сходно се случи и тази седмица. Когато украинските бригади нахлуха в изконно съветската Курска област, всеобщо използваха западна военна техника. От Вашингтон и Брюксел обявиха, че Украйна е в правото си да работи по този метод и по никакъв метод не нарушава интернационалното законодателство, с което мълчешком дадоха позволение за потребление на западни оръжия на съветска земя. А от Берлин споделиха в прав текст, че сега в който създаден в Германия танк постъпи на въоръжение на ЗСУ, той престава да бъде немски, а украински. Явно към този момент никой в цивилизования свят не се опасява от Путин и занапред ще станем очевидци на други сходни отстъпки в интерес на Киев. Като да вземем за пример да се разреши потреблението на ракети с огромен обхват ATACMS против военни цели надълбоко в съветския гръб.
Поредният гласовит съветски боен неуспех
Именно като неуспех би трябвало да бъдат охарактеризирани дейностите на съветското командване през изтичащата седмица. Първо, то изцяло проспа скупчването в продължение на към два месеца на украински сили безусловно под носа им , директно оттатък границата. Второ, оказа се че отвън бойното поле в Източна Украйна Москва не разполага с безусловно никакви боеспособни войски. Границата с Украйна на този до неотдавна спокоен сектор се е оказала защитавана от войничета на постоянна наборна работа, както и от Тик-ток „ войските “ на Кадиров. Последните, както доста пъти до момента, безусловно са се разбягали, когато замириса на барут и кръв.
Не по-малко шокираща за мнозина бе лекотата, с която ЗСУ минаха и през двете считани за непреодолими съветски отбранителни линии. За построяването на видимо солидните фортификации, най-малко по документи, през последните години са били изхарчени над 170 милиарда рубли и очевидно занапред способените органи в Москва ще откриват по какъв начин тъкмо са разпределяли средствата.
Кадрите снимани от дронове демонстрират на съветската аудитория и други шокиращи подиуми – всеобща капитулация на съветски войски на подстъпите към Суджа заради дефицит на боеприпаси и липса на задоволително огнева поддръжка. Само през първите два дни на офанзивата на ЗСУ в плен се оказаха съвсем 100 от бойците на Путин, немалка част от които голобради новобранци. А и занапред техният брой ще пораства, тъй като из горите директно до граничната вадичка бродят още стотици, на които от дълго време са им свършили освен патроните, само че дори и водата за пиянство.
Настъпление в жанр Сирски
Тези от вас, които наблюдават развиването на спора по-отблизо, най-вероятно се изпитали към този момент чувството, че случилото се в Курска област тези дни по изумителен метод припомня за свръхуспешното украинско контранастъпление в харковска област през есента на 2022 година Усещането не ви лъже – и тогава, и в този момент планирането на интервенцията е дело на един и същи човек. Генерал Сирски, сегашният главнокомандващ на ЗСУ. Същата ненадейност, същата висока скорост и основаване на безпорядък в тила на обърканите руснаци.
Има несъмнено и разлики. Сегашните украински елементи са доста по-добре екипирани, въоръжени и най-много доста по-опитни. Демонстрират високо самочувствие и умеене да се вземат решения съгласно обстановката. Подобно на харковската интервенция отпреди две години, в този момент бронираните коли се употребяват много по-масово, в това число тъй като украинските войски, с помощта на западните доставки, в този момент имат доста повече бронирана техника.
Какво да кажа в умозаключение? Случилото се в Курска област най-вероятно няма да приближи края на войната, само че сигурно ще приближи с още малко края на режима на Путин. Въоръжете се с самообладание, несъмнено ни предстоят вълнуващи месеци.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ