Култура и политика: Какво ново в новия парламент и защо това е важно
Културата. Тя все страни от политическия живот у нас и като че ли сме привикнали да гледаме на тия две сфери изцяло настрана. Резултатът е симетричен - колкото повече културата се замита под килима и се подценява, толкоз повече тя запада, не помни се и мястото и в Народното събрание става все по-тясно. Към културата просто няма отношение. Погледнете единствено какво се случи с хората на изкуството през последната една година - онази на пандемията. Свободните актьори останаха на произвола на ориста, създателите - съвсем без приходи поради затворените театри.
И това е изцяло обяснимо - културата основава мислещи и сериозни хора. А това не е по никакъв начин комфортно за политиците. Клати им парламентарните кресла, уви.
“Понякога незнанието защищава културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с какъв брой ли оди биха възхвалявали угнетителите си?” - Радой Ралин.
45-тото Народно заседание е реалност, както са ясни и новите 240 депутати - тези, които ще вземат решение ориста ни. Какво ще е бъдещето на новия парламент и какъв брой дълго ще съществува следва занапред да излиза наяве. Въпросът е обаче - мислим ли за хората на културата, които влизат вътре.
Оказва се, че от 240 депутати хората на културата са едвам 15-тина. Ако Вътрешна македонска революционна организация не бяха претърпяли подобен разгром и въпреки всичко бяха съумели да преминат 4-процентовата преграда, в Народното събрание щеше да се изпълни с актьори - остарели естрадни муцуни като Кристина Димитрова и Агент Тенев, лица като Искрен Пецов, Жени Калканджиева.
Уви, едно време статут на интелектуалец и създател не е получавал всеки с ария или театрална изява. Да вземем за образец последното Велико национално заседание - Андрей Андреев, Георги Баев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев и впрочем. Имената не са 15 като в настоящия парламент. И аршин за техния триумф не е " Златният Орфей ".
Освен познатия нам някогашен културен министър Вежди Рашидов, в Народното събрание от квотата на ГЕРБ влизат Любен Дилов-син и диригентът Страцимир Павлов. Лъчезар Иванов, част от културната комисия в предходния парламент, също влиза в Народното събрание. Това важи и за Тома Биков.
От “Демократична БЪлгария” в 45-тото Народно заседание влиза издателят и преводач Манол Пейков и артистът Стоян Михалев. “Изправи се! Мутри вън!” вкарват артиста Максим Генчев.
От групировката на Слави Трифонов, който се трансформира в огромната изненада на парламентарните избори, влизат сценаристи, кореспонденти и писателят Йордан Свеженов.
От квотата на Българска социалистическа партия в Народното събрание влиза Атанас Попдимитров. Александър Симов, който е част от Комисията по просвета и медии в 44-тото Народно събрание също ще бъде в Народното събрание. Същото важи и за Атанас Попдимитров, Иван Ченчев, Тодор Байчев.
Движение за права и свободи вкарват Велислава Кръстева, която бе част от комисията по просвета и медии в предходния парламент. Влиза и Ерджан Ебатин. Въпреки това обаче Движението за права и свободи няма ясно написана стратегия в областта на културата. Трябва да се означи, че всичко е въпрос на общи приказки и стъпва върху повтаряната до пристъп стратегия за ускорено икономическо развиване.
Извън Народното събрание остават Евгени Будинов, Калин Вельов, Нона Йотова, Тома Томов. Боил Банов също остава в историята на културното министерство.
Какво ще се случи в областта на културата през идващите месеци, занапред следва да забележим. Кой ще стане част от Комисията по просвета и медии, кой ще оглави културното министерство и какви ще бъдат политиките в това направление - също. Но е безпределно значимо тази тематика да се следи. И е безпределно значимо хората от културния живот у нас да надигат глас и да имат позиции. За да останем персони всички ние.
Джесика Вълчева
И това е изцяло обяснимо - културата основава мислещи и сериозни хора. А това не е по никакъв начин комфортно за политиците. Клати им парламентарните кресла, уви.
“Понякога незнанието защищава културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с какъв брой ли оди биха възхвалявали угнетителите си?” - Радой Ралин.
45-тото Народно заседание е реалност, както са ясни и новите 240 депутати - тези, които ще вземат решение ориста ни. Какво ще е бъдещето на новия парламент и какъв брой дълго ще съществува следва занапред да излиза наяве. Въпросът е обаче - мислим ли за хората на културата, които влизат вътре.
Оказва се, че от 240 депутати хората на културата са едвам 15-тина. Ако Вътрешна македонска революционна организация не бяха претърпяли подобен разгром и въпреки всичко бяха съумели да преминат 4-процентовата преграда, в Народното събрание щеше да се изпълни с актьори - остарели естрадни муцуни като Кристина Димитрова и Агент Тенев, лица като Искрен Пецов, Жени Калканджиева.
Уви, едно време статут на интелектуалец и създател не е получавал всеки с ария или театрална изява. Да вземем за образец последното Велико национално заседание - Андрей Андреев, Георги Баев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев и впрочем. Имената не са 15 като в настоящия парламент. И аршин за техния триумф не е " Златният Орфей ".
Освен познатия нам някогашен културен министър Вежди Рашидов, в Народното събрание от квотата на ГЕРБ влизат Любен Дилов-син и диригентът Страцимир Павлов. Лъчезар Иванов, част от културната комисия в предходния парламент, също влиза в Народното събрание. Това важи и за Тома Биков.
От “Демократична БЪлгария” в 45-тото Народно заседание влиза издателят и преводач Манол Пейков и артистът Стоян Михалев. “Изправи се! Мутри вън!” вкарват артиста Максим Генчев.
От групировката на Слави Трифонов, който се трансформира в огромната изненада на парламентарните избори, влизат сценаристи, кореспонденти и писателят Йордан Свеженов.
От квотата на Българска социалистическа партия в Народното събрание влиза Атанас Попдимитров. Александър Симов, който е част от Комисията по просвета и медии в 44-тото Народно събрание също ще бъде в Народното събрание. Същото важи и за Атанас Попдимитров, Иван Ченчев, Тодор Байчев.
Движение за права и свободи вкарват Велислава Кръстева, която бе част от комисията по просвета и медии в предходния парламент. Влиза и Ерджан Ебатин. Въпреки това обаче Движението за права и свободи няма ясно написана стратегия в областта на културата. Трябва да се означи, че всичко е въпрос на общи приказки и стъпва върху повтаряната до пристъп стратегия за ускорено икономическо развиване.
Извън Народното събрание остават Евгени Будинов, Калин Вельов, Нона Йотова, Тома Томов. Боил Банов също остава в историята на културното министерство.
Какво ще се случи в областта на културата през идващите месеци, занапред следва да забележим. Кой ще стане част от Комисията по просвета и медии, кой ще оглави културното министерство и какви ще бъдат политиките в това направление - също. Но е безпределно значимо тази тематика да се следи. И е безпределно значимо хората от културния живот у нас да надигат глас и да имат позиции. За да останем персони всички ние.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ