Зловещата тайна на edna велика жена: Коко Шанел е била нацистки агент
Култът към Коко Шанел по никакъв начин не е инцидентен - тя е дамата, която поставя завършек на убийствените кринолини, задушаващите корсети, натруфените фусти и тежки рокли. Тя разчупва самоуверено стандартите, разрушава клишетата и постанова един същински съвременен и реформаторски дрешник на дамите. Тя демонстрира, че дамата нито има потребност от дългите букли, нито пък от роклите вид „ торта “, с цел да бъде по-харесвана и красива.
Всичко, което ѝ би трябвало, е малко повече храброст да показва себе си и да отстоява позициите си. А нищо не оказва помощ по този начин добре, както положителният жанр и хубавите обувки. И диалози с верните хора, несъмнено. Последното обаче не всеки път води безусловно към нещо по-добро.
Благодарение на основаването на дребната черна рокля и цялостния ѝ принос в света модата, Коко Шанел е приета за индивида, който диктува усета на модерната жена през 20 век. Името ѝ е безапелационен синоним на безукорен естетически нюх. През последните години обаче разсекретяването на архиви на тайните служби и на френската Съпротива излиза наяве, че редом с всичко това тя сътрудничи на военното разузнаване и контраразузнаване на Германия Абвер (Abwehr) по време на Втората международна война.
Но дано стартираме изначало.
Getty
Габриел Боньор Шанел се ражда в подслон за небогати на 19 август 1883 година (зодия Лъв). Има две сестри и трима братя. Родителите ѝ живеят в последна беднотия. Майка ѝ умира, когато Коко е на 12 години, малко по-късно татко им ги изоставя. Децата са настанени в дом за съраци в католически метох. Именно там Коко се научава да шие.
Икономическата конюнктура след Първата международна и наближаваща Втора благоприятства за бързото налагане на облеклата на Шанел. Жените нямат опция да си шият тежките рокли с толкоз доста плат и дантела по тях, а въпреки това и не желаят – новите модели им дават доста повече опция за свободни дейности и придвижване.
И по този начин, метеорният ѝ дебют я тласка в стратосферата на най-влиятелните фигури в Европа. Заедно с артистични светила като Пабло Пикасо и Серж Дягилев се сприятелява с Уинстън Чърчил и любовницата на Хю Ричард Артър Гросвенър, херцог на Уестминстър. Именно високият статус на Шанел ѝ оказва помощ да си възвърне контрола над живота си в решителен миг, когато Хитлер постанова тоталитарния политически надзор в Германия.
След като нацистите завладяват Париж през 1940-та, Шанел се настанява при барон Ханс Гюнтер декор Динклаге, офицер в Абвер. Техните сантиментални взаимоотношения дават опция на Шанел да се любува на комфорта в парижкия хотел "Риц " и да се внедри във висшето общество.
Getty
Отношенията на Шанел с Динклаге ѝ разрешават да позволи съществени персонални проблеми, измежду които освобождението на племенника ѝ Андре, който е настанен в затворнически немски лагер през 1940-та.
След този триумф идва ред на нейните бизнес ползи - през 1924-та, когато еврейското семейство Вертхаймер поддържа стартирането на нейната парфюмна линия Шанел 5 в подмяна на по-големия дял от облагата, дизайнерката се пробва да договаря за по-изгодни условия. Сега, когато новият тоталитарен ред в Германия принуждава евреите да се откажат от бизнеса си, Шанел вижда опция да присвои огромна (и доходоносна) част от империята, която основава.
Динклаге показва дамата до себе си на различен прочут сътрудник на Абвер, барон Луи дьо Вофреланд, за който се твърди, че е заречен да помогне на Шанел да освободи племенника си в подмяна на услугите ѝ в Берлин.
Около 1941-ва тя е записана като Агент F-7124, с кодово име "Уестминстър " - отпратка към аферата ѝ с херцога на Уестминстър . Натоварена е със задачата да получи "политическа информация " от сътрудниците си в Мадрид. И по този начин, Шанел пътува до испанския град продължение на няколко месеца в компанията на Вофреланд, с който употребяват "бизнес уговорките си " като прикритие.
Според книгата на Хал Вон "Да спиш с врага " има запис на нейна вечеря с английския посланик Брайън Уолас, по време на която тя повърхностно разисква живота в окупирания Париж и враждебността, която французите и германците изпитват един към различен.
Не е ясно дали дейностите на Шанел в Мадрид въздействат по някакъв метод върху хода на събитията, само че явно те са задоволителни, с цел да впечатлят надзорниците ѝ и да предначертаят освобождението на Андре.
Желанията ѝ да си възвърне облагите от парфюмите обаче стигат до задънена улица, когато научава, че семейство Вертхаймер към този момент са трансферирали контрола върху компаниятата на французин на име Феликс Амио, преди да избягат в Съединени американски щати.
По-късно ѝ е предоставена задачата да би трябвало да употребява персоналните си контакти с Чърчил, сегашния министър председател на Англия, с цел да го убеди да реализира помирение със стачкуващите английски бойци. Твърди се, че Чърчил отхвърлил предлагането и съгласно историка Хенри Гидел Шанел "показва невероятна грандомания и доверчивост, мислейки си, че може да промени мнението на Чърчил ".
Тя урежда и освобождението на Вера Ломбарди, нейна и на Чърчил обща позната, от италиански затвор. С Динклаге пътуват до Мадрид, където Ломбарди е инструктирана да съобщи писмото на Шанел до Чърчил в английското посолство. Този проект обаче не се радва на триумф - Ломбарди жигосва Шанел и нейните сътрудници като немски шпиони. Ломбарди е върната в ареста, а Шанел съумява безвредно да се върне назад в Париж.
Getty
През август 1944-та, няколко месеца след фиаското в Мадрид, французите си връщат Париж, а Шанел е отведена за разпит пред Френския комитет за национално избавление. Освободена е в къс период и неотложно отпътува за Швейцария.
След края на войната Шанел се явява пред фенския съд, с цел да се регистрира по отношение на клетвените показания на задържани немски офицери, които я обвързват с Абвер. Тя съумява да се измъкне от неприятностите , потвърждавайки, че Вофреланд е заречен да избави племенника ѝ, само че отричайки съдействието си с него.
Според "Да спиш с врага " Шанел се е погрижила да отстрани всички доказателства за своите дейности там, където е имало такава опция. След като научава, че болният Шеленберг възнамерява издаване на записки, Шанел пема всичките му медицински разходи и обезпечава финансовата сигурност на фамилията му. Публикуваните записки след това не загатват за нейната активност като скришен сътрудник.
В последна сметка на Шанел в никакъв случай не ѝ се постанова да поеме отговорност за връзките си с нацистите. Завръща се в света на модата през 1945-та, подкрепена още веднъж от семейство Вертхаймер, с което се бори толкоз доста години. Прекрарва последните си години като звезда до последния си ден, когато издъхва в хотел "Риц " през 1971-ва.
Всичко, което ѝ би трябвало, е малко повече храброст да показва себе си и да отстоява позициите си. А нищо не оказва помощ по този начин добре, както положителният жанр и хубавите обувки. И диалози с верните хора, несъмнено. Последното обаче не всеки път води безусловно към нещо по-добро.
Благодарение на основаването на дребната черна рокля и цялостния ѝ принос в света модата, Коко Шанел е приета за индивида, който диктува усета на модерната жена през 20 век. Името ѝ е безапелационен синоним на безукорен естетически нюх. През последните години обаче разсекретяването на архиви на тайните служби и на френската Съпротива излиза наяве, че редом с всичко това тя сътрудничи на военното разузнаване и контраразузнаване на Германия Абвер (Abwehr) по време на Втората международна война.
Но дано стартираме изначало.
Getty Габриел Боньор Шанел се ражда в подслон за небогати на 19 август 1883 година (зодия Лъв). Има две сестри и трима братя. Родителите ѝ живеят в последна беднотия. Майка ѝ умира, когато Коко е на 12 години, малко по-късно татко им ги изоставя. Децата са настанени в дом за съраци в католически метох. Именно там Коко се научава да шие.
Икономическата конюнктура след Първата международна и наближаваща Втора благоприятства за бързото налагане на облеклата на Шанел. Жените нямат опция да си шият тежките рокли с толкоз доста плат и дантела по тях, а въпреки това и не желаят – новите модели им дават доста повече опция за свободни дейности и придвижване.
И по този начин, метеорният ѝ дебют я тласка в стратосферата на най-влиятелните фигури в Европа. Заедно с артистични светила като Пабло Пикасо и Серж Дягилев се сприятелява с Уинстън Чърчил и любовницата на Хю Ричард Артър Гросвенър, херцог на Уестминстър. Именно високият статус на Шанел ѝ оказва помощ да си възвърне контрола над живота си в решителен миг, когато Хитлер постанова тоталитарния политически надзор в Германия.
След като нацистите завладяват Париж през 1940-та, Шанел се настанява при барон Ханс Гюнтер декор Динклаге, офицер в Абвер. Техните сантиментални взаимоотношения дават опция на Шанел да се любува на комфорта в парижкия хотел "Риц " и да се внедри във висшето общество.
Getty Отношенията на Шанел с Динклаге ѝ разрешават да позволи съществени персонални проблеми, измежду които освобождението на племенника ѝ Андре, който е настанен в затворнически немски лагер през 1940-та.
След този триумф идва ред на нейните бизнес ползи - през 1924-та, когато еврейското семейство Вертхаймер поддържа стартирането на нейната парфюмна линия Шанел 5 в подмяна на по-големия дял от облагата, дизайнерката се пробва да договаря за по-изгодни условия. Сега, когато новият тоталитарен ред в Германия принуждава евреите да се откажат от бизнеса си, Шанел вижда опция да присвои огромна (и доходоносна) част от империята, която основава.
Динклаге показва дамата до себе си на различен прочут сътрудник на Абвер, барон Луи дьо Вофреланд, за който се твърди, че е заречен да помогне на Шанел да освободи племенника си в подмяна на услугите ѝ в Берлин.
Около 1941-ва тя е записана като Агент F-7124, с кодово име "Уестминстър " - отпратка към аферата ѝ с херцога на Уестминстър . Натоварена е със задачата да получи "политическа информация " от сътрудниците си в Мадрид. И по този начин, Шанел пътува до испанския град продължение на няколко месеца в компанията на Вофреланд, с който употребяват "бизнес уговорките си " като прикритие.
Според книгата на Хал Вон "Да спиш с врага " има запис на нейна вечеря с английския посланик Брайън Уолас, по време на която тя повърхностно разисква живота в окупирания Париж и враждебността, която французите и германците изпитват един към различен.
Не е ясно дали дейностите на Шанел в Мадрид въздействат по някакъв метод върху хода на събитията, само че явно те са задоволителни, с цел да впечатлят надзорниците ѝ и да предначертаят освобождението на Андре.
Желанията ѝ да си възвърне облагите от парфюмите обаче стигат до задънена улица, когато научава, че семейство Вертхаймер към този момент са трансферирали контрола върху компаниятата на французин на име Феликс Амио, преди да избягат в Съединени американски щати.
По-късно ѝ е предоставена задачата да би трябвало да употребява персоналните си контакти с Чърчил, сегашния министър председател на Англия, с цел да го убеди да реализира помирение със стачкуващите английски бойци. Твърди се, че Чърчил отхвърлил предлагането и съгласно историка Хенри Гидел Шанел "показва невероятна грандомания и доверчивост, мислейки си, че може да промени мнението на Чърчил ".
Тя урежда и освобождението на Вера Ломбарди, нейна и на Чърчил обща позната, от италиански затвор. С Динклаге пътуват до Мадрид, където Ломбарди е инструктирана да съобщи писмото на Шанел до Чърчил в английското посолство. Този проект обаче не се радва на триумф - Ломбарди жигосва Шанел и нейните сътрудници като немски шпиони. Ломбарди е върната в ареста, а Шанел съумява безвредно да се върне назад в Париж.
Getty През август 1944-та, няколко месеца след фиаското в Мадрид, французите си връщат Париж, а Шанел е отведена за разпит пред Френския комитет за национално избавление. Освободена е в къс период и неотложно отпътува за Швейцария.
След края на войната Шанел се явява пред фенския съд, с цел да се регистрира по отношение на клетвените показания на задържани немски офицери, които я обвързват с Абвер. Тя съумява да се измъкне от неприятностите , потвърждавайки, че Вофреланд е заречен да избави племенника ѝ, само че отричайки съдействието си с него.
Според "Да спиш с врага " Шанел се е погрижила да отстрани всички доказателства за своите дейности там, където е имало такава опция. След като научава, че болният Шеленберг възнамерява издаване на записки, Шанел пема всичките му медицински разходи и обезпечава финансовата сигурност на фамилията му. Публикуваните записки след това не загатват за нейната активност като скришен сътрудник.
В последна сметка на Шанел в никакъв случай не ѝ се постанова да поеме отговорност за връзките си с нацистите. Завръща се в света на модата през 1945-та, подкрепена още веднъж от семейство Вертхаймер, с което се бори толкоз доста години. Прекрарва последните си години като звезда до последния си ден, когато издъхва в хотел "Риц " през 1971-ва.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ