Култът към чувствените удоволствия бе за мен най-важното: всъщност за

...
Култът към чувствените удоволствия бе за мен най-важното: всъщност за
Коментари Харесай

Джакомо Казанова: „Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание”

" Култът към чувствените удоволствия бе за мен най-важното: в действителност за мене в никакъв случай не е имало нещо по-важно от тях. Винаги съм се чувствувал роден за жените; по тази причина и постоянно съм ги обичал и позволявах, доколкото бе допустимо, и те да ме обичат. Страстно обичах също удоволствието от храненето и се възхищавах на всичко, което дразнеше любознанието ми. Имах другари, които са ми правили добрини, и имах и щастието при всеки комфортен случай да им давам доказателства за признателността си. Имах също ужасни неприятели, които ме преследваха и които не унищожих единствено тъй като това не бе във властта ми. Забравяйки дадена засегнатост, човек не я опрощава; тъй като, с цел да можем да извиним, е нужно героично възприятие, благородно сърце, милосърден ум; забравата, в противен случай, се дължи на слаба памет или блажено безгрижие, на което миролюбивата душа с удоволствие се отдава, най-често заради потребността си от покой и мир. Защото с времето омразата убива нещастника, който я е оставил да израсте. "  

Това написа в книгата си " Приключенията на Казанова " Джакомо Казанова - прочут на света като мъдрец, сладострастник, преводач, посланик, публицист...Роден е на 2 април 1725 година във Венеция и умрял на 4 юни 1798 година в Дукс, Бохемия. Малцина знаят, че той е превел Омировата „ Илиада " на италиански и е взел участие в план по осъвременяване на календара, по който е работил по предложение на Екатерина Велика. Нека в деня на гибелта на буйния ухажор, покорил стотици женски сърца и написал стотици страници не неприятна литература, надникнем в писанията му. 
Човекът е свободен, само че той престава да бъде подобен сега, в който загуби религия в своята независимост. Колкото по-голямо значение той приписва на могъществото на ориста, толкоз повече човек се лишава от онази мощ на разсъдъка, която му е дадена от Бога. Разумът е парченце от божествеността на Създателя. И единствено когато си служим с него, с цел да бъдем смирени и обективни, ние ще бъдем приятни на Този, който ни го е подарил. Бог престава да бъде Бог единствено за тези, които позволяват мисълта, че е невероятно неговото битие. За тях тази визия би трябвало да бъде най-голямото наказване, на което могат да бъдат подложени.Но в случай че човек е свободен, не трябва да имаме вяра, че той има правото да прави всичко, което пожелае. Защото той ще стане плебей на всяка пристрастеност, когато действува под нейно въздействие: Ако пристрастеността не се подчини, тя стартира да господствува.Няма жена в света, която да устои на непрекъснато внимание.Който е задоволително мощен да може да управлява дейностите си, до момента в който се успокои, той в действителност е умен. Такива хора обаче рядко се срещат.Възрастта ни споделя с мъдрия звук на преподавател: в случай че не си направил нещо, което заслужава да бъде записано, то най-малко напиши нещо, което заслужава да бъде прочетено.Днес, в моята преклонна възраст, макар отличния ми корем аз се нуждая единствено от едно хранене дневно.Който счита, че една жена не е задоволителна, с цел да направи мъжа благополучен 24 часа в денонощието, в никакъв случай не е познавал Хенриет.От неопитните девойки може доста да се научи.Винаги напълно умишлено съм смятал себе си като основна причина за всичко хубаво и всичко неприятно, което може да ме сполети. Поради това постоянно съм можел да се усещам като възпитаник на самия себе си и постоянно съм бил подготвен да обичам учителя си...
Източник: spisanie8.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР