Кулинарията и културата на банатските българи са във фокуса на гастрономически тур
Кулинарията и културата на банатските българи са във фокуса на нов гастрономически тур. Тяхната общественост е непокътната в няколко села в Северна България, където те не престават да пазят своите обичаи и история.
Банатските българи са български преселници католици, които над 300 години живеят изолирано в региона Банат, на днешните територии на Румъния и Сърбия. От епохи те отстояват своята българска същина - пишат на латиница, само че техният остарял диалект, наименуван още палкенски, те са запазили от ХVII в. и е втора книжовна форма на българския език. На него основават и книжнина, имат фолклор и пишат и лирика на своя език. След разгрома на Чипровското въстание (1688 г.) огромна част от българските католици в Банат потеглят да търсят избавление в рамките на Австро-Унгария, с чиято католическа общественост поддържат връзки. Там получават положителни условия за живот, дава им се земя и опция за прехранване. След това има няколко талази на преселване, които не престават и през ХVIII век. С доста компликации те съумяват да пренесат целия си обичай и просвета в новите си поселища. След Освобождението (1878 г.), не дребна част от банатските българи се завръщат още веднъж в България. Гастрономическият тур " Из Банатска България край тихия бял Дунав " е фокусиран в селата Бърдарски Геран и Асеново. С. Бърдарски геран е самобитен център на банатските българи. Всяка година там се вършат обичайни балове и срещи на банатската общественост, където по-младите да научават повече за своя корен, обичаи и еднаквост. Усукано у захар, крофни, тресчици, кифличета, саланкарчета, питчита с джумерки, киртеше, залупна пита, райдуше, клатити, бъркани галушки, тачки, дрипави першоре, сърца с трендафер, алвъ, прусуръ, тъглина мазница са измежду обичайните банатски ястия, част от които ще бъдат показани за дегустация от туристите.
Отиваме при една извънредно пъстра в многообразието си общественост, споделя Екатерина Терзиева от туристическата организация „ СлоуТурс.БГ ", която провежда гастрономическия тур при банатските българи. Освен на тяхното гостолюбие, туристите могат да се насладят на някои от типичните за региона на Белене ястия като мазница и риба разсол, както и на хубостта на остров Белене. Тук в миналото е имало концентрационен лагер за политзатворници, а през днешния ден е местообитание на стотици екзотични водни птици. „ Ще се разходим с лодка към беленските дунавски острови, ще посетим и единственото чешко село в България, учредено от работливи чешки земеделци. Ще посетим плантация за елитни овце, в която животните имат личен тревомат, и ще опитаме овче сирена, мляко и кашкавал. Ще имаме и неповторимия късмет да влезем в най-голямата биологична градина за ябълки на Балканския полуостров, където сладките плодове се отглеждат съгласно правилата на биодинамичното земеделие ", допълват уредниците.
Банатските българи са български преселници католици, които над 300 години живеят изолирано в региона Банат, на днешните територии на Румъния и Сърбия. От епохи те отстояват своята българска същина - пишат на латиница, само че техният остарял диалект, наименуван още палкенски, те са запазили от ХVII в. и е втора книжовна форма на българския език. На него основават и книжнина, имат фолклор и пишат и лирика на своя език. След разгрома на Чипровското въстание (1688 г.) огромна част от българските католици в Банат потеглят да търсят избавление в рамките на Австро-Унгария, с чиято католическа общественост поддържат връзки. Там получават положителни условия за живот, дава им се земя и опция за прехранване. След това има няколко талази на преселване, които не престават и през ХVIII век. С доста компликации те съумяват да пренесат целия си обичай и просвета в новите си поселища. След Освобождението (1878 г.), не дребна част от банатските българи се завръщат още веднъж в България. Гастрономическият тур " Из Банатска България край тихия бял Дунав " е фокусиран в селата Бърдарски Геран и Асеново. С. Бърдарски геран е самобитен център на банатските българи. Всяка година там се вършат обичайни балове и срещи на банатската общественост, където по-младите да научават повече за своя корен, обичаи и еднаквост. Усукано у захар, крофни, тресчици, кифличета, саланкарчета, питчита с джумерки, киртеше, залупна пита, райдуше, клатити, бъркани галушки, тачки, дрипави першоре, сърца с трендафер, алвъ, прусуръ, тъглина мазница са измежду обичайните банатски ястия, част от които ще бъдат показани за дегустация от туристите.
Отиваме при една извънредно пъстра в многообразието си общественост, споделя Екатерина Терзиева от туристическата организация „ СлоуТурс.БГ ", която провежда гастрономическия тур при банатските българи. Освен на тяхното гостолюбие, туристите могат да се насладят на някои от типичните за региона на Белене ястия като мазница и риба разсол, както и на хубостта на остров Белене. Тук в миналото е имало концентрационен лагер за политзатворници, а през днешния ден е местообитание на стотици екзотични водни птици. „ Ще се разходим с лодка към беленските дунавски острови, ще посетим и единственото чешко село в България, учредено от работливи чешки земеделци. Ще посетим плантация за елитни овце, в която животните имат личен тревомат, и ще опитаме овче сирена, мляко и кашкавал. Ще имаме и неповторимия късмет да влезем в най-голямата биологична градина за ябълки на Балканския полуостров, където сладките плодове се отглеждат съгласно правилата на биодинамичното земеделие ", допълват уредниците.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ